РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500537 по описа за 2023 година
-ти
Против решение № 3736/14.11.2022г. на Пловдивския районен съд, V бр. с.,
постановено по гр. д. № 2083/22г. в частта, с която се осъжда Е. Р. М., с ЕГН:
**********, да заплаща на дъщеря си Н. Е. М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка
и законен представител С. А. Ч., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00
/триста/ лева месечно, считано от 14.02.2022 г, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане,
както и издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно за изминал период от време,
а именно : за периода от 14.02.2021 г. до 14.02.2022 г., общо в размер на 3600,00 /три
хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното й изплащане е подадена възивна жалба от Е. Р. М., чред адв. Т., който
моли съда да отмени изцяло решенето в частта, с която е осъден да заплаща издръжка
за минало време, а дължимата след 14.02.2022г. да бъде намалена до размера от 200лв.
месечно.
Против същото решение, но в частта му, с която се отхвърля предявения от Н. Е.
М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. А. Ч., с ЕГН:
********** против Е. Р. М., с ЕГН: ********** иск за заплащане на издръжка считано
1
от 14.02.2022 г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване за разликата от уважения размер от 300лв. месечно до пълния
претендиран размер от 400лв. е подадена насрещна въззивна жалба от Н. Е. М., с ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител С. А. Ч. и адв. Д., който моли
съда да отмени решението в тази част и постанови друго, с което се увеличи размера по
първоначалното решение.
Няма спор, а и от представения препис от удостоверение за раждане на Н. Е. М.,
е дъщеря на Е. Р. М..
Относно размерът на процесната издръжка съдът съобрази възрастта на детето,
което вече на седем години, неговите ежедневни нужни от храна, облекло, и лекарства,
както и възможностите на родителите да плащат издръжка. В тази насока съдът взе
предвид показанията на бабата на детето по майчина линия – свидетелката А., която
установи, че майката работи в чужбина, където получава възнаграждение в размер на
400 евро месечно.
За доходите на бащата не са събрани категорични доказателства, но страните не
спорят, че той се извършва търговска дейност като препродава стоки от чужбина.
Неговата майка – свидетелката В. установява, че синът ú е давал на детето си между
20лв. и 100лв. за различни поводи. Така дарените пари обаче нямат постоянен
характер, а и не представляват издръжка по смисъла на нормата на чл. 143 от СК.
Въпреки, че не се установи конкретен и постоянен месечен доход, който
реализира бащата, доколкото той е в трудоспособна възраст и дължи издръжка на
малолетното си дете независимо дали може да се издържа от имуществото си, съдът
приема, че Е. М. може да реализира доход близък до размера на следната работна
заплата за страната.
При така установените доходи на родителите, съдът намира, че необходимият и
възможен за заплащане от тях размер на месечната издръжка на детето Н. възлиза на
500лв., от която бащата следва да поеме част равна на 300лв. месечно, а майката следва
да заплаща останалата част в размер на 200лв, върху която ще останат и ежедневните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като определянето на по – нисък
размер на дължимата издръжка явно не съответства на нуждите на детето. Така
определеният размер не е завишен и за едногодишния период преди подаването на
исковата молба, тъй като разликата между размера на необходимата издръжка за
периода по чл. 149 от СК и настоящия момент са несъществени.
Като е определил месечна издръжка за целия процесен период в размер на
300лв. месечно районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
За пълнота на мотивите съдът намира за уместно да посочи, че насрещната
въззивна жалба не би могла да се уважи до посочения в нея и в писмената защита
2
представена по тази жалба размер от 500лв. поради това, че такъв размер не се
претендира в производството пред районния съд.
С оглед неоснователността на подадените жалби разноски не се дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3736/14.11.2022г. на Пловдивския районен
-ти
съд, V бр. с., постановено по гр. д. № 2083/22г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3