РЕШЕНИЕ
Гр.София,05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10526 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.03.2019 г. по гр.д. №75906/16 г., СРС, ГО, 154 с-в ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.30, ал.З ЗС на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, солидарно сумата от 58,57 лв., представляваща припадаща се част от събран доход от съсобствен имот - магазин № 11 със северно изложение към вътрешния двор на ул. „Царица Йоанна“, при съседи: вътрешен двор, „Царица Йоанна“, Г.И.Ш., П.Т., АД „Стандарт“ с избено помещение под самия магазин, електрическа, парна и канализационна инсталация с обща площ съгласно архитектурния план от 21,12 кв.м., а съгласно схема № 15-522050-25.10.2016 г. на самостоятелен обект в сграда, представлява имот с идентификатор 68134.100.17.1.11 с адрес: гр. София, бул. „*******, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.100.17 с предназначение на обекта: за търговска дейност и с площ от 21,12 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.100.17.1.13, 68134.100.17.1.9, под обекта: няма, над обекта: 68134.100.17.1.67, 68134.100.17.1.66, за периода от 16.11.2015 г. до 16.12.2016 г„ ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.12.2016 г./ до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата до 172,42 лв. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 113,85 лв., представляваща припадащата се на ищците част от стойността на извършени в имота през 2011 г. подобрения, а за сумата над 172,42 лв. до пълния предявен размер от 2815 лв. - като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, разноски в размер от общо 63,74 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Т. - К., ЕГН **********
и Н.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на А.Х.А. - В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 335,13лв.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищците. Във въззивната жалба се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати
нарушения на процесуалния закон,както и необосновано.Решението в частта,в която
е уважено възражението на ответницата за прихващане със суми за мраморни
плочки за
под с поставяне-21 кв.м с
единична цена 75 лв. или обща стойност 1575 е недопустимо,тъй като такава
претенция не е предявена.Неправилно съдът е уважил възражението на ответницата
относно размера на притежаваните от ищците идеални части от процесния магазин.В
частта за уваженото възражение
на ответницата за прихващане ,решението е незаконосъобразно-не е установено
сторените разноски да са извършени със съгласието на останалите
съсобственици,не е установена необходимостта от извършването им,липсва
конкретен анализ по отношение на всяка от претенциите.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който се същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
поради което следва
да бъде разгледана по същество.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
Според
тезата на жалбоподателите, ответницата няма
право да предявява възражение срещу размера на притежаваните
идеалните части за процесния имот, защото по този начин предявявала чужди
права.
Страните по делото са съсобственици в
процесния имот и именно от размера на притежаваните от всеки от тях идеални
части в съсобствения имот зависи разпределянето на приходите и на разходите по
поддържането му.
По силата на нотариален акт за покупка купувачът придобива описания имот само ако праводателят му го е притежавал. В случая магазин № 11 в Търговския дом още с Окончателния разпределителен протокол от 1936 година е разпределен в идеални части между 78 съсобственици, като в първичните нотариални актове и при последващите прехвърляния (видно от приложените нотариални актове) посочените в Окончателния разпределителен протокол дробни числа (прости, а не десетични дроби) на идеалните им части са пунктуално възпроизведени и преписвани, без никаква промяна. Но както е посочила вещо лице Коен в своето Заключение - сборът от идеалните части на всички съсобственици дава сбор 16, а не единица и дори на някои от съпритежателите идеалната им част от магазин № 11 надхвърля по стойност числото едно (числителят е по-голям от знаменателя). Очевидно има математическа грешка. Действителният размер на идеалните части, посочен в Заключението, се установява от съотношението на стойностите на основните имоти на съсобствениците, като притежателите на по-скъпи основни обекти получават по-голям дял от разпределения помежду им магазин № 11. Така при правилно математическо изчисление, като се приложат правилата на логиката и се отчете смисълът на понятието съсобственост, се изяснява действителния размер на идеалната част от магазин № 11, която принадлежи към магазин № 13-3.084452%.
Жалбоподателите са собственици на основен обект Магазин № 13. За него още в Окончателния разпределителен протокол от 1936 г. са посочени, че му принадлежат и 2080/4130 идеални части от магазин № 11. Толкова идеални части от магазин № 11 са отразени в нотариалния акт на първособственика на магазин № 13 - П.Т.И.. Това число преминава без никаква промяна при всички последващи прехвърляния на собствеността на магазин № 13 до настоящите собственици сем.К.. Те не притежават никакво друго придобивно основание освен покупката на магазин № 13 заедно с изначално принадлежащата към него идеална част от магазин № 11. Районният съд е изложил убедителни мотиви защо приема, че правата на ищците се явяват равни на правата на техния непряк праводател П.Т.И..
По оплакванията за допуснатото възражение за прихващане;
Не се подкрепя от събраните доказателства
твърдението в жалбата, че ремонтните и други дейности били извършени от
ответницата „без знанието и съгласието" на останалите съсобственици.
Витрината на магазина (както се установява и от ищцовия свидетел) е в прохода
към партера на Търговския дом, откъдето преминават към своите основни обекти -
другите магазини и кантори - и останалите собственици на идеални части от
магазин № 11. През витрината са видими всички дейности, осъществявани вътре,
както и настъпващата промяна. Свидетелката И.установява как на витрината е била
залепена покана от ответницата към останалите съсобственици да се включат със
средства и труд за разчистването и ремонтирането на магазина (запълнен със строителни
отпадъци от чужд ремонт), както и за намиране на подходящ наемател. Никой не се
отзовал, но и никой срещу привеждане на магазина в търговски вид. В хода на
ремонта на витрината са били поставяни и отчети за дадените средства по пера.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че
свидетелката била заинтересувана, че нямала преки впечатления и че не разбирала
какво се прави. Свидетелката е заявила, че не разбира конкретно от
електротехника, но тя по молба на В. е наблюдавала ремонта и е заплащала за
всеки приключен етап от работата.
По аргумента за
погасяване по давност за вземането на ответницата във
връзка с възражението за прихващане :
Софийският районенен
съд правилно е отхвърлил възражението като неоснователно.
Периодът на извършване
на подобренията се установи от показанията на
свидетелката И.- септември-ноември 2011 г. Прихващането е било възможно преди да изтече петгодишната погасителна давност.
Действително ответницата е
претендирала сторени разноски за запечатване на мраморен под в размер на 350
лв.,а в заключението на вещото лице е включен разход за поставяне на плочки в
размер на 1575 лв.и тази стойност е приета за сторени разноски.Разликата над
сумата 350 лв.следва да се приспадне от общата сума на признатите подобрения и
остава сумата 2466 лв.,вместо сумата
3691 лв.
Съобразно участието на ищците в
съсобствеността припадащата се част от сумата 2466 лв. е 76 лв.
Със сумата 76 лв. следва да бъде
извършено съдебно прихващане на вземането на ищците за наем,а именно 172.42 лв.
като разликата от 96.42 лв.следва да бъде присъдена в полза
на ищците.
Решението следва да се отмени в
частта,с която искът по чл.30 ал.3 ЗС е отхвърлен за горницата над 58.57 лв.до
96.42 лв.и да се постанови уважаване за
горницата над 58.57 лв.до 96.42 лв.
В заключение - установи се безспорно, че преди инициативата на ответницата магазинът е бил в лошо състояние, а след ремонтните дейности отдаден под наем, като ответницата е приканила чрез обявление на витрината на магазина съсобствениците си (неизвестни към онзи момент за нея лица) да получат наем съответен на дела им от имота.
На основание чл.30 ал.З от ЗС всеки съсобственик трябва да участва не само в приходите, но и в разноските за вещта - включително когато подходящо и на място са вложени само от един от съсобствениците, за привеждане на вещта във вид да изпълнява основната си функция и да носи приходи.
По разноските пред първа инстанция
:На ищците следва да се присъдят 65.17 лв.,съобразно уважената част,а на
ответницата 332.18 лв.,съобразно
отхвърлената част.Във възивното производство въззивниците са сторили разноски в
размер на 25 лв.за държавна такса.Съобразно уважената част ще се дължи сумата
2.15 лв.Въззиваемата е сторила 1 500 лв.за адвокатски хонорар.Направено е
възражение за прекомерност,което съдът намира за основателно и го намалява на
300 лв.Съобразно отхвърлената част на жалбата ще се присъди сумата 293 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 07.03.2019 г. по гр.д. №75906/16
г., СРС, ГО, 154 с-в в частта,с която ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата до 172,42 лв. като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 113,85 лв., представляваща припадащата се
на ищците част от стойността на извършени в имота през 2011 г. подобрения ;
ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К.,
ЕГН **********, разноски в размер от общо 63,74 лв. и
ОСЪЖДА В.Г.Т. - К., ЕГН **********
и Н.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на А.Х.А. - В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 335,13лв.и вместо това
п о с т а н о в я в а:
ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.30, ал.З ЗС на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, солидарно сумата горница от 58.57 лв.до 96.42 лв., представляваща припадаща се част от събран доход от съсобствен имот - магазин № 11 със северно изложение към вътрешния двор на ул. „Царица Йоанна“, при съседи: вътрешен двор, „Царица Йоанна“, Г.И.Ш., П.Т., АД „Стандарт“ с избено помещение под самия магазин, електрическа, парна и канализационна инсталация с обща площ съгласно архитектурния план от 21,12 кв.м., а съгласно схема № 15-522050-25.10.2016 г. на самостоятелен обект в сграда, представлява имот с идентификатор 68134.100.17.1.11 с адрес: гр. София, бул. „*******, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.100.17 с предназначение на обекта: за търговска дейност и с площ от 21,12 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.100.17.1.13, 68134.100.17.1.9, под обекта: няма, над обекта: 68134.100.17.1.67, 68134.100.17.1.66, за периода от 16.11.2015 г. до 16.12.2016 г„ ведно със законната лихва от предявяване на иска /28.12.2016 г./ до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата до 172,42 лв. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 76 лв., представляваща припадащата се на ищците част от стойността на извършени в имота през 2011 г. подобрения,
ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, разноски в размер от общо 65,17 лв. ,сторени пред СРС
ОСЪЖДА В.Г.Т. - К., ЕГН **********
и Н.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на А.Х.А. - В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 332,18лв.,сторени пред СРС
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Г.Т. - К., ЕГН **********
и Н.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на А.Х.А. - В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 293 лв.разноски във възивното производство.
ОСЪЖДА А.Х.А. - В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Г.Т. - К., ЕГН ********** и Н.Д.К., ЕГН **********, разноски в размер от общо 2.15 лв.разноски във възивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.