Р Е Ш
Е Н И Е №260166
29.10.2020
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Геновева Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3688 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от В.М.П. с ЕГН:********** ***, против С.М.Й. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.74 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че по силата на
нотариален акт №92 от 18.09.2019г. на нотариус В. С. с рег.№761, с район на
действие района на РС-Димитровград, Т. Г. Д. му дарил собствената си 1/12 ид.ч.
от недвижим имот, подробно описан в приложения нотариален акт – двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Д., ***. Съсобственик на този имот
била и ответницата С.М.Й., която била собственик на 0,1467ид.ч. от имота, което
било видно от приложената нотариална оценка, като дела й бил деклариран в
дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ при Община
Димитровград. За да получи оценка и да осъществи сделката, на 16.09.2019г.
ищецът заплатил дължимите за имота задължения на ответницата С.М.Й., което било
видно от приложената приходна квитанция, тъй като без да са заплатени не било
възможно получаването на данъчна оценка и изповядване на сделката пред
нотариус. С нотариална покана от 04.10.2019г., получена от ответницата на
10.10.2019г., поканил последната да му заплати платената сума, но тя отказала,
видно от приложения отговор с твърдение, че ищецът изпълнил нравствен дълг към
нея, като заплатил дължимите от нея задължения. Ответницата не била никаква на
ищеца, нито имал каквито и да било отношения с нея, за да има нравствен дълг.
Счита, че по гореописания начин ответницата се е обогатила за негова сметка със
сумата от 123,41лв., с която сума ищецът обеднял и дължала връщане на сумата на
основание чл.59 от ЗЗД. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 123,41лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът не е имал правен интерес
от изпълнението на чуждо данъчно задължение. От една страна на дарителя Т. Г. Д.
било издадено удостоверение още на 10.09.2019г. От друга страна плащането
обслужило интересите на дарителя, за да извърши разпоредителната сделка с
притежаваната от него 1/12 ид.ч. от имота като заобиколи другите двама
съсобственици, притежаващи 11/12 ид.ч. от същия. Алтернативно твърди в случай,
че се приеме, че иска е с правно основание чл.59 от ЗЗД, също се явява
неоснователен. Освен квитанцията не се представял друг документ, който да
удостовери конкретния платец на сумата и в полза на кого се извършва плащането,
тъй като по същата партида данъчно задължено лице били и съпруга на ответницата
Д. П. Й., който извършил плащане на данъчни задължения за имота в размер на
98,51лв. Твърди, че представената приходна квитанция не доказва еднозначно
извършено от ищеца в полза на ответницата плащане на нейно данъчно задължение,
отговарящо на квотата й от съсобствеността върху имота. Оспорва обстоятелството
обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от един и
същи факт или от обща група факти. Предвид гореизложеното счита, че предявения
иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан и да се присъдят на
ответника деловодни разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
приходна квитанция от 16.09.2019г. е заплатена сумата от 123,41лв., дължими
данъци и такси за имот на адрес гр.Д., ***,
на ДЗЛ С.М.Й.. На 10.09.2019г. от дирекция „Финансово-счетоводни дейности“,
отдел „Приходи“, Община Димитровград е издадено удостоверение за данъчна оценка
относно имота, находящ се в гр.Д., ***. С нотариална покана от 04.10.2019г. ищецът
кани Д. П. Й. и С.М.Й. да му заплатят сумите съответно от 36,08лв. за първия и
123,41лв. за втория, които техни задължения заплатил към общината. В отговор на
нотариалната покана двамата отказват да заплатят посочените суми, като
заявяват, че заплащането от страна на ищеца на техните задължения към Община
Димитровград намират за съзнателно изпълнен негов нравствен дълг. По силата на
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот от 18.09.2019г. на
нотариус В. С. с №761 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие
РС-Димитровград, Т. Г. Д. дарява на ищеца В.М.П. собствената си 1/12 ид.ч. от
наследствения си имот, а именно двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
гр.Д., ***, с идентификатор 21052.1016.353.1. По делото е представена и
приходна квитанция от 11.03.2019г. за заплащане на сумата от 98,51лв.,
представляващи данъци и такси за горепосочения имот на ДЗЛ Д. П. Й.. С отговора
на исковата молба се представят и искова молба, подадена от В.М.П. против Д. П.
Й. за сумата от 36,08лв. и съобщението по чл.131 от ГПК, изпратено от
РС-Димитровград до последния. С решение от 17.07.2020г., постановено по
гр.д.№1938/2019г. по описа на РС-Димитровград, е отхвърлен като неоснователен предявения
от В.М.П. против Д. П. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от
36,08лв., представляваща платени с приходна квитанция от 10.09.2019г. данъци и
такси в полза на Община Димитровград. От представените нотариални актове от
05.03.1986г. и от 23.05.2003г. се установява начина и обема на придобитото
право на собственост от Д. П. Й. върху гореописания недвижим имот, находящ се
на адрес гр.Д., ***. От приложеното удостоверение, издадено от Община
Димитровград на 13.12.2019г. става ясно, че Д. П. Й. е брат на М. П. Д.,
починала на 20.05.2019г. и оставила като единствен свой наследник сина си Т. Г.
Д.. С протоколно определение от 05.11.2019г., постановено по гр.д.№1547/2019г.
по описа на РС-Димитровград, е вписан заявения от Т. Г. Д.отказ от наследството
на неговата майка М. П. Д..
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
По
категоричен начин в настоящото производство се установи, че процесната сума от
123,41лв., представляваща дължими данъци и такси за имот, находящ се на адрес
гр.Д., ***, за периода от 2014г. до 2019г. на ДЗЛ С.М.Й.,*** с приходна
квитанция от 16.09.2019г. Съдът намира за основателно възражението на ответната
страна, че не става ясно от кого точно е заплатена тази сума. Въпреки че в
самата приходна квитанция има подпис на платеца, под който е изписано името на
ищеца, но доколкото това е направено на ръка не се установява от кого е
извършено това записване на имената на платеца, нито дали действително това е
било същото лице. В случай, че се приеме, че заплащането на процесната сума е
извършено от ищеца, не се установява дали същият е извършил това със свои лични
средства, дали същите са му били дадени от праводателя му Т. Г. Д. или от
ответницата като носител на задължението. Освен гореизложените съображения
съдът счита, че в настоящото производство не се установи и наличието на правен
интерес за ищеца от заплащането на чужд дълг, за да се приеме за основателен
предявения иск. От писмените доказателства, ангажирани по делото от самия ищец
се установява, че още на 10.09.2019г. е издадено от Община Димитровград
удостоверение за данъчната оценка на имота, поради което се явява необосновано
и недоказано твърдението на ищеца в исковата молба, че е заплатил чужд дълг,
именно за да получи това удостоверение, което видно от материалите по делото е
издадено седмица по-рано.
За
пълнота следва да се отбележи, че от данните по делото не се установи също така
причинна връзка между обедняването на ищеца, в случай, че се приеме, че изобщо
е имало такова и обогатяването на ответницата, отново в случай, че се приеме
наличието на такова.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.74
от ЗЗД за неоснователен и недоказан, поради което счита, че следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден
ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.П. с ЕГН:**********
***, против С.М.Й. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.74
от ЗЗД за сумата от
123,41лв.,
представляваща платени с приходна квитанция от 16.09.2019г. данъци и такси в
полза на Община Димитровград за имот, находящ се на адрес гр.Д., ***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.М.П.
с ЕГН:********** ***, да заплати С.М.Й. с ЕГН:********** ***, направените по
делото разноски в размер общо на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.