№ 260069 / 22.3.2021 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Монтана, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Красимир Семов
При секретаря…Пепа
Илиева...…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 198 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М - 2620/06.01.2021г. на
Началник РУ – Монтана към ОД МВР – Монтана е наложено на Т.П.Б. с посочен
съдебен адрес xxx чрез мл. адв. И.В.Е. от МАК и мл. адв. Т. Н. Г. от МАК,
административно наказание - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.81, ал.1, т.5 от ЗБЛД, в редакция преди доп. – ДВ, бр.60 от 2020г., в сила
от 2.08.2021г., за нарушение по чл.31,
ал.2 от ЗБЛД.
Недоволен от Наказателното постановление жалбоподателя
Б. чрез пълномощници мл. адв. И.В.Е. от МАК и
мл. адв. Т. Н. Г. от МАК, моли бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна РУ - Монтана към ОД МВР –
Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът
като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима
и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния
седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
На 30.12.2020г. жалбоподателя Т.П.Б. отишъл на място в
секция „Български документи за самоличност“ (бивша Паспортна служба), за да
подаде в срок заявление за издаване на нова лична карта, поради изтичане срока
за валидност на старата му лична карта, преди да изтече срока на личната му
карта (срокът за което е 30-дневен).
Св.В.И.В. – полицай при ГООР в РУ – Монтана по сигнал
на св.М.М.М. – работеща в Сектор БДС при ОД МВР – Монтана, намерил, че Б. е
извършил нарушение по чл.31, ал.2 от ЗБЛД, поради което съставил спрямо Б. АУАН
№ М – 2620, бл. № 790746/30.12.2020г. за това, че на 30.12.2020г. около 12:50
часа в гр.Монтана, бул.Александър Стамболийски № 2 – паспортна служба, при
подаване на документ за издаване на документ за самоличност, се установило, че
Б. не е подменил личната си карта № xxxx
, издадена на 22.06.2010г. от МВР –
Монтана, в 30 /тридесет/ дневен срок, след изтичане срокът й на валидност. Като
свидетел в АУАН била посочена – св.М.М.М.. Б. посочил в АУАН, че няма
възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено
впоследствие обжалваното НП от Началник РУ – Монтана към ОД МВР – Монтана,
санкционирайки Б. на основание чл.81, ал.1, т.5 от ЗБЛД, в редакция преди доп.
– ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от 2.08.2021г., с глоба в размер на 20 лева. В НП
било посочено, че нарушението е установено при извършена полицейска проверка.
АНО - Началник РУ – Монтана към ОДМВР – Монтана е
оправомощен съгласно чл.84, ал.2 от ЗБЛД със Заповед № 8121з-493/01.09.2014г. и
Заповед № 8121з-818/09.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят също е оправомощен за съставя АУАН за нарушение по ЗБЛД, видно
от Заповед № 8121з-493/01.09.2014г.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд
жалбоподателя Б. поддържа жалбата си против НП чрез мл. адв. Т. Г. от МАК.
В жалбата жалбоподателя чрез мл. адв. Е. от МАК излага
доводи за не законосъобразност на НП – за допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон.
Св.В. и св.М. потвърждават изложеното в АУАН, считайки,
че шест месечния срок по § 10, ал.2 Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., и за преодоляване на последиците, е бил изтекъл на 22.12.2020г.
Настоящият съд като обсъди непосредствено събраните
писмени и гласни доказателства намира, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин и така както изисква ЗАНН. Допуснатите процесуални нарушения са били
предшествани от неправилно приложение на материалния закон, който в случая не
предвижда съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като не е извършено от Б.
административно нарушение по чл.31, ал.2 от ЗБДС, имайки предвид разпоредбата
на § 10, ал.2 от ПЗР на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (Загл.
доп. – ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.).
Съгласно последно цитираната разпоредба – „(Изм. – ДВ,
бр.98 от 2020г., в сила от 31.10.2020г.) Срокът на валидност на личните карти и
паспорти, който изтича в периода от 13 март 2020г. до 31 януари 2021г., се
удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личните карти и паспортите са
валидни идентификационни документи за самоличност в Република България, а в
чужбина – при условията на реципрочност. По искане на лицето нова лична карта
или паспорт може да се издават и преди изтичането на удължения срок”.
Както правилно е посочено в жалбата, заради обявеното
извънредно положение по повод пандемия COVID 19 валидността на документа за самоличност (лична карта)
на Т.П.Б. е продължена с 6 /шест/ месеца и личната карта е била валидна до
22.12.2020г. От следващия ден 23.12.2020г. е започнал да тече посочения в
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗБЛД срок от 30 (тридесет) дни. Така срокът по
чл.31, ал.2 от ЗБЛД за подаване на заявление за издаване на нова лична карта е
изтичал на 21.01.2021г. Началният момент на тридесет дневния срок, ако не е
определен ясно с разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗБЛД, то е изрично е фиксиран в
санкционната разпоредба на чл.81, ал.1, т.5 от ЗБЛД – 30 /тридесет/ дневния
срок започва да тече след изтичане валидността на личната карта. Предвид факта,
че заявлението на жалбоподателя Т.П.Б. за подновяване срокът на валидност на личната
му карта е подадено на 30.12.2020г., то същото е било подадено в
изискуемия законен срок, а съставения АУАН и издаденото НП са
незаконосъобразни, като противоречащи на материалния закон.
НП следва да бъде отменено, тъй като административното
нарушение по чл.31, ал.2 от ЗБЛД не е извършено от жалбоподателя, както от
обективна, така и от субективна страна.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
жалбоподателя, съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в редакция действаща преди изм. ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., с аналогична разпоредба на чл.63д,
ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да
бъде присъдено поискано чрез мл. адв. Е. и мл. адв. Г. и двамата от АК –
Монтана, с адрес в гр.София, адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство във въззивното производство. Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с
придружителното писмо е направил възражение за прекомерност. Поисканите
разноски са 500 /петстотин/ лева, в който размер не следва да бъдат присъдени,
тъй като настоящия съд установява прекомерност. Като размер 300 /триста/ лева
разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /чл.18, ал.4 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата/.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М -
2620/06.01.2021г. на Началник РУ – Монтана към ОД МВР - Монтана, с което
на Т.П.Б. с посочен съдебен адрес xxx чрез мл. адв. И.В.Е. от МАК и мл. адв. Т.
Н. Г. от МАК, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
20 /двадесет/ лева на основание чл.81, ал.1, т.5 от ЗБЛД в редакция преди доп.
– ДВ, бр.60 от 2020г., в сила от 2.08.2021г.
ОСЪЖДА ОД МВР –
Монтана, към което ЮЛ е РУ – Монтана, да заплати на жалбоподателя Т.П.Б.
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: