№ 1595
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501560 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на Т. Л. Р. ЕГН ********** срещу
решение №261497/29.04.2021г., постановено по гр. дело №8634/2020г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен искът срещу Община Аксаково, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на 590кв.м.ид.ч. от имот,
представляващ УПИ I- общ, кв.17 по действащия план на с. Генерал
Кантарджиево, община Аксаково, одобрен със Заповед № 1350/06.06.1961г. на
Председателя на ОНС- Варна, целият с площ от 1195кв.м., при граници на
имота УПИ III-259, УПИ II- общ, улица, строителна граница на населеното
място. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушения
на материалния закон, допуснати процесуалния нарушения и необоснованост.
Излага, че в производството по отрицателния иск ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -фактите, от
които произтича правото му. След като ищцата се позовала на изтекла в
нейна полза придобивна давност, то за допустимостта на предявения иск е
достатъчно тя да докаже факта на упражняваното от нея владение върху
1
целия УПИ 1-общ по чл.79 ал.1 ЗС. Счита, че след като община Аксаково се
позовава на чл.6 пр.2 ЗС /Д.в. бр.92/ 51г./, то тя е следвало да докаже, че
имотът е безстопанствен. Изводът дали имотът е безстопанствен следва да се
основава на данните за собственика от действалите устройствени планове,
както и на доказателствата относно фактическото състояние на имота, но
доказателствата по делото напълно отричат подобен извод. Обстоятелството,
че по регулационния план от 1961г. парцел 1-общ се е водил собственост на
община Аксаково, а впоследствие- съсобствен, само по себе си не може да
обоснове извод за общинска собственост върху идеална част от имота.
Твърди, че наличието на съставен акт за общинска собственост е без значение
за определяне на собствеността, защото по изрична разпоредба на чл.5 ал.3 от
ЗОбС той няма правопораждащо действие, а с него само се констатира
правото на собственост, придобито от общината въз основа на някой от
предвидените в чл.77 ЗС способи. В представения АЧОС № 899/02.02.2006г.
като правни основания за съставянето му е посочена разпоредбата на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОбС, който в редакцията си към датата на съставяне на акта /ДВ бр.
26/2000г./ е явно неотносим / тъй като в тази си редакция се отнася до
кариерите от местно значение/, а приложението на §42 от ПЗР на ЗОбС
предполага наличието на държавна собственост. С оглед гореизложено,
жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен
установителен иск да бъде уважен като основателен и доказан, както и да му
бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. В о.с.з.
жалбоподателката чрез своя пълномощник излага, че основното им
възражение се свежда до неправилно и необосновано приложение на чл. 6,
ал.2 от ЗС в предишната му редакция, като следва да се има предвид, че
възможността за придобиване на имоти от държавата без собственик, е
отпаднала още с изменението на чл. 6 ЗС, обн. в ДВ 77/91г., като това
придобивно основание не е съществувало към датата на приемане на ЗОбС.
Освен това, предмет на спора са 590/1195 кв. Ид. чати от УПИ, които не биха
могли да са безстопанствени, след като целият имот се е владял от
праводателя на ищцата, а понастоящем –от нея.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор, но чрез писмено
становище, представено преди о.с.з. излага становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд обстойно е обсъдил
всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната
съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са
точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни
изводи за неоснователност на предявения иск. В заключение се моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено
като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
2
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Т. Л. Р., ЕГН ********** срещу Община
Аксаково, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
590кв.м.ид.ч. от имот, представляващ УПИ I- общ, кв.17 по действащия план
на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, одобрен със Заповед №
1350/06.06.1961г. на Председателя на ОНС- Варна, целият с площ от
1195кв.м., при граници на имота УПИ III-259, УПИ II- общ, улица, строителна
граница на населеното място. Ищцата твърди, че с договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №163/2004г. придобила собственост върху
дворно място в с. Генерал Кантарджиево с площ от 840кв.м., от които
265кв.м. включени в УПИ II-259, 570кв.м. включени в УПИ I-общински и
5кв.м. включени в УПИ II-общински, заедно с построените в него жилищна
сграда и второстепенна постройка, при граници на имота ПИ 258, УПИ II-
общински в кв. 17 и частта от ПИ 259 извън плана. Така придобитият имот
съответства на частта от ПИ 259 по КП от 1961г. попадаща в строителните
граници на селото. Праводателят й Н.Л. се е легитимирал като собственик на
имота въз основа на КНА №193/2004г., с което е признат за собственик по
давностно владение. Излага, че владението върху останалата –процесната
реална част от 590кв.м. от УПИ I-общински й е било предадено при
сключване на договора. Посочената реална част включвала южната част от
УПИ I-общински при граници- от юг- улица, от изток УПИ II- общ, от север
част от УПИ I- общински предмет на НА № 163/2004г., от запад строителната
граница на селото и имоти № 001259 и 000780 по КВС, от която се
осъществявал и достъпът на имота до улица. Твърди, че от 2004г. до
настоящия момент владее целия имот УПИ I- общински с площ от 1195кв.м.
непрекъснато, поради което и го е придобила по давност. В тази връзка
посочва, че с договор за покупко- продажба по НА № 161/2012г. е придобила
собствеността върху имоти- ниви № 001259 с площ от 0,191дка и 000780 с
площ от 840кв.м. по КВС в м-ст „Бордейляр“, землище с. Генерал
Кантарджиево и нива с № 001259, представлява северозападната част от имот
от ПИ 259 по КП от 1961г., попадаща извън строителните граници и РП на
селото. Двата имота са били придобити по давност от праводателя й, чийто
права са били установени с влязло в сила решение по отношение на ответната
община по гр.д. № 1965/2011г. на ВОС. Ищцата твърди, че с договора по НА
№ 161/2012г. е придобила и останалата част от целия имот с площ от около
2,5дка, който Л. е владял от 1980г., а преди това неговите баща и дядо,
последният починал 1958г., включващ целия УПИ I-общински, 265кв.м. от
УПИ III-259, частта от ПИ 259 представляваща нива по КВС № 001259 и нива
№ 000780. Твърди, че целият имот с площ от около 2,5дка е ограден с трайна
3
ограда, като достъпът се осъществява през входна врата, като това фактическо
положение е съществувало в продължение на повече от 60години. С АЧОС №
899/02.02.2006г. ответната община е актувала като общинска собственост
590кв.м.ид.ч. от УПИ I-общ в кв.17 с придобивно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОС, чийто разпоредби, както и тези на чл. 58, ал.4 ЗОС и пар. 42 ПЗР на
ЗОС, към датата на актуването, според ищцата са неотносими. С тази колизия
на права обосновава и правния си интерес от търсената защита. По
изложените съображения моли предявеният от нея отрицателен
установителен иск за собственост да бъде уважен, като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната община в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като моли да
бъде отхвърлен поради неоснователност. Твърди, че се легитимира като
собственик на процесните ид.ч. от спорния имот на основание пар. 42 ПЗР на
ЗИД на ЗОС, защото към датата на влизане в сила на разпоредбата, имотът е
бил отреден по РП на селото от 1961г. за жилищно строителство и до момента
промяна няма. От обнародване на разпоредбата в ДВ бр. 96/05.11.1999г.
ответната община е станала собственик по силата на закона на имота, бил
преди това държавна собственост. Поради което оспорва възможността
ищцата да е станала собственик на така въведения придобивен способ, като
счита, че давност в нейна полза не е текла. В този смисъл се позовава на
действалите във времето закони въвеждащи забрана за придобиване на имоти
държавна собственост, какъвто е и процесния, доколкото е нямал друг
собственик. Позовава се на нормите на чл. 25, чл. 26 ЗИСС /1904г., отм./, чл. 9
ЗД /1898г./, чл. 3 и чл. 15 ЗДИ /1941г. отм./, чл. 6 ЗС, чл. 86 ЗИД на ЗС /в сила
до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС. Оспорва да са осъществени и елементите на
придобивната давност, защото ищцата не е противопоставила владение на
общината или държавата, което да я направи собственик. Напротив, твърди,
че ищцата е признала правата на ответната община, подавайки на 01.03.2007г.
молба за изкупуване на процесните ид.части и за изработване на ПУП, което
й е било разрешено. С въпросната молба ищцата е признала, че е ползвала
процесните ид.части единствено, за да има достъп до имота си, който е нямал
лице към улица. Изложеното обосновавало качеството й на само държател на
спорните ид.ч. От друга страна, ищцата не била демонстрирала и намерение
за своене и предвид липсата на деклариране имота като неин и плащане на
данъци за него. По изложените съображения счита, че така предявеният иск е
неоснователен,поради което моли да бъде отхвърлен като бъдат присъдени
разноски
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
4
Въз основа на договор за покупко- продажба /прогласен за нищожен,
но действителен за прикритата сделка за дарение, на осн. Чл. 26, ал.2 вр. чл.
17, ал.2 ЗЗД/, обективиран в НА № 163/23.11.2004г. Т.Р. придобива от Н.Л.
ПИ №259 кв.17 по плана на с. Генерал Кантарджиево с площ от 840кв.м., от
които 265кв.м. включени в УПИ № III- 259, 570кв.м. включени в УПИ № I-
общински /съседен на процесния/ и 5кв.м. включени в УПИ № II- общински,
ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка,
правото на собственост, върху който му е признато с КНА № 193/15.09.2004г.
С АЧОС № 899/02.02.2006г. са актувани като собственост на ответната
община 590кв.м.ид.ч. от УПИ № I- общински кв. 17 по плана на с. Генерал
Кантарджиево целият с площ от 1195кв.м., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 и чл.
58, ал.4 ЗОС, пар. 42 ПЗР на ЗОС.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з, проведено на 25.01.2021г.,
неоспорено от страните, и кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че относимият и действащ за територията на
населеното място план през годините е КРП от 1961г. Процесният УПИ № I-
общински /съгл. плана/ е с предназначение на земята за „жилищно
застрояване“ и попада изцяло в строителните граници на селото. Имотът по
НА 163/26.11.2004г. е идентичен на попадащата в строителните граници част
от ПИ 269 с площ от 874кв.м., за която предназначението на земята е „двор“,
а предвиждания в КП не се съдържат. По този план имотът е бил вписан
изцяло в собственост на община Аксаково, без посочено основание. През
2019г. е вписан в съсобственост на община Аксаково на основание АЧОС №
899/02.02.2006г., Т.Р. на основание НА № 163/26.11.2004г. и Яни Г.ев на
основание НА №130/02.11.1976г. Няма данни имотът да е одържавяван и за
него да е съставян АДС, нито да е отчуждаван и заявяван за възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСВНОИ. В скица №3 в.л. е отразило установената на
терен материализирана ограда- телена мрежа и бетонни колове. В рамките на
ограденото попадат ПИ 259 по КП от 1961г., по- голямата част от процесния
УПИ без малка част от североизток и двата имота 1.9 и 1.259 от землищната
територия по КККР от 2018г. На терен не са установени две сгради налични в
РП от 1961г. и на приблизително нейното място има масивна сграда в
незавършен вид. На източната граница има тоалет, а на северната част
кладенец. В о.с.з. в.л. пояснява, че на скица №3/стр. 122/ оградата на целия
имот, владян от ищцата, в очертанията на който се включва и процесната
реална част, е обозначена с оранжева линия, съединяваща точки от 31 до 37, и
защрихованите с паркетна шарка –оранжева и синя/процесната/ части.
Посочва също, след извършените замервания, правилният и точен размер на
процесната ид. Част е 570 кв.м.
В о.с.з., проведено на 29.03.2021г. са разпитани водените от ищцата
свидетели- В.К.Я. и Н.Ст.М. /без родство и дела със страни по делото/.
Св. В.Я. знае имота на Т. Р. в с. Ген. Кантарджиево. Имотът
5
представлява земя и къща-оградени-около 2 дка, като от едната страна
граничи с пътя. В имота първо е живял дядото на Т.-Г., след това чичо - Н.
който го дал. Имотът е с правоъгълна форма- ограден от всички страни е с
метални колове, а от към улицата-има порта, която се заключва. В единия
край има недовършена къща. Т. се грижи за имота и насажденията в него.
Оградата е така поставена още от времето на дядо , и след това не е била
местена или променяна по времето, когато там е бил Н.
Свидетелят Н.М. също знае за имота откакто се помни. Имотът е около
2-3 дка, има квадратна форма и изходът му е на главния път. Оградата си стой
така, както дядото на ищцата я бил сложил на времето, а след това чичо не е
променял местоположението. На мястото на старата ограда чичото
Н.поставил метална мрежа преди да почине. В имота се влиза от към пътя-там
има порта.Т. идва събота и неделя да с грижи за имота. Свидетелят не знае да
има спорове за него.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост, ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването
на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато
ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено.
По настоящото дело, ищцата обосновава правния си интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск с намерението си да придобие
по давност процесия имот. Според изложеното в ТР №8/2012 от 27.11. 2013
год. налице е правен интерес когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма
правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава
или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право
По настоящото дело, доколкото ищцата се легитимира като собственик
6
въз основа на договор за дарение на съседния имот, като твърди, че
процесната реална част е част имота, владян от нея и нейните праводатели, и
с оглед възможността да придобие същият по давност, съдът намира, че за
нея е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск.
От своя страна ответната община разполага с АЧОЗ №899/02.02.2006г.
за дворно място с площ 590 кв.м.м ид. Части от цялото с площ 1195,
представляващо УПИ I-общински кв. 17, поради което производството е
допустимо с оглед разясненията, съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ №8/2012 от 27.11.2013 год.
Както беше посочено по-горе, при така предявения иск – отрицателен
установителен за собственост, ищецът следва да установи само наличието на
правен интерес, докато ответникът следва да установи чрез пълно и главно
доказване принадлежността на правото си на собственост на твърдяното от
него придобивно основание.
Ответникът разполага с акт за частна общинска собственост.
Според константната съдебна практика АОбС се ползва с
доказателствена сила съгласно чл. 5, ал.2 ЗОС, но при оспорване може да
бъде опровеграна, защото самият акт не създава права. Правото на
собственост за общината възниква с реализирането на фактическото и правно
основание за придобиване на правото на собственост, което при оспорване,
подлежи на доказване от общината
В представения от ответната община АЧОС №899/02.02.2006г. като
правно основание за съставянето му е са посочени чл.2, ал.1, т.3, чл. 58, ал. 4
ЗОС и пар. 42 ПРЗ ЗОС.
Според цитираната разпоредба на чл.2, ал.1, т.3 ЗОС, общинска
собственост са имотите, чиято собственост е възстановена на общината при
условията, определени със закон;
В чл.58, ал.4 ЗОС е описана процедурата по съставяне на АОС за имот-
държавна собственост, прехвърлен безвъзмездно в собственост на общината
от държавата, както и за имот, придобит в собственост на общината чрез
покупко-продажба от държавата.
В § 42 ПРЗ ЗОС е посочено, че застроените и незастроените парцели и
имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.
Според настоящия състав последната разпоредба не е приложима, тъй
7
като от заключението на в.л., неоспорено от страните, и кредитирано от съда
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при справка в
областната управа не са налични данни имотът да е бил държавна
собственост, да е бил одържавяван по надлежен ред и за него да е бил издаван
АДС. Данни за наличие на държавна собственост върху имота, за неговото
одържавяване и за издаване на АДС не се съдържат и в преписката по делото
т.6.1 и 6.2 от заключението/. При справка в ОСЗ-Аксаково, в.л. не е открило
данни за имота да е била провеждана реституционна процедура за
възстановяване на бивша собственост по реда на ЗСПЗЗ/т.7.1 от закл./. Нито в
преписката по делото, нито в архива на Община Аксаково са налични данни
имотът да е бил отчуждаван; да е била поискана отмяна на отчуждаването и
да е бил завяван за възстановяване по реда на ЗВСВОНИ/т.7.2/.
С оглед тези констатации на СТЕ, съдът намира, че при липсата на
доказателства, че процесният имот е бил държавна собственост, то липсва
основание същият да е станал общинска собственост по силата на цитираните
разпоредби на ЗОС. На този извод съответства и отбелязването в АЧОС, че
няма по-рано съставени актове за държавна или общинска собственост.
Съгласно чл. 2, ал.2, т.5 ЗОС общинска собственост стават и
недвижимите имоти, на територията на общината, чийто собственик не може
да бъде установен. В този случай, доколкото общината не следа да установява
отрицателен факт, а именно, че имотът не е имал собственик, то в тежест на
оспорващата страна е да докаже положителния факт, а именно, че имотът е
имал вписан собственик.
В тази връзка по делото е представен разписен лист към проекта за
дворищна регулация на с. Генерал Кантарджиево, от който се установява, че
към 2004г. /т.е. преди съставяне на АЧОС/ като собственик на процесния имот
е вписана Т. Л. Р.. От записванията в разписния лист се налага и изводът, че
всички съседни имоти с поредни номера по плана представляват „двор“ и са
със записани имена на собственици, като нито един от тях не е с
неидентифициран собственик. Отбелязано е, че имот №259 –двор е вписан на
името на Г. Л. Г.ев-което напълно съответства на съдържанието на
удостоверението, издадено от кметството на Г. Кантарджиево изх.
№34/18.04.1988, според което Л. Г.ев С., починал на 04.11.1958г. съгласно
данъчната декларация е притежавал паянтова къща и дворно място от
4000дка.
Следователно, лисва основания за придобиване на собствеността върху
процесната част от имота и поради обстоятелството, че имотът е бил
безстопанствен. Освен, че е бил вписан като собствени на името на
праводателя на ищцата, а в последствие на нейно име, от събраните гласни
доказателства се установява, че имот е бил ограден и владян в непроменени
граници както от дядото на ищцата-Г., след това от неговия син –Н.чичо на
ищцата/, а след неговата смърт- и от самата ищца. Видно от комбинираната
8
скица към заключението, в очертанията на поставената ограда се включва
както имотът по НА №163/26.11.2004г., така и процесната реална част от 570
кв.м.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се
установява от ответника същият да е придобил собствеността върху
процесния имот на някое от основанията, посочени в АЧОбС.
С оглед на което, съдът намира, че така предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на община
Аксаково, че тя не е собственик на 570кв.м.ид.ч. /според закл. На СТЕ/ от
имот, представляващ УПИ I- общ, кв.17 по действащия план на с. Генерал
Кантарджиево, община Аксаково, одобрен със Заповед № 1350/06.06.1961г. на
Председателя на ОНС- Варна, целият с площ от 1195кв.м., при граници на
имота УПИ III-259, УПИ II- общ, улица, строителна граница на населеното
място.
Предвид изложеното, жалбата се явява основателна. С оглед
несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде частично отменено, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск по чл. 124 ГПК бъде уважен по
отношение на реална част от 570кв.м
Предвид основателността на въззивната жалба, съдът намира, че
въззивниците имат право да им бъдат присъдени разноски в общ размер на
3276.19лв., включващи направените такива за производството пред двете
инстанции /2745 лв и 531.19 лв./, в т.ч. адв. възнаграждение, държавна такса и
депозит СТЕ/.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261497/29.04.2021г., постановено по гр. дело
№8634/2020г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в ЧАСТТА, с която предявеният
иск е ОТХВЪРЛЕН по отношение на 570 кв.м. ид. Части, и в ЧАСТТА за
разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Л. Р., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, жк. Младост бл.118, вх.1А, ет.8, ап.38 срещу
Община Аксаково, ул. „Г. Петлешев“ № 58Б иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, че Община Аксаково не е собственик на 570 кв.м. от имот,
представляващ УПИ I- общ, кв.17 по действащия план на с. Генерал
Кантарджиево, община Аксаково, одобрен със Заповед № 1350/06.06.1961г. на
Председателя на ОНС- Варна, целият с площ от 1195кв.м., при граници на
имота УПИ III-259, УПИ II- общ., улица, строителна граница на населеното
място, защриховани в синя паркетна шарка, между точки 11, 12, 13, 20,
9
19, 18, 17 и 16 на скицата на стр. 120 от първ. дело, която пре-подписана
от съда става неразделна част от наст. решение, на осн. Чл. 124, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261497/29.04.2021г., постановено по гр.
дело №8634/2020г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в ОСТАНАЛАТА му част.
ОСЪЖДА Община Аксаково, ул. „Г. Петлешев“ № 58Б ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Л. Р., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, жк. Младост бл.118, вх.1А, ет.8
сумата от 3276.19 /три хиляди двеста седемдесет и шест лв. и 19 ст./лв.,
представляваща разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК /изм. ДВ бр.
50/2015г./.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10