№ 194
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500883 по описа за 2022 година
С Решение № 98/ 21.05.2021г.,постановено по в.гр.д.№203/2021г. Плевенски
окръжен съд отменя решение № 260052/18.01.2021г. по гр.д.№ 8248/2019 г.
на Плевенския районен съд, в обжалваната част относно съделителите, между
които се допуска делба на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 49
кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване,
изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед
№ *** г. на изп. директор на АГКК и квотите в съсобствеността,КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДЕЛБАТА допуснатата с решение № 260052 от 18.01.2021 г.,постановено по
гр.д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд на сграда с идентификатор
***, със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка
на допълващо застрояване, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на
гр. Плевен, одобрени със заповед № *** г. на изп. директор на АГКК да се
извърши между съсобствениците и съделители Ц. К. К. и Н. Д. Д., при квоти,
както следва:за Ц. К. К., ЕГН ********** - 5/8 и.ч.; за Н. Д. Д., ЕГН
********** - 3/8 и.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. К.а и П. Д. К. иск с правно основание чл.
34 от ЗС за делба на сграда с идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м.,
на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване,
изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със
заповед № *** г. на изп. директор на АГКК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН и НЕ ДОПУСКА същите до участие в делбата на сградата.
1
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052 от 18.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, в обжалваната част, в която съдът
е допуснал извършване на съдебна делба на сграда с идентификатор ***, със
застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с предназначение:постройка на
допълващо застрояване, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.
Плевен, одобрени със заповед № *** г. на изп. директор на АГКК между
съсобствениците и съделители Ц. К. К. и Н. Д. Д..
С решение №50137/13.12.2022г.по гр.д.№245/2022г. ВКС на РБ ОТМЕНЯ
Решение № 98/ 21.05.2021г. на Плевенски окръжен съд В ЧАСТТА с която
след частична отмяна на решение № 260052/18.01.2021г. по гр.д.№ 8248/2019
г. на Плевенския районен съд,е допусната делба на едноетажна сграда с
идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м.,изградена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Плевен между Ц. К. К., ЕГН ********** –
с дял 5/8 и.ч. и Н. Д. Д., ЕГН ********** –с дял 3/8 и.ч. И ВРЪЩА
ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ,с указания съдът да
разгледа и да се произнесе по направеното от Ц. К. в отговора на исковата
молба възражение ,че е изключителен собственик на спорната сграда
,която е придобил по давност на осн. чл. 79,ал.1 от ЗС .
С оглед на това ,Плевенски окръжен съд при новото разглеждане на делото
го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните,като освен това на осн. чл. 267,ал.2 от ГПК ,съдът е намерил за
необходимо да изслуша отново свидетелите ,разпитани пред първата
инстанция,тъй като е било нужно да им бъдат задавани допълнителни
въпроси изрично за това кога и от кого е била построена в имота въпросната
постройка ,кога и от кого е бил извършен ремонта на процесната постройка
на допълващо застрояване със застроена площ 49 кв.м.,изградена в поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, кой е ползвал и владял
тази постройка от ремонта насам и по-конкретно дали това е бил само Ц. К.
,за да се направи преценка дали Ц. К. е придобил в резултат на упражнявано
давностно владение собствеността върху тази постройка ?
Като се съобрази писменият отговор от Ц. К. / на л. 29-32 от делото на РС-
Плевен / ,заедно с въззивната му жалба ,могат да се изведат следните негови
твърдения ,касаещи процесния имот :
Съществувала е / не уточнява откога / в имота /поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Плевен/ освен основната жилищна сграда
на два етажа , друга второстепенна постройка , представляваща навес за
съхранение на дърва и въглища ,заедно с външна тоалетна да нея . Около
1986 г. Ц. К. изявил желание пред своите родители да извърши ремонт на тази
второстепенна постройка и те дали съгласието си за това.Въз основа на това
той подал молба вх.№ ***г. до отдел „ Архитектура и благоустройство „ при
ОбНС –Плевен за разрешение да извърши ремонт на постройката по която
молба с писмо от кметство „Д. „ от 09.08.1988г. му било разрешено да
извърши този ремонт ,без да променя размерите на постройката.Твърди обаче
,че той фактически е премахнал тази второстепенна постройка /навеса с
външната тоалетна / , след което на нейно място е излял основи от бетон и
2
арматура , и построил наново от основи сега съществуващата сграда върху 49
кв.м. ,като изцяло той закупувал строителните материали за строежа ,като
построяването и довършването и продължили от 1986 г. до 2015г. ,а от м.
октомври 2015г. било направено вътрешно и външно окабеляване за
захранване с ел. енергия , полагане на водопроводни тръби и тръби за
канализация ,вътрешно и външно измазване и полагане на изолация
,поставяне на ПВЦ дограма , изграждане на отоплителна система с радиатори
и камина с водна риза ,поставяне на теракота и фаянс ,мивки ,бойлер ,ел.
табло ,тоалетна чиния и др. битови уреди. Ц. К. твърди ,че тази сграда била
построена изцяло от него ,без участието на неговите родители и на брат му ,
изцяло с негови собствени средства,поради което счита ,че тя е негова
собственост.
Плевенски окръжен съд ,като прецени събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания на разпитаните при новото
разглеждане на делото свидетели ,намира ,че тези доказателства не подкрепят
тезата на Ц. К. в нито един от съществените за изхода на делото нейни
елементи –нито за това ,че той изцяло отново ,из основи е построил със свои
средства въпросната второстепенна постройка от 49 кв.м. след 1986 г. , нито
че единствено той е упражнявал давностно владение върху нея с намерение да
я свои ,което да е продължило повече от десет години , през които той да е
упражнявал необезпокоявано владение върху нея или пък да е отблъсквал
категорично владението на другите собственици на основната жилищна
сграда и на дворното място в което се намира тази второстепенна
постройка.
Всъщност, показанията на нито един от разпитаните пред ПлОС свидетели /
в т.ч. и посочените от самия Ц. К. / не подкрепят неговите твърдения .
Свидетелят П. С. сочи ,че въпросната постройка той помни ,че е
съществувала още към 1981 г. , откогато той има впечатления от имота,като
според него тя е представлявала масивна тухлена постройка с две стаи ,която
не се е ползвала за живеене , а по-скоро като спомагателна стопанска сграда ;
ползвали са я всички ,живеещи в основната жилищна сграда , а най-много
„дядо К. „ /бащата на Ц. К. /включително и до смъртта си през 2010г. ,но така
също са я ползвали и Ц. и брат му Д. ,като всеки е ползвал по една от двете
стаи в постройката ,като свидетелят освен това сочи ,че и в момента тази
постройка не се ползва за живеене ,в т.ч. и от Ц. К. , а в нея се съхраняват
вещи,в т.ч. и от племенника на Ц. К. / син на брат му Д. / ,който държи там
гуми от кола .Свидетелят изобщо не е възприел да е извършван „голям
ремонт „ на тази постройка ,още по –малко пък същата да е била събаряна и
изграждана от основи през 1986 г. и следващите години от Ц. К..
В същия смисъл са и показанията на свидетеля И. Т. И.,който твърди ,че
въпросната сграда му е известно ,че съществува още от 1967 – 68 г. и е
представлявала още тогава тухлена сграда,затворена със стени и състояща се
от две стаи и тоалетна по средата,като свидетелят изрично подчертава ,че тя
не е била само навес,както твърди Ц. К.. И този свидетел сочи ,че тази сграда
е била ползвана от всички,които са живели в основната жилищна сграда в
3
дворното място ,като е била използвана за съхранение на вещи и материали,
в т.ч. е била ползвана за такива цели от бащата на Ц. К. / К. /,който държал
там мотики ,лопати и пръскачки .И този свидетел не установява да е бил
извършван голям ремонт на въпросната постройка, особено пък да е била
събаряна до основи и да е била изграждана отново от Ц. К., а според него
били правени само „някакви козметични промени“ / мазилка и боя ,според
уточнението по-нататък в показанията му/.
Свидетелят П. В. Д. ,който живее в съседния имот също не потвърждава
процесната постройка да е била изграждана из основи на мястото на друга
съществуваща преди това стопанска сграда,която да е била изцяло съборена ,
а сочи ,че Ц. К. е правил ремонт на тази сграда /описана от него като „покрито
,със стенички ,съборетинка ,едноетажна „/ ,но според него този ремонт се е
състоял в смяна на покрива и дограмата на сградата , а не в събаряне и
изграждане наново.
В показанията на свидетеля Х. В. В. се твърди ,че въпросната сграда
първоначално е представлявала само „навес с тоалетна“ и този навес е имал
„само с покрив ,но без стени „,като едва преди 15 години е станало затворено
помещение /“заприлича на сграда „ /,но този свидетел пък не е в състояние да
посочи кой го е превърнал от навес в затворена постройка ,тъй като не е
участвал в началото на твърдяното преустройство ,а се е включил като
майстор едва преди пет-шест години за довършителни работи в банята, по
възлагане от Ц. К..
Единствено свидетелката Я. Г. е категорична в твърденията си,че
постройката е била налице някъде от 1980-те години и тогава е
представлявала само един навес в който са държали дърва и въглища ,с
тоалетна вътре , като едва след 1980 г. е станала затворена сграда със стени и
оформени стаи вътре в нея и че това преустройство е било направено изцяло
от Ц. К.. Заедно с това , обаче и тази свидетелка не установява след
въпросното преустройство след 1980 г. постройката да е била ползвана само
от Ц. К. и той единствен да е владял тази постройка, отблъсквайки владението
на другите съделители ,като не отрича ,че и към момента „ едната стая я
държи П. , а другата – Ц. „, а пък приживе Л. и К. са ползвали външната
тоалетна ,която е в рамките на тази постройка. Самият Ц. К. потвърждава
пред съда ,че поне от последните три години племенникът му П. също ползва
една от стаите в постройката и си държи вещи там.
Свидетелката П. В. И.а сочи ,че въпросната постройка е съществувала в
имота още от 1972 г. ; била построена от родителите на Ц. К. –К. и Л. , в нея
имало две стаи и тоалетна, и е била използвана от родителите на Ц. К. – Л. и
К. ,които държали там дърва и бидони, а след тяхната смърт е била ползвана
от Д. и Ц. ,като свидетелката сочи ,че не знае между тях да е имало спорове за
ползването на постройката и тя да е била ползвана само от Ц. , който да не е
допускал брат си до нея,като напоследък се ползва и от П. . Свидетелката е
категорична в твърденията си ,че откакто е ходила в този имот „ постройката
съществува в този вид в който я помни и знае „ и не знае да е извършвано
твърдяното от Ц. К. строителство на нова постройка на мястото на старата.
4
От съвместната преценка на всички тези достатъчно подробни и за
съществените елементи на фактическата обстановка , безпротиворечиви
свидетелски показания, изобщо не се установява нито изграждане на
процесната постройка изцяло наново след 1986 г. само от Ц. К./ с негови
средства и труд / ,нито пък се установява същият оттогава да е установил
владение върху тази постройка с намерение да я свои ,като заедно с това да е
отблъсквал владението на останалите съделители . В т.см. според Плевенски
окръжен съд възражението на Ц. К. К.,че е станал изключителен собственик
на процесната постройка , придобивайки я по давност ,на осн. чл. 79, ал.1 от
ЗС, остава недоказано.
Напротив,установява се ,че постройката е била изградена и е съществувала
в имота доста преди 1986г., а именно –още в края на 60-те и началото на 70 –
те години на 20 –ти век. Поради това, следвайки земята върху която е била
построена, постройката е станала собственост на общите наследодатели К. Д.
К. и Л. И.а К.а , а след смъртта им е била наследена от синовете им Д. К. и Ц.
К. при равни права – по ½ ид.част , а след смъртта на Д. К. неговата ½ ид.част
е наследена поравно от наследниците му по закон: Н. Д. Д. /дъщеря / , Ц. Н.
К.а /съпруга / и П. Д. К. /син / или правата на съделителите по отношение на
тази постройка би следвало да са 3/6 ид.части за Ц. К. и по 1/6 за всеки от
съделителите Н. Д. Д. , Ц. Н. К.а и П. Д. К.,т.е. така ,както е постановил в
обжалваното решение Плевенски районен съд по гр.д.№ 8248/ 2019г.
В резултат на изложените дотук съображения , Плевенски окръжен съд при
новото разглеждане на делото стига до същия извод ,какъвто е направил и
Плевенски районен съд по гр.д.№ 8248/ 2019г. ,чието решение следва да бъде
потвърдено в частта с която е допусната делба на едноетажна сграда с
идентификатор *** със застроена площ от 49 кв.м. / по скица № ***г./с
предназначение –постройка на допълващо застрояване между
съсобствениците и при квоти както следва : по 1/6 ид.част за Н. Д. Д. , Ц. Н.
К.а и П. Д. К. и 3/6 ид.части за Ц. К. К..
С оглед този изход на въззивното производство ,следва въззивникът Ц. К. да
заплати на въззиваемата Ц. Н. К.а направените от нея деловодни разноски по
в.гр.д.№ 883/ 2022г. на ПлОС,които според списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за тяхното извършване са в размер на 1500лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното от Ц. К. К. решение №
260052/18.01.2021г.,постановено по гр.д.№ 8248/2019 г. на Плевенския
районен съд, в обжалваната част с която е допусната делба на сграда с
идентификатор ***, със застроена площ 49 кв.м., на един етаж, с
предназначение: постройка на допълващо застрояване, изградена в ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № *** г. на
изп. директор на АГКК , между съсобствениците и при квоти както следва :
по 1/6 ид.част за Н. Д. Д. , Ц. Н. К.а и П. Д. К. и 3/6 ид.части за Ц. К. К..
5
ОСЪЖДА Ц. К. К.,ЕГН-********** от гр.П. , ул.“Д.Д. „ №*, ет.* да заплати
на Ц. Н. К.а от гр.П. ,ж.к.“Д. „ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*направените от нея
деловодни разноски, в размер на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6