Определение по гр. дело №52786/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110152786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43889
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110152786 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52786/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е насрещна искова молба от Е. С. М. срещу Ж. А. Х., като се твърди
настъпването частична трансформация на лично имущество по отношение на Апартамент,
находящ се в гр. София, .... представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1386.2668.1.16 по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/12.10.2011 г., с площ от 4,880 % кв. м., ведно с прилежащото избено помещение
№ 16, както и 4,880 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния
обект, обекти с идентификатори 68134.1386.2668.1.17, 68134.1386.2668.1.13,
68134.1386.2668.1.19. Излага съображения в хронологичен ред, че е притежавал средства
представляващи лично имущество, което бил вложил при закупуването на процесния
недвижим имот, поради което била налице хипотеза на частична трансформация на лично
имущество, поради което притежавал по-голям дял в съсобствеността на процесния
недвижим имот, като с оглед цена на придобиване на имота развива съображения по
отношение на размера на квотите. Отделно от това излага съображения, че се касаело за
хипотеза за обезщетяване на имот лично имущество съобразно правилата на ЗТСУ.
Поддържа, че случая се касае за имот придобит за нуждите на семейство, за което основно
ищеца осигурявал необходимите средства за плащане на имота, както и за останалите нужди
на семейството. Прави доказателствени искания за допускане събирането на гласни
доказателствени средства за установяване на обстоятелства по отношения на закупения
1
имоти и паричните средства за неговото придобиване, както и на основание чл. 192 ГПК да
бъде задължено трето неучастващо лице да представи писмени доказателствени средства,
както и за прилагане по делото на посочени в насрещната искова молба съдебни
производства, както и по реда на чл. 186 ГПК да се издаде СУ по отношение изясняване на
обстоятелства за идентичност на имота. Иска да бъде установено право на собственост при
наличието на частична трансформация по отношение на процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор по насрещната исковата молба, като
се сочи, че същата била процесуално недопустима, тъй като била подадена извън срока по
чл. 211 ГПК. Твърди, че насрещната искова молба била неоснователна, тъй като процесния
недвижим имот бил придобит по време на брака и бил изплатен с общи средства на двамата
съпрузи. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установявало, че вкл. по
отношение приложението на ЗТСУ ищеца не бил освободен от заплащането на парични
средства за придобиването на имота, като последният бил придобит по време на брака.
Навежда доводи, че нямало данни за наличието на други претенции между страните, поради
което в случая следвало да се приеме, че имота е бил придобит при равни квоти в
съсобствеността. Излага съображения, че с оглед съдебната практика и споразумението по
бракоразводното дело между страните се установявало именно, че след прекратяването на
брака същите са съсобственици досежно процесния имот при равни квоти. Твърди, че в
случая не била налице хипотеза на трансформация на лично имущество, което обосновава
подробно, вкл. с оглед нормите на ЗТСУ. Прави доказателствени искания за издаване на СУ,
което да послужи пред Банка „ДСК“ ЕАД за установяване на факти свързани с отпускането
на сума по банков кредит за придобиването на процесния недвижим имот, както и за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане за установяване на следните обстоятелства – един за факта на
закупуване на имота и един за предоставяне на суми от спестовната книжка на ответницата
за закупуване на имота, както и един свидетел при режим на довеждане за установяване на
факти свързани с ползването на процесния имот, както и за издаването на СУ, което да
послужи пред Банка „ДСК“ ЕАД за установяване на отпуснат кредит на ищеца по
насрещния и на А.Л. през 1986 г. Иска отхвърляне на иска.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно съединен положителен
установителен иск, при условията на чл. 342 ГПК, във вр. чл. 211 ГПК, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 21 СК’85 (отм.) ,във вр. чл. 20 СК’85 (отм.).
За да е налице трансформация, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1) процесният апартамент да е придобит по време на брака; 2) цената на
имота да е заплатена изцяло или отчасти със собствени средства на ищеца по насрещния
иск, т. е. да е налице пълна или частична трансформация по смисъла на чл. 21 СК’85 (отм.),
във вр. чл. 20 СК’85 (отм.), като при установяване произхода за наличието на лични
средства или трансформация на лично имущество, да установи, че 3) средствата са
заплатени именно за придобиването на процесния имот.
Неоснователен е отвода на ответника недопустимост на предявени насрещен иск.
Същият е предявен в срока по чл. 342 ГПК в рамките на настоящото делбено производство,
поради което е процесуално допустим – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2022 от
20.01.2025 г. по т. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС. Тоест, отводът за недопустимост трябва
да бъде оставен без уважение.
По отношение на направените от страните доказателствени искания за допускане
2
събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че същите са направени
своевременно, като не попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, поради което
исканията следва да бъде уважени както следва:
- на ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане, при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, за установяване на обстоятелства свързани с за
установяване на обстоятелства по отношения на закупения имоти и паричните средства за
неговото придобиване;
- на ответника следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане по
отношение обстоятелствата свързани с предоставянето на средства от спестовната книжка
на ответницата. Другият свидетел касае обстоятелства, за които събирането на гласни
доказателствени средства е принципно процесуално допустимо, но с оглед останалите
доказателства по делото се явява не необходимо, поради което в тази част искането следва да
бъде оставено без уважение. В този смисъл не се сочат обстоятелства касаещи насрещно
доказване, а доказателствената тежест за провеждане на пълно и главно доказване е
възложена на ищеца по насрещния иск;
- по отношение на другия поискан свидетел от ответника по насрещния иск, съдът
намира, че същият е неотносим – досежно ползването на имота – към предмета на спора по
насрещния иск, поради което макар и доказателственото искане да е своевременно
направено и да е процесуално допустимо, то същото като неотносимо към предмета на
правния спор следва да бъде оставено без уважение. Съвсем отделен е въпросът, че с
доказателственото искане не се цели установяване на обстоятелства от предмета на
насрещния иска, а преодоляване на процесуалната преклузия по отношение на част от
делото, което вече е докладвано по привременната мярка. Тоест, самото доказателствено
искане трябва да бъде надлежно формулирано.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствените искания на ищеца по реда
на чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК са направени своевременно, поради което са процесуално
допустими, но в едната си част са неотносими към предмета на правния спор, а в другата са
не необходими.
На следващо място досежно доказателственото искане на ответника по насрещния
иск по чл. 186 ГПК, съдът намира, че искането е направено своевременно, поради което е
процесуално допустимо, но с оглед останалите доказателства по делото и разпределената
доказателствена тежест се явява не необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът счита, че следва служебно на основание чл. 186 ГПК да изисква за послужване
посочените от ищеца по насрещния иск съдебни дела, като тяхната относимост и
необходимост ще се цени от съда с акта му по същество.
По отношение исканията на страните във връзка с установяването на идентичност на
процесния имот, съдът намира, че следва да се произнесе в о. с. з., след като изслуша
становището на страните и отдели спорното от безспорното.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА доклад по делото по насрещната искова молба, съобразно мотивната част
на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът на ответника по насрещния иск за приемане на
насрещната искова молба.
3
ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещен положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 21 СК’85 (отм.) ,във вр. чл. 20 СК’85 (отм.),
предявен от Е. С. М. срещу Ж. А. Х. за установяване наличието на частична трансформация
на имущество.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца по
насрещния иск, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, при условията на
чл. 159, ал. 2 ГПК, за установяване на обстоятелства свързани с за установяване на
обстоятелства по отношения на закупения имоти и паричните средства за неговото
придобиване.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника
по насрещния иск, чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане, по отношение
обстоятелствата свързани с предоставянето на средства от спестовната книжка на
ответницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответницата по насрещния
иск за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел
при режим на довеждане, за установяването на обстоятелства свързани с придобиването на
процесния имота във връзка с дарени парични средства, както и за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел, при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства свързани с ползването на имота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по насрещния иск
за издаването на СУ по реда на чл. 186 ГПК и за изискването на писмени доказателствени
средства от трето неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по насрещния
иск по реда на чл. 186 ГПК за издаването на СУ, което да послужи пред Банка „ДСК“ ЕАД за
установяване на отпуснат кредит на ищеца по насрещния и на А.Л. през 1986 г.
ДА СЕ изискат за послужване гр. д. № 15885/1980 г. по описа на СРС и гр. д. №
24334/2021 г. на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4