Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Плевен, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура -
Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 1009/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Вани стил“ ЕООД,
подадена чрез управителя П. П. срещу Решение № 513 от 21.10.2020 г. на Районен
съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1604/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил НП № 487658-F531929/06.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Вани стил“
ЕООД - гр. Плевен, представлявано от Пенка Иванова Петкова, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, затова че при извършена проверка на 12.12.2019г. в търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин ателие, находящ се на адрес гр.
Плевен, ж.к. Сторгозия № 115, експлоатиран от „Вани Стил“ ЕООД е установено, че
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира
във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
извадени“ суми от касата. Установената разлика между разчетената касова
наличност по документи – 148 лв. и фактическата касова наличност –173,20 лв. към
момента на проверката е в размер на +25,20лв., не е отразена чрез фискалното
устройство като „служебно въведени“ в касата суми.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност, поради нарушение на закона – касационно отменително основание по
чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че АУАН
и НП са издадени от длъжностни лица, чиито правомощия не включват съставянето
на АУАН, респективно издаването на НП. Твърди, че по
административно-наказателната преписка липсват писмени доказателства, които да
навеждат на извода, че Министърът на финансите е овластил лицето съставило АУАН
да съставя актове, установяващи нарушения по ЗДДС, както и че е овластил
издателя на НП да издаде обжалваното наказателно постановление, поради което счита,
че същото е издадено от длъжностно лице, чиито кръг от правомощия не включват
издаване на НП. Сочи, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 40, ал. 1
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – не се посочат имената на най-малко двама
свидетели и не се посочат и описват доказателствата, които потвърждават
нарушението. фактическата обстановка не е правилно отразена и не съответства на
действителността, вследствие на което административно наказващия орган е
достигнал до неправилни изводи. Навежда доводи, че наказващият орган, а
впоследствие и съда не е извършил правилна преценка на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като е наложил санкция, която явно не съответства
на степента на обществена опасност на допуснатото конкретно нарушение. Очевидно
е , че в описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията
по посочените текстове и нарушението е за първи път, поради което съдът е
следвало да съобрази, че се касае до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да се отмени НП.
Ответникът по касация – Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Велико Търново, чрез юрисконсулт М. изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение. Счита, че правилно решаващия съд е приел, че не са налице допуснати процесуални
нарушения. Посочва, че в хода на делото пред първата инстанция, жалбоподателя
не отрича факта, че е извършено нарушението поради „недоглеждане“.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и предлага да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е достигнал до правилен извод за доказаност на
визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилен е изводът за наличие на компетентност, предвид че актът е съставен от
органи по приходите, а НП е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
В. Търново при ЦУ на НАП в рамките на предоставената компетентност съгласно приложената
по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Директора на НАП.
Описаното нарушение е установено при проверка в
обекта, при която е установена разлика в касовата наличност от +25 лв., която
не е отчетена чрез фискалното устройство. Това е удостоверено чрез съставения
на място в присъствие на представляващия констативен протокол и се доказва от
приложения опис на наличните парични средства в касата в брой в размер на
173,20 лв. Чрез разпечатка КЛЕН от фискалното устройство се доказва отчетена касова
наличност в размер на 148 лв. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя.
Установената разлика от +25 лв. между наличните в касата в брой и отчетени чрез
фискалното устройство парични средства доказва соченото нарушение на чл. 33
ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно че не всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, а нарушението се доказва от
съставения официален документ – протокол за проверката и приобщените към него
писмени доказателства – разпечатка от фискалното устройство и опис на паричните
средства в касата.
Наложеното наказание е към установения в закона
минимум и справедливо определено. Правилно съдът е преценил, че не се касае за
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като конкретното
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, предвид че не се отличава с множество
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Целта на нарушената разпоредба, охраняваща
фискалната дисциплина, изисква отчетената чрез фискалното устройство касова
наличност във всеки един момент да съответства точно на фактическата наличност
на паричните средства в касата, затова размера на установената разлика не е от
съществено значение за съставомерността на нарушението и не може да обоснове
извод за неговата маловажност.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 513 от 21.10.2020 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1604/2020 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/