РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500569 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260279, постановено на 14.07.2022 г. по гр.д.
823/2017 г. на Окръжен съд-П., поправено относно очевидна фактическа
грешка с постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение №
260285/3.10.2022 г. и изменено в частта му за разноските с постановеното в
производство по реда на чл. 248 от ГПК определение № 260396/4.10.2022 г., с
което са отхвърлени предявените от В. Б. Б. солидарно срещу Н.с. на Р.Б.-С. и
срещу Б.н.б.-С., и евентуално срещу Ф. за г.в.б.-С. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: обезщетение за имуществени
вреди в размер на общо 38 139 лв., изразяващи се в платени капаро и
неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 04.06.2014 г.; обезщетение за забава в размер на 9 173,14 лв. за периода
17.11.2014 г.-31.03.2017 г. върху главницата от 38 139,40 лв.; обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи се в стрес,
притеснения, разочарования и здравословни проблеми; обезщетение за забава
в размер на 6 838,90 лв. за периода 25.07.2015 г. – 31.03.2017 г. върху
1
главницата от 40 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на нарушение на
правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, изразяващо се в ненавременно
транспониране на общностни норми в националното законодателство и
постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и
изплащане на гарантирания размер на депозитите в „К.“ АД в сроковете по чл.
10, § 1 от същата директива, ведно със законните последици, както и е осъден
В. Б. Б. да заплати на Н.с. на Р.Б.-С. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
осъден е В. Б. Б. да заплати на Б.н.б.-С. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 6 675,60 лв. – такси и разноски по
съдебното производство, осъден е В. Б. Б. да заплати на Ф. за г.в.б.-С. на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 477 лв. –
адвокатско възнаграждение, осъден е В. Б. Б. да заплати на Държавата по
сметка на Окръжен съд-П. на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ сумата 150 лв.
– разноски за ССЕ.
Жалбоподателят В. Б. Б. с подадената на 17.08.2022 г. въззивна жалба
моли по посочените в нея съображения решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно, като предявените от него искове бъдат
уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с
правно основание чл.4,§3 от ДЕС за осъждане на ответниците Н.с. Р.Б.- гр.С.
и Б.н.-гр.С. солидарно да му заплатят сумата 38 139 лв. като обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в платени капаро и неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2014
г., сумата 9 173,14 лв. като обезщетение за забава за периода 17.11.2014 г.-
31.03.2017 г. върху главницата от 38 139,40 лв., сумата 40 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
разочарования и здравословни проблеми и сумата 6 838,90 лв. като
обезщетение за забава за периода 25.07.2015 г.-31.03.2017 г. върху
главницата от 40 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на нарушение на
правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, изразяващо се в неточно
транспониране в националното законодателство на общностните норми на чл.
1, §3, б.i и чл. 10, §1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити,
непостановяване на решение по чл. 1, §3, б.i от Директива 94/19/ЕО и
неизплащане на гарантирания размер на неговия депозит в „К.“АД в срока по
2
чл. 10, § 1 от същата директива, ведно със законните последици, а евентуално,
ако се приеме, че горепосочените двама ответници не носят отговорност за
увреждането, то да бъде осъден ответника Ф.г.в.б.-гр.С. да му заплати
горепосочените суми поради неизпълнение на задължението му по чл. 10, § 1
от Директивата за изплащане в срок на гарантирания размер на неговия
депозит в „К.“АД. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба Н.с. Р.Б.- гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените от ищеца В. Б. искове и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба Б.н.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва предявените от ищеца В. Б. искове и моли те да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Ответникът по въззивната жалба Ф.г.в.б.-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва предявените от ищеца В. Б. искове и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и намери за
установено следното:
С исковата молба, подадена на 3.04.2017 г., от ищеца В. Б. са предявени
пред Окръжен съд-П. искове с правно основание чл.4,§3 от Договора за
Европейския съюз (2016/С 202/01) за осъждане на ответниците Н.с. Р.Б.- гр.С.
и Б.н.-гр.С. солидарно да му заплатят сумата 38 139 лв. като обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в платени капаро и неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.06.2014
г., сумата 9 173,14 лв. като обезщетение за забава за периода 17.11.2014 г.-
31.03.2017 г. върху главницата от 38 139,40 лв., сумата 40 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения,
разочарования и здравословни проблеми и сумата 6 838,90 лв. като
3
обезщетение за забава за периода 25.07.2015 г.-31.03.2017 г. върху
главницата от 40 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на нарушение на
правото на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, изразяващо се в неточно
транспониране в националното законодателство на общностните норми на чл.
1, §3, б.i и чл. 10, §1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити,
непостановяване на решение по чл. 1, §3, б.i от Директива 94/19/ЕО и
неизплащане на гарантирания размер на неговия депозит в „К.“АД в срока по
чл. 10, § 1 от същата директива, ведно със законните последици, а евентуално,
ако се приеме, че горепосочените двама ответници не носят отговорност за
увреждането, то да бъде осъден ответника Ф.г.в.б.-гр.С. да му заплати
горепосочените суми поради неизпълнение на задължението му по чл. 10, § 1
от Директивата за изплащане в срок на гарантирания размер на неговия
депозит в „К.“АД. Производството по спора е приключило с обжалваното
сега пред апелативния съд решение на окръжния съд, постановено на
14.07.2022 г.
Производството по делото пред окръжния съд (гр.д. № 823/2017 г.) е
образувано преди създаването на нормата на чл. 2в от ЗОДОВ със
ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) и е приключило вече след влизането в сила
на тази разпоредба. След влизането в сила на тази норма е установено, че
приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу
държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.4, §3 от ДЕС, е този
на ЗОДОВ, включително за неприключилите до влизане в сила на
ЗИДЗОДОВ (ДВ, бр.94/2019 г.) съдебни производства. Съгласно разпоредбата
на чл. 10,ал.1 от ЗОДОВ, делата по този закон пред съда се разглеждат със
задължително участие на прокурор. Тази норма изисква задължителното
участие на прокурор по делото в качеството на главна страна. В
производството по спора пред окръжния съд обаче не е участвал прокурор.
Пропускът на окръжния съд да конституира прокурора е пропуск да бъде
конституирана задължителна страна по делото. Затова и при съобразяване с
постановката на т.6 на ТР по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като
в първата инстанция не е бил конституирана страна, чието участие в
производството е задължително, апелативният съд следва да обезсили като
недопустимо обжалваното сега решение и да върне делото на ОС-П. за ново
разглеждане с участие на прокурор (в тази насока – определение №
4
668/2.09.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3569/2021 г., 4 ГО, ГК). След връщането на
делото на окръжния съд спорът следва да бъде разгледан от друг съдебен
състав с произнасяне по предявените с исковата молба от 3.04.2017 г. от
ищеца В. Б. искове след конституиране и с участие на прокурор съгласно чл.
10,ал.1 от ЗОДОВ с оглед осигуряване на възможност на тази страна да
участва в производството от фазата по чл. 131 от ГПК.
При тези обстоятелства понастоящем апелативният съд не следва да се
произнася по заявените от ответниците по въззивната жалба искания за
присъждане на разноски за въззивното производство, тъй като
производството по спора не приключва, съответно, отговорността за разноски
следва да се разпределя с оглед изхода от правния спор при постановяване на
решението от окръжния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО решение № 260279, постановено на
14.07.2022 г. по гр.д. 823/2017 г. на Окръжен съд-П., поправено относно
очевидна фактическа грешка с постановеното по реда на чл. 247 от ГПК
решение № 260285/3.10.2022 г. и изменено в частта му за разноските с
постановеното в производство по реда на чл. 248 от ГПК определение №
260396/4.10.2022 г., като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за разглеждане от друг съдебен
състав и произнасяне по предявените с исковата молба от 3.04.2017 г. от
ищеца В. Б. искове с конституиране и участие на прокурор съгласно чл.
10,ал.1 от ЗОДОВ с оглед осигуряване на възможност на тази страна да
участва в производството от фазата по чл. 131 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6