Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 8882 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.04.2020
г. по гр.дело № 8722/14 г., СРС, І ГО, 25 състав е отхвърлил предявените от Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** срещу В.Р.Н.-С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, последните двама
с адрес: ***, Л.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, с.„М.”, ул. „**************, И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, активно и пасивно субективно съединени искове с правна
квалификация чл.108 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че ищците са
титуляри на правото на собственост върху реална част с площ от около 500 кв.м. от празно дворно място,
находящо се в гр. Банкя, с. Иваняне, имот 229, парцел XXIV от кв.З по
регулационен план на гр.Банкя, Иваняне, одобрен със Заповед № РД-50-09-381/19.11.1985г.,
имот пл. № 543 от кв.12 по плана на същото село от 1950г. и за осъждане на
ответниците да им предадат фактическата власт върху същото, като неоснователни
и недоказани. Осъдил
е Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на осн. чл.78, ал.З ГПК на В.Р.Н.
– С., ЕГН **********, И.С.Г., ЕГН **********, В.С.Г., ЕГН **********, Р.Т.М.,
ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********,
И.Д.Г., ЕГН **********, К.Л.К., ЕГН **********, И.Б.Н., ЕГН **********, Д.Б.И.,
И.Б.Й., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН **********, съдебно деловодни разноски в
размер на 905лв.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищците Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Е.Б. от САК, с адрес ***
с мотиви, изложени
във въззивната жалба. Твърди се, че съдът неправилно е приел,че ищците не са
собственици на процесниая имот, като е приел, че предмет на съдебната делба по
гр.д. № 7020/1986 г. е парцел в регулация, въпреки, че в протокола за делба е
посочено, че става въпрос за имот извън регулация. Съдът неправилно е приел, че
е останало недоказано, че ответниците владеят част от процесния имот. Бланкетно
е извършеното от ответниците оспорване завладяването на имота, като
едновременно с това се твърди, че владеят имота спокойно повече от десет години
и се позовават на придобивна давност. Двете твърдения се изключват взаимно.
Освен това, ответниците са представили предписания за почистване и протоколи,
което потвърждава завладяването. Съдът неправилно тълкува показанията на
свидетелката М.Г.в частта, в която тя говори, че мястото е пустеещо. В
действителност, свидетелката говори, че мястото е запуснато, а не, че не се
владее от никого. Моли за преразпит на тази свидетелка, от който да се установи
какво е имала предвид с думите „мястото е пустеещо“, дали е възприела разликата
между запуснато и пустеещо. Счита, че преразпита е необходим за разкриване на
основни обстоятелства необходими за решаване на правния спор.
Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени процесното
и да бъдат уважени исковите претенции на въззивниците/ ищеци. Претендира присъждане на всички направени разноски.
Въззиваемите/ответници
А.К.С., ЕГН **********, В.Р.Н.-С., ЕГН **********, И.С.Г., ЕГН **********, В.С.Г., ЕГН **********, Р.Т.М.,
ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********,
Л.В.К., ЕГН **********, И.Д.Г., ЕГН **********, К.Л.К., ЕГН **********, И.Б.Н., ЕГН **********,
Д.Б.И., ЕГН **********, И.Б.Й., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адвокат Б.В., с адрес: *** оспорват въззивната
жалба. Въпреки депозираното пълномощно, само тези изброени страни са взели
участие в първоинстанционното производство, като същите са конституирани въз
основа на депозираното удостоверение за наследници на Й. Л.К.. Претендират
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е главен иск с
правно основание чл.108 ЗС.
Ищците Т.Н. Х. и И.В.Х.
са предявили срещу А.К.С., ЕГН **********, В.Р.Н.-С., ЕГН **********, И.С.Г., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН **********, Р.Т.М., ЕГН **********, С.В.С., починал в хода на
производството и заместен от неговите наследници Д.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********
и Н.С.С., ЕГН **********, срещу Л.В.К., ЕГН **********, И.Д.Г., ЕГН **********, К.Л.К., ЕГН **********, И.Б.Н., ЕГН **********,
Д.Б.И., ЕГН **********, И.Б.Й., ЕГН **********
горепосочения иск за признаване със сила на присъдено нещо, че ищците са
титуляри на правото на собственост на реална част с площ около 500 кв.м, от празно
дворно място, находящо се н гр.Банкя, село Иваняне, имот 229, парцел ХХІV от
кв. 3 по изменението от 1985 г., а това е имот пл. № 543 от кв.12 по плана на
село Иваняне и за осъждане на ответниците да им предадат фактическата власт върху
същото.
Ответниците И.Б.Н. и Д.Б.И., чрез назначения им особен
представител са депозирали отговор, в който оспорват иска. Това процесуално
представителство е било прекратено с протоколно определение от 15.03.2018 г.,
предвид извършеното от тях изрично упълномощаване.
Ответникът И.Б.Й. е оспорил исковата молба като
нередовна, а по същество твърди, че е собственик на дворното място на основание
решение на ЗСПЗЗ и упражняване на владение, продължило от 2004 г. Прави
възражение за изтекла в негова полза давност.
Останалите ответници в срока по чл.131 ГПК не са
депозирали отговор на исковата молба.
От депозирания по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 140, том XXIX, дело № 4648/83г.
от 11.11.1983г. се установява, че Т.Н.Х. е придобила собствеността по отношение
на 1/2
идеална част от празно дворно
място, находящо се в с.Иваняне-Банкя с площ от 900кв.м., съставляващо имот пл.№ 543 от кв.12 по плана на
с.Иваняне, при съседи: С.С.П., наследници на В.Л., С.М.и Н.М. и Л.М.. От Протокол
от съдебно заседание, проведено на 27.06.1986г. по гр.д.№ 7020/1986г. по описа
на СРС, 40 с-в, е видно, че е извършена съдебна
делба между Т.Н.Х. и И.В.Х., като собственици на прехвърлената 1/2 идеална
част от описания имот и Г.Й.П., като собственик на останалата ½ ид.част от имота, като в дял на Т.Н.Х. и И.В.Х. е
поставено празно дворно място е площ от
900 кв.м., находящо се в Банкя, с.Иваняне - извън регулация, идентичен с имот
229, парцел XXIV от кв.3 по изменението от 1985 г., а преди това имот пл.№ 543 от кв.12 по плана на с.Иваняне.
От удостоверение за наследници се установява,
че всички ответници са наследници на Й. Л.К. от с.Иваняне, починал на
29.12.1965г.
Ответниците твърдят, че са собственици по
силата на земеделска реституция на имоти в с.Иваняне, като депозират решение №
165 от 24.06.2004г., в сила от
05.08.2004г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Й.Л.К.
по отношение на 10 ниви с план за земеразделяне, включително на нива от 2,301
дка в местност Камико, имот № 071076,
при съседи: 071044 нива на К.З.С., 071022 Полски път на СО, 071077 нива на наследниците на С.М.К.,
071080 нива на СО и 071043 нива на наследници на Г.М.К.. Представени са два
констативни протокола - № КП-13-0010194 от 17.07.2013г. и № КП-13-0015504,
издадени от Столичен инспекторат при СО, като с първия се указва на непосочени
собственици на имот в с.Иваняне, местността Камико, имот № 071076 да
предприемат действия по почистване на имота, а с втория се констатира, че имотът
е почистен и препис от този протокол е предаден на И.Н., посочена като
собственик.
От приетата СТЕ се установява, че бившият имот
543 попада в част от имот 229,
по действащия кадастрален план в част от имот пл.№ 10, при което ще има граница
с имота на С.С.П., С.М.К. и Н.иЛ.М.. Няма данни за регулационни изменения с
имот 229 след 1985г.
Изготвена е и друга СТЕ, като вещото лице е
изработило 3 бр. комбинирани скици от които се установява, че ПИ 071076 по КВС се застъпва с ПИ 543 по кадастралния план от 1950г. с 370 кв.м., оцветен в жълто и цифри:
9-10-11-12-13-14- 16-9, а с ПИ пл.№ 229
по предходен кадастрален план, оцветено в зелено и по цифри 16-14-15-16 с площ 5 кв.м., а ПИ пл.№ 543 се застъпва с пл.№
229 оцветено в светло лилаво и по цифри 15-14-13-17-5-6-8-18-19 с площ 453кв.м., съгласно скица Приложение
3.1. към експертизата.
По делото са били разпитани свидетели, като свидетелката
М.Г.от с.Иваняне твърди, че е с Т.Х.
*** са съседи.Т.Х. ***, строена от брат й. Майката на Т.Х. й дала част от имот
с площ от 400-500кв.м., която се явява продължение на парцела с къщата, а през
1986г. Т.Х. взела от братът на дядо си по майчина линия още 450-500кв.м. и така
този парцел станал общо 900кв.м. Бил ограден с мрежа и го обработвала от 1986г.
до 2013г. - садели ягоди, имало кошери и 2-3 дървета на 30 години. Имотът не
бил внесен в ТКЗС, а блокът на стопанството го заобикалял. До 2013г. никой не е
спорил за мястото, но Поземлената комисия издала решение в полза на „Йосовите”
и мястото било вече разградено и пустеещо. Земята в този масив не достигала
поради това, че били възстановени земи в полза на К.З., който бил закупил място
от вуйчото на Т. и си направил къща, а Поземлената Комисия му дала 400кв.м.
продължение на този парцел. Сочи за малка уличка между къщите, минаваща над
парцела към местността Камико. Твърди още, че мястото е пустеещо по настоящем,
че нейният имот е над имота на К.З., а до него е Т.Х.. Свидетелят А. Й., роден в с.Иваняне, но от 1963г. живеещ в Банкя, заявява,
че бил съсед на Й.Л.К., деляла ги само ограда, че има имот на 100 метра от
процесния. Свидетелства за наличие на черен път, от горната страна към ТКЗС-то,
който отделял имотите в които има къщи от другите имоти, които влезли в ТКЗС.
Описва имота на Й.К.по следния
начин: „от едната страна е черния път, а от долната страна под пътя е С.М., от
дясната страна е К., от ляво има имот, чийто собственик не му е известен, над Й.пак
има имот, но не знае собственика му. Когато била възстановена собствеността
1999 г.-2001г., Й.К. не бил жив, но свидетелят виждал наследника на И. да коси
трева и да огражда с колци. По настоящем, нито един имот в този масив е
ограден.
От правна страна:
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
Основателността
на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три
предпоставки:
1.
Ищецът да е собственик на имота;
2.
Вещта да се владее или държи от ответника;
3.
Вещта да се владее или държи от ответника без основание.
В
доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две
предпоставки.
Видно от
данните по делото, ищците доказват правото си на собственост с депозиран нот.
акт, по силата на който ищцата Т.Н.Х. е станала собственик на 1/2 идеална част
от празно дворно място, находящо се в село Иваняне- Банкя с площ от 900кв.м., съставляващо имот пл.№543 от кв.12 по плана на с.Иваняне.
Съгласно Протокол от съдебно заседание, проведено на 27.06.1986г. по
гр.д.№7020/1986г. по описа на СРС, 40 с-в Т.Н.Х. и И.В.Х. са станали
собственици на празно дворно място с площ от 900кв.м., находящо се в Банкя, с.Иваняне-извън регулация, идентичен с имот 229, парцел XXIV от кв.З по
изменението от 1985 г., а преди това
имот пл.№ 543 от кв.12 по плана на село
Иваняне. Според комбинираните скици към втората СТЕ, съгласно регулационен план
на гр.Банкя, Иваняне, одобрен със Заповед №РД-50-09-381/19.11.1985г. УПИ XXIV-229, кв.З/ А,Б,В,Г, А/ е
с площ от 821кв.м. и е част от ПИ пл.№229 по Кадастралния план, действал
до приемане на кадастралната карта, който е с площ от 1279 кв.м. /Д,Е,Ж, З, И,Й,К,Л,Д/-
Приложение № 1от комбинрана скица. От приложение № 3 към Комбинирана скица, от втората СТЕ
е видно, че ПИ пл.№543 по
план от 1950г. не съвпада с УПИ XXIV-229, кв.З по
регулационен план, а всъщност граничи с него. ПИ пл.№543 по план от 1950г. се припокрива с пл. № 229 с площ от 453кв.м., като ПИ пл.№229 по Кадастралния план, е действал до
приемане на кадастралната карта, но не е УПИ XXIV-229,
кв.3. Следователно от
съпоставката на регулационен със стар кадастрален план и с план от 1950г. се
установява, че вписаното в Протокол от съдебно заседание, проведено на
27.06.1986г. по гр.д.№7020/1986г. по описа на СРС, 40 с-в за идентичност между поставения в дял имот УПИ XXIV-229, кв.З и ПИ пл.№ 543 не почива на обективни данни. Като предмет на съдебната делба
изрично е посочен УПИ XXIV-229, кв.З, а не ПИ
пл.№ 229 по Кадастралния план, действал до приемане на кадастралната карта. Същевременно
ищците не са представили доказателства, че са собственици на ПИ пл.№229. Дори и
да се приеме, че при делбата е поделен ПИ пл.№543 по план от 1950г. и някаква
част от него е прибавена към УПИ XXIV-229, кв.З, за да се получи пълната площ на ПИ пл.№229, то
площта на поделяемия имот не съвпада - в дял е поставен имот с площ от 900кв.м.,
УПИ XXIV-229, кв.З е 821 кв.м., а целият ПИ пл. № 229 е 1279 кв.м. Няма данни и ищците не
са доказали, че са собственици на имоти УПИ ХХІV-229, кв.3 и едновременно на ПИ пл. № 543 по план от
1950 г., защото би се получила собственост върху имот с площ от приблизително
1600 кв.м., но по делото няма данни за това. Няма идентичност на имот ПИ 543 и
УПИ ХХІV-229, както и че ищците и понастоящем са все още собственици на ПИ 543.
От приложение 2 към комбинираната скица по втората СТЕ е видно, че настоящият
имот на ищците 32216.2291.229 по
настоящата кадастрална карта е с площ 830 кв.м. , следва имот 32216.2335.10, разположен между имота на ищците и
имота на ответниците и е с площ от 410
кв.м., и след това е имотът на
ответниците-076, от който се претендира с настоящия иск още 500 кв.м.,, в случая 379 кв.м., като общо това би дало площ на
ищците от 1601 кв.м./ срещу 900 кв.м. по съдебната делба/
При тези данни ищците доказват
собствеността си върху УПИ ХХІV-229, кв.3, който не граничи с имот ПИ 071076 по
КВС, като не е налице твърдяното
застъпване. В исковата молба са изложени твърдения за насилствено
завладяване от страна на ответниците на реална част от имот 543, с площ от 500
кв. м., който имот вече не съществува и който ищците не притежават след делбата
от 1986 г., обстоятелство, останало недоказано, поради факта, че притежавания
от въззивниците имот не съвпада/ не се застъпва/ с притежавания от въззиваемите/ответници
имот. Ответниците владеят имот 32216.2345.76 с номер по предходен план 071076,
с площ от 2301 кв.м. и черпят правата си на собственици от решение №
165/24.06.2004 г. на ОСЗГ-област София град за възстановено право на
собственост на наследниците на Й.Л.К.,
което е издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне от
27.07.1993 г., който план не е оспорен от ищците . Въз основа на това решение било
извършено очертаване на границите на имота и последващото му владение от
ответниците. Решението на общинската комисия по земеделие също не е оспорено от
ответниците. Това решение има конститутивно действие-Тълк. решение № 1/1997 г.
на ОСГК на ВКС. Правото на собственост на ответниците е стабилизирано и с
изтичане на изискуемата 5 годишна давност-Тълк. решение № 10/2012 г. на ВКС.
Не е налице никоя от кумулативните
предпоставки
по чл. 108 ЗС, обуславяща основателността на иска на
това основание.
Ето защо решението, с което СРС, І ГО, 25 състав е отхвърлил предявените от Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** срещу В.Р.Н.-С., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, Н.С.С., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, последните двама с
адрес: ***, Л.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, с.„М.”, ул. „**************, И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, активно и пасивно субективно съединени искове с правна
квалификация чл.108 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че ищците са
титуляри на правото на собственост
върху реална част с площ от около 500
кв.м. от празно дворно място, находящо се в гр. Банкя, с. Иваняне, имот
229, парцел XXIV от кв.З по регулационен план на гр.Банкя, Иваняне, одобрен със
Заповед № РД-50-09-381/19.11.1985г., имот пл. № 543 от кв.12 по плана на същото
село от 1950г., по букви 9,10,1,2,17,13,14, 19,9 и за осъждане на ответниците
да им предадат фактическата власт върху същото, като неоснователни и недоказани,
както и в частта на присъдените разноски следва
да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивниците следва да заплатят на въззиваемите, направените
от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. с оглед направеното възражение за прекомерност.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.04.2020 г. по
гр.дело № 8722/14г., с което СРС, І ГО, 25 състав е отхвърлил предявените от Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** срещу В.Р.Н.-С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, И.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, Р.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.С.С., ЕГН ********** и Н.С.С., ЕГН **********, последните двама
с адрес: ***, Л.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, с.„М.”, ул. „**************, И.Б.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Б.Й., ЕГН **********, с адрес: *** и А.К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, активно и пасивно субективно съединени искове с правна
квалификация чл.108 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо, че ищците са
титуляри на правото на собственост
върху реална част с площ от около 500
кв.м. от празно дворно място, находящо се в гр. Банкя, с. Иваняне, имот
229, парцел XXIV от кв.З по регулационен план на гр.Банкя, Иваняне, одобрен със
Заповед № РД-50-09-381/19.11.1985г., имот пл. № 543 от кв.12 по плана на същото
село от 1950г., по червени цифри 9,10,1,2,17,13,14,15,19,9 от Приложение 3.1 от
депозираната на 01.11.2019 г. СТЕ по гр.д. № 8722/ 14 г. и за осъждане на
ответниците да им предадат фактическата власт върху същото, както и в частта
на присъдените разноски.
ОСЪЖДА
Т.Н.Х., ЕГН ********** и И.В.Х.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Е.Б. от САК, с адрес *** да заплатят на А.К.С.,
ЕГН **********, В.Р.Н.-С., ЕГН
**********, И.С.Г., ЕГН **********, В.С.Г., ЕГН **********, Р.Т.М., ЕГН **********,
Д.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********, Л.В.К., ЕГН **********, И.Д.Г., ЕГН **********, К.Л.К., ЕГН **********, И.Б.Н., ЕГН **********,
Д.Б.И., ЕГН **********, И.Б.Й., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адвокат Б.В., с адрес: *** направените
от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.