Решение по дело №791/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 09.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

РОСИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 791 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 172 от 27.06.2019 г., постановено по гр. дело № 1084/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд е допусната да се извърши съдебна делба между З.Р.С. с ЕГН: ********** *** и ответника Н.Р.С. *** на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. В., общ. Г., а именно:

1. Нива, с площ от 2,593 дка, 7 категория, находяща се в местността „П.“, имот № 0090027, с идентификатор 12770.9.27, при граници на имота: имот 12770.9.5, 12770.9.10, 12770.9.9, 12770.9.28, 12770.9.6, 12770.9.3, 12770.9.2 и 12770.9.4

2. Нива, с площ от 4,200 дка, 5 категория, находяща се в местността „Р.“, имот № 010079, с идентификатор 12770.10.79, при граници на имота: имот 12770.10.80, 12770.10.57, 12770.10.58, 12770.10.59, 12770.10.78, 12770.10.106 и 12770.10.81.

3. Нива, с площ от 3,000 дка, 5 категория, находяща се в местността „М.“, имот № 011032, с идентификатор 12770.11.32, при граници на имота: имот 12770.11.166, 12770.11.48, 12770.11.31 и 12770.11.167.

4. Нива, с площ от 4,000 дка, 5 категория, находяща се в местността „М.“, имот № 011141, с идентификатор 12770.11.141, при граници на имота: имот 12770.11.162, 12770.11.140, 12770.11.163, 12770.11.142, 12770.11.171 и 12770.11.143.

5. Нива, с площ от 0,700 дка, 5 категория, находяща се в местността „М.“, имот № 011175, с идентификатор 12770.11.175, при граници на имота: имот 12770.11.166, 12770.11.10, 12770.11.173 и 12770.11.14.

6. Ливада, с площ от 1,000 дка, находяща се в местността „Б. п.“, имот № 001097, с идентификатор 12770.1.97, при граници на имота: имот 12770.1.23 и 12770.1.94.

7. Ливада, с площ от 2,636 дка, 7 категория, находяща се в местността „М.“, имот № 001098, с идентификатор 12770.1.98, при граници на имота: имот 12770.1.99.

8. Пасище, мера с площ от 2,900 дка, находящо се в местността „Д. п.“, имот № 005219, с идентификатор 12770.5.219, при граници на имота: имот 12770.5.157, 12770.5.156, 12770.5.220, 12770.5.1154 и 12770.5.85.

9. Нива, с площ от 2,401 дка, 6 категория, находяща се в местността „В.“, имот № 007042, с идентификатор 12770.7.42, при граници на имота: имот 12770.7.67, 12770.7.5, 12770.7.43, 12770.7.41 и 12770.1.100, при следните квоти: за З.Р.С. – ½ ид.ч. и за Н.Р.С. – ½ ид.ч.

С постановеното решение е възстановена запазената част на Н.Р.С., ЕГН: ********** от наследството на баща му Р. С. М., който е починал на 13.10.1997 г., акт за смърт № 0642/13.10.1997 г., като е намалено завещания на З.Р.С., ЕГН: ********** от 25.12.1996 г. до размер на ½.

Решението е обжалвано от З.Р.С., чрез адв. М.С.-Ц., по отношение на определените квоти на съделителите по 1/2 ид.ч. и възстановяване запазената част на Н.С.. Излага съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл само досежно искането за квотите относно наследството на Р. М., като не става ясно дали тези квоти се отнасят и за имотите останали в наследство от З. М.а. На първо място излага, че съдът не е съобразил, че Р. М. е починал на 13.10.1997 г. и е оставил свои наследници З. К= М.а-съпруга, З.Р.С.-син и Н.Р.С.-син. З. М.а е починала на 02.04.2013 г. и е оставила като свои наследници З.Р.С. и Н.Р.С.. Приживе З. М.а е изготвила саморъчно завещание на 25.12.1996 г., обявено на 16.09.2016 г., според което завещателката завещава на З.Р.С. ½ иделна част от цялото си имущество, което ще притежава по време на нейната смърт. Така за З.С. се получава имущество по наследяване и завещание на 7/12 идеални части, а за Н.С. 5/12 идеални части от наследството на М.а. Навежда доводи, че в случая не е накърнена запазената част на ответника, защото получава 5/12 ид. части от имотите. Посочва, че неправилно РС-Костинброд е определил запазената част, според ал. 1 на чл. 29 от ЗН. Не бил изследван и въпроса упражнено ли е вече потестативното право на възстановяване на запазена част чрез сезиране на съда или чрез споразумение.Моли да се отмени решението и да бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба на процесните имоти, при квоти: за З.Р.С. - 7/12 ид.част и за Н.Р.С. 5/12 ид. части. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Р.С., чрез адв. А.Ч. и е взето становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че при откриване на наследството по отношение на земеделските земи, собствеността на които е възстановена съгласно плана за земеразделяне, видно от Решение на ПК-Община Г. от 23.10.1996 година, наследниците по закон на Р. С. М. са З. К= М.а и двамата му сина З.С. и Н.С.. Всеки от тях е наследил по 1/3 ид. част. При откриване на наследството по отношение на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, съгласно Решение на ОСЗ-Община Г. от 06.10.2017 г., наследниците по закон на Р. С. М. са само синовете му З.Р.С. и Н.Р.С.. Съпругата на наследодателя – З. М.а е починала преди откриване на това наследство на 02.04.2013 г. и не го наследява. Направеното от З. К= М.а саморъчно завещание няма действие за имущество, което към момента на смъртта й не й принадлежи. Със завещанието, което е направила майката се е разпоредила с ½ ид.ч., от това което притежава към нейната смърт и оставеното от нея наследство е само другата ½ ид. част.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът като обсъди доводите на страните прие следното:

Ищецът З.Р.С. е предявил срещу ответника Н.Р.С. иск за делба на девет недвижими имоти, описани по-горе. Ищецът посочва, че квотите са за З.Р.С. - 7/12 ид.част и за Н.Р.С. 5/12 ид. части.Исковете са по чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Ответникът Н.Р.С. е депозирал писмен отговор и е заявил, че искът е допустим, но оспорва иска по отношение на претендираните делбени квоти. Релевирано е възражение за намаляване на завещателните разпореждания до размера на запазената му част като наследник по закон на З. К= М.а, а именно 1/3 ид. част от имуществото на завещателя.Моли делбата да бъде допусната при квоти по ½ ид.ч. за съделителите.

Не се спори, а се установява и от представеното по делото Решение № 1016/23.10.1996 г. на ПК-гр. Г., че е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. С. М., съгласно план за земеразделяне върху следните недвижими имоти, находящи си в землището на с. В., общ. Г., а именно:

С приложеното Решение № 106/06.10.2017г. ОСЗ-гр. Г. е възстановила правото на собственост на н-ци на Р. С. М. в съществуващи /възстановими/ реални граници на следните имоти, находящи си в землището на с. В., общ. Г., а именно:

1. Ливада, с площ от 1,000 дка, находяща се в местността „Б. п.“, имот № 001097, с идентификатор 12770.1.97, при граници на имота: имот 12770.1.23 и 12770.1.94.

2. Ливада, с площ от 2,636 дка, 7 категория, находяща се в местността „М.“, имот № 001098, с идентификатор 12770.1.98, при граници на имота: имот 12770.1.99.

3. Пасище, мера с площ от 2,900 дка, находящо се в местността „Д. п.“, имот № 005219, с идентификатор 12770.5.219, при граници на имота: имот 12770.5.157, 12770.5.156, 12770.5.220, 12770.5.1154 и 12770.5.85.

4. Нива, с площ от 2,401 дка, 6 категория, находяща се в местността „В.“, имот № 007042, с идентификатор 12770.7.42, при граници на имота: имот 12770.7.67, 12770.7.5, 12770.7.43, 12770.7.41 и 12770.1.100.

От удостоверение за наследници № 000899/19.06.2012 г. се установява, че Р. С. М. е починал на 13.10.1997 г. и е оставил наследници З. К= М.а /съпруга/, З.Р.С. /син/ и Н.Р.С. /син/.

От удостоверение за наследници № ГР0104-598/11.04.2013 г. се установява, че З. К= М.а е починала на 02.04.2013 г. и е оставила наследници З.Р.С. и Н.Р.С. – нейни синове.

Прието по делото е саморъчно завещание от 25.12.1996 г., обявено с протокол на Нотариус Валери Манчев на 16.09.2016 г., с което З. К= М.а завещава на З.Р.С. ½ ид.ч. от цялото си имущество, което притежава.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

С нормата на чл. 91а ЗН (ДВ бр. 60/92 г.) се прие, че при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС имоти, които се възстановяват, отказът от наследство, извършен след одържавяването, респ. след включване на имотите в ТКЗС, няма действие по отношение на тези имоти и те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от Закона за наследството. В мотивите на т. 2 на ТР № 1/04.11.1998 г. по тълк. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС се приема, че понятието "новооткрито наследство", използвано в чл. 91 а ЗН, има предвид имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството, че правото да получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други наследници, че фикцията "новооткрито наследство" обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила на чл. 9а, чл. 90 а и чл. 91 а ЗН, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В т. 5 от същото тълкувателно решение е даден отговор, че в новооткритото наследство, по смисъла на чл. 91 а ЗН, се включват и всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., както и земеделските земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. бр. 45 от 1998 г.) и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г. ).

В случая, доколкото предмет на делбата са реституирани земеделски земи на общия наследодател Р. С. М., то и момента, към който следва да се определи кръга от наследниците, между които следва да се извърши делбата, респ. делбените дялове, е смъртта на наследодателя-арг. от т.2 от ТР № 1/1998 г. по тълк.дело № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. В случая наследството на общия наследодател Р. С. М. е открито през 1997 г. и към тази дата се определят и лицата, които имат качеството на негови наследници.

Р. С. М. е оставил наследници З. К= М.а /съпруга/, З.Р.С. /син/ и Н.Р.С. /син/. Земеделските земи, възстановени с Решение № 1016/23.10.1996 г. на ПК-гр. Г. и Решение № 106/06.10.2017г. ОСЗ-гр. Г. и кръгът на законните наследници на възстановената собственост, определена към момента на смъртта на наследодателя Р. М. по закон, са преживялата му съпруга З. К= М.а и двамата му синове Н.Р.С. и З. Р.С.. Съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки от наследниците наследява по 1/3 идеална част от поземлените имоти, индивидуализирани в решенията на ПК.

Съпругата на наследотаделя З. К= М.а е починала на 02.04.2013 г. и е оставила наследници З.Р.С. и Н.Р.С. – нейни синове. След нейната смърт притежавана от нея 1/3 ид. ч. от възстановените имотите би трябвало да се разпредели между нейните наследници съгласно общите правила на ЗН /по равно между двамата/. Съгласно приложеното саморъчно завещание от 25.12.1996 г. обаче, З. К= М.а е завещала на сина си З.Р.С. ½ ид.ч., от цялото имущество което притежава, към момента на смъртта си. В т. 3 на № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК дава разрешение, че универсалните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат - по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН (обн., ДВ, бр. 21 от 1996 г.), в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН, т. е. към дата 16.03.1996 г. Както вече се посочи, съгласно създадената фикция „новооткрито наследство“ З. М.а е притежавала 1/3 ид.ч. от процесните земеделски имоти на съпруга си и със завещанието е завещала ½ от нейната 1/3 ид.ч. на З.С. или му е прехвърлила по завещание 1/6 от имотите. Останалата ½ ид. част от имотите на З. М.а следва да се разпредели по равно между двата й сина. Така за З.С. се получава имущество по наследяване и завещание от майка му – 1/6+1/12 или общо 1/4 идеални части. Частта от наследството на З. М.а за Н.С. е 1/12 ид.ч. С оглед наведеното възражение от Н.С. за нарушена запазена част е необходимо да се провери дали това е така.Важно да се отбележи е, че нарушената запазена част касае само останалото наследството от М.а, с оглед направеното саморъчно завещание и не касае наследството останало от Р. М..

Възстановяването на запазена част с дробна част е приложимо в хипотеза на направено от общия наследодател универсално завещатално разпореждане /когато наследодателя се е разпоредил приживе с дробна част или цялото си наследство/, при което към датата на откриване на наследството му в него няма налично имущество, с което да се допълни накърнената запазена част или, когато приживе наследодателят се е разпоредил чрез дарение с актив от наследството, като с него то се изчерпва.

Когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иска за намаляването му не се образува маса по реда на чл. 31 ЗН, доколкото всички имущества, права и задължения на наследодателя са част от завещателното разпореждане и след смъртта му не остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат това, което съставлява тяхната запазена част. Следователно, когато става въпрос за универсално завещание, както е в настоящия случай, намалението се извършва чрез дробната част по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част от наследството (Решение № 55 от 26.04.2016 г. по ч. гр. дело № 6020/2015 г., II ГО, ВКС).

Според чл. 29 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая запазената част за двете деца е размер на 2/3 ид.ч. или по 1/3 идеална част за всяко от децата. Разполагаемата част от наследството е в размер на 1/3 идеална част. При това положение към датата на извършеното от З. М.а саморъчно завещание тя е притежавала само 1/3 ид. ч. от процесните имоти и се е разпоредила чрез оставеното от нея универсално завещание с ½ от тях. Запазената част, с която наследодателката не е могла да се разпорежда е 2/3, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, като запазената част на ответника е от 1/3 ид. ч. При това положение, чрез оставеното от наследодателката З. М.а универсално завещание тя е накърнила запазената част на Н.Р.С., която запазена част е равна на 1/3 идеална част от притежаваната от наследодателка 1/3 от имотите, равняваща се общо на 1/9 ид.ч.

В този случай, тъй като ответникът Н.С. е наследник по закон, то е неприложима разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН. Поради това, запазената част на ответника подлежи на възстановяване чрез намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя, надхвърлящо рамките на разполагаемата му част до размера, необходим за допълване запазената част на ответника от наследството, като възражението по чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателно и доказано за 1/6 ид. ч. Извършеното универсално завещателно разпореждане, чрез саморъчно завещание от 10.05.2015 г. на З. М.а в полза на нейният син З.С. следва да бъде намалено с 1/6 ид. ч. При това положение ищецът З.С. ще има 2/3 ид.ч от притежаваната 1/3 от майка му, което се равнява на 2/9 ид. ч от имотите на майка му. Ответникът Н.С. има 1/3 ид. част от притежаваната 1/3 от майка му, което се равнява на 1/9 ид. ч. от имотите.

Тъй като изводите не съвпадат с тези на РС-Костинброд, решението следва да бъде отменено в тази част и да се възстанови запазената част на Н.Р.С., с ЕГН: ********** от гр. С., от наследството на З. К= М.а, с ЕГН **********, починала на 02.04.2013 г., като се намали с 1/6 ид. ч. универсално завещателно разпореждане на З. К= М.а, извършено със саморъчно завещание от 25.12.1996 г. в полза на З.Р.С., с ЕГН **********.

По иска за делба:

Съдебната делба като правен институт има за цел да прекрати съсобствеността върху определена вещ, независимо от начина, по който е възникнала, като на основание чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

Ищецът З.Р.С. на основание наследяване от оставеното му от починалия му баща Р. С. наследство, е съсобственик на 1/3 ид. ч. от процесните имоти. Към тази 1/3 ид. част следва да се прибавят и 2/9 ид. части, които получава от дела на майка си З. М.а- по завещание /1/9 ид.ч./ и наследство по закон /1/9 ид.ч./, при което се получават общо 5/9 ид. части от процесните имоти.

Ответникът Н.Р.С. на основание наследяване от оставеното му от починалия му баща Р. С. наследство, е съсобственик на 1/3 ид. ч. от процесните имоти. Към тази 1/3 ид. част следва да се прибавят и 1/9 ид.ч., които получава като наследство от майка си, при което се получават общо 4/9 ид. части от процесните имоти.

С оглед изложеното решението на РС-Костинброд, в частта в която е допусната делба между З.Р.С. и Н.Р.С., при права по ½ ид. част следва да се отмени и делбата да се допусне при следните квоти: за З.Р.С. – 5/9 ид.ч. и за Н.Р.С. – 4/9 ид.ч.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 172 от 27.06.2019 г., постановено по гр. дело № 1084/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд в частта относно определените квоти между съделителите З.Р.С. с ЕГН: ********** *** и Н.Р.С., с ЕГН: ********** от гр. С., както и в частта, в която е възстановена запазена част на Н.Р.С., с ЕГН: ********** от наследството на баща му Р. С. М., починал на 13.10.1997 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН вр. чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на Н.Р.С., с ЕГН: ********** от гр. С., от наследството на З. К= М.а, с ЕГН **********, починала на 02.04.2013 г., като НАМАЛЯВА с 1/6 ид. ч. универсално завещателно разпореждане на З. К= М.а, извършено със саморъчно завещание от 25.12.1996 г. в полза на З.Р.С., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите З.Р.С. с ЕГН: ********** *** и Н.Р.С., с ЕГН: ********** от гр. С., по отношение на допуснатите до съдебна делба имоти както следва:

- за З.Р.С. с ЕГН: ********** ***- 5/9 ид. части;

-за Н.Р.С., с ЕГН: ********** от гр. С. -4/9 ид.части;

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	116
Дата:	9 април 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия:	Росина Николаева Дончева

Дело:	20191800500791
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	5 ноември 2019 г.

Решение по дело №791/2019 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта