Р Е Ш Е Н И Е
№…………....... / ..…...10.2025г., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Пламен
Атанасов
при
секретар Елена Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №1996 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
“Асета БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Преслав“ №23, представлявано от Т.Р.Р., действащо чрез адв.Р.М., съдебен
адрес:***, против “Чунцин Дайн Глас Арт Ко“ ООД, Китай, учредено 20.04.1998г.,
с единен социален кредитен код: ***********, представлявано от Х. П. Ю., с
адрес: Китай, гр.Чунцин, район Дзнбей, ул.“Дзиансин Нанлу“ №16, сграда “Си Пу“,
1903, с която при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове,
главният от които с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 19480 щатски долара, представляващи
авансово заплатена цена по Договор №******* от 08.04.2014г., включваща 18480
щатски долара за изработка и доставка на 12320 бр. бутилки за водка “EGO“, 600
мл., с единична цена от 1.50 долара и 1000 долара за изработка на матрици,
поради отпадане на основанието за получаване на сумата с оглед разваляне на
договора от ищеца по вина на ответника, и евентуален иск с правно основание
чл.365 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17248 щатски долара, дължима по силата
на Споразумение от 16.04.2016г. за уреждане на отношенията между страните по
договора. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска-02.12.2019г. до окончателното и изплащане, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата и уточняващите молби се твърди, че
на 08.04.2014г. между страните е сключен Договор №*******, по силата на който
ответника е поел задължение в срок до 31.12.2019г. да достави на ищеца
продукция от собствено си производство, а именно цветни стъклени бутилки “EGO“,
декорирани чрез техника “Coating“. Твърди се, че посоченият договор съдържа,
както съществени елементи на договор за изработка, по смисъла на чл.258 и сл.
от ЗЗД, така и на договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. от ТЗ. Сочи се, че дължимата от ответното дружество престация, в качеството му на
изпълнител, включва изработка на нови вещи със собствени материали, а индивидуализираните
вещи, възникващи в процеса на производство, след това са предмет на
покупко-продажба, при който изпълнителят дължи прехвърляне на собствеността на
възложителя. Сочи се още, че съгласно чл.2.1 от договора, доставката на
продуктите се извършва въз основа на писмени заявки за покупка от купувача, в
който се посочват асортимента и количеството на продуктите. Твърди се, че
според чл.3.5 от договора, ако поръчаните от купувача продукти не бъдат
доставени по причина, дължаща се на вина на продавача, авансовото плащане на
цената им се възстановява на купувача в срок до 30-календарни дни, след като
продавачът е получил плащането. Твърди се, че на 15.05.2014г. ответното
дружество е издало Проформа-инвойс фактура №*******, с която е ангажирало плащане
от страна на ищеца в размер на 19480 щатски долара, от които 1000 долара са стойност
за изработка на матрици, а остатъкът съставлява цената за изработка на 12320 бр.
бутилки за водка EGO 600 мл. с единична цена от 1.5 долара. Поддържа се, че в
изпълнение на договора, на 06.06.2014г. ищцовото дружество е превело авансово
по банковата сметка на ответника, част от сумата по издадената фактура в размер
от 6480 долара, като разликата е доплатена на 21.04.2015г. Сочи се, че след
извършване на авансовото плащане по процесната проформа-инвойс фактура, на
06.06.2014г. ищецът е сключил Договор за покупко-продажба на стъклените бутилки
“EGO“ с ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“-юридическо лице, учредено съгласно
законодателството на Република Беларус. Твърди се, че предвид липсата на
изпълнение от страна на ответника на задължението да изработи и достави
поръчаните бутилки, на 11.09.2015г. дружеството ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“ е
отправило искане за прекратяване на сключеният с ищеца договор за доставката.
Твърди се, че на 14.09.2015г. ищецът е уведомил ответното дружество, че
следствие от огромната забава в производството и доставката на процесните
бутилки, завод ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“ е прекратил договорните им
отношения и е отказал да купува бутилки, поради което за “Асета БГ“ ЕООД липсва
интерес от изпълнение на договора и е поискал връщане на платеното в пълен
размер. На следващо място се сочи, че на 16.04.2016г. страните са постигали
споразумение за прекратяване на отношенията си по повод Договор №*******/08.04.2014г.,
като ответното дружество се е задължило да възстанови платените му от ищеца до
размера от размер на 17248 щатски долара. Поддържа се, че с въпросното
споразумението, ответникът е признал, че проблеми в производствената му линия
са забавили производството на процесните бутилки за дълъг период от време.
Твърди се, че с Уведомление от 20.09.2016г. ответното дружество е известило
ищеца за начина, по който ще му бъдат върнати сумите, а именно на два
транша-първият преди края на м.септември 2016г. и вторият преди края на
м.октомври 2016г. Твърди се още, че такова плащане до момента на подаване на
исковата молба, не е извършено. В условията на евентуалност, се сочи, че
исковата молба съдържа изявление за разваляне на процесният Договор от 08.04.2014г.,
поради това, че забавата на продавача е направила изпълнението по договора безполезно за купувача.
В срок по чл.367, ал.1 от ГПК назначеният
особен представител на ответника, е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се, че преведената на
06.06.2014г. сума в размер на 6480 щатски долара, с посочено основание Договор
№*******, представлява частично плащане по Проформа инвойс фактура
№АВЕ20140515, касаеща производство на 12320 бр. бутилки. Твърди се, че
процесният договор не е ограничен единствено до поръчката на бутилките,
посочени във въпросната фактура, поради което и плащането от 06.06.2014г. може
да касае каквато и да било друга поръчка между страните, произтичаща от същия
договор. В подкрепа на последното, се сочи, че процесната фактура не е посочена
като основание за плащане в платежното нареждане, за разлика от извършеното на
21.04.2015г. последващо плащане в размер на 14500 щатски долара, като за
основание в платежното нареждане са посочени две инвойс фактури- ******* и
АВЕ20140515. Сочи се, че тъй като фактура ******* не е приложена по делото,
остава неясно за коя поръчка се отнася тя и каква част от реализираното плащане
се отнася за тази фактура. Сочи се, че според чл.33.1 от договора само 50 % от
цената на всяка партида следва да се плаща авансово, а останалите 50 % са
дължими след предаване на продукцията на агента на експедицията, съгласно
чл.2.4 или не по-късно от датата на експедицията на стоките. Ето защо се
поддържа, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, дали в
плащането на въпросните 14500 щатски долара са включени 50 % от сумата по
процесната фактура. С оглед изложено се оспорва твърдението на ищеца, че е
налице неоснователно обогатяване в размер от 19480 щатски долара, които са
платени на отпаднало основание, поради разваляне на Договор №*******. Твърди се
още, че е възможно с направеното плащане в размер на 14500 щатски долара да са
покрити единствено разходите на продавача по подготвяне на поточната линия за
изработка на поръчаните бутилки, което е извършено преди разваляне на договора
от ищеца, съответно не е налице неоснователно обогатяване.
На следващо място се оспорва основателността на
предявения евентуален иск, с правно основание чл.79 от ЗЗД, защото по делото
липсват категорични данни, че Споразумението от 16.04.2016г. е сключено между
страните. Твърди се, че по съществото си споразумението представлява, разменени
два имейла между двете дружества съконтрахенти. Оспорва се, че насрещният имейл
произхожда именно от ответното търговско дружество. Сочи се, че в
споразумението се упоменава изходяща кореспонденция от ищцовото дружество-Писмо
изх.№01/0516 от 16.05.2016г., за което липсват доказателства дали е било
изпратено на ответника и стигнало ли е то до адресата. Сочи се също така, че в
споразумението се упоменава и Писмо с изх.№21/2 от 22.08.2016г. на “Асета БГ“
ЕООД, което макар и носещо печат на ответното дружество, доколкото подписът не
се чете, не става ясно от кого всъщност е подписано и дали това лице е
упълномощено за извършване на такива действия. Твърди се, че съгласно чл.10.1
от договора, всички изменения и допълнения към същия са валидни, само ако са
изготвени в писмен вид и са подписани от упълномощени представители на двете
страни. На следващо място се поддържа, че претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД е
недоказана и по размер, тъй като съгласно чл.3.1 от договора авансово са
платими 50 % от цената по всяка партида, като останалите 50 % са дължими след
предаване на продукцията на агента по експедиция, съгласно чл.2.4 или не
по-късно от датата на експедиция на стоките. Поддържа се, че по делото не са
представени доказателства за това, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за авансово плащане в размер на 50 % по процесната инвойс
фактура от 15.05.2015г. Твърди се, че представеното платежно от 06.06.2014г. за
сумата от 6480 щатски долара с основание-Договор №*******, не представлява
частично плащане по фактура №*******, поради това, че процесният договор не е
органичен единствено до поръчка на посочените във въпросната фактура 12320
бутилки. В този смисъл се твърди, че частично плащане във връзка с издадената
фактура е направено единствено с платежно нареждане от 21.04.2015г., с което по
сметка на ответника е внесена сумата от 14500 щатски долара. Поддържа се още,
че неясно остава каква част от сумата по посочения превод служи за погасяване
по процесната поръчка, тъй като в основанието на превода са посочени две
различни фактури. С оглед на изложеното се твърди, че е налице неизпълнение по
договора от страна на ищеца, а не от страна на ответника. Оспорва се, че
представена по делото кореспонденция е водена с именно с ответното дружество,
тъй като няма доказателства посоченият мейл- ***** да принадлежи на ответника и
да е определен от страните като адрес за контакт. Оспорва се и доказателствената
стойност на документите, за които се твърди, че изхождат от ответника.
С подадената допълнителна искова молба се
поддържа, че представители на страните, са осъществили на международно
изложение в Казахстан, в гр.Алмати през 2012г. Сочи се, че след тази среща
представител на ищеца е посетило уебсайта на ответника, находящ се в
alibaba.com, където последния е препоръчан като надежден доставчик, работещ
повече от 5 години. Твърди се, че поради това ищецът решил да направи поръчка на
ответника за производство на комплекти форми и декорирани стъклени бутилки, за
реализиране на проект за производство на водка “EGO“ съвместно с дестилерията
“Белалка“ в Брест, Република Беларус. Твърди се, че в последствие на
19.11.2012г. ищцовото дружество се е свързало с представител на ответника, чрез
данните за контакт с него налични в alibaba.com като е започнала кореспонденция
по имейл. Сочи се, че след извършено от ищеца плащане за дизайна на бутилката,
ответникът е предприел действия да изработва макет, но това отнело много време.
Сочи се още, че на 24.06.2013г. с ищцовото дружество се свързала С.Д./, която
се представила за отговорник за проекта. Твърди се, че кореспонденцията между
страните е водена чрез имейли и по Скайп, и когато дизайнът на бутилката е бил
готов, на 08.04.2014г. между страните е подписан процесния договор за
производството на въпросните бутилки. Твърди се, че на 15.05.2014г. ответника е
издал фактура №******* на стойност 19480 долара, като на 06.06.2014г. ищцовото
дружество е извършило авансово плащане в размер от 6480 долара, за да започне
производството на прототипи. Твърди се, че след окончателното одобряване на
продукта е получено разрешение за доставка на бутилки в Беларус, съответно на
21.04.2015г. е платена разликата в цената по издадената фактура. Поддържа се,
че в изпълнение на договора, ответното дружество е следвало да произведе и
изпрати поръчаното в рамките на 30 дни, т.е. до 21.05.2015г., това обаче не е
изпълнено. Твърди се, че тъй като забавянето в доставката на стоките надхвърлило
90 дни и договорът между ищеца и Белалко в Беларус е нарушен, ищецът е изпратил
писмо №1/09 от 14.09.2015г. до ответника за прекратяване на договора, поради
виновно неизпълнение от страна на последния с искане връщане на платената от
първия сума. Сочи се, че в резултат от дълги преговори с ответника, ищецът е
изразил готовност за компромисно решение, като се вземат предвид разходите, да
бъде върната сумата от 17248 щатски долара, за което страните са постигнали
съгласие на 16.04.2016г. Твърди се, че след сключване на споразумението са
изминали още 3 месеца в безплодни усилия за ищеца да получи обратно заплатените
от него суми. Твърди се още, че на 06.08.2015г. с ищеца се е свързала Джанис
Жан, която заявила, че занапред тя ръководи проекта, като е посочила данни за
контакт. Относно Проформа фактура *******, се твърди, че същата е издадена на
11.03.2015г. за сумата от 1500 долара за образци на бутилки “Его“ с посочени
милилитри, по която е извършено плащане.
С подаденият отговор на допълнителната искова
молба се поддържа, че посочените от ищеца данни за лица, представители на
ответното дружество, както и информация за контакт с тях, са взети от интернет страница,
която към настоящия момент не съществува. Сочи се, че в процесният договор не е
посочен имейл адрес или какъвто и да било друг начин за кореспонденция, освен
адрес на седалището на дружеството. Поддържа се, че единствените документи,
които са безспорно достоверни и изходящи от ответника, са проформа инвойс
фактури №№АВЕ20140515 и *******, в които са посочени седалище на дружеството,
телефон и факс, поради което единствено комуникация, чрез посочените данни и
способи, може да се счита за надлежно извършена и достигнала до адресата.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника,
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на
разноски. Депозира писмени бележки, с които доразвива съображенията си за
основателност на иска.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск, поддържа отговорите и възраженията си, които доразвива
с депозирани по делото писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По
делото безспорно, а от събраните писмени доказателства се установява, че между страните,
е сключен Договор №******* от 08.04.2014г., имащ за предмет изработка и
доставка от ответника на ищеца на цветни стъклени бутилки “EGO“, декорирани
чрез техника “Coating“, при договорени продуктов асортимент,
количество и цена. Не е спорно и че по повод на договорните отношения между
страните, на 15.05.2014г. ответникът е издал Проформа-инвойс фактура №*******, с
която е осчетоводено задължение на ищеца за плащане на сумата 19480 щ.д.,
включваща цена за изработка на матрици на стойност 1000 щ.д. и изработка на 12320
бутилки за водка EGO 600 мл. на единична цена 1.5 щ.д.
От
съдържанието на горецитирания договор се установява, че след постигане на съгласие за всички съществени и допълнителни
условия за всяка пратка, продавачът следва в срок до 2 работни дни, след
получаване на заявката, да подготви спецификация за конкретната партида
продукти /включая име, количество, цена, условия и всякакви други/, която да
бъде потвърдена писмено, по мейл, от купувача. Договорено е доставката на стоките
да се осъществява при условията на доставка FOB
Чунцин,
Народна Република Китай, а спедицията до крайния получател де се реализира чрез
“Варт Лоджистик“ ЕООД-гр.Варна. Предвидено е в чл.3.1 от договора, че плащането
на всяка партида се извършва на два транша, първия от които в размер на 50 % от
сумата до 5 календарни дни след подписване на съответната спецификация, а
остатъкът след изпълнение на условията на чл.2.4 от договора-изработка на
продукцията и уведомяване на купувача за готовността да бъдат предадени на
агента по експедицията.
От
приложените счетоводни документи, се установява, че след издаването на проформа
фактура №АВЕ20140515/15.05.2014г., ищецът-купувач е извършил два банкови
превода, съответно на 06.06.2014г. и 21.04.2015г., с получател ответното
дружество. По конкретно видно е от разписка за превод от 06.06.2014г., че на
посочената дата е наредена сумата от 6480 щ.д. с основание-проформа фактура по
договор *******, а от представеното платежно нареждане от 21.04.2015г. се
установява банков превод на сумата от 14 500 щ.д. с основание-проформа
фактура ABE20150311; *******.
По
делото е представена и проформа фактура ABE20150311, видно от която е, че
касае заявка за изработка на матрици за бутилки с различна вместимост
/500 мл., 1000 мл. и 600 мл./ на стойност 1500 щ.д.
Установява
се от приетия препис от Договор за покупко-продажба №08/14/09.06.2014г., ведно
с Приложения, сключен между ищеца и ПАД “Брестский ЛВЗ “Белалко“-Република
Беларус, че “Асета БГ“ ЕООД е поело ангажимент да продаде 12320 бр. стъклени
бутилки водка “EGO“. Съобразно чл.3.1 от същия договор, като доставката на
стоката следва да бъде извършена в срок до 30 календарни дни от датата на
подписване на приложение за нужния брой бутилки, които иска да поръча.
Установява
се от представено по делото Писмо-изявление с изх.№01/15/23.02.2015г., че ищецът
е изразил готовност пред съконтрагента си от Беларус да изпълни поръчката за
стъклени бутилки.
От приложените по делото препаси от
ел.кореспонденция е видно, че ПАД “Брестский ЛВ “Белалко“ на 11.09.2015г. е прекратило
договорните си отношения с ищеца, поради промяна в политиката в страната,
предвиждаща реорганизация на заводите, произвеждащи алкохолни напитки. Видно е
още, че три дни по-късно, на 14.09.2015г., ищецът е изпратил писмено уведомление
до ответника, с което го известява, че следствие от огромната забава на
производството, завод ПАД “Брестский ЛВ “Белалко“ е прекратил договорните им
отношения и е отказал да купува бутилки, поради което за “Асета БГ“ ЕООД вече
не е налице интерес от изпълнение на договора и моли да му бъде възстановено в
цялост плащането.
По делото са представени
разпечатки кореспонденция в Скайп и по мейл, за която се поддържа, че е водена между
представител на ищеца и Джанис Джан, в качеството и на представител на ответника.
Част от въпросната кореспонденция е имейл от 16.04.2016г., изходящ oт адрес: *******@*******.*** и от лицето Джанис Джан (Janis Zhan), с който се
признава забава в изпълнение на възложеното по причини свързани с производствен
проблем, като се предлагат варианти за последващи действия, включително готовност
за възстановяване на част от общо получената сума, а именно в размер от 17248
щ.д. Налице е насрещен имейл, с който ищецът се е съгласил да получи посочената сума. По делото е представен документ от 20.09.2016г.,
изходящ от ответника, с печат на търговеца, с който е поет ангажимент за
възстановяване на сумата до края на 09.2016г.
От
заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че ищецът “Асета
БГ“ ЕООД
е осчетоводило плащанията по проформа инвойс фактури ******* и АВЕ20140515,
като в счетоводството на дружеството няма запис или счетоводна следа за
получена стока. Установява се още, че при търговското дружество ищец няма осчетоводяване
на възстановени средства от ответника.
В
показанията си свидетелката А.К. /чийто съпруг е служител на дружество-ищец/,
сочи че съвместната дейност между страните по делото е започнала, след
осъществен контакт на изложение в Казахстан, като кореспонденцията между тях се
е водела предимно през интернет. Ищцовото дружество имало желание да бъде
изработена специална стъклена бутилка, поради което между съконтрагентите били
водени дълги преговори, които довели до постигане на съгласие за изработка на матрица
за тази бутилка. Според свидетелката след получаването от ищеца на мостра от
бутилката, е подписан процесния договор за поръчка, по който обаче последващи
действия в изпълнението му не са извършвани.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
При иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД, във връзка с чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД и чл.265, ал.2, пр.1 от ЗЗД, на връщане
подлежи полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила с оглед
развалянето на договор, поради виновно неизпълнение на задълженията от
насрещната страна. Ето защо по иск с посочената правна квалификация в тежест на
ищеца е да докаже възникването между страните по делото на облигационно
правоотношение с твърдяното от него съдържание, съответно престирането на
парични средства в изпълнение на договора. Следва да докаже още, че основанието
за получаване от ответника на претендираните за връщане суми, предмет на
договорната връзка, е отпаднало впоследствие с обратна сила, с оглед наведените
твърдения за разваляне на договора.
На следващо място развалянето на двустранно
договорно отношение, предполага осъществяване на някой от фактическите състави
уредени с нормата на чл.87 от ЗЗД. В разглежданият казус приложима е хипотезата
на неизпълнение на съществено задължение /засягащо значителна част от договора/
на насрещната страна, което да е по причина на действия или бездействия на длъжника,
при изправност на кредитора, който е загубил интерес от изпълнението.
Наред с изброените предпоставки, предвид
конкретният предмет на разглежданите търговски отношения, съдържащи елементи на
договор за изработка, приложение намират и специалните правила на чл.258-269 от ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя по договор за изработка е да изработи
и предаде поръчаното, съобразно уговореното, срещу което за него възниква право
да получи възнаграждение или да задържи вече платеното такова. Разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД урежда възможността за
възложителя, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа е с недостатъци, които я правят негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият да развали
договора.
Както
бе посочено по-горе няма спор по делото, че страните са били валидно обвързани
от сключен на 08.04.2014г. договор с предмет изработване и доставка от
ответника на поръчани от ищеца стъклени бутилки 12320 бр. стъклени бутилки
водка “EGO“, по матрица изготвена от продавача и одобрена от купувача, на обща
стойност от 19480 щ.д., чието плащане е уговорено да стане на две равни
вноски-половината авансово, при спецификация на заявката и остатъка при
готовност на стоката за експедиция. Не е спорно и че ищеца е извършил два
превода по сметка на ответника, а имено на 06.06.2014г. са преведени 6480 щ.д. и
21.04.2015г. е наредена сумата от 14 500 щ.д., или общо 20980 щ.д.
Спорните
въпроси са свързани с това дали ищеца е изправна страна по договора, т.е. дали
е изпълнил точно и срочно задълженията си за плащане на цената, съответно дали
е упражнил валидно правото си да развали облигационната връзката, което от своя
страна поражда задължение за ответника да върне полученото.
Осъществяването
на първата предпоставка, се установява еднозначно от представените по делото разходно-оправдателни
документи, според които както вече се изложи, ищецът е наредил по банкова
сметка ***.д. Видно е, че стойността на фактура с №******* е 1500 щ.д., поради и
при липса на насрещно наведени твърдение от ответника за други облигационни
отношения, следва извод, че разликата до пълната преведена сума, възлизаща на 19480
щ.д., съставлява плащане на цената по процесната проформа фактура №АВЕ20140515.
Факта,
че плащането не е изпълнено в съответствие с договореното на две равни
вноски-авансово при поръчката и окончателно след изработката, не може да
разколебае горният извод. Плащайки цялата сума авансово купувача-ищец е
действал добросъвестно, освен това липсват наведения твърдени и ангажирани в
тази посока доказателства, че въпросното плащане може да касае други
правоотношения между страните.
В
подкрепа на горният извод, доводи се извличат и от съдържанието на
документ-Писмо от 20.09.2016г., което е изходящо от ответника и с което се признава
правото на ищеца за реституция на сума от 17248 щ.д., като последица от
неизпълнението на задължението на изпълнителя-продавач за изработка на стоките.
Съдът намира за доказана и втората от
горепосочените предпоставки, а именно надлежно разваляне на договора от страна
ищеца по вина на ответника. Тежестта за установяване на точно и в срок
изпълнение на задълженията на изпълнителя-продавач по процесният договор, е на
ответника, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив налице
са множество данни, включително свидетелски показания и изходящ от ответника
документ, че възложеното не е изработено. Липсват доказателства и за наличието
на извинителни причини за неизпълнението, както и за полезност на частично
изпълненото-изработка на матрица за бутилки. Тук е мястото да се посочи, че в
случая не се твърди и установи, че въпросната матрица е преминала в държане на
възложителя, съответно че е възможно същата да бъде ползвана занапред за
изработка на продукция.
В заключение съдът намира, че установеното неизпълнение
от страна на изпълнителя-продавач, е основание за разваляне на договора от
страна на ищеца. Предвид естеството на облигационната връзка и изтеклият период
от време, не се установява нуждата от даване на допълнителен срок за
изпълнение, поради което процесният договор подлежи на разваляне в хипотезата
на чл.89, ал.2 от ЗЗД с едностранно волеизявление на кредитора до длъжника,
поради бъдеща безполезност на престацията.
Липсата на търговска обоснованост от
продължаване на договорните отношения между страните по делото, се подчертава и
от факта, че крайният и основен потребител на заявените бутилки е прекратил
отношенията си с ищеца по повод доставката им.
Относно достигането до ответника на
волеизявлението на ищеца за разваляне на процесният договор, съдът намира, че
това е станало с получаване на уведомлението от 14.09.2015г. Дори обаче този
извод да не бъде споделен, то ефекта на развалата на договора, е настъпил с
връчване на исковата молба, като обстоятелство, че страната се представлява от особен
представител е ирелевантно /в този смисъл Решение №50068 от 05.07.2023г. по
т.д.№718/2022г. на ВКС, I т.о./.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният от “Асета БГ“ ЕООД иск за връщане
от ответника на получената на отпаднало основание сумата от 19480 щ.д.,
представляващи авансово заплатена от ищеца цена за изработка на матрици и за изработка,
и доставка на 12 320 бр. бутилки за водка “EGO“, 600 мл., по Договор №*******
от 08.04.2014г., поради разваляне на договора по вина на изпълнителя-продавач, е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване
на претенцията, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид
уважаването на главният иск, съответно несбъдването на вътрешно-процесуално
условие, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
иск.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски, в съответствие с доказателствата
за направени такива, а имено в общ размер от 11504.77лв., от които 1384.77лв.
за държавна такса, 400лв. за депозит за вещо лице, 1600лв. за особен
представител, 6000лв. за адвокатско възнаграждение и 2120.40лв.
за преводи на документи.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Чунцин Дайн Глас Арт Ко“ ООД, Китай, учредено 20.04.1998г., с единен
социален кредитен код: ***********, представлявано от Х. П. Ю., с адрес: Китай,
гр.Чунцин, район Дзнбей, ул.“Дзиансин Нанлу“ №16, сграда “Си Пу“, 1903, да заплати на “Асета БГ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Преслав“ №23,
представлявано от Т.Р.Р., сумата от 19480 щатски долара,
представляваща подлежаща на връщане на отпаднало основание, авансово заплатена цена по развален, поради неизпълнение Договор
№******* от 08.04.2014г., включваща 18480 щатски долара за изработка и доставка
на 12320 бр. бутилки за водка “EGO“, 600 мл., с единична цена от 1.50 долара и
1000 долара за изработка на матрица, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на
иска-02.12.2019г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 11504.77лв.
представляващи съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при
Окръжен съд Варна: