Решение по дело №771/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ София против решение № 95/12.02.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 4904/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш. Счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето на соченото основание и по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадения електронен фиш.

Ответникът – В. Н. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [жк], вх.4, ет.6, ап.12, редовно уведомен, оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната жалба, отмяна на съдебния акт и потвърждаване на електронния фиш.

А. съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.чл.179, ал.3а от ЗДвП на В. Н. е наложена глоба в размер на 1 800,00. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на електронния фиш е допуснато съществено процесуално нарушение, като е приел, че за да бъде санкционирано лице с електронен фиш, това следва да е изрично предвидено в закона, а за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП не е предвидена такава възможност.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Ответникът по касация е бил санкциониран за това, че на 25.03.2021 г., в 4,26 ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено управление на пътно превозно средство - влекач М. Т. 18.480, с рег. № [рег. номер], за който е констатирано, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно превозно средство не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че по арг. от чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП (в приложимата редакция действала към датата на връчване на електронния фиш, доколкото той не съдържа дата на издаване) не е предвидена такава възможност, като липсва и друга законова норма, която изрично да я предвижда, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормите на чл.167а, ал.2, т.8 и ал.4 от ЗДвП, чл.187а, ал.4 от ЗДвП, чл.189, ал.10 от ЗДвП и чл.189ж, ал.7 от ЗДвП във вр. с чл.179, ал.3-3б, тъй като това би означавало възможността за съставяне на електронен фиш, да се изведе по тълкувателен път, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

В потвърждение на изложеното е и настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, изразяваща се в допълнение с израза „-3б“ след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ бр.13/13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г. Тази норма е процесуална и се прилага незабавно, след влизането и в сила, като тя няма обратно действие, поради което е приложима за случаите на нарушения на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП извършени след 13.02.2024 г., за които вече може да се издава електронен фиш. Доколкото процесният електронен фиш безспорно е издаден преди тази дата, изменената норма на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП не намира приложения спрямо него.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода от спора в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение 95/12.02.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 4904/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.