№ 32173
гр. С, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20251110121397 по описа за 2025 година
Настоящоото гр. дело е образувано по иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК,
предявен от ищеца Етажна собственост, находяща се в гр. С, Ц, ул. „...“ № 29,
представлявана от професионален домоуправител „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ...,
чрез Адвокатско дружество „В. и Г“, БУЛСТАТ: ..., чрез адв. Д. В. и адв. И Г
седалище и адрес на управление: АДРЕС, против ответницата М. Н. Г. с ЕГН
**********, от гр. С, АДРЕС.
Видно от изисканото и приложено заповедно производство по ч.гр. д. №
36238 по описа за 2024 г. на СРС, на 14.06.2024 г. било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
27.07.2024 г., по ч.гр. д. № 36238 по описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата на 18.09.2024 г., като същата в срока по
чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с
оглед на което с разпореждане № 29228 от 15.02.2025 г., на ищеца бил даден
срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като му е указано,
че следва в същия срок да представи доказателства за предявяването на иска.
Съобщението било връчено на заявителя на 11.03.2025 г., като в дадения срок
по заповедното производство не са представени доказателства за предявения
иск, поради което с определение № 26925 от 21.06.2025 г. съдът е обезсилил
Заповед за изпълнение на парично задължение № 23314 от 27.07.2024 г.
1
Определението е връчено на заявителя на 30.06.2025 г. и не е обжалвано в
указания срок, и е влязло в законна сила на 08.07.2025 г.
Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК е
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последователна и непротиворечива
е задължителната за съдилищата практика на ВКС, че предявяването на
специалния установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на заявителя – кредитор заповед за изпълнение,
която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414
ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането,
поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен
иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане. Касае се за изрично предвиден в закона установителен
иск. Съгласно константната практика на ВКС такъв правен интерес не е
налице при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен
акт – например, при непредставяне на доказателства по заповедното
производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок –
чл.415, ал.2 ГПК, какъвто е именно настоящият случай, като в този смисъл
мооже да бъде посочено Решение № 152 от 15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011 г.
на ІІ т.о. ТК ВКС. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл. 416 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед значението на
изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да пристъпи към
принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта
парично задължение. Оспорването представлява процесуална пречка за
влизане на заповедта в сила и наред с това поражда необходимост от защита
на оспореното вземане по пътя на исковия процес. При наличието на заповед
за изпълнение, кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез
който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в
закона - чл. 422, ал. 1 вр с чл. 415, ал. 1 ГПК – иск за установяване
съществуването на вземането. В хипотезата обаче на обезсилена заповед за
2
изпълнение по чл.410 ГПК, преди приключване на исковото производство,
осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на
спорното вземане. С оглед горноото съдът счита, че е налице отпадане на
процесуалната предпоставка за допустимост на установителния иск, каквато е
правния интерес, при обезсилена заповед за изпълнение. Установителното
решение има установително действие, но не се ползва с изпълнителна сила,
т.е. въз основа на него, при благоприятен изход на делото за ищеца,
изпълнителен лист не може да бъде издаден. В същото време липсва заповед
за изпълнение, която да влезе в сила, след евентуално установяване на
вземането, с установително решение и която да е годно изпълнително
основание, въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист. В това
именно се състои липсата на правен интерес за ищеца, и невъзможността за
реализация на правото, което претендира.
Въпреки това обаче, съдът счита, че към настоящият момент не следва
да бъде прекратявано производството по делото, тъй като за ищеца
съществува възможността на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК да премине от
установителен към осъдителен иск. С оглед горното следва на ищеца да бъдат
дадени указания в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да заяви дали преминава от установителен иск по чл. 422 от ГПК
към осъдителен иск, като в случай на положителен отговор, следва в същия
срок да представи поправена искова молба, която да съдържа диспизитив по
осъдителен иск, и ако сумата по делото, която претендира, не е променена, да
представи доказателство за довнесена държавна такса в размер на 30, 62 лева.
При неизпълнение на указанията на съда в дадения едноседмичен срок
производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба върната.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по настоящото гр. дело на
осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, и УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение следва да заяви дали преминава от
установителен иск по чл. 422 от ГПК към осъдителен иск, поради обезсилване
на заповед за изпълнение № 23314 от 27.07.2024 г., издадена по ч. гр. д. №
3
36238 по описа за 2024 г. на СРС, като в случай на положителен отговор,
следва в същия срок да представи поправена искова молба, която да съдържа
диспизитив по осъдителен иск, и ако сумата по делото не е променена, да
представи доказателство за довнесена държавна такса в размер на 30, 62 лева
/тридесет лева и шестдесет и две стотинки/, като при неизпълнение на
указанията на съда производството по делото ще бъде прекратено, а исковата
молба върната, на осн. чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 от ГПК.
При изпълнение на указанията на съда делото следва да бъде докладвано
за извършване на последващи процесуални действия, а при неизпълнение за
неговото прекратяване и връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 1 във
вр. с чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4