№ 197
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Олга В. Петрова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-1085-000339/04.03.2021г., издадено
от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против В. Б. П., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лв., на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от В. Б. П.. Жалбата е
допустима подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че
издаденото срещу него наказателно постановление по т.1 от същото е
незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се
явява редовно упълномощен представител - адв.П.Мартев, който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган е редовно
призован, не се явява представител.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира
становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.01.2020г. около 15.45 часа, лек автомобил марка „Мерцедес
1
Спринтер“, с рег.№Р 7834 КН, с прикачено към него ремарке, с рег. №Р 0337
ЕЕ, който бил управляван от жалб.В.П., се движил по общински път от
с.Юделник – посока с.Хотанца, когато бил спрян за извършване на служебна
проверка от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе при която било
установено, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – от 26.06.2018г., т.к. след придобиване на
ремаркето според договор за покупко-продажба на МПС от 17.05.2017г. с
продавач Бисер Серафимов Белчев, жалбоподателя П. не бил изпълнила в
двумесечен срок от придобиването на автомобила задължението си да го
регистрира. Констатирано било също, че неосил в себе си и свидетелство за
регистрация на МПС по време на проверката. С оглед горепосочените
констатации на жалб.П. бил съставен АУАН, Серия АА,
№791042/16.01.2021г. за допуснато от него нарушение по чл.140, ал.1 и по
чл.1000, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По отношение на т.2 от НП /касаещо нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП/, жалбоподателя не излага възражения в жалбата си и в хода на
съдебното следствие, поради което и НП в тази му част е влязло в сила и
съдът не следва да го обсъжда.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна досежно т.1 от НП.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни
случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
2
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се
съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и чл.14
от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателя В.П. формално е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по т.1 от НП, но административният орган не
е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото
производство. Видно от доказателствата по делото е, че лек автомобил марка
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№Р 7834 КН и ремарке, с рег. №Р 0337 ЕЕ са
придобити от жалб.В.П. чрез договор за покупко-продажба на 17.05.2017г. с
продавач и бивш собственик лицето Бисер Серафимов Белчев. Към момента
на покупко-продажбата нито продавача Б.Белчев, нито купувача - жалб.П. са
следвало да носят наказателна отговорност във връзка със служебната
3
дерегистрация на МПС от страна на АНО по чл.143, ал.15, т.к. такава правна
норма не е съществувала, а законодателят я регламентира като влязла в сила
на 27.12.2017г. Тъй като към момента на покупко-продажбата и продавача и
купувача не са могли да търпят наказателна отговорност по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, то в случая е налице предпоставката на чл.3, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, като в случая към момента на придобиване от жалбоподателя на
процесното ППС /ремарке/ изобщо не е била въведена нормата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, даваща възможност на АНО да прекратява служебно
ненадлежно регистрирано ППС от собственика му. Предвид горното,
доколкото по настоящото производство не са събрани доказателства
опровергаващи твърденията на В.П., че на 16.01.2021г. не е знаел, че
управлява ППС /ремарке/, чиято регистрация е прекратена служебно, то съдът
намира също, че от субективна страна не е налице интелектуалния и волеви
елемент на прекия умисъл, с оглед на което деянието не разкрива
съставомерните признаци на адм. нарушение по смисъла на чл.6, във вр. с
чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.14 от НК.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл.140, ал.1 от ЗДП, налице е хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице
съществени основания за неговата отмяна.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-000339/04.03.2021г.,
издадено от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против В. Б. П., с
ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В останалата част по т.2 НП е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4