Решение по дело №1142/2015 на Районен съд - Силистра

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 125

 

гр. Сс, 11 април 2016 година

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на единадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА

при секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1142 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ “Т. – С.” ЕАД, ЕИК ………,  представлявано от изпълнителния директор Г. Х.Б.., претендира от съда да признае за установено, че ответницата П.К.В. му дължи следните суми:

1635.12 лева-цена на използваната топлинна  енергия в топлоснабден имот, намиращ се в гр.С., общ.К. село, ЖК”Б.”,бл..,вх..,ет..,ап…, за периода от м. юни 2013 г. до м. март 2014 г., заедно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда -20.03.2015г.-до окончателното изплащане на задължението;

 161.20 лева- обезщетение за забава за периода  от 01.08.2013 г. – 17.02. 2015 г.,

Претендира и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (ДКЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответницата не е изразила несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, за която е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с фирма „И. Б.” ЕООД / с предишно наименование “В. Е. С.”ЕООД/. Твърди се, че изравнителните сметки от топлинния счетоводител за имота са  изготвени въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

ОТВЕТНИЦАТА П.К.В., с ЕГН **********,***, е подала писмен отговор, с който оспорва претенциите като неоснователни.  Оспорва факта, че е собственик на описания в исковата молба недвижимия имот и представя доказателства, че живее постоянно в гр.Сс. Тя не е страна по договор за доставка на топлинна енергия и не е абонат на дружеството- ищец. Оспорва и факта, че през процесния период в апартамента е доставяна топлинна енергия в посоченото количество и нужното качество.

Счита, че между ищеца и В. Е. С.” не е налице валидно правоотношение, тъй като не са спазени законните изисквания за това- за обнародване на договора, за свикване на ОС на етажната собственост.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.356,ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, счита, че клаузата за рекламация в ОУ е нищожна.

Оспорва представените от ищеца писмени доказателства и по-конкретно- извлеченията от сметки, тъй като са негодни, тъй като по своята същност са частни документи, които изхождат  от ищеца и, с които той цели да докаже изгодни за себе си факти. Освен това липсват доказателства, че ищецът е водил счетоводството си редовно. Заявява, че фактурите не са подписвани от нея.

Оспорва размера на задължението и начина на изчисляването му. Същото се отнася и за претенцията за начислените лихви.  

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ “Д.”ЕООД, правоприемник на “И. Б.”ЕООД- не изказва становище по исковете.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: 

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Представените от ищеца писмени доказателства установяват, че правоотношението между страните е възникнало по силата на приети от държавен орган (ДКЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответницата не е изразила несъгласие. Възраженията на ответницата, свързани с нарушена процедура по публикуването не са подкрепени с доказателства.

Имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в гр.С., общ.К.с., ЖК”Б.”,бл..,вх..,ет..,ап…, в топлоснабдена сграда – етажна собственост, за която е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с фирма „И.Б.” ЕООД / с предишно наименование “В. Ен.С.”ЕООД, към момента на съдебното производство- “Д.” ЕООД/.

По делото са събрани безспорни доказателства, че за процесния период- м. юни 2013 г. до м. март 2014 г. ответницата е била собственик на имота./Нотариален акт № 77/1996г.- л.15 по делото/. Едва на 24.04.2014г. тя е продала имота на трети лица /Нотариален акт № 110/2014г. вписан в СВп с акт № 10,т.ХLV,д.№ 14308- л.16/. Като такава и по силата на Споразумителния протокол от 14.05.2014г./л.17/ тя отговаря за задължението за заплащане на цената на предоставените от Т. С.”ЕАД услуги. Фактът, че е предоставила апартамента за послужване на друго лице /Договор за послужване- л.69/ е правно ирелевантен и не я освобождава от това задължение. Несъстоятелен е и довода, че не е живяла в апартамента и не е ползвала топлинна енергия.Видно е, че е подала Молба-декларация за откриване на партида /л.14/, фигурира в представените по делото списъци на абонатите от етажната собственост. Следователно отговаря на критериите за потребител и съответно е задължена да изпълнява задълженията, вменини й като такъв, съгласно Общите условия.

Заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза опровергова твръденията на отвеницата, че до апартамента не е доставяна топлинна енергия и че тя не отговаря на стандартите, визирани в БДС. /Самите възражения са бланкетни и си противоречат- или не е доставяна т.енергия или доставената не отговаря на сочените стардарти./ Не намира опора в закона и аргумента, че липсва предмет на договора. В чл.2 от ОУ е вписано че предмет на продажбата е топлинна енергия.Относно качеството й са налице нормативни и поднормативни актове, поради което възражението за нищожност на правоотношението, поради невъзможен предмет е неоснователно.

Неотносимо към спора е възражението за нищожност на договора, поради противоречието му със Закона за потребителите- конкретно клаузата свързана с рекламациите, породи това, не следва да бъде обсъждано подробно.  

В настоящото производство е недопустимо да бъдат разгледани възраженията свързани с незаконосъобразност на решенията взети на ОС на етажната собственост, тъй като има специален ред за контрол на тези решения, а липсвдат доказателства те да са били обжалвани.

Вещото лице е установило, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, съответства на всички нормативни изисквания. Спазени са нормативните изисквания и при отчитането на потребената енергия, като са приспаднати технолочигчните разходи.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от страна на ответницата няма извършени плащания и дължимата суми съответства точно на претендираната от ищеца- 1635.12 лева.      

Като съобрази заключенията на двете експертизи съдът намира, че предявеният иск за претендираната главница от 1635.12  лева – дължима за доставена и консумирана топлинна енергия за процесния период, се явява основателен и доказан по размер.

По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира за установено следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от сега действащите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия  в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Преди това действащите общи условия са предвиждали  възможност за заплащане на сумата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася (чл. 33, ал. 1 от отменените Общи условия, действащи до м. февруари 2014 г.). От посочените дати задължението за заплащане на потребената топлоенергия става изискуемо и при неплащане се дължи лихва за забава. Съпоставяйки с процесния период забавата несъмнено е факт. Размерът на обезщетението, претендиран от ищеца, съвпада с размер установен от вещото лице. Поради това, съдът счита за доказан и основателен и този иск.

Предвид изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в общ размер на 736.14 лева, като в това число са включени  платени държавни такси- 80.40 лева, 300.00 лева разноски за експертизи и 355.74 лв. юрисконсултско възнаграждение. Дължат се и разноските по заповедното производство- по ч.гр.д.№693/2015г. по описа на СРС в размер на 335.93 лева.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.В., с ЕГН **********, дължи на “Т. – С.” ЕАД, ЕИК *********,  следните суми:

1635.12 (хиляда шестстотин тридесет и пет лв. и 12 ст.) лева-цена на използваната топлинна  енергия в топлоснабден имот, намиращ се в гр.С., общ.К.с., ЖК”Б.”,бл..,вх..,ет..,ап…, за периода от м. юни 2013 г. до м. март 2014 г., заедно със законната лихва,считано от 20.03.2015г.-до окончателното изплащане на задължението;

 161.20( сто шестдесет и един лв. и 20 ст.) лева- обезщетение за забава за периода  от 01.08.2013 г. – 17.02. 2015 г.,

 

ОСЪЖДА П.К.В., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на “Т. – С.” ЕАД, ЕИК ………, следните суми:

 736.14(седемстотин тридесет и шест лв. и 14 ст.) лева-разноски по гр.д.№ 1142/2015г. по описа на СРС;

335.93 (триста тридесет и пет лв. и 93 ст.)- разноски по ч.гр.д.№ 693/2015г. по описа на СРС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                           /Л. Карагеоргиева/