№ 808
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100901824 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 95929/04.09.2024 г., която е подадена от ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище – гр. София срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, с ЕИК *********, със седалище – гр. София.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във
връзка с чл. 499, ал. 7, изр. 2 КЗ за заплащане на сумата в размер на 66 034,74
лв. – представляваща подлежаща на възстановяване ½ част от изплатено на
пострадалата – М. П. Г. застрахователно обезщетение за понесени от нея
неимуществени и имуществени вреди от настъпилото на 17.06.2018 г. ПТП в гр.
София, в което участие са взели водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ищеца и ответника и отговарят солидарно за репариране на причинените вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда – 04.09.2024 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че при дружеството-ищец към
датата – 17.06.2018 г. има качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно отговорността на водача на лек
автомобил – „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ, като същата е сключена под
формата на застрахователна полица № BG/22/118001550174 и има срок на валидност
от 30.05.2018 г. до 29.05.2019 г. Респективно към датата – 17.06.2018 г. отговорността
на водача на лек автомобил – „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, като същата е сключена под формата на
застрахователна полица с № BG11/117001756300 със срок на валидност от 22.06.2017 г.
до 21.06.2018 г. Сочи се, че на 17.06.2018 г. в гр. София на бул. „Андрей Ляпчев“ в
района на кръстовището с бул. „А. Малинов“ около 2,40 ч. е реализирано ПТП между
лек автомобил – „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ управляван от В. Н. и лек
автомобил – „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС управляван от С. Д.. Упоменато е, че
механизма на ПТП настъпва при движение на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС в
1
средна лента по бул. „А. Малинов“ при движение от бул. Цариградско шосе в посока
„Околовръстен път“ при поддържана скорост в интервала между 93 -109 км./ч.
Непосредствено преди този автомобил да стигне до кръстовището с бул. „Андрей
Ляпчев“ в него в посока от дясно наляво навлиза л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № РК
**** ВВ. Предвид липсата на незабавни действия от двамата водачи, които да имат за
цел предотвратяване на удара на автомобилите, последните се сблъскали. Ударът
настъпва в предната лява челна част на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ и
предната дясна част на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС. Пояснява се, че
кръстовището в което е настъпил писания инцидент е регулирано със светофар, като
същия към времевия интервал на събитието е излъчвал жълта мигаща светлина.
Същевременно на десния тротоар преди кръстовището на бул. „Андрей Ляпчев“ е
поставен знак „Б1“ – пропусни движещите се по пътя с предимство, съответно на бул.
„А. Малинов“ е поставен пътен знак Б3 – означаващ път с предимство. Поддържа се,
че настъпването на ПТП е вследствие на поведението на водачите и на двата
автомобила. Водача Н. е пренебрегнала знаковата маркировка, като без да изчака и
пропусне движещите се по пътя с предимство е навлязла в кръстовището, съответно
водача Д. е управлявал автомобила със скорост над допустимата в градска среда – 50
км/ч. И двамата водачи са могли да възприемат другото превозно средство и да
пристъпят към намаляване на скоростта, съответно изчакване с маневрата за навлизане
в кръстовището, но като не са го сторили са нарушили правилата за движение по
пътищата и са допринесли за реализиралото се пътно произшествие. Сочи се, че в
резултат на така очертаното транспортно произшествие е била увредена пътничка
возила се на предната седалка в л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ.
Понесените от нея травматични увреди били тежки – основно в областта на главата.
Същата е била в състояние опасно за живота в продължение на два дни след
катастрофата, като дори и след проведена спешна оперативна интервенция
пострадалата – Г. е била в безсъзнание. Считано от 20.06.2018 г. нейното лечение
продължило в клиниката по неврохирургия в болница Пирогов. За случая при СРП
било образувано досъдебно производство. Ищецът изтъква, че в качеството му на
застраховател по ГО на водача на „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ към него
била предявена искова претенция за изплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди в полза на пострадалата – Г., чиито размер възлизал на сумата от
200 000 лв. – неимуществени вреди и 2 800 лв. – имуществени. С решение от
12.12.2019 г. постановено по гр.д. № 382/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-17 с-в ищецът
бил осъден да плати на пострадалата Г. сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Това решение е добило стабилитет след
потвърждаването му от Апелативен съд – София. В пределите на две образувани
срещу ищеца изпълнителни дела същият сочи да е заплатил в полза на пострадалата,
както и за начислени такси и разноски за изпълнението сумите в размери, както следва
: на 14.02.2020 г. сума от 47 461,83 лв. и на 16.12.2020 г. сума в размер на 84 342,21 лв.
Поддържа се, че доколкото ПТП от 17.06.2018 г. е настъпило при равен принос от
водачите на двете посочени превозни средства, то за настъпилия вредоносен резултат
вина носят и двамата водачи, като на основание чл. 499, ал. 7 КЗ, във връзка с чл. 127,
ал. 2 ЗЗД ищецът придобивал право на регресно вземане към ответника за половината
от изплатеното обезщетение по застрахователната претенция и разноските направени
във връзка с нея, като определя че това вземане възлиза на сумата от 66 034,74 лв.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК на 02.10.2024 г. ответното застрахователно
дружество е депозирало такъв. С него предявения иск се оспорва по основание и
размер. Сочи се, че за настъпилото на 17.06.2018 г. ПТП застрахованият при него
водач на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС нямал вина, като неговите действия не
се намират в причинна връзка с описания в ИМ вредоносен резултат. Понеже
2
ответникът не е бил страна в производството водено от пострадалата спрямо ищеца, в
което последния е бил осъден да плати определено обезщетение за понесени от нея
вреди, то се възразява ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да е обвързан с приетия в това
производство механизъм за настъпване на произшествието. Прави се позоваване, че
събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК спрямо водача на л.а. „БМВ 520“, с
рег. № СА **** НС, като единствено поведението на водача на другия автомобил е
довело до настъпване на вредоносния резултат. Последният се е движел висока и над
разрешената за пътния участък скорост, като е навлязъл в кръстовището без да се
съобрази със знаковата маркировка, която го задължава да пропусне движещите се по
пътя с предимство. Дори и да се установи в пределите на съдебното дирене, че водачът
на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, то това не водело до реализирането на вредоносния резултат
предизвикал настъпването на сочените в ИМ вреди. При условията на евентуалност в
отговора се поддържа, че приносът на водача на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС
е значително по-малък от този на л.а. „Мерцедес С180“, с рег. № РК **** ВВ. Сочи се,
че в друго ликвидационно производство за уреждане на преписка по изплатено
обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО“ на водача на л.а. „БМВ 520“, с
рег. № СА **** НС и след отправена регресна претенция от ответника към ищеца за
възстановяване на платеното обезщетение, е получено плащане възлизащо на 80 % от
размера на щетата, което означава, че е налице извънсъдебно признание на ищеца, че
застрахования при него водач има принос за настъпван на произшествието
съответстващ на 80 %, а не на 50 % както се твърди с разглежданата ИМ. Оспорва се
отговорността на ответника да е възможно да бъде ангажирана по реда на чл. 127, ал. 2
ЗЗД, тъй като същия не носи солидарна отговорност заедно с деликвента, съответно
със застрахователя по гражданска отговорност на другия деликвент. Въвежда се и
възражение, че пострадалото лице при настъпилото ПТП не е ползвала предпазен
колан, което е допринесло за настъпването на вредите, а това води до извод за
съпричиняването им. Възражения са изтъкнати и относно размера на претенцията,
като ответника смята, че същия е прекомерно завишен и не кореспондира на търпените
от пострадалата болки и страдания, както и с действително необходимите разходи за
нейното лечение, а така също не е отчетена социално-икономическата обстановка в
страната. На следващо място ответникът опонира за това, че към регресното вземане
не следва да се причисляват и сумите заплатени от ответника като разноски за
водените срещу него изпълнителни производства, защото ако същия бе платил
доброволно, то е нямало да се стигне до генерирането на такива. Допълва се, че тези
разноски нямат характеристиката на обичайни такива, какъвто смисъл е придаден в
текста на чл. 411 КЗ. Въведени са и възражения за начислените лихви, като част от
регресното вземане, като се прави позоваване за липса на основание за плащане на
такива в периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., поради обявеното извънредно
положение в страната за този период.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът се е възползвал от правото си да подаде
допълнителна искова молба по делото. Поддържат се всички твърдения изложени в
исковата молба. Потвърждава се вече изложеното разбиране, че водачът на л.а. „БМВ
520“, с рег. № СА **** НС е имал техническата възможност да спре преди навлизане в
кръстовището ако е управлявал автомобила с предвидената за това скорост от 50 км.ч.
Поддържа се, че между двамата водачи е налице солидарна отговорност по смисъла на
чл. 127, ал. 1 ГПК и отговарят поравно за настъпилите вреди. Изцяло са приповторени
всички вече посочени в ИМ фактически твърдения и права и задължения произтичащи
от тях.
В срока по чл. 373 ГПК ответника – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД се е възползвал от правото
си да подаде такъв, като с него е потвърдил, че поддържа всички вече изказани в
3
първоначалния отговор възражения и оспорвания, като в допълнение е възразил по
въведените в ДИМ нови твърдения и възражения на ищеца. Поддържат се и
направените искания по доказателствата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
С определение от 06.11.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че дружеството-ищец има
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно отговорността на водача на лек автомобил – „Мерцедес
С180“, с рег. № РК **** ВВ, като същата е сключена под формата на застрахователна
полица № BG/22/118001550174, която има срок на валидност от 30.05.2018 г. до
29.05.2019 г., както и че дружеството-ответник има качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
отговорността на водача на лек автомобил – „БМВ 520“, с рег. № СА **** НС, която
има срок на валидност от 22.06.2017 г. до 21.06.2018 г.
Според представения и приет за доказателство по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К-395 изготвен на 17.06.2018 г. от длъжностно лице
/дежурен ПТП/ при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е отразено, че около 02,40 ч. на
17.06.2018 г. в гр. София лек автомобил „Мерцедес Ц180“ с рег. № РК **** ВВ
управляван от В. П. Н. се движи по ул. „Андрей Ляпчев“ с посока на движение от бул.
„Св. Климент Охридски“ към бул. „Алеклсандър Малинов“, като в района на
кръствоището с бул. „Алеклсандър Малинов“, което в нейната посока на движение е
регулирано с пътен знак Б1 настъпва транспортно произшествие състоящо се в
сблъсък с движещия се по бул. „Алеклсандър Малинов“ с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към Околовръстен път лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № СА
**** НС, управляван от С. Н. Д., като кръствоището в неговата посока на движение е
било регулирано с с пътен знак Б3.Вследствие на сблъсъка освен настъпилите
имуществени щети по двата автомобила е пострадал и пътник от лек автомобил
„Мерцедес Ц180“ с рег. № РК **** ВВ, а именно – М. П. Г., която е била настапена в
МБАЛ „Св. Анна“ – гр. София с работна диагноза – черепно-мозъчна травма
създаваща непосредствена опсаност за живота на лицето. Водачите са били теставани
за наличие на алкохол в кръвта, като пробите им са били отрицателни. В съдържанието
е възпроизведен огледа на местопроизшествието, като същото е онагледно със скица,
съответно е фиксирано с фотозаснемане.
За доказателтва по делото са приети и съставените по повод на провежданото
лечение на пострадалата при настъпилото ПТП - М. П. Г. медицински документи –
епикризи, амбулаторни и болнични листове. За изясняване какви са травматичните
увреждания на пострадалата и имат ли те причинно-следствена връзка с механизма на
настъпилото ПТП, съответно какво е проведеното спрямо нея лечение във времето,
както и продължителността на възтановителния процес и направените от нея разходи
за лечението й е назначена съдебно-медицинска експертиза. От изготвеното по нея
заключение от вещо лице – М., което е изслушано и прието след поставяне на въпроси
по изводите му се установява, че пострадалата – Г. в резултат на произшествието
станало на 17.06.2018 г. е получила открита черепно- мозъчна травма : разкъсно-
контузна рана в лява теменна област на главата, хлътващо счупване на лява слепоочна
кост на черепа с хлътване на костни фрагменти към черепната кухина, счупване на
средна черепна ямка вляво, счупване на голямото крило на лявата клиновидна кост на
черепа, контузия на мозъка, отток на мозъка, малък травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на мозъка, навлизане на въздух в
4
черепната кухина, околоочни хематоми-двустранно. Веднага след инцидента
пострадалата е била транспортирана в бонично заведение, където е била интубирана,
като тя е била неконтактна /в състояние на повърхностна кома/. Лечението е
включвало – реанимационни и оперативни интервенции, активно неврологични
наблюдение, прилагане на медикаменти, като са били извършвани множество
изследвания. Считано от 19.06.2018 г. пострадалата е дошла в съзнание, като от
20.06.2018 г. лечението й е продължило в клиниката по неврохирургия. Изписването й
се е състояло на 26.06.2020 г., като се е намирала в стабилно неврологично и
соматично състояние, като са и дадени съответните препоръки за медикаментозно
домашно лечение. В периода от 30.07.2018 г. до 03.08.2018 г. пострадалата отново е
постъпила за лечение в клиниката по неврохирургия на лечебното заведение, като е
следвало да претърпи медицинска процедура по затваряне на костния дефект получен
в лява слепоочна област на черепа. Това е напрвено оперативно на 31.07.2018 г., като й
е била поставена титаниева мрежа, като следоперативния период е преминал гладко.
Изписна е на 03.08.2018 г. в ясно съзнание и без данни за отпадна неврологична
симптоматика, като са й дадени съответните препоръки за спазване на хигиенно-
диетичен режим и медикаментозен прием. Пеиордът на ползвани болнични дни
ползвани от пострадалата е обхванал времето от 17.06.2018 г. до 13.12.2018 г. /180
дни/, като обичайния възстановителен процес при сходни травматични увреди е с
продължителност от поне 2 години. Експертът е направил извод, че всички
локализирани травматични увреждания по пострадалата са резултат от
съприкосновение с твърди/тъпи предмети при наличие на значителна кинетична
енергия и отговарят на това да бъдат получени от настъпилото ПТП, като между
произшествието и уврежданията съществува пряка и непрекъсната причнна връзка.
Видно от фактура издадена на 02.08.2018 г. от УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД на
М. П. Г. е било доставено един брой медицинско изделие, което е на стойност от 2800
лв. с вкл. ДДС. Приложен е и касов бон от 02.08.2018 г. за заплащане стойността на
доставеното медицинско изделие. В приетото екзпертно заключение по назначената
съдебно-медицинска екзпертиза е даден отговор, че изделието упоменато в
приложената по делото фактура е титаниева мрежа, като този разход не се покрива от
ситеманата на НЗОК, като същевременно е бил необходим за провежданото лечение на
пострадалата – Г..
По делото е приложена в препис прокурорска преписка № 28966/2018 г. по описа
на СРП, от която е видно, че с постановление от 16.10.2018 г. от прокурор при СРП е
постановено прекратяване на наказателното производство по досъдебното
производство № 11227/2018 г., което е водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква
„б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 по искане на пострадалата. В преписката е налично и
наказателно постановление от 03.06.2019 г. издадено от СДВР-Отдел „Пътна полиция“,
с което на В. П. Н. във връзка с реализираното на 17.06.2018 г. ПТП /подробно описано
по-горе в настоящото решение/ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200,00 лв. Няма данни, дали същото е връчено на наказаното лице и е влязло
в сила.
Приложено е решение № 8513 от 12.12.2019 г., което е постановено по гр.д. №
382/2019 г. водено по описа на СГС, ГО, I-17 с-в, с което ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на М. П. Г., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 17.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 2 800 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
увреждания, получени при ПТП на 17.06.2018 г., ведно със законната лихва от
10.01.2019 г. до окончателното изплащане; и сумата от 3 191 лева адвокатско
5
възнаграждение. Това решение е потвърдено след неговото обжалване с решение №
12325 от 16.11.2020 г., което е постановено по гр.д. № 1062/2020 г. водено по описа на
САС, ГК, като ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. П. Г., ЕГН
********** и сумата от 2 074,15 лв. – разноски реализирани в производството пред
тази инстанция. За така присъдените суми в полза на М. П. Г., ЕГН ********** са
издадени изпълнителни листове от 03.02.2020 г. и от 24.11.2020 г., като въз основа на
тях са образувани изпълнителни дела срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, като в
рамките на същите са осъществени две плащания за удовлетворяване на допуснатите
до принудително изпълнение вземания, а именно : плащане от 14.02.2020 г. по и.д. №
801/2020 г. по описа на ЧСИ-М. Б. в размер на сумата от 47 461,83 лв. и плащане от
14.02.2020 г. по и.д. № 8086/2020 г. по описа на ЧСИ-М. Б. в размер на сумата от
84 607,65 лв.
Сред събраните по делото доказателства са и такива съставени по повод на
образувана преписка по имуществена щета относно станалото на 17.06.2018 г. ПТП, по
което във връзка с регрес на ответния-застраховател за възстановяване на сума платена
от него по имуществена застраховка в полза на застрахования – С. Д. от
застрахователя-ищец е поискано заплащане на сумата от 4 023,00 лв., съответно тази
претенция е била одобрена, съответно платена до сумата от 3 451,80 лв.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че изследваното ПТП
датиращо от 17.06.2018 г. е станало в тьмната част на денонощието, при условията на
добра видимост и електрическо осветление, като мястото на реализация е
кръстовището на бул. ,.Андрей Ляпчев“‘ и бул. „А. Малинов“. Последният е съставен
от две самостоятелни платна за движение, по едно за всяка посока, с обша широчина
20,20 м., като всяко платно е с по 3 пътни ленти по 3.2 метра, а двете платна са
разделени помежду си с остров с широчина 1 метър. Бул. ,.Андрей Ляпчев“ пък е
съставен с две платна за движение, по едно за всяка посока, които са разделени с
междинна ивица 1 метър. Определено е и мястото на пъвоначално съприкосновения
между двата ударили се автомобила, а именно : по дължина на пътното платно — на
около 4 метра от началото на пътното платно, на бул. „Ал. Малинов“, считано от
посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес“, а по широчина на пътното платно
- на около 6,27 метра вдясно от левая край на пътното платно, считано по посоката на
ориентация на лек автомобил „Мерцедес“, като мястото е илюстрирано и посредством
цветна скица. Вещото лице е изчислило и скоростта поддържана от всеки от двамата
водачи преди момента на настъпване на ПТП, а именно : л.а. „Мерцедес“ се е движел
със 17,6 км/ч, а л.а. „БМВ“ с 99,4 км/ч. Опасната зона необходима за аварийно
спиране при така локализираните на двете МПС-та скорости е определена от вещото
лице при следните параметри : за л.а. „БМВ“ тя е 97,12 м., съответно за л.а.
„Мерцедес“ тя е 17,60 м. Даден е и отговор за първия възможен момент, считано от
когато всеки от двамата водачи е могъл да възприеме автомобила управляван от
другия, като за водача на л.а. „БМВ“ това е било, когато се е намирал на отстояние от
52,56 м. от л.а. „Мерцедес“, а пък този на л.а. „Мерцедес“, когато л.а. „БМВ“ се е
намирал на 9 метра от мястото на удара. Вещото лице определил и механизма на
настъпване на удара между двата автомобила, като е посочил, че на 17.06.2018 г. около
02:40 часа, лек автомобил „Мерцедес“, с per. № РК **** ВВ се е движил по бул.
„Андрей Ляпчев“ с посока от бул. „Климент Охридски“, със скорост 17 км/ч.,
съответно в същото време и посока от ляво надясно по бул. „А. Малинов“ в средната
пътна лента, със скорост 99,4 км/ч се движи лек автомобил ..БМВ“ с per. № СА ****
НС. При наличието на пътен знак Б1, водачът на лек автомобил „Мерцедес" навлиза в
пътното платно на бул. „А. Малинов“, като траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настьпва удар между тях. На следващо място вещото лице е дало
6
заключение за това, че от техническа гледна точка причина за реализацията на ПТП-то
от една страна е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“, защото при
наличието на пътен знак Б1 не изчаква преминаването, на движещия по бул. „А.
Малинов“, лек автомобил „БМВ“ през кръстовището и пресича траекторията му на
движение, а от друга е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, който се е
движил скорост 99,4 км./ч, което не му е позволило да спре в рамките на опасната зона
на превозното средство без да настъпи удар с лек автомобил „Мерцедес“. От експерта
е направен и извод затова, че водачът на лек автомобил ..БМВ“ е същестуввала
възможност да предотврати удара ако е управлявал с разрешената за пътния участък
скорост от 50 км/ч. Същото важало и за водача на лек автомобил „Мерцедес“, която
ако при наличието на поставения и важащ за нея пътен знак Б1 е изчакала
преминаването през кръстовището на движещия се по път с предимство лек автомобил
..БМВ“ също е щяла да спомогне за предотвратяване на сблъсъка. От вещото лице е
направено и разяснение от ползите при използването на обезопасителния колан, като е
изтъкнато, че тои служи за задържане тялото на шофьора и пътниците към
облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на движение -
при челни сблъсъци /удари/.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице – Й. е пояснил, че при
скоростите на движение на двата автомобила непосредствено преди настъпване на
сблъсъка се стига именно до илюстрираното в заключението местоположение на двете
превозни средства след реализацията на произшествието. Дадено е и обяснение за
начина на определяне на времето за реакция от водачите, като е обърнато внимание, че
сблъсъка става през нощта, но на осветен участък, което обуславя време за реакция с
продължителност от 1,2 секунди. При установените параметри на движение от водача
на лек автомобил „Мерцедес“, дори и при аварийно задействане спирачката към
първия момент на зрителен контакт с другия участник в движението пак би се
стигнало до преминаване през точката на удара. Прави се и експертен извод, че към
момента на навлизане в кръстовището от страна на лек автомобил „Мерцедес“, другия
участник – лек автомобил ..БМВ“ вече няма да се намира на 52 м. от него, а на
значително по близко разстояние, като заедно с необходимото време за реакция,
каквато и да е скоростта му на движение не би могло да се стигне до предотвратяване
на удара. При такава хипотеза времето на достигане на на лек автомобил „Мерцедес“
до мястото на удара ще се поркива единствено от времето за реакция /1,2 секунди/ на
шофьора на лек автомобил ..БМВ“ и нищо повече.
В проведеното съдебно дирене са събрани и гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели /двамата водача/.
Свидетелят – Д. потвърждава, че през 2018 г. /м. юни/ е управлявал лек автомобил
БМВ с рег. № СА **** НС, като с него е участвал в станало ПТП на бул. „А. Малинов“
в гр. София в района на бензиностанция „Шел“. Случило се през нощта – около 2,40
часа при ясно и сухо време с ясна видимост. Предвижвал се по път с предимство в
средна лента на движение и със скорост не по-висока от 50 км/ч, като в даден момент
друг автомобил идващ от Мусагеница му отнел предимство в кръстовището и
настъпил сблъска. Възприятието на свидетеля е, че водача на другия автомобил се е
движел без изибщо на намали скороста си при навлизане в кръстовището, въпреки че
за него вероятно е имало ограничение със знак, че св движи по път без предимство.
Кръстовището било организирано със светофар, но в този час същия бил на
премигващ жълт сигнал. Споменава, че е намал време за реакция, защото когато е
видял какво се случва само е успял да отмести крака от педала за газта на този за
спирачка.
Свидетелят – Н. потвърждава, че през 2018 г. е управлявала лек автомобил
7
Мерцедес с рег. № ****, като през м. юни в гр. София именно с него е претърпяла
произшествие. Станало след 2 часа през нощта. Тя шофирала, до нея стояла сестра й,
която взела от летището, а отзад били двете деца на свидетелката. Планирали
прибиране към гр. Перник, където живеят. Спрели на бензиностанция в кв. Младост и
когато излизали от нея се стигнало до катастрофата. Свидетелката се движела по път
нямащ предимство, а другия водача по тактъв с предимство. На кръстовището между
тези два пътя настъпил удара. Казва, че има практика винаги да се оглежда преди
кръстовище, като и тук я спазила поглеждайки и в двете посоки, но не забелязала
никой да се движи в този момент. Тогава навлязла в кръстовището и била ударена от
другия автомобил. Допълва, че няма спомени, дали е имало препятствия, които да
ограничават видимостта й в района на кръстовището. Всички в колата били с
поставени колани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
С предявената искова претенция дружеството-ищец претендира реализиране
правото си на регресно вземане спрямо дружеството-ответник на част от изплатено
застрахователно обезщетение на увредено вследствие на ПТП лице /50 %/. За да бъде
уважена исковата претенция, необходимо е да бъде доказано, че е настъпило
застрахователно събитие, застрахователното събитие да е предизвикано от повече от
едно лица, да са настъпили вреди за трето лице, да е изплатено обезщетение за
увреденото трето лице от един от застрахователите, с изплащането на което възниква
правото на регресно вземане спрямо другия застраховател. Страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на 17.06.2018 г. е настъпило
ПТП, при което на лицето – М. П. Г. са причинени травматични увреждания по
главата, които са довели до временна опасност за живота й, като след проведени
реанимационни, оперативни и други лечебни процедури състоянието на лицето се е
подобрило и тя е била изписана, като се е възстановявала в болничен 180 дни. В
проведен исков процес ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да заплати на
пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, както и
такова за имуществени вреди /разходи за медицинско изделие/ в размер на 2800 лв.
Когато лице е пострадало от настъпило ПТП, причинено от повече от един водач на
МПС, увреденото лице разполага с правото да претендира изплащане на обезщетение
от всеки от застрахователите по договор за застраховка гражданска отговорност.
Разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от КЗ пък изрично регламентира, че при отправено
искане от пострадало лице всеки от застрахователите отговаря до размера на
застрахователния лимит спрямо пострадалото лице като цитираната разпоредба
предвижда, че застрахователите отговарят, както отговарят причинителите на
застрахователното събитие. Съобразявайки разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, която
предвижда, че при вреди, настъпили вследствие непозволено увреждане от повече от
едно лица, тези лица отговарят солидарно спрямо увреденото лице, съдът счита, че и в
хипотезата на повече от един застраховател по договор за застраховка гражданска
отговорност тези застрахователи отговарят солидарно спрямо пострадалия. По тези
съображения съдът намира, че дружеството-ищец в качеството му на застраховател по
договор за застраховка гражданска отговорност на водача на автомобил „Мерцедес“ е
образувал преписка по щета и е изплатил обезщетение, в която насока по делото са
представени и влезли в сила съдебни решения, с които е определен размер на
обезщетение за пострадалото при ПТП лице. Предвид това, че дружеството-ищец
доказва факта на плащане на обезщетението /102 800 лв., както и понесени разноски за
съдебните и изпълнителни процеси/, от значение за преценка дали е възникнало право
на регресно вземане, респективно дали исковата претенция е доказана по основание е
дали ответникът в качеството му на застраховател по гражданска отговорност на
8
другия участник в ПТП отговаря за възстановяване на вредите. Разпоредбата на чл.
499, ал. 7 от ГПК урежда солидарна отговорност между застрахователите, ако
отговорността на преките причинители може да бъде ангажирана солидарно,
съответно с изплищането на обезщетението от един от застрахователите, възниква
право на регресно вземане.
Ответникът оспорва това застрахования при него водач – С. Д., който е
управлявал л.а. „БМВ“ при настъпилото ПТП на 17.06.2018 г. да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат – уврежданията на пострадатала – М. Г.,
защото дори и да се приеме, че същият е управлявал със скорост над разрешената за
участъка /населено място – при ограничение от скорост до 50 км/ч/, то й при спазване
на посочения скоростен режим с оглед поведението на другия водач и момента на
навлизане в кръстовището, когато най-рано водача Д. е могъл обективно да
предприеме действия по аварийно спиране, то това не би довело до предотвратяване
на сблъска, а оттам и вредоносния резултат от него. Настоящият съдебен състав
намира, че от механизма на възникване на произшествието, който е безспорно
установен в настоящото производство посредством заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза и изслушаните свидетелски показания,
може да направи извод, че принос за настъпване на обема на вредоносния резултат
има и поведението на водача на лек автомобил – БМВ. С категоричност се установява,
че С. Д. е управлявал посочения автомобил със скорост над допустимата в градски
условия /99,4 км/ч. при допустими 50 км/ч./, като показанията му в обрана насока не
следв да се кредитират, тъй като са заинтересовани и изцяло изолирани от останалите
събрани по делото доказателства /най-вече от изчисленията на вещото лице
изработило заключението по САТЕ, които са надеждни и правдоподобни, като почиват
на обективни данни и стриктно приложена методика/. С тази скорост вещото лице е
категорично, че ударът е бил непредотварим, дори и да са задействани спирачните
системи на автомобила. Това, че и при допускане на спазена скорост от 50 км/ч от
водача на лек автомобил – БМВ с оглед на момента на навлизане на другия автомобил-
Мерцедес в пределите на кръстовището, отново изчисленията показват невъзможност
за предотвратяване на удара, защото времето за реакция няма да е достатъчно без
съмнение е факт, които рефлектира върху приноса на водача С. Д. за настъпването на
ПТП-то, но не го изкключва напълно, тъй като в случая от значение за преценката на
приноса е интензитета и обема на реализираните вреди, а за него не е без значение с
каква скорост е настъпил удара между двата автомобила, а именно дали тя е около 50
км/ч., или надхвърля 90 км/ч., както е в случая с движещия се лек автомобил – БМВ.
Без съмнение във втората хипотеза вредите биха били в по-висок обем. Трябва да се
отбележи, че действително възражението на ответника, че в пределите на развилото се
регресно производство по възстановяване на платено обезщетение за имуществени
щети от произшествието от страна на дружеството-ищец е извършено извънсъдебно
признание за наличие на принос от водача на лек автомобил – БМВ възлизащ в
порядъка на 14 %, а не на 50 %, като това отчтливо личи от одобрения и изплатен
размер на щетата по регресната претенция. Отчитайки всички тези обстоятелства
настоящият съдебен състав, намира, че приносът от действията на водача на лек
автомобил – БМВ не са съизмерими с тези на водача на лек автомобил „Мерцедес“,
тъй като поведението на В. Г. /неспазване на ограничение за навлизане от път без
предимство означен със знак Б1, което изисква осигуряване на водачите движещи се
по пътя с предимство/ покрива преимуществената част от общия принос за настъпване
на вредоносния резултат, а именно 80 % от него, съоветно поведението на другия
водач допринася за 20 % от настъпилите вреди.
Що се касае до оспорения от ответника размер на вредите /имуществени и
неимуществени/, които ищецът поддържа да е изплатил в полза на пострадалата след
9
присъждането им с влязъл в сила съдебен акт, то това възражение е допустимо да бъде
направено в пределите на настоящото производство, защото отвентика - ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД не е взел участие като подпомагаща страна в развилото се между
пострадалата и ищеца производство и не е обвързан от формирната СПН за размера на
присъдените вреди. Тези вреди обаче се докзват и в настоящото производство предвид
събраните по делото писмени доказателства и заключение по съдебно-медицинска
експертиза, които свидетелстват за това, че се касае до много тежки травматични
увреждания по черепа и мозъка на пострадалата, които са създали временна опасност
за живота й, съответно са предизвикали сериозни по интензитет болки и страдания,
неудобства от провеждано болнично и извънболнично лечение, като преодоляването
им изисква период със значителна продължителност – поне две години според
изводите на вещото лице. Касае се за лице на 32 години, за което няма данни да е
страдало от други заболявания и за което е видно, че е било възпрепятствано да работи
в период от 180 дни. В този смисъл обезщетение за търпените неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв. е оправдано и справедливо. За другото перо от твъредените за
репариране вреди, а именно имуществени за направен разход за поставяне на
медицинско изделие /титаниева пластина за покриване на слепоочната част от черепа/
също са налице данни за медицинска необходимост от прилагането му, съответно за
реално закупуване на това изделие, което не се покрива от системата на НЗОК и
поставянето му на пострадалата.
Следователно общия поддържан от ищеца вид и размер на вредите от 100 000 лв.
– неимуществени и 2 800 лв. – имуществени е доказан по делото. Тези суми са били и
платени от ищеца в пределите на две изпълнителни производства. Съдът счита, че
процентното съпричиняване следва да се изчисли само върху заплатената от ищеца
сума за главница и за обезщетението за забава, доколкото същото се включва в
застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, но да не се
включват заплатените от ищеца разноски за участието му в съдебните и изпълнителни
производствата, по които вземането е било присъдено, съответно събрано. Изчислена
по този начин подлежащата на споделяне межди ищеца и ответника по реда на чл. 499,
ал. 7 КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ сума възлиза в общ размер на 119 485,54
лв. При възприетия за ответника принос от 20 % за отговорност към настъпилия
вредоносен резултат, то за същия се поражда задължение за понасяне на отговорност
за заплащане на сумата от 23 897,11 лв. Предвид изложените съображения предявеният
иск следва да се уважи за сумата в размер на 23 897 лева, представляваща 20% от
заплатеното от ищеца в размер на 119 485,54 лева обезщетение, като за разликата над
23 897,11 лв. до пълния му предявен размер от 66 034,74 лв. иска следва да се
отхвърли, поради своята неоснователност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричинява на
вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставяне на предпазен колан към
момента на настъпване на произшествието. Тежестта за установяване на фактите по
възражението за съпричиняване се носи от страната, която го упражнява, като в случая
ответника не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че към
момента на настъпване на ПТП пострадалата – М. Н. е била без поставен предпазен
колан, респективно, че това нейно поведение е допринесло за по-високия обем на
настъпилите вреди, които подлежат на обезвреда.
По разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са
извършени разноски в общ размер на 4 841,39 лева, от които 2 641,39 лева за държавна
такса, 1700 лева за депозити за вещи лица, 100 лева за депозит за свидетел и 400 лева
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважения размер на предявения иск на
ищеца се дължат разноски в размер на 1 752,04 лева. От страна на ответника са
извършени разноски в общ размер на 970,00 лева, от които 700 лева за депозит за вещо
10
лице, 70 лева за свидетели и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 619,05 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 499, ал. 7, изр. 2 КЗ
сумата в размер на 23 897,11 лв. – представляваща подлежаща на възстановяване 1/5
част от изплатено на пострадалата – М. П. Г. застрахователно обезщетение за понесени
от нея неимуществени и имуществени вреди от настъпилото на 17.06.2018 г. ПТП в гр.
София, в което участие са взели водачи, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ищеца и ответника и отговарят солидарно за репариране на причинените вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда – 04.09.2024 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 23 897,11 лв. до предявения размер от 66 034,74 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 752,04 лв. -
представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ № 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 619,05
лв. - представляваща направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11