Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
29.06.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №5284/20г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******,
представлявано от ИД А.А., чрез процесуален представител С.Д., длъжник по изп.
д. №20209240400095 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, против Разпореждане
на ЧСИ К.от 28.02.2020г., с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски
по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на
взискателя по изпълнителното дело в размер
на 300лв., както и намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че одобреният от ЧСИ К.размер
на адвокатския хонорар от 300лв. е
завишен с оглед правилата на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и факта, че защитата по образуваното изпълнително
дело не представлява фактическа и правна сложност. Счита, че разпоредбата на
чл.10 т.2 от
Наредбата в случая е неприложима, която касае фактическа и правна сложност на
делото и съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по
проучване имущества на длъжника и т.н, какъвто не бил настоящия случай. Предвид
изложеното, моли да бъде отменено атакуваното разпореждане на съдебния
изпълнител, с което е отказано
намаляване на приетите разноски за
адвокатски хонорар в полза на взискателя до размер на 200лв., както и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна (взискател в изп.
производство) – И.П.Ц.чрез адв.М.В.от САК изразява становище за отхвърляне на
подадената жалба като неоснователна.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител съгласно чл.436, ал.3,
според които ЧСИ К.счита жалбата за неоснователна. Твърди, че така приетия размер
от 300лв. отговаря на задължителното тълкуване дадено с ТР по ТД №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Софийският градски съд намира от фактическа
страна следното:
„Т.С.“ ЕАД има качеството на длъжник по
изпълнително дело 20209240400095 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС,
което е образувано на 10.02.2020г. по изпълнителен лист от 20.01.2020г. на
Софийски районен съд, издаден по гр.д. №33785/2018г. по описа на същия съд. В
молбата за образуване на делото е поискано дългът да бъде събран чрез налагане
на запор на сметките на длъжника.
Посочени са от ЧСИ за събиране следните суми
- съдебни разноски 400лв., адвокатско възнаграждение 300лв. по изпълнителното
дело, 150лв. такси по изпълнението пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.М.В., съгласно който
договор, адвокатът се е задължил да оказва защита по цитираното изп. дело срещу
договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева.
Покана за доброволно изпълнение длъжникът е
получил на 13.02.2020г., в която като задължение по изпълнителното дело са
посочени горните суми.
На 12.02.2020г. е наложен запор върху
сметките на „Т.С.“ ЕАД в „Общинска банка“ АД.
С писмо до ЧСИ Г.К., с район на действие
Софийски градски съд, peг. №924 от 13.02.2020г.
Общинска банка е уведомила че сумата в размер на 850лв. е преведена. Като
доказателство е представено платежно нареждане, с което „Т.С.“ ЕАД е наредила
да бъде изплатена сумата 850лв. на ЧСИ Г.К.по изп. дело №20209240400095.
На 18.02.2020г. „Т.С.“ ЕАД е направило
възражение на осн. чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар и
разноски и е поискало тяхното намаляване.
С разпореждане от 28.02.2020г. ЧСИ К.е постановил
отказ.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
По отношение на жалбата срещу разноските за
процесуално представителство.
Въпросът за разноските в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски. Правилото
на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство, а именно – от длъжника, доколкото липсата на доброволно
извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство
е да замести липсващото доброволно изпълнение – да даде защита на съдебно
признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за
разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата
обаче не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване,
в съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права,
справедливост и достъп до правосъдие. Поради това процесуалната възможност за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение съществува както в
исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и съдебният
изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е
„справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената
правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството.
Съобразно чл.10 т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е: 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2 - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Настоящият състав намира, че с оглед
направеното от страна на длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение е
дължимо единствено възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на
изпълнителното дело. Действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по
изпълнителното дело с оглед предприетото изпълнение от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, не са извършвани извън подаване на молба за образуване
на изпълнително дело и предоставяне право на ЧСИ да определи начина на
изпълнение, поради което липсва основание за начисляване на възнаграждение за
такива.
По отношение определената пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно чл.78 ал.2 от ЗЧСИ размерът на
таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на
Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване
с камарата. В раздел II от т. 20 до т.27а вкл. от ТТР към ЗЧСИ изрично е
посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални такси, а
текстът на чл.31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е
предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в следните случаи: когато делото се
прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда и по новата т.3 – за изпълнителни способи,
които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични
вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният -
по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп.,
бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от
19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т.26 от Тарифата е регламентирана
пропорционална такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, като същата съобразно размера се определя по правилото по
подточка б) от 100 до 1000лв. - 10лв. + 10
на сто за горницата над 100 и се получава сумата от 75лв. +20%ДДС е равно на 88лв.
Съдът намира, че тази такса се дължи, независимо от това, че плащането на
сумата е извършено в срока за доброволно изпълнение. С решение № 640/04.10.2010
г. по гр.д.№ 920/2009 г.,ІV г.о. ВКС се приема, че съгласно чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по
изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след
предявяване на изпълнителния лист, доколкото плащането на задължението е
извършено при висящо дело за принудително изпълнение.
Предвид горното съдът намира, че таксата по
т.26 от Тарифата за събраните суми от 150лв. следва да бъде намалена на 88лв.
С оглед изхода от спора на жалбоподателят
следва да се присъдят разноски в производството в размер на 75лв., от които 25
лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският градски съд, на основание чл.437
във вр. чл.435,ал. 2 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.02.2020г. по изпълнително
дело №20209240400095 на ЧСИ Г.К.с рег. №924 и район на действие СГС, с което по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК е отказал да намали размера на разноските на
взискателя, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал.5 ГПК размера
от 300лв. до сумата от 200лв. размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя И.П.Ц., както и размера на такса по чл.26 от ТТР
по ЗЧСИ от 150лв. на 88лв./с ДДС/, дължими в производството по изпълнително
дело №20209240400095 на ЧСИ Г.К.с рег. №924, възложени от ЧСИ в тежест на
длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД.
ОСЪЖДА И.П.Ц.да заплати на „Т.С.“
ЕАД, сумата 75лева разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.