№ 1328
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 92-02-246 от 09.05.2024г., издадено
от Н. И. И. – Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя „****“
ЕООД за нарушение по чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП),
вр. §9, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗМИП, на основание чл.53,
ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на
ЗМИП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****“ ЕООД, в която се
твърди, че Дружеството не е било уведомено за проверката и не му е била дадена
възможност да сочи доказателства, оборващи направените в Констативния протокол
фактически и правни изводи. Според жалбоподателя обжалваното Наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно, издадено в нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. В жалбата се оспорва компетентността на
съставителя на Акта и на издателя на НП. Претендира се за „ненадлежни упълномощения“ и
за изначална липса на компетентност. По-нататък в жалбата се твърди, че Актът е съставен в
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като бил съставен в присъствието на само един
свидетел, като в АУАН се съдържало отбелязване, че е връчен на представител на
Дружеството на 01.04.2024г., без изрично отбелязване дали Актът е бил съставен в
присъствието на нарушителя. Според жалбоподателя Актът бил съставен след изтичане на
давностния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка се посочва, че не е вярно твърдението
от АУАН и НП, че задължението за вписване на данните по чл.63 от ЗМИП изтичало на
31.05.2019г. Цитират се чл.63, ал.4, т.2 и ал.5 от ЗМИП, както и §9, ал.1 и ал.2 от ПЗР на
1
ЗМИП. Сочи се, че датата на извършване на нарушението е 31.01.2019г., от където се прави
извод, че е изтекъл петгодишният срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Отделно от това се изтъква, че наказващият орган неправилно бил посочил датата на
нарушението. Претендира се и за неправилно прилагане на чл.63, ал.4, вр. ал.6, т.2 от ЗМИП.
Цитира се §2, ал.1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗМИП, като се сочи, че
Дружеството се притежава и контролира непряко от Инчкейп Плс (Inchcape PLC) със
седалище във Великобритания, Лондон, SW1Y 5LP, площад „Сейнт Джеймс“ 22а, вписано в
регистъра на дружествата на Великобритания с номер в съответния национален регистър
00609782, което е Дружество, чийто акции се търгували на регулиран пазар – Лондонска
фондова борса. Посоченото Дружество се твърди да е собственик на Инчкейп
Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International Holdings Limited) със седалище във
Великобритания, Лондон, SW1Y 5LP, площад „Сейнт Джеймс“ 22а, вписано в регистъра на
дружествата на Великобритания с номер в съответния национален регистър 03580629.
Дружеството Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International Holdings
Limited) се сочи да е едноличен собственик на капитала на Инчкейп Корпорит Сървисиз
Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited) със седалище във Великобритания, Лондон,
SW1Y 5LP, площад „Сейнт Джеймс“ 22а, вписано в регистъра на дружествата на
Великобритания с номер в съответния национален регистър 01235709. Дружеството
Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited) притежавало
мажоритарен дял собственост в капитала на Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В. (Inchcape
International Group B.V.) със седалище в Нидерландия, Амстердам, „Херикербергуег“ 86,
1101CM, регистрирано под № 33285905. Дружеството Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.
(Inchcape International Group B.V.) се твърди да е едноличен собственик на капитала на
Дружеството-жалбоподател. Поради това се приема в жалбата, че за санкционираното
Дружество не е възникнало задължение за вписване на данни за действителен собственик на
основание чл.63, ал.4, вр. чл.64, ал.6, т.2 от ЗМИП. С тези мотиви се иска от съда да отмени
НП като незаконосъобразно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. И.И.,
който в съдебно заседание на 02.07.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 17.12.2024г. той заявява, че наведените с жалбата твърдения
са били доказани. От разпита на актосъставителя се доказало, че той не е изготвил Акта и не
знае кой е действителният му съставител, което се определя като грубо процесуално
нарушение, достатъчно да обоснове отмяна на НП. Изтъква се и това, че АУАН е бил
съставен в отсъствието на представител на Дружеството-жалбоподател, което го е лишило
от възможност да участва в административно-наказателното производство, да даде
обяснения, да ангажира твърдения и доказателства в своя защита. Според адв. И. Агенция
по вписванията е била известена за обвързващото тълкуване на ДАНС за това, че Дружества,
притежавани и контролирани от публични такива, не следва да заявяват и идентифицират
действителни собственици физически лица. С тези аргументи се иска от съда да отмени
процесното Наказателно постановление.
2
Въззиваемата страна – Главен секретар на Агенция по вписванията – редовно
призована, не се явява и не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав в съдебните
заседания на 02.07.2024г., 25.09.2024г. и 17.12.2024г., нито изразява становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД с ЕИК **** е чуждестранното
юридическо лице „Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.“ – Нидерландия.
Акции от капитала на Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В. (Inchcape International Group
B.V.) със седалище в Нидерландия, Амстердам, вписано в Търговския регистър под №
33285905 са притежавани от Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед (Inchcape Corporate
Services Limited) и Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International
Holdings Limited).
Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International Holdings Limited) е
вписано в регистъра на дружествата на Англия и Уелс с рег. № 3580629. Това Дружество
притежава и акции на Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитид (Inchcape Corporate Services
Limited), вписано в регистъра на дружествата на Англия и Уелс с рег. № 1235709.
Акции от капитала на Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитид (Inchcape
International Holdings Limited) са притежавани от Инчкейп Плс (Inchcape plc), което е
вписано в регистъра на дружествата на Англия и Уелс с рег. 609782.
На неустановена дата и във връзка с вписване на заявление за обявяване на акт по
партидата на „****“ ЕООД, свидетелят Й. С. (длъжностно лице по регистрацията в Агенция
по вписванията) установил, че едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД е
чуждестранно юридическо лице. С. установил също така, че по партидата на Дружеството
не са вписани като съдружници или като едноличен собственик на капитала физически лица,
както и че не е било подадено заявление по образец Б7. Във връзка с това св. С. съставил
Докладна записка и я изпратил на Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“ към Агенция по вписванията. Въз основа на тази Докладна записка Г.М.
(юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ към
Агенция по вписванията) съставила Констативен протокол № 92-02-246 от 22.03.2024г. за
това, че не бил заявен действителният собственик на Дружеството „****“ ЕООД в
информационната система на Търговския регистър. В Констативния протокол е записано, че
след справка по електронната партида на „****“ ЕООД е установено, че като едноличен
собственик на капитала на Дружеството от 11.01.2010г. е вписано чуждестранното
юридическо лице „Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.“ – Нидерландия. Прието е, че за „****“
ЕООД е възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията
на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, както и че не бил спазен срокът, предвиден в §9, ал.2 от ПЗР на
ЗМИП - до 31 май 2019г.
Във връзка с горното бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от неустановено по делото длъжностно лице по регистрация, съгласуван
3
с Правен отдел на Агенция по вписванията, срещу „****“ ЕООД за това, че след справка по
електронната партида на „****“ ЕООД в информационната система на Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установено, че не е заявен
действителен собственик на Дружеството, като едноличен собственик на капитала на „****“
ЕООД по партидата на Дружеството от 11.01.2010г. е вписано чуждестранното юридическо
лице „Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.“, регистрирано в Нидерландия. В тази връзка е
прието, че за „****“ ЕООД е възникнало задължението да заяви действителен собственик
съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, тъй като съгласно §9, ал.2 от ПЗР на
ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал.1 в съответния
регистър по чл.63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на
срока по ал.1 – 31 януари 2019г., т.е. до 31 май 2019г. Прието е, че срокът, предвиден в §9,
ал.2 от ПЗР на ЗМИП не е спазен. Като не е заявил за вписване посочените обстоятелства, а
именно действителен собственик на Дружеството до 31.05.2019г. в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на 03.06.2019г. „****“ ЕООД е
нарушило законоустановения срок по смисъла на §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП, с което е
извършено нарушение на чл.63, ал.6, т.2 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП. За място на
извършване на нарушението е прието местонахождението на Агенция по вписванията,
компетентна да приеме заявления за деклариране на действителен собственик, а именно гр.
София, ул. „Елисавета Багряна“ 20.
На 01.04.2024г. пред А.Г. (главен специалист в Агенция по вписванията) и пред М.Г.
(управител на „****“ ЕООД) свидетелката В. Б. И. въвела имената си като актосъставител и
тези на А.Г. като свидетел по Акта, след което издала АУАН с посоченото по-горе
съдържание, като Актът бил с № 92-02-246 от 01.04.2024г. Препис от този Акт бил връчен
срещу подпис на 01.04.2024г. на един от управителите на „****“ ЕООД - М.Г..
Въз основа на АУАН № 92-02-246 от 01.04.2024г. срещу „****“ ЕООД е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 92-02-246 от 09.05.2024г., с което Н. И. И. –
Главен секретар на Агенция по вписванията наложила на „****“ ЕООД за нарушение по
чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП „имуществена санкция“ в размер на 1000
(хиляда) лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6
от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.
Наказателното постановление е изпратено по пощата на „****“ ЕООД и е получено
на 15.05.2024г., след което е обжалвано с жалба, подадена в Агенция по вписванията на
23.05.2024г., като по повод на тази жалба на 30.05.2024г. е образувано настоящото НАХД №
7507/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите В. И. и Й. С.; АУАН № 92-02-
246 от 01.04.2024г. с попълнена разписка за връчване; Констативен протокол № 92-02-246 от
22.03.2024г.; извлечение от регистъра на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп
Корпорит Сървисис Лимитид (Inchcape Corporate Services Limited) - в превод на български
език; извлечение от регистъра на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп Интернешънъл
4
Холдингс Лимитид (Inchcape International Holdings Limited) - в превод на български език;
извлечение от Търговския регистър на търговската камара на Нидерландия за „Инчкейп
Интернешънъл Груп“ Б.В. (Inchcape International Group B.V.) - в превод на български език;
известие за доставяне на НП; справка за проследяване на пратка с № ЕВ031212892BG; 2
броя служебни бележки с № 92-02-246 от 01.07.2024г.; Заповед № ЧР-01-865 от 28.05.2024г.
на Изп. директор на Агенция по вписванията; Заповеди с № РД-01-402 от 29.06.2022г. и с №
РД-01-149 от 15.02.2024г. на Изп. директор на Агенция по вписванията; извлечение от
регистъра на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед
(Inchcape Corporate Services Limited) - в превод на български език; извлечение от регистъра
на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape
International Holdings Limited) - в превод на български език; извлечение от регистъра на
дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп Плс (Inchcape PLC) - в превод на български език;
нотариално заверено удостоверение за „Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед“ с извадка от
регистър на членовете и книга на акциите (дяловете) на Инчкейп Корпорит Сървисиз
Лимитед (Inchcape Corporate Service Limited) – в превод на български език; нотариално
заверено удостоверение за „Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед“ с извадка от
регистър на членовете и книга на акциите (дяловете) на Инчкейп Интернешънъл Холдингс
Лимитед (Inchcape International Holdings Limited) – в превод на български език; изменения
към Устава на „Инчкейп Интернешънъл Груп“ Б.В. (Inchcape International Group B.V.) - в
превод на български език и регистър на съдружниците на Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.
(Inchcape International Group B.V.) – в превод на български език.
Показанията на свидетелите В. И. и Й. С. се характеризират като достоверни,
непредубедени и обективни. Поради това СРС ги кредитира. От показанията на св. С. става
ясно, че във връзка с вписване на заявление за обявяване на акт по партидата на
Дружеството – жалбоподател този свидетел е извършил проверка /на неустановена дата/ и е
установил, че едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД е чуждестранно
юридическо лице, както и че не е подадено заявление по образец Б7, за което той съставил
Докладна записка, която изпратил на Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“ към Агенция по вписванията. От показанията на св. И. пък се изяснява
процедурата, при която е бил съставен конкретният АУАН. Именно въз основа на тези
гласни доказателства съдът приема, че конкретният Акт е бил предварително изготвен като
съдържание и правна квалификация на деянието от неустановено по делото длъжностно
лице по регистрация, съгласуван е бил с Правен отдел на Агенция по вписванията, като св.
И. само е вписала в Акта имената си, датата, месеца и годината на съставяне, както и
свидетеля по Акта, без тя самата да е извършила проверка в Търговския регистър.
Констатациите от АУАН № 92-02-246 от 01.04.2024г. и Констативен протокол № 92-
02-246 от 22.03.2024г. са еднакви. Твърдението, че едноличен собственик на капитала на
„****“ ЕООД е чуждестранното юридическо лице „Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.“ –
Нидерландия намира потвърждение в информацията, публикувана на сайта на Търговския
регистър на Р. България, която е общодостъпна. Поради това СРС приема за безспорно
5
доказано, че едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД е чуждестранното
юридическо лице „Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.“ – Нидерландия. Твърдението от Акта
и от Констативния протокол, че не е заявен действителен собственик на Дружеството
намира опора в кредитираните по-горе показания на Й. С.. Поради това СРС приема, че от
Агенция по вписванията са приели този извод. Дали за „****“ ЕООД е възникнало
задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл.63, ал.6, т.2 от
ЗМИП, както и дали е бил спазен срокът, предвиден в §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП са правни
съждения, а не факти. По отношение на тях съдът следва да направи собствени изводи.
Поради това и доколкото в частта относно направените изводи в Констативния протокол и
АУАН тези документи нямат обвързваща доказателствена сила, СРС съответно не ги
кредитира, тъй като приема, че следва да реши самостоятелно тези въпроси, тъй като те са
именно част от предмета на доказване по делото.
Приложените по делото (в превод на български език) писмени документи за Инчкейп
Интернешънъл Груп Б.В. (Inchcape International Group B.V.), Инчкейп Корпорит Сървисиз
Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited), Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед
(Inchcape International Holdings Limited) и Инчкейп Плс (Inchcape PLC) са обективни,
достоверни и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Поради това СРС ги
кредитира. От приложените на лист 28-29 и лист 112 от делото /в превод на български език/
извлечения от регистъра на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп Корпорит Сървисис
Лимитид/Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited) се
установява, че това Дружество е вписано в регистъра на дружествата на Англия и Уелс с рег.
№ 1235709. От извлеченията от регистъра на дружествата на Англия и Уелс за Инчкейп
Интернешънъл Холдингс Лимитид/Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape
International Holdings Limited), приложени в превод на български език на лист 32-33 и лист
115 от делото, се доказва, че цитираното Дружество е вписано в регистъра на дружествата на
Англия и Уелс с рег. № 3580629. От извлечението от Търговския регистър на търговската
камара на Нидерландия за „Инчкейп Интернешънъл Груп“ Б.В. (Inchcape International Group
B.V.) - в превод на български език се установява, че Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В.
(Inchcape International Group B.V.) е със седалище в Нидерландия, Амстердам, като е вписано
в Търговския регистър под № 33285905. От извлечение от регистъра на дружествата на
Англия и Уелс за Инчкейп Плс (Inchcape PLC) - в превод на български език се доказва, че
съответното Дружество е вписано в регистъра на дружествата на Англия и Уелс с рег.
609782. От приложените на лист 121-122 от делото /в превод на български език/ нотариално
заверено удостоверение за „Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед“ с извадка от регистър на
членовете и книга на акциите (дяловете) на Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед (Inchcape
Corporate Service Limited) се установява, че Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед
(Inchcape International Holdings Limited) притежава акции от капитала на Инчкейп Корпорит
Сървисиз Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited). От нотариално заверено
удостоверение за „Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед“ с извадка от регистър на
членовете и книга на акциите (дяловете) на Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед
(Inchcape International Holdings Limited), приложени в превод на български език на лист 124
6
от делото, се доказва, че Инчкейп Плс (Inchcape PLC) притежава акции от капитала на
Инчкейп Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International Holdings Limited). От
приложените на лист 127-143 и на лист 182-239 от делото /в превод на български език/
изменения към Устава на „Инчкейп Интернешънъл Груп“ Б.В. и регистър на съдружниците
на Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В. (Inchcape International Group B.V.) се доказва, че
Инчкейп Корпорит Сървисиз Лимитед (Inchcape Corporate Services Limited) и Инчкейп
Интернешънъл Холдингс Лимитед (Inchcape International Holdings Limited) притежават
акции от капитала на Инчкейп Интернешънъл Груп Б.В. (Inchcape International Group B.V.).
Приложените на лист 62-65 и лист 89-92 от делото известие за доставяне на НП и
справка за проследяване на пратка с № ЕВ031212892BG са взаимно допълващи се,
обективни и достоверни. Поради това СРС ги кредитира и приема, че процесното
Наказателно постановление е изпратено по пощата на „****“ ЕООД и е получено на
15.05.2024г., тъй като на тази дата пратка с № ЕВ031212892BG (вписана върху известието за
доставяне, на което фигурира и номера на процесното НП) е била доставена на адресата.
Заповедите на Изп. директор на Агенция по вписванията имат доказателствена сила
за посочените в тях обстоятелства. Представените по делото 2 броя служебни бележки с №
92-02-246 от 01.07.2024г. също се характеризират като обективни, безпристрастни и
достоверни писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира. От служебната бележка
на лист 66 и лист 93 от делото се доказва, че към 01.04.2024г. В. И. е заемала длъжността
„главен специалист“ в Служба по регистрация – София, Регионална дирекция – София,
Главна Дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията. От служебната бележка на лист 67
и лист 94 от делото се установява, че към 09.05.2024г. Н. И. е изпълнявала длъжността
„Главен секретар“ на Агенция по вписванията. Косвено този извод /по аргумент на
противното/ се доказва и от Заповед № ЧР-01-865 от 28.05.2024г. на Изп. директор на
Агенция по вписванията. От съвкупната преценка на Заповеди с № РД-01-402 от 29.06.2022г.
и с № РД-01-149 от 15.02.2024г. на Изп. директор на Агенция по вписванията следва, че В.
И. след 15.02.2024г., вкл. и към 01.04.2024г., е имала правомощия да съставя и подписва
АУАН за нарушения по ЗМИП, а съответно Н. И. в качеството й на Главен секретар на
Агенция по вписванията /към 09.05.2024г./ е била овластена да издава Наказателни
постановления. Поради това и предвид нормата на чл.123, ал.2 от ЗМИП следва, че
формално процесните АУАН и НП изхождат от компетентни лица.
Този съдебен състав остави извън доказателствената маса приложените на лист 30-31,
лист 34-35, лист 40-46, лист 113 /гръб/ - 114, лист 116 /гръб/ - 117, лист 119 /гръб/ - 120, лист
122 /гръб/ - 123, лист 125 /гръб/ - 126, лист 144-173, лист 240 - 296 от делото документи, тъй
като те не са на български език, който е официалният език за съда в Р. България.
По делото е налична Докладна записка (на лист 11-20 от делото). Този документ
/макар да е в писмен вид/ не представлява писмено доказателство. По същество той съдържа
свидетелски показания и правни становища на лицето, което е подписало Докладната
записка. Доколкото, обаче, те са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен
вид, те не могат да се приемат за гласно доказателство. Освен това – според трайно
7
установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно
доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Поради това СРС не подложи на анализ цитираната Докладна записка и я остави извън
доказателствената маса.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това
лице и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи множество допуснати
съществени процесуални нарушения, с които е ограничено правото на защита на наказаното
лице. Става въпрос за следното :
Първо – АУАН не е съставен пред представител на „****“ ЕООД. По думите на св. И.
съдържанието на Акта е било изготвено предварително и е било видимо в деловодната
система на Агенцията по вписванията още преди св. И., респ. управителят на Дружеството
да се запознаят с него. Пред СРС свидетелката И. твърди, че Актът е изготвен
предварително от длъжностно лице по регистрация, като е съгласуван с Правен отдел на
Агенция по вписванията. Това означава, че не е спазено изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН
Актът да се състави в присъствие на нарушителя или на негов представител, с оглед на
което възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя се явяват основателни,
въпреки че в Акта е посочено, че препис от него е връчен на 01.04.2024г. на М.Г. - управител
на „****“ ЕООД. В случая от показанията на св. И. става ясно, че на 01.04.2024г.
актосъставителят е написал единствено собствените си имена, тези на А.Г. (като свидетел по
Акта) и дата/номер на АУАН. Тази дейност не представлява същинско съставяне на АУАН,
поради което и СРС не приема, че Актът е бил съставен от В. И. в присъствието на А.Г. и
пред управителя на Дружеството, сочено като нарушител.
Второ – съдържанието на АУАН № 92-02-246 от 01.04.2024г. възпроизвежда изцяло
(дори при спазване на същия словоред, абзаци и пр.) съдържанието на Констативен протокол
№ 92-02-246 от 22.03.2024г., изготвен от Г.М. - юрисконсулт в Дирекция „Правно
обслужване, човешки ресурси и деловодство“ към Агенция по вписванията. Това означава,
че актосъставителят В. И. не е написала сама Акта. Нещо повече, съгласно депозираните от
нея показания тя нито е извършвала проверка преди да състави Акта, нито е изготвила
съдържанието на АУАН в частта относно описанието на нарушението и правната му
квалификация. Поради това съдът приема, че действителният съставител на Акта не е
посоченият в него актосъставител, а е друго лице. Именно поради това съдът прие по-горе,
че само формално АУАН изхожда от компетентно лице.
8
Трето – и в Акта, и в НП с думи е посочено, че Дружеството – жалбоподател е
реализирано процесното нарушение като „не е заявил за вписване посочените обстоятелства,
а именно действителен собственик на дружеството до 31.05.2019г., в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“, което означава, че в деня, следващ
фиксираната дата „31.05.2019г.“ нарушението следва да се счита за извършено.
Същевременно в Акта и в НП се твърди, че нарушението е извършено на 03.06.2019г. От тук
съдът прави извод, че относно времето на извършване на нарушението административно –
наказателното обвинение е неясно, тъй като датата 03.06.2019г. не е първата дата след
31.05.2019г. Неяснотата кога се приема, че е извършено нарушението по същество
представлява липса на ясно посочена дата на извършване на нарушението, което се явява
нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Четвърто – налице е несъответствие между словесното описание на нарушението в
Акта и в НП и дадената правна квалификация на деянието, тъй като нормата на чл.63, ал.6
от ЗМИП (редакция ДВ, бр. 42/2019г., в сила от 28.05.2019г., която следва да се приеме за
приложима предвид правилото, разписано в чл.3, ал.1 от ЗАНН) е изисквала заявяване за
вписване на данните за действителните собственици на фондации и сдружения,
регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и то, ако не са
вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска
цел в съответния регистър като физически лица. Нито в Акта, нито в Наказателното
постановление се твърди, че „****“ ЕООД е фондация и сдружение, регистрирано по
ЗЮЛНЦ. Словесно не е посочено в Акта, респ. в НП и дали вписването на действителния
собственик на „****“ ЕООД е или не е налично на друго основание по фирменото дело на
Дружеството. Словесно не е посочено и дали действителният собственик не е физическо
лице, каквато хипотеза съществува в чл.63, ал.6, изр.2 от ЗМИП (ред. ДВ, бр. 42/2019г.).
Поради това следва да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН,
респ. на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Пето – съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира
спрямо административно-наказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и
давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо
място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е
предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по
отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В процесния случай следва да се приложи чл.11
от ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. административно-наказателното
9
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или
прекъсването й), ако са изтекли повече от четири години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението. Според словесното описание на нарушението то е извършено
/довършено/ в деня, следващ крайния срок за подаване на заявлението за вписване на
действителния собственик, т.е. в деня след 31.05.2019г., а именно 01.06.2019г. Това означава,
че абсолютният давностен срок за реализиране на административно – наказателно
преследване и за ангажиране на отговорност е изтекъл съответно на 01.12.2023г., т.е. към
датата на съставяне на АУАН № 92-02-246 от 01.04.2024г. възможността за ангажиране на
административна отговорност за процесното нарушение се е преклудирала, поради което не
е следвало да се съставя АУАН и да се издава НП.
Гореизложените съображения се явяват достатъчни съдът да отмени на формално
основание Наказателното постановление, тъй като в хода на административно –
наказателното производство са били допуснати много и то съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице да разбере срещу кои факти да се защитава, да присъства представител на Дружеството
при съставянето на Акта и да се осъществи административно – наказателно преследване в
рамките на предвидения в чл.11 от ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК срок.
Гореизложеното прави безпредметно обсъждането на спора по същество, но за пълнота на
изложението следва да се посочи, че и по същество са налице основания за отмяна на
Наказателното постановление, тъй като прилагането на чл.63, ал.6 от ЗМИП (ред. ДВ, бр.
42/2019г.) по отношение на юридическо лице, което не е фондация или сдружение,
регистрирано по ЗЮЛНЦ, т.е. не е адресат на тази норма към 01.06.2019г., прави
административно – наказателното обвинение недоказано.
Водим от гореизложеното съдът прие, че следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
Независимо от изхода на спора, доколкото съдът не е бил сезиран с искане за
присъждане на разноски в полза на Дружеството – жалбоподател, нито са ангажирани
доказателства за размера на евентуално направени от „****“ ЕООД разноски по делото, този
съдебен състав не следва да присъжда разноски в полза на Дружеството – жалбоподател.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-246 от 09.05.2024г., издадено от Н. И.
И. – Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН
и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП на „****“
ЕООД с ЕИК **** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
извършено нарушение по чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
10
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11