№ 151
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502167 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищците Т. К. А., Т. Кирилов К., К. Н. С., М. Г. Й., Т. И. Н.,
И. Г. И., М. Н. Д., Н. Ц. И., Д. П. П. и С. Н. С., действащи чрез адв.А. Р., с която се иска
допълване на постановеното по делото Определение №4158 от 08.11.2022г., в частта за
разноските, като се претендира присъждане в полза на жалбоподателите-ищци на разноски
за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 15лв. и 5лв. за издаване на ИЛ, за вече
присъдените разноски.
От ответника по молбата не е постъпил отговор.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, тъй като
е подадена в срок, от надлежни страни, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото дело е образувано по подадена частна жалба, против Определение
№6320/13.06.2022г. по гр.д.№6662/2021г., по описа на Районен съд Варна, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателите за изменение, в частта за разноските, на
постановеното по същото дело Решение №1310/07.05.2022г., с което ответника е осъден да
им заплати общо на всички сумата от 300лв., вместо претендираните от всеки от тях по
300лв. /общо 3000лв./.
С определението, чието допълване се иска понастоящем, въззивният съд е отменил
обжалваният съдебен акт и уважил искането обективирано в жалбата. Въпреки това, не са
1
налице предпоставките за уважаване на искането за допълване на въззивният акт в частта за
разноските, тъй като предвид диспозитивното начало, съдът се произнася в границите на
сезирането му от страните. В настоящия случай жалбоподателите не са обективирали искане
за присъждане на разноски в правнорелеватният момент /до произнасянето по жалбата/, в
резултат, от което разноски не им се следват. Наред с това претендираната ДТ в размер на
5лв. за издаване на ИЛ, не може да е предмет на настоящото произнасяне, тъй като не е била
направена като разход към момента на постановяване на акта по същество на спора. Същата
следва да се претендира, в евентуалното образуваното производство по принудително
изпълнение, което ще се инициира за реализиране на правата по издаденият в полза на
жалбоподателите ИЛ.
Воден от горното настоящият състав на съдът приема, че молбата на
жалбоподателите за допълване по реда на чл.248 от ГПК на постановено в настоящото
производство решение, в частта за разноските, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СТАВЯ без уважение молбата на Т. К. А., Т. Кирилов К., К. Н. С., М. Г. Й., Т. И. Н.,
И. Г. И., М. Н. Д., Н. Ц. И., Д. П. П. и С. Н. С., действащи чрез адв.А. Р., с която се иска
допълване на Определение №4158 от 08.11.2022г. по в.гр.д.№2167/2022г. на ОС Варна, в
частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2