РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100500516 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивната жалба на Г. Р. С. от гр. *** , ЕГН **********
против решение №2656/11.12.2024 г. , постановено по гр.д.№985/2024 г. на РС – Бургас , с
което в тежест на жалбоподателя са приети за установени задължения по договор с „А 1
България“ЕАД. На първо място страната оспорва извода на РС , че от страна на ищеца били
издадени фактури за вземанията. Такива не са представени. Вещото лице е работило по
„данни“ от страна на ищеца , но фактури не са представени Съгласно т.26.4 от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни фактури , които се издават на
името на абоната. Евентуално от тях може да се установи точното задължение на абоната.
Единствено само липсата на такива фактури представлява самостоятелно основание за
отхвърляне на предявените искове. В решението получаването на телефонните апарати от
страна на ответника е прието само на основание приемо-предавателни протоколи. Липсват
данни за закупените на изплащане устройства. Поради това не може да се направи връзка
между тях и приложените гаранционни карти Претендираните по тази точка суми според
страната са недоказани. Сочи се на трето място ,че забавата възлиза на 124 дни. Към
исковата молба са представени ОУ , които са влезли в сила след сключването на всички
посочени в ИМ договори. Поради това страната намира , че всички претенции относно
дължимост на неустойки и лихви са неоснователни. На четвърто място – съдът приема
неустойка в размер на 943.82 лв. Клаузата за неустойка по чл.7.1 от Приложение №1 към
договора се оспорва като неравноправна и съответно – по чл.143 и 146 от ЗЗП като
1
нищожна. Въпросните договори не съдържат индивидуално уговорена не устойка – те са
част от стандартни договори на ищеца и съдържат неравноправни клаузи. Потребителите
нямат право да договарят индивидуално съдържание на договорите си , а само вида на
ползваната услуга, срока и цената на договора. Неясно в случая как съдът е изчислил
неустойката в размер на 943.82 лв. , след като предвидената неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси се изчислява на 457.38 лв. Страната чрез процесуалния си
представител претендира алтернативно ако не се приеме неустойката за неравноправна , то
да бъде намалена като прекомерна – от размера й от 1 661.53 лв. В този смисъл се
претендира отмяна на решението в тази му част вкл. и за разноските в полза на ищеца. На
пето място се оспорват изводите на съда досежно претенцията за лихва за забава. Такива
лихви не се дължат с оглед фактурирането на недължими суми / според ОИМ/ , както и
неустойка за неплатени суми. Не се дължи и лихва върху неустойката. Според страната тази
претенция в ИМ незаконосъобразно е уважена от съда. Страната сочи , че законната лихва
може да се търси само ако не е предвидена неустойка – не може да се кумулира законна
лихва и мораторна неустойка , тъй като би се получило двойно плащане за едно и също
неизпълнени. Според жалбоподателя на шесто място по делото е останало недоказано от
ищеца че през исковия период 2021 – 2023 г. страните са били обвързани от облигационно
правоотношение; че ищецът е изпълнил задължението си през този период; че вземането на
ищеца е било ликвидно и изискуемо , поради което се дължи и лихва за забава;
основанието и размера на претендираните суми. Страната твърди , че страните не са били
обвързани от облигационно правоотношение – макар и да е имало договори , то те не са
действали през целия период тъй като още на 21.05.2021 г. ответникът е подал заявление за
прехвърляне на два от мобилните номера към друг оператор. С този свой акт договорите са
били едностранно прекратени от абоната. Твърди се също , че ищецът не е изпълнил
задълженията си. Това е така тъй като считано от 21.05.2021 г. договорите са били
прекратени. Още на 17.05.2021 г. според експертизата са били временно спрени изходящите
обаждания на ответника, на 16.07.2021 г. са били спрени изходящи и входящи обаждания , а
на 19.09.2021 г. са били окончателно прекратени услугите на оператора – вероятно по
отношение на единствения останал номер на ответника при „А1“. От това се прави извода ,
че ищецът не е изпълнявал услугите , които е следвало да предостави на ответника.
Вземането не е било ликвидно и изискуемо , поради което не се дължи и лихва за забава.
Според жалбоподателя не са доказани размерите както за абонаментни такси и съобщителни
услуги в размер на 919.62 лв. , така и за закупените устройства от 2 798.11 лв. От страна на
ответника е имало изпълнение – плащане на 270.48 лв.Според експертизата обаче не става
ясно основанието на платените суми. Следователно не може да се направи извод и за
дължимите суми. Според жалбоподателя не се доказва основанието и размера на
претендираните суми. Обективираните изводи на съда са неясни / сочи се недовършено
изречение/ , което води до необосновани изводи , като мотивите и диспозитива не си
кореспондират при това положение. На седмо място - оспорва се претенция на ищеца ,
която включва задължения , начислени след прекратяването на договорите с „А1“. Два от
номерата на ответника са били прехвърлени от него още на 21.05.2021 г. към друг оператор.
2
Но въпреки това от страна на ищеца са били издадени фактури – на 09.06.2021 за сума в
размер на 12.32 лв. , на 09.07.2021 – за сума от 430.26 лв. и на 10.08.2021 г. – за сума в
размер на 63.73 лв. Отделно има отбелязани и вноски за лизинг – 47.50 лв. от 09.07.2021 г. и
47.50 лв. – от 10.08.2021 г. Не става ясно и причината за отразяване на фактура от 11.10.2021
г. с посочена сума от 570 лв. като 12 бр. вноски за лизинг по 47.50 лв. Страната сочи , че
останало неизяснено кои вноски по кои договори са като фактури са били издавани и за
период от 124 дни след окончателното прекратяване и за останалия при „А1“ номер на
ответника договор. Не са ясни и неустойките и по експертизата по кой договор за кои
устройства са били начислени неустойките. На осмо място страната оспорва и начислените
разноски в полза на ищеца. Жалбоподателят сочи , че сумите не са били заплатени от ищеца
– в т.ч. и тази за адвокатско възнаграждение в размер на 1561.65 лв. Поради това не е
следвало да му се заплатят никакви разноски. Моли се за отмяна на решението и
отхвърляне на частично уважените от БРС искови претенции. Прави се особено искане за
внасяне по сметка на ОС на депозит за възнаграждение на особения представител на
ответника в размер съобразно Наредба №1/2004 г. Претендира се възлагане на разноските в
тежест на ищеца.
В законоустановения срок от страна на въззиваемия – ищец „А1 България"ЕАД ,
гр.София е постъпил отговор на въззивната жалба. Същата се оспорва като неоснователна
и се поддържа решението на БРС. Изложени са подробни съображения в насока
неоснователност на въззивната жалба на Г. С.. Моли се да се постанови решение , с което да
се потвърди обжалваното решение на районния съд , с което са присъдени претендираните с
ИМ суми ведно с лихвата като се присъдят и разноските във въззивното производство.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262
от ГПК констатира , че въззивната жалба на Г. Р. С. против Решение №2656/11.12.2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас е редовна , подадена е от страна с право на жалба в рамките
на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима. С молба с вх.
№10200 от 23.09.2025 г. от страна на въззиваемия е представен банков документ за внесен
депозит за възнаграждение за особения представител на въззивника в размер на 840 лв.
Доказателства пред въззивната инстанция не се представят , не се правят
доказателствени искания от страните.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по гр.д.№985/2024 г. на РС – Бургас е било образувано по исковата
молба на „А1 България“ЕАД , гр.София против Г. Р. С. за заплащане на сумата от 7 013.75
лв. , от която 5 836.64 лв. – главница и 1 177.11 лв. – мораторна лихва. Ищецът сочи , че
ответникът е негов абонат на основание сключен договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане като към договора са били сключени и приложения .
Ищецът твърди , че е изрядна страна по договора и е изпълнил задълженията си по него за
периода 07.03.2021 – 06.09.2022 г. За периода от 09.04.2021 до 03.11.2021 г. ответникът не е
изпълнил задължения в размер на 919.62 лв. – за ползвани електронни съобщителни
3
услуги , в размер на 2 798.11 лв. – неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане. Освен тези суми ответникът на основание клаузи по договора дължи и
неустойки в размер на 2 118.91 лв. Исковата претенция е с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. С чл.415 от ГПК. От страна на „А1 България“ЕАД е било депозирано заявление на
основание чл.410 от ГПК пред съда. В хода на заповедното производство ответникът е
възразил по чл.414 от ГПК. Страната е посочила основанията за дължимост на сумата от
919.92 лв. - шест броя фактури за осъществени електронни съобщителни услуги за
периода – месеците април , май , юни , юли , август и септември 2021 г. съответно на
стойности – 178.02 лв. ; 208.01 лв; 12.32 лв.;430.26 лв.; 63.73 лв. и 27.28 лв. Основанието за
дължимост на сумата от 2 798.11 лв. - по договор за устройство от 08.01.2021 г. , по договор
за продажба на устройство от 08.10.2020 г. и по договор за продажба на устройство от
09.03.2021 г. Неустойката в размер на 2 118.91 лв. е визирана по сметки на л.5 и 6 от гр.д.
№985/24 г. на РС. Към горепосоченото задължение се претендира и лихва върху цялото
вземане в общ размер на 1 177.11 лв. за периода от 10.05.2021 г. до 14.08.2023 г.. Твърди се ,
че поради неплащане от страна на ответника С. за срок повече от 124 дни договора
съгласно Общите условия е бил прекратен. С ИМ се претендира заплащането на
горепосочените суми.
В законоустановения срок е постъпил ОИМ чрез назначения особен представител на
ответника Г. С. като иска е оспорен по основание и размер , оспорват се като неоснователни
и акцесорните вземания.
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил наличието на договорни
отношение между страните. С изрична декларация ответникът е у достоверил получаването
на приложимите Общи условия и информацията по чл.4 от ЗЗП , от което може да бъде
обоснован извода , че договорите с ответника , надлежно подписани от страните са валидно
сключени. Установени са плащания от страна на ответника за предоставените му услуги по
издадени фактури за периода 10.12.2020 – 12.04.2021 г. в общ размер на 1045.81 лв.
Плащанията са извършени по партидата на ответника – за мобилни услуги , за мобилен
интернет , домашен интернет и лизингови вноски. Това се установява и от назначената по
делото счетоводна експертиза. По фактури , издадени за периода 09.04.2021 – 09.09.2021 г.
са фактурирани услуги за сумата от 919.62 лв. За този период е извършено едно плащане –
на 16.04.2021 г. по фактура издадена м. март.2021 г. на стойност 270.48 лв. Експертизата е
уточнила , че ищецът е закупил три броя мобилни устройства – един по фактура от
09.03.2021 г. на стойност 1151.52 лв. , втори апарат на стойност 959.52 лв. по фактура от
08.01.2021 г. и трети апарат по фактура от 08.10.2020 г. на стойност 1 140 лв. Стойностите
по фактурите са разсрочени за плащане за срок от 24 месеца , като оставащите неплатени
вноски при прекратяването на договора са фактурирани като дължими. Считано от
17.05.2021 – датата на която са спрени изходящите обаждания до 19.09.2021 г. – датата , на
която са прекратени услугите са изминали 124 дни. С ИМ се претендира и сумата от 1177.11
лв. – мораторна лихва. Сочи се , че на 21.05.2021 г. ответникът е подал заявление за
прехвърляне на два от мобилните номера към друг оператор , а третия е останал към „А1“.
4
Два от апаратите са свързани с тези номера. Към датата на подаване на заявлението е
издадена фактура на 21.05.2021 г. за сумата от 759.62 лв. – непогасената част от закупеното
устройство / закупено на 08.01.2021 г. На същата дата е издадена фактура и за още 1007.57
лв. за непогасената част от сумата за закупеното устройство на 09.03.2021 г. Със
заявлението от 21.05.2021 г. договорите за лизинг за тези апарати са едностранно
прекратени от абоната – ответник , вследствие на което оставащата дължима част става
незабавно изискуема. Приети са за дължими сумите от 919.62 лв. – за неплатени суми за
ползване на електронни съобщителни услуги и 2 798.11 лв. – за неплатени суми за
устройства по договор за изплащане. Посочено е , че ответникът не е твърдял нарушения на
трафика на услугите – следователно те са предоставени и сумите , които са начислени за тях
са дължими. По повод телефонните устройства - налице е подписан приемо-предавателен
протокол , които визират получаването от страна на ответника на телефоните.
Следователно ищецът заключава съдът е изпълнил задължението си по предаване на
телефонните апарати. Корелативно на това задължение е задължението на ответника –
купувач да заплаща дължимата цена. Липсват твърдения за плащане поради което се
навежда извода за дължимост на вноските по изплащане на тези апарати. По-нататък
обстойно е разгледан въпроса за неустойките. От фактическа страна е установено , че
ответникът не е заплащал в полза на ищеца дължимите по договора суми като е налице
забава в плащането повече от 124 дни и съгласно чл.54.12 от ОУ е налице основание за
едностранно прекратяване на договорните отношения. Съдът е обсъдил характера на
неустойката – гаранционно – обезпечителна. Анализирано е , че в договора е предвидена
неустойка при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
потребителя като размерът на неустойката не е първоначално определен , но е определяем
и зависи от остатъчния период на договора. В случая е договорена неустойка определена
като сбор от три месечни абонамента , поради което е направен извода , че тази клауза е
действителна , тъй като кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо
обезщетение. Поради това е прието , че претенцията за неустойка в размер на 943.82 лв.
следва да бъде уважена изцяло. За доказана и основателна е приета и акцесорната
претенция за лихва за забава върху уважения размер на главницата за неплатени суми по
предоставени електронни съобщителни услуги и върху неплатените суми по договора за
продажба на телефонни апарати на изплащане. В случая е безспорно установено че
въпросните суми не са платени и начислената лихва е за периода по всяка фактура от
датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Претенцията за неустойка в размер на 1175.09 лв. – представляваща отстъпката от цената
на телефонните апарати първоинстанционният съд е приел за недоказана и
незаконосъобразна. Също неоснователна според РС е и претенцията за сума в размер на 2
лева , обезщетяваща предприети действия по събиране от страна на оператора , както и
претенцията за лихви върху неустойките. Съдът е приел тази неустойка за необосновано
висока по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Същата е била уговорена в размер на
отстъпката от пазарната цена на апаратите , съответна на оставащия срок от договора. Тази
клауза е договорена в допълнително споразумение , касаещо обвързване по дългосрочен
5
абонамент за ползване на услугите на оператора , чието предсрочно прекратяване води
реално до негативни последици за оператора, измерими с неустойката в трикратния размер
на уговорените месечни абонаменти такси , което първоинстанционният съд е приел за
действително. Поради това съдът е уважил претенцията на оператора „А1 България“ за
сумите както следва: 919.62 лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги; - 2 798.11 лв. – неплатени суми за телефонни апарати по договори за продажба на
изплащане; - 943.82 лв. – общ размер на неустойката като претенцията за неустойка до
размера 2 118.91 лв. е отхвърлена; 750.67 лв. – общ размер на мораторната лихва върху
приетите за установени вземания като претенцията до размера от 1 177.11 лв. е отхвърлена
като неоснователна , както и претенцията за сумата от 2 лв. – за обезщетение за обработка
на просрочени задължения ведно със законната лихва върху главниците начиная от датата
на образуване на частно гр.д.№4885/23 г. до окончателното изплащане на задължението.
Присъдени са разноски в полза на „А1 България“ съразмерно на уважената част от
претенцията.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Според приложените договори надлежно подписани от ответника се установява
надлежно наличието на облигационни отношения между страните по делото. Договорите са
редовни и не е оспорено авторството на подписите на нито един от тях. При изготвяне на
експертизите на вещото лице са били представени фактурите от счетоводството на ищеца
като не са налице данни за нередовно водено счетоводство. Поради това доказателствената
стойност на тези фактури следва да бъде зачетена. Въззиваемата страна – ищец е посочила,
че съгласно чл.251 б от ЗЕС ищцовото предприятие следва да съхранява за срок от 6 месеца
данни , създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. След този срок не би могла
да бъде предоставена информация по процесните договори извън тази , която е счетоводно
отразена. Следователно - след като са издадени фактури от страна на ищцовото
предприятие, по които то претендира заплащане на предоставените услуги и и абоната не е
възразил по тях веднага срещу тяхното ползване и качество на услугата не би могъл да
направи това в настоящото производство след изтичане на срока за съхраняване на
необходимата информация. От това следва , че в тази си част възраженията във въззивната
жалба на ответника са неоснователни. Несъстоятелни и неоснователни са и доводите за
несъществуване на облигационни отношения между страните. Представени са по делото
договори , приемо-предавателни протоколи , надлежно подписани от страните. Според
първоинстанционния съд ответникът е получил съответните устройства – извод , който
напълно се споделя и от настоящата въззивна инстанция. Относно оспорената дължимост
на лихви и неустойки следва да се имат предвид приложените договори , анекси и
допълнения към тях , които са надлежно подписани от ответника – което означава че той е
дал съгласието си за отразеното в тях след като е имал възможност да се запознае със
съдържанието им. В тези договори е предвидено начисляването на неустойката , както и
на лихвата. Въз основа на тях въззиваемата страна твърди , че е изправна. В договорите
изрично е подчертано и изписано с удебелен шрифт предвидените неустойки при
6
прекратяване на договора – ограничена съответно до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази
на която е предоставено мобилното устройство на абоната. Неустойката по договорите е
компесаторна договорна неустойка. Предвидимата вреда към момента на сключване на
договора при предсрочното прекратяване е нереализираната печалба от страна на ищеца.
Предвидена е печалбата за целия срок на договора – която ищецът би реализирал от
месечните абонаментни такси. Самият факт на съразмеряването на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора следва да се оценява като създаване
на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава ,
което да го постави в неравностойно положение. До същия извод е стигнал и
първоинстанционния съд. Така определен размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер отпреди обезщетението за вреди , които не трябва да се доказват и не може да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. В процесния случай не
може да се приеме , че е налице кумулиране на неустойки с лихви. Обезщетение по чл.86
ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се
присъди и ако страните са предвидили в договора и различни неустоечни клаузи.
Кредиторът винаги има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди.
Уговорената в договора неустойка за забава не изключва възможността на кредитора да
претендира обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Не е допустимо обаче да се кумулират за едно и
също неизпълнение неустойка и вреди за забавено плащане. В процесния случай не е
налице такава хипотеза. Първоинстанционният съд правилно е посочил и приел за
установено , че искането за неустойка и искането за мораторна лихва са основателни , тъй
като същите се претендират от ищеца за различни периоди от време и за различни вреди.
Ето защо и в тези си части въззивната жалба се явява неоснователна. Изцяло несъстоятелна
и неоснователна е жалбата и в частта, с която се възразява по присъждане и дължимост на
разноските. Установява се по безспорен начин , че е налице валидно сключен договор
между ищеца – въззиваем и „Кол пойнт“ЕООД с предмет оказване на съдействие във
връзка с водене на дела – избор на процесуални представители и др. в тази насока.
Адвокатските услуги са избрани именно от това дружество. Във връзка с този договор „Кол
пойнт“ЕООД има задължение да организира процесуалното представителство и да
организира воденето на искови и други производства на Възложителя – „А1“. Съответно –
контактите с процесуалните представители се осъществяват от „Кол пойнт“ЕООД в т.ч. и
извършването на плащания по договорите за процесуално представителство.
Гореизложеното обуславя неоснователност на въззивната жалба на Г. С. , съответно –
налага се извода , че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено като извън гореизложеното съдът намира , че следва изцяло да се възприемат
изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора по делото съдът намира , че в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените от същата разноски по делото пред въззивната
инстанция. На л.43 по делото е приложен списък по чл.80 от ГПК за разноските на страната.
7
Неясно защо в него сумата , внесена за особения представител на въззивника е отразена
като 1040 лв. , докато същата е 840 лв. Направено е възражение от процесуалния
представител за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
въззиваемия 1399.39 лв. като същото е диференцирано като възнаграждение по повод
претенцията за главница и такова по претенцията за лихви. Възражението за прекомерност
от страна на особения представител съдът намира за основателно. Поради това
възнаграждението следва да бъде редуцирано от претендирания размер като бъде намалено.
Следва да се има предвид , че процесуалният представител е извършил следните
процесуални действия пред въззивната инстанция: - изготвяне на отговор на въззивна жалба
и е депозирал молба до съда без явяване в съдебно заседание. Изхождайки от размера на
възнаграждението на особения представител на въззивника , то съдът намира , че
справедлив размер на възнаграждението и на процесуалния представител на въззиваемия ще
следва да бъде в същия размер – 840 лв.. Тъй като върху неговото възнаграждение се
начислява и ДДС / 168 лв./ общия размер на възнаграждението следва да бъде 1008 лв.
Ведно с платената сума за възнаграждение за особения представител – 840 лв. общия размер
на разноските в полза на въззиваемата страна следва да възлиза на 1848 лв.
Като изхожда от обстоятелството , че предмет на делото са кумулативно обективно
съединени претенции за : 919.62 лв. – неплатена сума за ползвани електронни съобщителни
услуги; 2 798.11 лв. – неплатена сума по договори за продажба на изплащане на телефонни
апарати; 942.82 лв. – неустойка и 750.67 лв. – мораторна лихва съдът намира , че
настоящият съдебен акт на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
По гореизложеното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2656/11.12.2024 г. , постановено по гр.д.№985/2024 г. на
РС – Бургас.
ОСЪЖДА Г. Р. С., ЕГН ********** , от гр. *** да заплати на „А1 България“ЕАД , ЕИК
********* сумата в размер на 1848 / хиляда осемстотин четиридесет и осем/ лева -
направени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9