Р Е Ш Е Н И Е
№20
гр. П., 30.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа
гр. д. № 04488 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника Р.М.А., че
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2306,68 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
както и сумата от 369,08 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендират направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния
си представител е депозирал отговор на исковата молба. Направено е възражение, че ответникът не е собственик и вещен ползвател на
процесния имот, поради
което липсвало облигационна връзка между страните по делото. Оспорва, че е
налице идентичност между имота посочен в исковата молба и този описан в
представения договор. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност за част от претенциите. Претендира направените разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.М.А. за сумата в размер на 2306,68 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. ***** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за
сумата от 352,90 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 10.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 1999 от 09.05.2017 г. по ч. гр. д. №
02451 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от ответника Р.М.А..
В съдебно заседание от 04.10.2017 г. процесуалният представител на ответника не оспорва, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 2306,68 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. В тази връзка съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия до процесния имот за горепосочения период.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът е концентриран около
обстоятелството дали ответната страна притежава правото на собственост върху
процесния топлофициран имот.
В тази
връзка ищцовата страна представила
договор от 17.05.1979 г. за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ. От дози документ се установява, че ответникът Р.М.А. е придобил правото на собственост на
процесния топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “*****. Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника, че липсвало идентичност на имота описан в договора и
този, който е посочен в исковата молба. Това е така, тъй като в представения
договор е посочен следния адрес на имота – гр. П., кв. „Мошино”, ул. „*****, който
съвпада с адреса от исковата молба и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
Съдът намира, че следва да остави без разглеждане акцесорната искова претенция в частта, касаеща разликата над сумата от 352,90 лева (претендиран размер на вземането в заповедното производство) и сумата от 369,08 лева (цена на предявения акцесорен иск). Това е така, тъй като е недопустимо установителния иск по чл. 416, ал. 1, т. 1 ГПК да има за предмет вземане, което е различно или по – голямо от това, което е заявено в заповедното производство. Предвид изложеното следва да се разгледа акцесорен иск за сумата от 352,90 лева, представляващ мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г. (период, който е по – кратък от заявения в заповедното производство).
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
За да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на топлофицирания имот, описан в исковата молба.
От представения договор от 17.05.1979 г. за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, съдът е достигнал до извод, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния топлофициран имот. В тази връзка съдът приема, че за процесния период между страните е съществувала облигационна връзка свързана с доставката на топлоенергия за имот, находящ се в град П., ул. “*****. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е доставяна топлинна енергия
на обща стойност 2306,68 лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът като съобрази съответните месечни вземания, размера на законната лихва и заявения с исковата молба период от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г., намира, че размерът на мораторната лихва за този период възлиза на 288,64 лева.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност.
В настоящия случай се
касае за вземания на топлофикационно
дружество за предоставена и неплатена топлинна енергия
и лихви за забава. Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията на потребителите за
предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и
известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на
топлофикационно дружество за стойността на доставена топлоенергия представлява
периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага
тригодишна давност. По отношение на вземането за лихва за забава също се
прилага кратка тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период (месец май 2014 г.) е настъпила на 01.07.2014 г., тоест кратка тригодишна давност изтича на 01.07.2017 г. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.05.2017 г. , т. е. преди да изтече давностния срок за този месец, както и за следващите месеци от процесния период. Това налага извод за неоснователност на възражението за погасяване по давност на претендираните вземания.
Предвид изложеното главният иск за сумата от 2306,68 лева и акцесорната претенция за сумата до 288,64 лева са основателни и следва да се уважат. Акцесорната претенция за разликата от 288,64 лева до разглеждания размер от 352,90 лева е неоснователен и следва да се отхвърли, а за разликата от 352,90 лева до предявения размер от 369,08 лева искът е недопустим и производството в тази му част следва да се прекрати.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част на исковите претенции.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 103,19 лева (50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 53,19 лева – държавна такса), която сума следва да е съразмерна на общия размер на уважените искове (2595,32 лева) и общия размер на предявените вземания (2659,58 лева), тоест ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 100,70 лева – направени разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът претендира следните суми: 89,08 лева – държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 20 лева – такси за 4 броя съдебни удостоверения (петото съдебно удостоверение не е таксувано от съда, доколкото е издадено поради техническа грешка на съдебния секретар). Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт, което съдът намира за основателно до сумата от 100 лева. В този смисъл общият размер на разноски възлиза на 209,08 лева, която сума следва да е съразмерна на общия размер на уважените искове (2595,32 лева) и общия размер на предявените вземания, който е 2675,58 лева (по – голям от този в заповедното), тоест ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 202,81 лева – направени разноски в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в заповедното и исковото производство съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
В заповедното производство ответникът е направил разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото следва хонорарът да се намали до сумата от 300 лева, който е изчислен на базата на акцеосрната претенция, доколкото главният иск е изцяло основателен. Тази сума от 300 лева следва да е съразмерна на общия размер на уважените искове и общия размер на предявените вземания, тоест ищецът следва да заплати на ищеца сумата от 7,25 лева – направени разноски в заповедното производство.
В исковото производство ответникът е направил разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото следва хонорарът да се намали до сумата от 300 лева, който е изчислен на базата на акцеосрната претенция, доколкото главният иск е изцяло основателен. Тази сума от 300 лева следва да е съразмерна на общия размер на уважените искове и общия размер на предявените вземания, тоест ищецът следва да заплати на ищеца сумата от 9,02 лева – направени разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения установителен
иск от Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Р.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, В
ЧАСТТА, с която се иска да се установи, че ответникът дължи на ищцовото
дружество разликата над 352,90 лева до предявения размер от 369,08 лева,
представляващ мораторна лихва за периода, който е посочен в исковата молба, а
именно от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 2306,68 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “**** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 288,64 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска за разликата от 288,64 лева до разглеждания размер от 352,90 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 29.12.2016 г.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 202,81 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 100,70 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 02451 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 9,02 лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 7,25 лева - направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 02451 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.