№ 32484
гр. София, 17.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110128246 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договор за
паричен заем № ********** от 03.02.2020 г., предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане за кредит, обективно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
197,29 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителната
клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
– 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
„Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно търговско наименование „4финанс“), в качеството му на
кредитор, е сключен договор за паричен заем № ********** от 03.02.2020 г. за предоставяне
в полза на И. Д. на паричен кредит в размер на сумата от 350 лева със задължение за
връщането му заедно с договорна лихва в размер от 7,85 лева с първоначално уговорен за
това срок до 23.02.2020 г. Посочва се, че съгласно договорните клаузи годишният лихвен
процент (ГЛП) по договора възлиза на 40,93 %, а годишният процент на разходите (ГПР) на
49,90 %. Твърди се, че в договора за паричен заем е предвидена клауза за заплащане на такса
за „бързо разглеждане“, като съгласно приложимите Общи условия същата е дължима от
кредитополучателя при предоставяне от кредитора – при искане от кредитополучателя на
допълнителна и незадължителна по характера си услуга, изразяваща се обработка на
искането за отпускане на кредит или на допълнителна сума по кредита и отговор от
кредитора в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на
хартиен носител. Размерът на таксата е установен и в Тарифа за таксите и разходите за
услугите, предоставяни от „Вивус.БГ“ ЕООД, публикуване на електронната страница на
търговеца, като е пропорционална на всяко следващо увеличение на заемната сума.
Поддържа се, че при сключване на договора за паричен заем на И. Д. е начислена такава
такса в размер от 75,49 лева. В исковата молба се излага, че между страните са сключени
последователно анекси и договор за удължаване на срока за погасяване, съответно – анекс
от 05.02.2020 г., по силата на който на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в
размер от 100 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на 93,25 лева; анекс от
08.02.2020 г. по силата на който на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в
размер от 120 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на 114,22 лева; анекс от
1
11.02.2020 г., по силата на който на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в
размер от 90 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на 129,42 лева; анекс от
13.02.2020 г., по силата на който на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в
размер от 170 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на 153,38 лева; анекс от
18.02.2020 г., по силата на който на кредитополучателя е отпусната допълнителна сума в
размер от 100 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на 165,84 лева; договор
от 23.02.2020 г., по силата на който срокът за погасяване на кредита е удължен до 24.03.2020
г.; анекс от 09.03.2020 г., по силата на който на кредитополучателя е отпусната
допълнителна сума в размер от 200 лева, а таксата за експресно разглеждане се променя на
197,29 лева. Ищецът посочва, че последната е заплатена изцяло от него в полза на ответника
заедно с всички останали суми чрез превод по сметката на „Вивус.БГ“ ЕООД. И. Д. оспорва
наличието на основание за начисляване на такса за експресно разглеждане, респ. за
получаване от кредитора на вече платената сума, излагайки твърдения за нищожността на
договорната клауза. Намира, че клаузата от договора, предвиждаща възможността за
начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не
представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с усвояването на кредита и
администрирането му, чието начисляване е изрично забранено. Ето защо, включената в
съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК. Наред с това, ищецът счита, че по своя характер тази такса представлява начин за
получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с договорната лихва,
което противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в пряко нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа
се, че в процесния договор за кредит е посочен грешен размер на ГПР, а действителният
такъв надвишава с пъти допустимия максимален праг, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочва се, че при посочване на ГПР в договора от 03.02.2020 г. не са взети предвид таксите
за допълнителните услуги, в т.ч. за експресно разглеждане, които по същността си са
разходи по кредита. По този начин е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Следователно, грешното
посочване на ГПР е равнозначно на липса на този съществен компонент от съдържанието на
договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя извод за недействителност на
целия договор за паричен заем на основани чл. 22 ЗПК, в частност на процесната оспорена
клауза. С тези съображения И. К. Д. отправя искане за прогласяване нищожността на
клаузата от договор за паричен заем № ********** от 03.02.2020 г., предвиждаща
заплащането на такса за експертно разглеждане на искането за отпускане за кредит, както и
за заплащане от ответника на сумата от 197,29 лева, представляваща недължимо платена
сума – въз основа на недействителната клауза, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Вивус.БГ“
ЕООД, чрез пълномощника си юрк. И И, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната
нередовност, недопустимост и неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за
съществувало между страните облигационно кредитно правоотношение, породено от
процесния договор за паричен заем. Посочва, че от страна на ищеца не са представени
доказателства, които да установят това обстоятелство. Оспорва се заплащането на
процесната парична сума в полза на ответника и в твърдения от ищеца размер. Излага
подробни съображения, поради които намира, че в случая е налице злоупотреба с
процесуални права от страна на пълномощника на ищеца поради образуването на
множество дела с идентични предмет и основание, при които липсва предварително
снабдяване с доказателства и претендиране на адвокатски възнаграждения без реално
осъществяване на правна защита и съдействие. С тези доводи ответникът отправя искане за
връщане на исковата молба като нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на
2
исковете като неоснователни и недоказани.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността
на исковата молба, предвид изричното оспорване от ответника, съдът намира следното:
В исковата молба ищецът е изложил подробни твърдения относно основанието на
исковата си претенция, сочейки, че между страните е сключен договор за паричен заем №
********** от 03.02.2020 г., оспорвайки валидността на клаузата от договора, предвиждаща
заплащането от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане и отправяйки искане
за връщане чрез заплащане от ответника на сумата, получена от него без основание – като
платена от ищеца по таи клауза. Ето защо, доводите на ответната страна за нередовност на
исковата молба по отношение на тези компоненти съдът намира за неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем №
********** от 03.02.2020 г. и на последващите анекси, и неговото конкретно съдържание –
права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане
на искането за отпускане на кредит; че процесната договорна клауза е недействителна на
посочените основания.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
действителността на договорната клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с
добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали са относими към предмета на спора, а
приемането като доказателства по делото – допустимо, като въпрос по същество е как
същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съден акт с оглед всички
останали доказателства и предвид конкретната им доказателствена стойност като
документи.
Като относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, както и предвид изричното
оспорване от ответника, следва да бъдат уважени исканията на ищеца за снабдяване със
съдебно удостоверение за пред БНБ, но единствено по отношение предоставяне на
информация от Централния кредитен регистър, касаеща данни за сключването и
съдържанието на процесния договор за паричен заем, доколкото информацията за всички
правоотношения между страните е неотносима към настоящото дело, свързано с твърдения
за едно правоотношение, породено от конкретен договор, както и искането за допускане
изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба, като при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по
договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в договора
и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъдат взети предвид наред с
3
договорната лихва и всички такси по договора, в т.ч. за експресно разглеждане.
Съдът следва да отложи произнасянето си по искането на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне на цялата преписка по договор за паричен
заем № ********** от 03.02.2020 г. и конкретно – препис от договора, разписки за получени
суми, СЕФ и приложимите Общи условия, до постъпване на информацията въз основа на
издаденото съдебно удостоверение, респ. до първото по делото съдебно заседание,
доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен
съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно държане, с оглед прилагане на
правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на неоснователното му непредставяне,
като в настоящата хипотеза ответникът изрично отрича сключването на процесния договор
и наличието на извършени плащания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което за му послужи пред
Българската народна банка и по силата на което да се снабди с информация относно
наличието на сключен договор за паричен заем № ********** от 03.02.2020 г. между И. К.
Д., с ЕГН: ********** и „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********* и движението по него, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част – по отношение на всички
останали договори за потребителски кредит, сключени между страните.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като
при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по договора и
какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в договора и какъв би
бил размерът му определянето му бъдат взети предвид наред с договорната лихва и всички
такси по договора, в т.ч. за експресно разглеждане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи препис от преписката по процесния договор за паричен
заем – до постъпване на информацията въз основа на издаденото съдебно удостоверение,
респ. до първото по делото съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца, че следва да
представи информацията въз основа на издаденото съдебно удостоверение най-късно в
първото по делото открито съдебно заседание, в противен случай – при неоснователно
непредставяне в този срок, искането по чл. 190 ГПК ще бъде оставено без уважение.
4
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5