Решение по дело №2596/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 244
Дата: 7 март 2025 г. (в сила от 7 март 2025 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20243100502596
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100502596 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби, както
следва:
1.На „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ“ ЕООД, ЕИК ********* ,
чрез адв. Д.(ВАК), против Решение № 3650 от 18.10.2024 година, постановено
по гр.дело № 10467/2023 година, в частта, с която въззивното дружество е
било осъдено да заплати в полза на А. Н. П., ЕГН ********** сумата 2786.61
лева, представляваща обезщетение в брутен размер за неспазено тримесечно
предизвестие за прекратяване на трудов договор № ЛС13/02.06.2022 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска- 16.08.2023
год. до изплащане на задължението, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в атакуваната част се явява
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е възприел и
интерпретирал фактическата обстановка, като на тази основа и самия акт бива
необоснован. Излага се, че съдът не е взел предвид поведението на ищцовата
страна, довело до извеждането му от Списъка на лицата, които могат да
работят на процесния обект. Сочи се още, че процедурата по оформянето на
Списъка преминава пред няколко етапа и че отстраняването от работа на
ищеца визира нормата на чл.199 от КТ, още повече, че това е станало по
негова вина. Излага се, че не се дължи заплащане предвид липсата на
престиран труд. По същество се настоява решението да бъде отменено
Против жалбата е постъпил отговор от страна на адв. Д., като
1
процесуален представител на А. Н. П., с които се излага, че жалбата е
неоснователна.
2.Налице е и втора жалба – от страна на А. Н. П., чрез адв. Д. (ВАК),
против Решение № 3650 от 18.10.2024 година, постановено по гр.дело №
10467/2023 година, в частта, с която решаващия съд е отхвърлил предявения
от А. Н. П., ЕГН ********** против „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1309, район Илинден, ж.к. Света Троица, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92,
представлявано от управителя А.Н.И., иск за заплащане на обезщетение за
незаконно недопускане до работа за периода от 12.02.2023 година до
23.03.2023 година, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, в
размер на 1078.76 лева, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението в тази му част се явява неправилно.
Излага се още, че съдът е подценил сериозно нормата на чл.213 ал.2 от КТ,
която визира отговорността на Работодателя при недопускане до работното
място на служител. Отделно от това се сочи, че се касае за устно
разпореждане, което няма как да има правно обвързваща стойност, т.к.
правото на достъп възниква след утвърждаване на Списък от Командващия на
ВМС. По отношение на въззивната жалба на въззивната страна, се излага, че
довод за приложението на чл.199 от КТ в отговора против исковата молба
няма; отделно от това се прави разбор на представените по делото
доказателства и най – вече на наличната Графическа експертиза, която
обяснява кой и какво е подписал. Сочи се също, че няма инициирано
производство по налагане на дисциплинарно наказания на ищеца. По
същество се иска уважаване на жалбата на ищцовата страна и отхвърляне
жалбата на въззивното дружество.
Против тази жалба е постъпил отговор от страна на „БЮРО ЗА
ОХРАНА И СИГУРНОСТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д., с които се
настоява съдът да отхвърли жалбата на ищеца.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника П., редовно призован, се
явява лично и с адв. Д., които поддържа жалбата си, и оспорва жалбата на
дружеството.
Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Д.,
които моли съдът да уважи подадената от тях жалба, и да отхвърли жалбата на
ищеца.
За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по
делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:

Не е спорно между страните, и съдът приема, че те са били в в трудово
правоотношение по силата на сключен между тях безсрочен трудов договор
№ ЛС- 13 с 6- месечен срок на изпитване, сключен на 02.06.2022 г., съгласно
който ищецът приема да изпълнява длъжността „охранител“.
2
Не е спорно още, че ищеца е полагал труд на 12- часови работни смени
при график, редуващ дневна и нощна смяна, последвани от два почивни дни.
Също не е спорно, че според ТД, срокът за предизвестие за
прекратяването му след изтичане на изпитателния срок, е еднакъв за двете
страни – 3 месеца, но не по- дълъг от срока по Договор № 7013/24.10.2018 г.,
сключен между работодателя и ВМС - Варна.
По делото е приложена докладна /вж.л.55/, от която е видно, че по
искане на дежурния на формирование 32020 Туфла кула е била назначена
проверка, която да изясни по какви причини на въпросната дата караулното
помещение е било оставено без охрана; установено е според докладната, че
охранителите, между които и ищеца не дочакали същинската смяна и са
напуснали района на военното поделение.
По делотое бил разапитан свидетеля Н., който съобщил на ищеца, че от
12.02.2023 год. до края на месеца не следва да идва на работа, защото няма да
бъде допускан до работното си място. Този разговор не се оспорва от
ответника, а и се установява от показанията на разпитаните свидетели.
По делото е приета и неоспорена Съдебно- графологична експертиза,
която установява, че подписът на работника в заявление за ползване на 30 дни
неплатен отпуск за 2023 год., считано от 10.02.2023 година до 28.03.2023
година не е изпълнен от ищеца.
По отношение на претенцията по чл.213 от КТ:
Основателността на този иск предполага наличие на валидно трудово
правоотношение между страните и неправомерно недопускане до работа на
работника или служителя по времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение. Не е спорно, че двете страни са били в трудово правни
отношения, но съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от КТ, работодателят и
виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника,
когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение. Следователно за да бъде уважен
този иск е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1/
наличие на валидно трудово правоотношение и 2/работникът или служителя
да не е бил допуснат от страна на работодателя до работното си място, за да
изпълни задължението си за полагане на труд. В съдебната практика се
приема, че за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на
3
обезщетение за недопускане до работа, напълно достатъчно е работникът или
служителят дори един единствен път да е посетил предприятието и да е
изявил готовност да престира труд по трудово правоотношение. Въззивният
съд в настоящия си съдебен състав намира за неоснователен иска по чл. 213,
ал. 2, КТ, тъй като по делото не се съдържат доказателства установяващи по
несъмнен начин, че през процесния период от 12.02.2023 година до 23.03.2023
година ищецът не е бил допуснат до работа от ответника, в лицето на „Бюрото
за охрана и сигурност“. В тежест на служителя е установяване на факта, че
работодателят /лично или чрез длъжностно лице, на което е възложено това/ е
отказал достъп на ищеца П. до работното му място или по друг начин е
преградил възможността за полагане на труд поне веднъж през процесния
период – вж. Решение № 105/12.04.2011 г. по гр. д. № 1897/2009 г. и Решение
№ 613/29.12.2010 г. по гр. д. № 1636/2009 г., двете на IV ГО на ВКС,
постановени по реда на чл. 290, ГПК. От доказателствата по делото се
установява, че на именно по повод на цитираната по – горе Докладна ищеца и
неговия брат са били лишени правото на достъп до военното формирования от
страна на ДАНС, а не на дружеството – ответник.
Недопускането до работното място се изразява във фактическо
лишаване от възможността ищеца да престира своя труд, но той следва да е
положил необходимите и достатъчни усилия за това престиране, като най-
малкото е да се е явил на работното място, каквито доказателства не са
събрани. В случая през целия исков период ищеца е имал пасивно поведение
без реално манифестиране на желание да полага труд, като се е задоволил с
обаждания до свидетеля Н..
Доколкото е налице установена липса на конкретни активни действия от
страна на ищеца, целящи престиране на труд, то не може да се приеме, че
длъжностно лице на работодателя/ или той самия, е възпрепятствало
готовността му за работа. При иска с правно основание чл. 213, ал. 2 от
КТ волята на работодателя да не позволи на работника да полага труд е
изразена чрез конклудентни действия - създаване на фактически пречки да
изпълнява задълженията си. Обезщетението по чл. 213, ал. 2 КТ се дължи при
последващо неправомерно недопускане до работата, за изпълнението на която
е сключен трудовият договор. В разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ е посочено
изрично, че е налице недопускане на работа "през времето докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение" на работника или служителя в
4
предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия
период или през различни периоди на недопускане. Напълно достатъчно е
работникът или служителят да не е допуснат незаконно и да е изявил
готовност за работа, за да се приеме, че има недопускане на работа. Това
недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на работника или
служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото
правоотношение (арг. чл. 127 КТ). Настоящия случай не е такъв. Ето защо,
макар и с други аргументи, въззивния съд приема, че решението в тази му част
се явява правилно. При все това, е редно да се посочи, че ВОС не споделя
виждането на решаващия съд, досежно приложимостта на чл.199 от КТ, т.к.
последния състав визира съвсем различни хипотези.

По жалбата на „Бюро за охрана и сигурност“ ЕООД:

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12
КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия
договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от
работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при
която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по
причини, извън волята на страните по договора. В настоящия случай, към
датата на уволнението – 30.06.2023 година, Работодателят е разполагал със
субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца на
основание т. 12 на чл. 328 КТ, защото е бил длъжен да се съобрази с отнемане
на разрешението на ищеца за работа в военно формирование 32020 Туфла
кула. Фактическата и правна забрана е наложена на ищеца от оторизиран
орган, което задължава работодателят да се съобрази с нея /Р 218- 2010- ІІІ г. о.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК; О 604- 2015- ІV г. о. на ВКС/.
Съобразно константната практика на ВКС – конкретно Решение № 617
от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Н.З. правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по
5
инициатива на работника или служителя с предизвестие е субективно право,
което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя
независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това
основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно
прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или
служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по
отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или
несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане
на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или
работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С
разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил тази възможност на
всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като
заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата
престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез отработването
му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума, за да
произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за
обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се
заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на
предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на
срока на предизвестие работникът или служителят извърши нарушение на
трудовата дисциплина, за което работодателят го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание
наложеното дисциплинарно уволнение от момента на връчване на мотивирана
от работодателя заповед на работника или служителя по надлежен ред.
Самото предизвестие по естеството си представлява уведомление
отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата,
съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и
посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или
срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В
случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово
правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ,
трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при
6
неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от
срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава,
че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака
неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова
възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази
част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на
договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила.
Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото
правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му
чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата
на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен
изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане
на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила
като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи
заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на
предизвестие има значение единствено относно дължимостта на
обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В текста на разпоредбата
ясно са очертани хипотезите, в които се дължи обезщетение – тогава, когато се
прекратява трудово правоотношение на някое от основанията, за които законът
предвижда отправяне на предизвестие. За възникнало въз основа на избор
трудово правоотношение такъв ще е случаят, когато, предвид чл. 339, ал. 1
КТ, то е прекратено на някое от основанията за прекратяване на трудов
договор с предизвестие /напр. чл. 328 КТ/.
В конкретния случай и на база на представения по делото Трудов
договор № ЛС-13 от 02.06.2022 година в разпоредбата на т.6.3 страните са
уговорили срок на предизвестие и той е 3 месечен. Само по себе си и с факта
на уволнението по чл.328 ал.1 т.12 от КТ, това обстоятелство е задължавало
Работодателя да заплати при прекратяване на договора на ищеца търсената
сума, като обезщетение по чл.220 от КТ. Уговорката е валидна, тя съответства
на трудовото законодателство и определя задължение у Работодателя, с което
той следва да се съобрази. Обстоятелството, че достъпа до обекта е бил отнет
от специализиран орган, овластен да стори това, е ирелевантно и означава, че
в бъдеще самия Работодател следва да упражнява далеч по завишен контрол
върху назначаването и изпълнението на възложените правомощия по
отношение на наетия персонал. Ето защо, въззивния съд приема, че решението
на ВРС и в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно.
На основание горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3650 от 18.10.2024 година, постановено
по гр.дело № 10467/2023 година, в частта, с която „БЮРО ЗА ОХРАНА И
СИГУРНОСТ“ ЕООД, ЕИК *********, е било осъдено да заплати в полза на
А. Н. П., ЕГН ********** сумата 2786.61 лева, представляваща обезщетение в
брутен размер за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на
трудов договор № ЛС13/02.06.2022 год., ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяване на иска- 16.08.2023 година до изплащане на
7
задължението, както и в частта, с която ВРС е отхвърлил предявения от А. Н.
П., ЕГН ********** против „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309,
район Илинден, ж.к. Света Троица, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, представлявано
от управителя А.Н.И., иск за заплащане на обезщетение за незаконно
недопускане до работа за периода от 12.02.2023 година до 23.03.2023 година,
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, в размер на 1078.76
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1309, район
Илинден, ж.к. Света Троица, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, представлявано от
управителя А.Н.И. да заплати в полза на А. Н. П., ЕГН ********** сумата от
800 (осемстотин) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
ОСЪЖДА А. Н. П., ЕГН ********** да заплати в полза на „БЮРО ЗА
ОХРАНА И СИГУРНОСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1309, район Илинден, ж.к. Света Троица, бл. 309,
вх. Г, ет. 8, ап. 92, представлявано от управителя А.Н.И. сумата от 560
(петстотин и шестдесет) лева, представляваща съдебно – деловодни разноски
– адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8