№ 119
гр. София, 19.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503874 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.248, ал.3 от ГПК,
образувано по Частна жалба х.№265690/07.10.2021 г., подадена от С. С. Г., чрез адв. Е.
Й., против Определение №260382/28.09.2021 г., по в.гр.д.№100/2021 г. по описа на ОС
– Кюстендил, с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за
допълнение в частта за разноските, както и в която е оставено без уважение искането
му за изменение в частта за разноските на съдебното решение по в.гр.д.№100/2021 г. на
КОС. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на обжалваното определение. Искането, което е оставено без
разглеждане, има характер на напомнително, направено за пореден път, като по него е
бил компетентен да се произнесе заповедния съд. Вместо да го оставя без разглеждане,
съдът е бил длъжен да го препрати на компетентния съд за произнасяне. В частта, в
която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските, съдът неправилно е приел, че е бил приложен правилен механизъм за
изчисление на разноските – при кумулативно обективно съединяване на исковете съдът
дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. Налице е влязъл в сила
диспозитив, с който е отхвърлен искът за такси и разноски, и по отношение на този иск
се дължат такси и разноски за всички съдебни инстанции, в които искът е бил
разгледан. Предявени са три, респективно – шест основни иска, в условията на
евентуалност, и при прекратяване на производството по всеки един от тях,
респективно – при отхвърлянето му като неоснователен, производството продължава
по следващия предявен иск. Ето защо, налице е съдебна практика /Решение №1809 на
САС по в.т.д.№918/2015 г./, че за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение при евентуално съединени искове, липсва разпоредба, аналогична на
1
чл.72, ал.2 от ГПК за определяне на държавната такса. С оглед изхода на делото съдът
следва да разпредели разноски по всички предявени искове – включително тези,
производството по които е прекратено, и са оставени без разглеждане, тъй като
ответникът е организирал защитата си по всички тях. По тези искове следва да се
приложи разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. Настоява се за отмяна на обжалваното
определение, и уважаването на исканията за допълване и изменение на съдебното
решение в частта за разноските.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен
интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за
всички инстанции на л.47 от в.гр.д.№423/2019 г. на КОС, в срок са отстранени
констатираните нередовности на частната жалба. Същата отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което процесуално допустима и редовна от външна
страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Писмен отговор вх.
№266383/09.12.2021 г., подаден от „ОТП Факторинг България“ЕАД, чрез юрк. Р. М.,
редовно упълномощена за всички инстанции с пълномощно на л.55 от гр.д.№623/2018
г. на КРС, с който се взема становище за неоснователност на частната жалба и се
настоява за оставянето й без уважение.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт
е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата писмена форма и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
молба от страна в производството, която е представила списък с разноски по чл.80 от
ГПК /на л.55 от в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, поради което е допустим.
По правилността на постановеното определение, при условията на пълен въззив,
на основание задължителните указания, дадени с ТР №6/2017 от 15.01.2019 г. по
тълк.д.№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира следното:
С молба вх.№264392/14.06.2021 г., подадена от ответника – въззиваем в
производството по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, съдът е сезиран с две различни
искания:
Искане за допълване на постановеното по същото дело Решение
№260122/09.06.2021 г. с осъждане на въззивника-ищец да заплати на ответника
сумата от 550 лв.;
Искане за изменение на съдебното решение, като:
Бъде намален размера на разноските, които ответникът е осъден да заплати
на ищеца, като се вземе предвид прекратяването на производството по иска
2
с правно основание чл.422 от ГПК, и обезсилването на решението на
първостепенния съд и прекратяването на производството по първия
евентуално предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД;
Бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
Във връзка с частната жалба срещу определението в частта му, в която искането
за допълване на съдебното решение в частта му за разноските е оставено без
разглеждане, съдът намира следното:
По Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, подадено от кредитора „Банка ДСК“ЕАД е било
образувано заповедното производство по ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС, срещу длъжника
С. Г. Г.. Били са издадени в полза на кредитора срещу длъжника в заповедното
производство заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за суми в общ
размер 1764,29 лв., в това число:
- 1299 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази
главница за периода от 26.02.2015 г. до окончателното плащане,
- 345,29 лв. – неплатена редовна лихва и лихвена надбавка за забава, и
- 120 лв. – за такси и разноски по договора за кредит.
Въз основа на издадения в полза на заявителя „Банка ДСК“ЕАД изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело №20187430400008 на ЧСИ Е. Х., по което
по реда на принудителното изпълнение е събрана от длъжника С. Г. Г., сумата от 250
лв. в полза на взискателя. Същевременно, длъжникът по изпълнителното дело С. Г. Г. е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за процесуалното
си представителство по изпълнителното дело.
След надлежно подадено от длъжника С. Г. Г. в заповедното производство
възражение по чл.414 от ГПК, първоначалният кредитор „Банка ДСК“ЕАД - заявител в
заповедното производство, е следвало да предяви срещу длъжника установителен иск
по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Междувременно обаче той е
цедирал вземането си на цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД, и искът по чл.422
от ГПК срещу длъжника С. Г. Г. е бил предявен от цесионера „ОТП Факторинг
България“ЕАД, като по него е било образувано настоящото исково производство, като
гр.д.№623/2018 г. на КРС. В него при условията на евентуалност са били съединени
още два осъдителни иска:
Първи евентуално предявен иск, в случай че искът по чл.422 от ГПК се приеме за
недопустим, за осъждане на ответника на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати
сумите от 1299 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, и сумата от 120 лв. – дължими такси и разноски, поради
3
неизпълнение на договор за стоков кредит от 15.03.2014 г. и настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане;
Втори евентуално предявен иск, при отхвърляне на първия евентуален иск като
неоснователен – за осъждане на ответника на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати
сумите от 1299 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, и сумата от 120 лв. – дължими такси и разноски, поради
неизпълнение на договор за стоков кредит от 15.03.2014 г. и настъпил краен
падеж на вземането.
С Решение №305/10.04.2019 г. по гр.д.623/2018 г. на КРС, предявеният от
цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД установителен иск по чл.422 от ГПК е
оставен без разглеждане и производството по този иск е било прекратено, като са били
обезсилени издадените по ч.гр.д.№256/2017 г. на КРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ЕАД, срещу длъжника С. Г. Г.. Решението в
тази част не е било обжалвано от ищеца, и е влязло в сила на 17.05.2019 г.
Въз основа на влязлото в сила решение, с което се обезсилват заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, първоначалният ответник – длъжник по
обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е поискал с молба от
27.02.2020 г., подадена по заповедното производство по ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС, да
му бъде издаден по реда на чл.245, ал.3 от ГПК обратен изпълнителен лист за сумата от
250 лв., събрана чрез наложен запор върху трудовото му възнаграждение, постъпила
по изпълнителното дело на 23.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозирана на молбата. Към молбата е приложено удостоверение от ЧСИ Е. Х. за
събраната по изп. дело №20187430400008 от длъжника сума от 250 лв., изплатена на
взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД.
На 27.02.2020 г. е постъпила по ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС, и молба от адвокат
Е. Й., за издаване на обратен изпълнителен лист и за сумата от 300 лв., заплатена от С.
Г. Г. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело.
С Разпореждане №967/02.03.2020 г. по ч.гр.д.№256/205 г. на КРС заповедният
съд е оставил без разглеждане двете молби от 27.02.2020 г. – на С. Г. Г., и на неговия
процесуален представител адв. Е. Й., като ги е изпратил за произнасяне по
компетентност на исковия съд – по гр.д.№623/2018 г. на КРС.
Преди влизане в сила на разпореждането, на 09.03.2020 г. е починал С. Г. Г.,
като за това обстоятелство заповедният съд е бил уведомен с молба вх.
№6714/17.03.2020 г. от процесуалния му представител адв. Е. Й., с молба за
конституиране по делото на наследниците му, с приложен препис-извлечение от акт за
смърт.
Междувременно е била приключила въззивната проверка на постановеното
4
решение по гр.д.№623/2018 г. на КРС, и исковото производство е било върнато от
въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, при
което е било образувано като гр.д.№320/2020 г. на КРС.
На 01.06.2020 г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС е подадена молба вх.№10263 от С.
С. Г., в качеството му на наследник на С. Г. Г., с която се заявява, че се поддържат
направените от С. Г. Г. искания за издаване на обратен изпълнителен лист, както и за
осъждане на заявителя да заплати на длъжника по заведеното изпълнително дело,
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложено
удостоверение за наследници на С. Г. Г., от което е видно, че негов единствен
наследник е неговият син С. С. Г..
С Определение №764/01.06.2020 г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС съдът на
основание чл.227 от ГПК е конституирал С. С. Г. на мястото на починалия ответник С.
Г. Г., като е дал указания на същия да прецизира молбата си с вх.№10263/01.06.2020 г.,
като в 7-дневен срок посочи конкретното изпълнително производство, по което са
удържани претендираните суми, вид и размер на сумите, правно основание за
връщането им, предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство не е
приключило.
С Молба вх.№10807/04.06.2020 г. С. С. Г. е изпълнил в срок дадените от съда
указания, като е посочил номера на изпълнителното дело, и е направено искане да бъде
изискан от ЧСИ Е. Х. заверен препис от изп.д.№20187430400008 по нейния опис.
С Разпореждане от 05.06.2020 г. съдът е изискал справка от ЧСИ Е. Х.. В
отговор на искането е постъпило писмо вх.№11449/11.06.2020 г. от ЧСИ Е. Х., с който
се посочва събраната от длъжника сума /250 лв./, датата на постъпването й по
изпълнителното дело /23.04.2019 г./, и превеждането й на взискателя „ОТП Факторинг
България“ЕАД на 24.04.2019 г. Впоследствие по делото е депозирано и Удостоверение
изх.№8897/12.08.2020 г., издадено от ЧСИ Е. Х. по изп.д.№ 20187430400008, от което е
видно, че по изпълнителното дело е приложен ДПЗС, за процесуално представителство
на длъжника по изпълнителното дело, за сумата от 300 лв., платена на адв. Е. Й. за
адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. на 19.08.2020 г. посоченото удостоверение от ЧСИ Е. Х. е било прието
като доказателство по делото.
В представеното по делото Писмено становище вх.№265026/02.11.2020 г. /на
л.57 от гр.д.№320/20 г. на КРС/ отново се съдържа искане за издаване на обратен
изпълнителен лист в полза на ответника за сумите, събрани от длъжника по изп.д.
№20187430400008, както и за направените от длъжника разноски по изпълнителното
дело за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Произнасяне по така направеното искане за издаване на обратен изпълнителен
лист в полза на ответника с депозираната молба от С. Г. Г. от 27.02.2020 г., постъпила
5
по ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС, както и поддържана от неговия наследник С. С. Г.,
конституиран по чл.227 от ГПК, с депозираната от него молба с вх.№10263/01.06.2020
г., не се открива да е осъществено от съда.
С Молба вх.№260596/12.01.2021 г., подадена от С. С. Г. чрез адв. Е. Й. на л.83 от
гр.д.№320/2020 г. на КРС, след произнасяне на съда с решение по делото, както и след
произнасяне с определение по реда на чл.248 то ГПК, отново е направено искане за
издаване на обратен изпълнителен лист в хипотезата на чл.245, ал.3 от ГПК, в полза на
С. С. Г., за сумата от 250 лв., събрана от наследодателя му по изпълнително дело
№20187430400008, както и за заплатените от него разноски по изпълнителното дело в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е в тази връзка искане да
бъде изпратено делото на съдията – докладчик по гр.д.№623/2018 г. на КРС, за да
конституира по делото на мястото на починалия ответник С. Г. Г. неговия наследник С.
С. Г., и да осъди ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД да заплати на С. С. Г. сумата
от 250 лв., събрана в полза на взискателя по изп.д. №20187430400008, както и сумата
от 300 лв. – разноски на длъжника по изп.д.№20187430400008 за заплатен от него
адвокатски хонорар, за които суми да се издаде на С. С. Г. изпълнителен лист.
Така депозирана молба с разпореждане от 13.01.2021 г. съдът е разпоредил да се
приложи по делото, без да се произнесе по нея. На 09.03.2021 г. делото е изпратено на
КОС за произнасяне по постъпилите въззивна и частна въззивна жалба срещу
постановените по гр.д.№320/2020 г. на КРС съдебни актове – Решение
№260139/04.11.2020 г., Определение №260633/17.12.2020 г., и Определение
№260634/17.12.2020 г., по които въззивна и частни жалби е било образувано в.гр.д.
№100/2021 г. на КОС.
При така установеното по делото, съдът намира следното:
Съгласно чл.245, ал.3 от ГПК, в случаите, в които е било допуснато
предварително изпълнение на решение, което впоследствие при извършване на
инстанционната проверка е било отменено, изпълнението се прекратява. В този случай
съдът, постановил отменителното решение, издава обратен изпълнителен лист в полза
на длъжника срещу взискателя, за връщане на сумите или вещите, получени въз основа
на допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и
разноски в изпълнителното производство.
В настоящия случай за ответника е възникнало право да иска издаване на
обратен изпълнителен лист, и той го е упражнил с подадената молба от 27.02.2020 г.,
подадена до заповедния съд. Заповедният съд е изплатил молбата на исковия съд за
произнасяне по компетентност. Впоследствие искането е поддържано и от наследника
на първоначалния ответник, конституиран на осн. чл.227 от ГПК. Същото обаче следва
да бъде разгледано по реда на производството за издаване на обратен изпълнителен
лист, уредено в чл.245, ал.3 от ГПК във връзка с чл.404-чл.409 от ГПК. Компетентен да
6
се произнесе по него е исковият съд, постановил акта, с който е отменено
изпълнителното основание - съдебният акт, подлежащ на предварително изпълнение. В
случая изпълнително основание е издадената от заповедния съд заповед за незабавно
изпълнение, въз основа на която е бил издаден изпълнителният лист. Същите са били
обезсилени с влязлата в сила част от решението по гр.д.№623/2018 г. на КРС, поради
което именно този съд е компетентен да се произнесе по молбата за издаване на
обратен изпълнителен лист. Производството по издаване на обратен изпълнителен
лист има характер на частно производство със самостоятелен предмет. Макар по него
да не се образува отделно частно дело, а да се разглежда от исковия съд, постановил
отменителния съдебен акт, произнасянето по него стои извън спорния предмет, по
който съдът се произнася със съдебното решение, и след като вече съдът е десезиран
със спора, защото се е произнесъл по него. Произнасянето по молбата за издаване на
обратен изпълнителен лист не може да бъде осъществено в производството по реда на
чл.248 от ГПК, доколкото предмет на това производство са разноските, сторени от
страните във връзка с предмета на спора по исковото производство. Предмет на
обратния изпълнителен лист са сумите, които са събрани по изпълнителното дело и
предадени на кредитора, което вземане е безспорно и не се налага установяването му в
отделен исков процес. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика на
Върховния касационен съд обективирана в определение № 11/8.01.2009 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 520/2009 г., ІV гр. о.; определение № 314/30.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
450/20210 г., ІІ т. о.; определение № 90/23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2009 г.,
ІV гр. о.; определение № 532/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/20211 г., ІІІ гр. о.
Претенцията за направените разноски от длъжника в изпълнителното производство,
проведено по обезсиления изпълнителен лист, издаден по заповедното производство,
също е извън предмета на исковото производство по предявения от ищеца осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, съдът правилно е оставил без
разглеждане искането за допълване на решението в частта за разноските, с осъждане на
ищеца да заплати на ответника сумите, събрани в полза на взискателя по изп.д.
№20187430400008, както и направените по същото изпълнително производство
разноски за адвокатско възнаграждение. Определението в тази част следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно. Тъй като обаче искането за издаване на
обратен изпълнителен лист, инкорпорирано в молбата за допълване на решението в
частта за разноските, е допустимо, било е направено редовно с предходни молби от
27.02.2020 г., от 01.06.2020 г., и от 12.01.2021 г., и по него не е било осъществено
произнасяне, то е следвало делото да се изпрати на компетентния съд за произнасяне
по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, което следва да бъде сторено от
настоящата инстанция.
В частта, с която съдът е оставил без уважение молбата за изменение на
решението в частта за разноските:
7
Исковото производство по гр.д.№623/2018 г. на КРС е било образувано по
предявени от „ОТП Факторинг България“ЕАД, срещу ответника С. Г. Г., три
обективно съединени иска – главен установителен иск по чл.422 от ГПК, и два
съединени при условията на евентуалност осъдителни искове.
С протоколно определение от 30.11.2018 г., постановено по гр.д.№623/2018 г. на
КРС /на л.107 от приложеното дело/, е било прекратено производството по първия от
предявените евентуални искове – след като ответникът е бил организирал защитата си
по него, депозирал е отговор на исковата молба, и е било проведено вече първото по
делото открито съдебно заседание /на 19.10.2018 г./. Това определение не е било
обжалвано и е влязло в сила. В същото съдебно заседание ответникът е заявил
претенция за присъждане на разноски във връзка с прекратеното производство по този
иск. Претенция за присъждане на разноски във връзка с това прекратено производство
е направена и със списък по чл.80 от ГПК /на л.126 от същото дело/.
С постановеното по делото Решение №305/10.04.2019 г. по гр.д.623/2018 г. на
КРС, предявеният от „ОТП Факторинг България“ЕАД установителен иск по чл.422 от
ГПК е оставен без разглеждане и производството по този иск е било прекратено, като
са били обезсилени издадените по ч.гр.д.№256/2017 г. на КРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ЕАД, срещу длъжника С. Г. Г.. Решението в
тази част не е било обжалвано от ищеца, и е влязло в сила на 17.05.2019 г.
В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба от ответника за допълване на
решението в частта за разноските, с присъждане на разноски в полза на ответника по
главния иск, оставен без разглеждане, на разноски за заповедното производство, по
което е била обезсилена издадената заповед за изпълнение, и по първия евентуален
иск, по който производството е било прекратено. Също така се иска намаляване на
разноските, които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца. По така депозираното
искане съдът се е произнесъл с Определение №777/11.06.2019 г. по гр.д.№623/2018 г.
на КРС, като е присъдил на ответника разноски в размер на 352,99 лв., и е оставил без
уважение искането за намаляване на разноските, които ответникът е осъден да заплати
на ищеца. Това определение е било обжалвано с частни жалби и от двете страни, които
са били разгледан във въззивното производство по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС,
образувано по въззивната жалба на ответника, срещу решението в осъдителната му
част, постановена по първия евентуално предявен иск.
С постановеното въззивно Решение №339/23.12.2019 г. по в.гр.д.№423/2019 г.
на КОС, е било обезсилено Решение №305/10.04.2019 г. по гр.д.623/2018 г. на КРС, в
обжалваната му осъдителна част, КАКТО И изцяло е обезсилено постановеното по
реда на чл.248 от ГПК Определение №777/11.06.2019 г., като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд, и произнасяне само по втория
евентуално предявен иск, тъй като производството по другите два иска е приключено –
8
по главния иск с влизане в сила на решението на първостепенния съд поради
необжалването му, а по първия евентуален иск – с прекратяването му с влязло в сила
определение.
След връщането му за ново разглеждане е образувано гр.д.№320/2020 г. на КРС,
по което е постановено Решение №260139/04.11.2020 г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС е
бил отхвърлен изцяло предявеният от ищеца втори евентуален иск, като съдът е осъдил
„ОТП Факторинг България“ЕАД да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
адвокат Е. Й. сумата от 1441,86 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ответника С. Г. Г. за производството по
гр.д.№623/2018 г. на КРС и в.гр.д.№423/2019 г. на КОС, а също така да заплати на адв.
Е. Й. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 720,93 лв., представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на С. С. Г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС.
В срока по чл.248 от ГПК е депозирана молба от ответника вх.
№266124/19.11.2020 г., с която се иска изменение на решението в частта за разноските,
като се присъди пълния размер на претендираното от ответника със списък по чл.80 от
ГПК, приобщен на л.38 от същото дело, възнаграждение за процесуалния му
представител в общ размер на 5660,88 лв. В срока по чл.248 от ГПК е депозирана и
молба от ищеца вх.№266487/24.11.2020 г., с която се иска изменение на решението в
частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение само за един
ответник, в размер на 329,33 лв., и да бъде отменено осъждането на ищеца да заплати
на ответника разноски за производството по в.гр.д.№432/2019 г. на КОС.
С Определение №260633/17.12.2020 г. по гр.д.№320/2020 г. на КОС съдът е
оставил без уважение молбата на С. С. Г. за изменение на решението в частта за
разноските.
С Определение №260634/17.12.2020 г. е уважена частично молбата на ищеца,
като е намалено присъденото на адв. Е. Й. адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника С. Г. Г. за производството
по гр.д.№№623/2018 г. на КРС и по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС, от сумата 1441,86 лв.
до размера от 858,66 лева, а за осъщественото процесуално представителство на
ответника С. С. Г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС адвокатското възнаграждение е
намалено от сумата 720,93 лв. на сумата 429,33 лв.
По постъпилата въззивна жалба и частни жалби срещу постановените по гр.д.
№320/2020 г. на КРС съдебни актове, е било образувано в.гр.д.№100/2021 г. на КОС.
По това производство е бил представен от С. С. Г. списък по чл.80 от ГПК /на л.55/,
приет от съда в проведеното о.с.з. на 13.05.2021 г., в който се заявява претенция за
присъждане на разноски в общ размер от 7520 лв., представляващи претендирано
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адв. Е.
Й. във всички съдебни инстанции, през които е преминало производството по делото
9
/общо четири/, като е посочено претендираното от него адвокатско възнаграждение по
всеки отделен иск, който е бил предявен.
С окончателно Решение №260122/09.06.2021 г. по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС,
съдът е отменил частично Решение №260139/04.11.2020 г. по гр.д.№320/2020 г. на
КРС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1299 лв. – главница
по договор за стоков кредит, като вместо това е осъден ответника да заплати на ищеца
тази сума. Също така е потвърдено решението на КРС в частта му, в която е отхвърлен
иска за сумата от 120 лв., представляващи такси и разноски по договора за стоков
кредит. В частта му, с характер на определение по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, с
която съдът се е произнесъл по депозираните от двете страни частни въззивни
жалби срещу Определение №260634/17.12.2020 г., съдът е отменил частично
определението, в частта му, в която е осъден ищецът да заплати на адв. Е. Й.,
сумата над 143,56 лв. до размера от 858,66 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на С. Г. Г. по гр.д.№623/2018 г. на КРС и по в.гр.д.
№423/2019 г. на КОС, както и в която е осъден ищеца да заплати на адв. Е. Й. сумата
над размера от 34,37 лв., до размера от 429,33 лева, за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на С. С. Г. по гр.д.№320/2020 г. на КРС. В останалата
част Определение №260634/17.12.2020 г. е потвърдено. Съобразно изхода от делото
пред въззивната инстанция, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата
447,73 лв. за разноски и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№623/2018 г. на
КРС, сумата 173,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски по в.гр.д.
№423/2019 г. на КОС, сумата в размер на 186,31 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и разноски по гр.д.№320/2020 г. на КРС и 258,53 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и разноски по гр.д.№100/2021 г. на КОС.
Същевременно ищецът е осъден на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв. Е. Й.
сумата от 28,36 лв. за осъщественото процесуално представителство на С. С. Г. по
в.гр.д.№100/2021 г. на КОС.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е постъпила молба вх.№264392/14.06.2021 г.,
подадена от С. С. Г. чрез адв. Е. Й.. С т.2 от нея се иска намаляване на размера на
разноските за юрисконсултско възнаграждение и такси, присъдени в тежест на
ответника, съобразно отхвърлените искове и частичното прекратяване на
производството в частта му по един от исковете, както и увеличаване на присъденото в
полза на адв. Йорданов адвокатско възнаграждение до размера от 2190,20 лв.
С обжалваното пред настоящия съд Определение № 260382/29.09.2021 г. съдът е
оставил без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта
за разноските.
При така установените обстоятелства по делото, съдът намира от правна страна
следното:
10
В частта на Решение №260122/09.06.2021 г. по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, с
характер на определение по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, с която съдът се е произнесъл
по депозираните от двете страни частни въззивни жалби срещу Определение
№260634/17.12.2020 г., с която е отменено осъждането на ищеца да заплати на адв.
Е. Й., сумата над 143,56 лв. до размера от 858,66 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на С. Г. Г. по гр.д.№623/2018 г. на КРС и по в.гр.д.
№423/2019 г. на КОС, както и е отменено осъждането на ищеца да заплати на адв. Е.
Й. сумата над размера от 34,37 лв., до размера от 429,33 лева, за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на С. С. Г. по гр.д.№320/2020 г. на
КРС, както и в която е било потвърдено Определение №260634/17.12.2020 г. в
останалата част, решението на КОС не подлежи на изменение по реда на чл.248, ал.1
от ГПК. Същото в тази част не подлени и на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от
ГПК във вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като производството е образувано по искове,
които не надхвърлят размера от 5000 лв. В тази част решението на КОС е окончателно,
и не може да бъде изменяно по реда на чл.248 от ГПК. Следователно, по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК въззивният съд е следвало да се произнесе единствено по
разноските, сторени от двете страни за производството в.гр.д.№100/2021 г. на КОС,
както и по разноските, сторени от ищеца в производството по гр.д.№623/2018 г. на
КРС, в.гр.д.№423/2019 г. на КОС, и по гр.д.№320/2020 г. на КРС, съобразно изхода на
спора по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС.
За определянето на дължимите на ищеца разноски съобразно изхода от спора,
съдът съобразява следното:
Поради обезсилването на постановеното първоначално първоинстанционно
решение, както и на определението за допълването му в частта за разноските, при
новото разглеждане на делото от първостепенния съд, същият е следвало да се
произнесе съобразно крайния изход от спора по направените от двете страни разноски
от образуването на производството с исковата молба, до приключване на съдебното
дирене в производството по гр.д.№320/2020 г. на КРС. Респективно, при определянето
на разноските на двете страни съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че
направените от двете страни разноски за производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС
са направени по общо три обективно съединени иска, в производството по в.гр.д.
№423/2019 г. на КОС разноски са направени по двата евентуални иска, които са били
предмет на въззивното производство /след влизане в сила на решението по главния
иск/, а предмет на производството по гр.д.№320/2020 г. на КРС е бил само втория
евентуално предявен иск.
Когато с предявените обективно съединени искове се претендира едно и също
вземане на различни основания, ищецът дължи само една държавна такса. На
основание разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗАдв., на адвоката обаче се дължи адвокатско
11
възнаграждение, съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки от тях
поотделно. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда в размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Посочената разпоредба препраща към реда за определяне на
възнаграждения за предоставена правна помощ, съобразно Наредбата за заплащането
на правната помощ. В чл.25, ал.1 от НЗПП, в редакцията преди изменението с ДВ
бр.74/07.09.2021 г. е предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението се определя в размер от 100 лв. до 300 лв. Съобразно посоченото
изменение, максималният размер на възнаграждението е завишен на 360 лв. В НЗПП
липсва аналогична разпоредба на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., поради което
юрисконсултското възнаграждение по дела с материален интерес се определя
независимо от броя на предявените искове, като съобразно общия материален интерес
по всички предявени искове, ако той надхвърля размера от 10 000 лв., се прилага
разпоредбата на чл.25, ал.2 от НЗПП /която в конкретния случай не намира
приложение/.
Ищецът е направил разноски за заповедното производство, които не следва да
му се присъждат, тъй като с решението по гр.д.№623/2018 г. на КРС производството по
иска с правно основание чл.422 от ГПК е било прекратено, като недопустимо, и е била
обезсилена издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, като в тази част
решението е влязло в сила.
Направените от ищеца разноски за производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС
по иска с правно основание чл.422 от ГПК, както и по първия евентуално предявен иск
също не следва да му се присъждат. По тези производства ищецът е направил разноски
за държавна такса, която обаче е обща за разглеждането и на трите иска, а тъй като
третият иск е разгледан по същество, разноските за държавна такса за образуване на
първоинстанционното производство следва да се разпределят между страните
съобразно резултата от спора – т.е. 1299/1764,29 части от внесената ДТ за
първоинстанционното производство по гр.д.№623/2018 г. на КРС следва да се присъдят
на ищеца на осн. чл.78,ал.1 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение по това
производство също е едно общо за защитата по трите обективно съединени искове,
поради което следва да се приеме, че е разпределено поравно за всеки от предявените
искове. По единия от евентуално предявените искове производството е било
прекратено в хода на делото, а главният иск е бил оставен без разглеждане, поради
което в полза на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.78, ал.1 от ГПК
следва да се присъдят 1299/1764,29 части от 1/3 част от юрисконсултското
възнаграждение, което съдът следва да определи за тази инстанция. Също така на
ищеца следва да се присъди и част от направените от него разноски за експертиза – в
размер на 150 лв. Експертизата е изготвена и приета по делото, преди прекратяването
12
на производството по единия евентуално предявен иск. Същата е обслужвала защитата
и по трите предявени иска, поради което ищецът има право с оглед изхода на делото да
му бъдат присъдени 1299/1764,29 части от 1/3 част от направените от него разноски за
експертизата.
За производството по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС ищецът е направил разноски за
държавна такса за разглеждане на частната му жалба в размер на 15 лв., и е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, както и за изготвянето на частна въззивна жалба и отговор на частна
жалба. Съобразно резултата от спора, и обжалваемия материален интерес пред
въззивния съд /1419 лв./, в полза на ищеца следва да се присъдят 1299/1419 лв. от
разноските за държавна такса за частната жалба, както и от юрисконсултското
възнаграждение, което съдът следва да определи за това производство.
За производството по гр.д.№320/2020 г. на КРС ищецът е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение /като във списъка по чл.80 от ГПК са
включени и всички претендирани от него разноски за производството по гр.д.
№623/2018 г. на КРС и по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС/. Съобразно резултата от делото,
на ищеца следва да се присъдят 1299/1419 части от юрисконсултското възнаграждение,
което съдът следва да определи за тази инстанция.
При така установените претендирани от ищеца със списъци по чл.80 от ГПК
разноски, съдът по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС е определил юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в трите съдебни инстанции /по гр.д.
№623/2018 г., по в. гр.д.№423/2019 г. и по гр.д.№320/2020 г./ в размер от по 200 лв. за
всяка инстанция, като в тази част /по отношение размера на определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение/ ищецът не е оспорил решението по реда на чл.248 от
ГПК.
Така общият размер на разноските, направени от ищеца в производствата по
гр.д.№623/2018 г., в.гр.д.№423/2019 г., гр.д.№320/2020 г. и в.гр.д.№100/2021 г. на КОС
се установява, както следва:
За производството по гр.д.623/2018 г. на КРС са направени общо разноски за
държавна такса в размер на 166,67 лв., от които следва в полза на ищеца да се
присъдят 1299/1764,29 части от 1/3 от внесената сума – т.е. сумата от 40,90 лв.
Също така са направени разноски за ССЕ в размер на 150 лв., от които следва да
се присъдят 1299/1764,29 части от 1/3 от внесената сума, или сумата от 36,81 лв.
Също така са направени разноски за юрисконсулт, като съдът е определил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., от който размер в полза на
ищеца следва да се присъдят 1299/1764,29 части от 1/3 от тази сума, или сумата
от 49,08 лв. Или за производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС в полза на ищеца
следва да се присъдят общо 126,79 лв.
13
За производството по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС са направени от ищеца
разноски за ДТ в размер на 15 лв., от които следва да му се присъдят 1299/1419
части, или сумата от 13,73 лв. Съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. за въззивното производство, от което на
ищеца следва да се присъдят 1299/1419 части, или сумата от 183,09 лв. Или за
производството по в.гр.д.№423/2019 г. на КОС на ищеца следва да се присъдят
общо 196,82 лв.
За производството по гр.д.№320/2020 г. на КРС са направени от ищеца разноски
за юрисконсулт, които съдът е определил в размер на 200 лв., от която сума в
полза на ищеца следва да се присъдят 1299/1419 части, или сумата от 183,09 лв.
За производството по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 83,34 лева, от които следва да му се присъдят
1299/1419 части, или сумата от 76,29 лв. За въззивното производство е направил
разноски за юрисконсулт, като съдът е определил в размер на 200 лв., от които
следва да му се присъдят 1299/1419 части, или сумата от 183,09 лв. Или за
производството по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС следва на ищеца да се присъдят
разноски общо в размер на 259,38 лв.
При така установеното, съдът намира, че частната жалба е частично
основателна, като съдът е присъдил на ищеца разноски по гр.д.№623/2018 г. на КРС в
завишен размер, който не е съобразен с обстоятелството, че производството по два от
предявените от ищеца искове е било прекратено, а третият от предявените искове е бил
уважен до размера от 1299 лв., при общ материален интерес по предявените искове в
това производство от 1764,29 лв., поради което направените от ищеца разноски за
производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС следва да бъдат редуцирани първо с две
трети /съобразно прекратената част от производството/, а после от остатъка да бъде
присъдена част, съобразно крайния положителен за ищеца резултат от спора в това
производство, а именно – 1299/1764,29 части, или ответникът дължи сумата от 126,79
лв., а не сумата от 447,73 лв. Също така се установява, че за производството по гр.д.
№320/2020 г. на КРС, при така определеното от въззивния съд юрисконсултско
възнаграждение, и съобразно крайния положителен за ищеца резултат от
производството, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 183,09 лв., а не
определената от съда сума от 186,31 лв. В тези части молбата на ищеца за изменение
на решението в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на
ищеца разноски за производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС и по гр.д.№320/2020 г.
на КРС, е била основателна, и неправилно е била оставена без уважение с обжалваното
определение. Следва в тази част обжалваното определение да се отмени, и да се
допусне исканото изменение на решението, като присъдените в полза на ищеца
разноски по гр.д.№623/2018 г. на КРС да бъдат намалено от 447,73 лв. на 126,79 лв., а
присъдените в полза на ищеца разноски по гр.д.№320/2020 г. на КРС да бъдат
14
намалени от 186,31 лв. на 183,09 лв.
Констатира се, че за производството по в гр.д.№423/2019 г. на КОС ищецът е
имал право да му бъдат присъдени 196,82 лв., но съдът е осъдил ответника да му
заплати сумата от 173,32 лв. Също така за производството по в.гр.д.№100/2021 г. на
КОС ищецът е имал право да му бъдат присъдени 259,38 лв., но съдът е осъдил
ответника да му заплати по-малка сума – в размер на 258,53 лв. В тези части обаче
ищецът не е възразил, и не е поискал изменение на решението в частта за разноските в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което решението в тези части е стабилизирано.
Съобразно отхвърлената част от претенцията, която е била предмет на
разглеждане по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, в полза на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК е следвало да се присъдят разноски за въззивното производство, съобразно
отхвърлената част от иска, и съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. За
производството по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1299 лв., дължима по Договор за стоков кредит от 15.03.2014 г., поради настъпил
краен падеж на вземането, както и за сумата от 120 лв. за направени такси и разноски
във връзка със същия договор за кредит, ответникът е претендирал присъждане в полза
на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в общ размер от 620,93
лв., от които 320,93 лв. – възнаграждение по иска за сумата от 1299 лв., и 300 лв. –
възнаграждение по иска за сумата от 120 лв. Съдът намира, че посочените претенции,
макар и дължими на едно и също договорно основание, съставляват различни по
характер задължения /задължението за сумата от 1299 лв. произтича от задължение за
връщане на заемна сума, а задължението за сумата от 120 лв. – са направени от
кредитора разходи за събиране на вземането/, и всяка от сумите съставлява
самостоятелен иск, като за всяка от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Тъй като
искът за сумата от 120 лв. е отхвърлен изцяло, в полза на процесуалния представител
следва да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение, което съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лв. Следователно, съдът с решението
по делото неправилно е определил и присъдил на адв. Е. Й. по-малко адвокатско
възнаграждение в размер на 28,36 лв., вместо минималното адвокатско възнаграждение
в размер 300 лв., което му се дължи. Ето защо, молбата за изменение на решението в
частта за разноските, с която ответникът е поискал присъждане на дължимото
адвокатско възнаграждение до размера на 300 лв., е била основателна. Като е оставил
без уважение молбата на ответника в тази част, съдът е постановил неправилно
определение, което следва да се отмени в тази част, като се допусне изменение на
решението в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Е. Й. се завиши от 28,36 лв. до размера от 300 лв., с присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 271,64 лв.
15
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260382 от 28.09.2021 г., постановено по реда на
чл.248, ал.1 от ГПК по в.гр.д.№100/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил, В ЧАСТТА
МУ, с която е оставено без разглеждане искането на С. С. Г. за допълване на Решение
№260122/09.06.2021 г. по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, в частта за разноските, с
осъждане на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД да заплати на ответника С. С. Г.,
сумата от 550 лв., формирана от събрана по изпълнително дело №20187430400008 на
ЧСИ Е. Х., от длъжника С. Г. Г., в полза на взискателя „ОТП Факторинг
България“ЕАД, сума в размер на 250 лв., въз основа на обезсилени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС,
както и 300 лв. направени от длъжника по същото дело разноски за процесуално
представителство по същото изпълнително дело.
ОТМЕНЯ Определение №260382 от 28.09.2021 г., постановено по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК по в.гр.д.№100/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил, В ЧАСТТА МУ, с
която е оставено без уважение искането на С. С. Г. за изменение в частта за разноските
на Решение №260122/09.06.2021 г. по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, и вместо това,
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение в частта за разноските на Решение №260122 от 09.06.2021
г., постановено по в.гр.д.№100/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд, КАКТО
СЛЕДВА:
ОТМЕНЯ ОСЪЖДАНЕТО на ответника С. С. Г., с ЕГН**********, да заплати
на ищеца „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *********, разноски за
производството по гр.д.№623/2018 г. на КРС, за сумата над размера от 126,79 лв. /сто
двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ до размера от 447,73 лв.
/четиристотин четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, КАКТО И
ОСЪЖДАНЕТО на ответника С. С. Г., с ЕГН**********, да заплати на ищеца „ОТП
Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *********, разноски за производството по гр.д.
№320/2020 г. на КРС, за сумата над размера от 183,09 лв. /сто осемдесет и три лева и
девет стотинки/ до размера от 186,31 лв. /сто осемдесет и шест лева и тридесет и една
стотинки/.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“
№19, ет.2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
адвокат Е. Й. сумата 271,64 лв. /двеста седемдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
16
производството по в.гр.д.№100/2021 г. на КОС, за процесуалното представителство на
С. С. Г., с ЕГН**********.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Кюстендилски районен съд, за произнасяне по
компетентност по реда на чл.245, ал.3 от ГПК, от състава на съда по гр.д.№623/2018 г.
на КРС, по Молба вх.№5027/27.02.2020 г., подадена от С. Г. Г., Молба вх.
№5052/27.02.2020 г., подадена от адв. Е. Й., като процесуален представител на С. Г. Г.,
и Молба вх.№10263/01.06.2020 г., подадена от С. С. Г., всички приложени в кориците
на ч.гр.д.№256/2015 г. на КРС, както и по Молба вх.№260596/12.01.2021 г., подадена
от С. С. Г. на л.83 от гр.д.№320/2020 г. на КРС,за издаване на обратен изпълнителен
лист в полза на С. С. Г., срещу „ОТП Факторинг България“ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.274, ал.4 от ГПК във вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17