Р Е Ш Е Н И Е № 260172
гр. Пловдив, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито заседание на четиринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно т. дело № 164
по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 5533 от 16.06.2020г. от „Х.Г.“ ООД – гр. С.,
****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството адв. В.С. против решение
№47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, В ЧАСТТА с която e отхвърлен като
неоснователeн предявеният от „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., **** главен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ против ответника „Б.Х.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ****, за осъждането му да заплати на ищеца
сумата 33 709.72 лева,
представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани
услуги № *-**-*** от 29.11.2017 г., ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* главен иск с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД
против „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** за
осъждането му да заплати на ищеца сумата 18 767.39
лева, представляваща стойността на доставена му електрическа енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/31.05.2018 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният от „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.
318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД против „Б.Х.“ АД, ЕИК ********* за осъждането му да
заплати на ищеца сумата 406.66 лева,
представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата, изчислено върху
сумата 18 767.39 лева за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* евентуален иск
с правно основание чл. 309а, изр. 2 ТЗ против „Б.Х.“ АД, ЕИК ********* за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 33 194.82 лева, представляваща размера на причинените от
ответника вреди поради неизпълнение на Договор за комбинирани услуги № *-**-***
от 29.11.2017 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят счита решението в посочените части за незаконосъобразно. Счита
за неправилни изводите на съда относно постигнатото между страните съгласие по
клаузата за неустойка и подписването на еднакъв вариант на договора. Счита, че
изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства –
заключението на техническата експертиза, писмата от електронната кореспонденция
между страните и свидетелските показания. Твърди, че не е взето предвид
обстоятелството, че всички, изпратени от ответника договори съдържат клаузата
на чл.15 ал.5 от договора,
регламентираща задължението за неустойка. Намира, че сключването на договора е
потвърдено и чрез конклудентни действия, каквито са получените фактури за
доставената електроенергия и заплащането им, отправянето на предизвестие за
прекратяване на договора, в което се сочат клаузи от същия, предложения текст
за споразумение, в което изрично се сочи клаузата на чл.15 ал.5 от договора,
както и изпратената, изходяща от ответника, жалба до КЕВР, към която е приложен
сключения договор и предизвестието за прекратяването му. Твърди, че по време на
изпълнение на договора никога не е имало спор относно цената от 89.50
лева/Мвтч, за което може да се съди и по плащането на фактурите и приемането им
без противопоставяне. Счита, че съдът не е изложил никакви мотиви по
отхвърлянето на евентуалния иск за заплащане на обезщетение за действително
претърпените вреди в по-висок размер. Моли
съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове в поддържаните размери. Претендира за
присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ****, със съдебен адрес:***, * – чрез адв. К.В. с писмен отговор от
09.09.2020г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Претендира разноски, сторени пред въззивния съд.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: **** против същото първоинстанционно решение, но в частта,
с която е оставено без уважение като неоснователно предявеното от „Б.Х.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, възражение за извършване на прихващане против „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с искане да се извърши прихващане
със сума в общ размер на 15 000 лева
с претендираните от ищеца суми и в частта, с която е осъдено „Б.Х.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., **** сумата 18 767.39 лева, представляваща стойността на сумата, с която
ищецът е обеднял, съответно ответникът се е обогатил, вследствие на доставените
от ищеца и приети от ответника, но неплатени от последния количества
електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и да
заплати сумата 411.34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната сума на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
Изразява несъгласие с изводите на съда относно размера на обедняването на
ищеца за количествата доставена електроенергия при цена 89.50 лева /МВтч. Счита
за доказани вредите, които самия той е претърпял вследствие възпрепятстваната
от „Х.Г.“ ООД смяна на доставчика, които намира, че са в пряка причинно
следствена връзка от поведението на ищеца, независимо от обстоятелството, че са
смързани с облигационни отношения с трето лице.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове – главен за
заплащане на договорна неустойка - по чл.92 от ЗЗД и евентуален – по чл.79,ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ и главен иск за заплащане на доставено количество
електроенергия с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и евентуален – с правно
основание чл.59 от ЗЗД, съединен с иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Главната осъдителната претенция по чл.92 от ЗЗД почива на твърденията за
прекратяване с предизвестие от 26.03.2018г. от страна на ответника на сключения
между страните договор за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г., преди
изтичане на срока, да който е сключен същия. Твърди, че съгласно разпоредбата
на чл.15 ал.5 от договора при прекратяване по реда на чл.12 ал.3 – чрез
предизвестие преди изтичане на срока по чл.19 ал.1 – страната, предизвикала
прекратяването дължи на другата страна неустойка в размер на 50 % от общата
стойност на фактурите, издадени до датата на прекратяването. На тази база претендира осъждане на
ответника за заплащане на сумата 33 709.72 лева – неустойка съгласно чл.15
ал.5 от договор за комбинирани услуги, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Евентуално – ако се приеме, че липсва клауза за неустойка по чл.15 ал.5 от
договора претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата 33 194.82
лева, представляваща размера на претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на договор
за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г. Тези вреди представляват
заявеното, но неполучено количество електрическа енергия за остатъка от периода на договора, поради
неговото едностранно прекратяване. Същите се изчисляват като разликата между
единичната цена по договора с „Б.Х.“ АД и единичната продажна цена на това
количество електрическа енергия на борсата на по-ниски цени от договорените с
ответника.
Твърди, че поради неосъществена смяна на доставчика на електрическа енергия
и на координатора на балансиращата група след прекратяване на договора с
предизвестие, считано от 01.05.2018г. доставка на енергия и потребление на
същия за месец май е осъществено между страните, за което е разменена
кореспонденция по уточняване на условията и е издадена фактура относно
доставената електрическа енергия и осъществената услуга „балансиране и
прогнозиране на потреблението“ до обект № *********************** на „Б.Х.“ АД. Твърди, че ответникът е уведомен за спиране на доставките от
01.06.2018г. За извършените доставки на енергия до посочения обект през периода
01.05. – 31.05.2018г. е издадена фактура №****/31.05.2018г. за сумата
18 767.39 лева, която се твърди да е получена от ищеца на 05.06.2018г., но
не е била заплатена в 14-дневния срок по чл.303а ал. 3 от ТЗ. Претендира
осъждане на ответника за заплащане на сумата 18 767.39 лева на договорно
основание – незаплатена доставка на електрическа енергия.
В случай че този иск бъде намерен за неоснователен и се приеме, че за
периода 01.05. – 31.05.2018г. страните нямат сключен договор за доставка на
електрическа енергия – претендира заплащане на сумата 18 767.39 лева на
основание неоснователно обогатяване на „Б.Х.“ АД с тази сума, с която същият се
е обогатил, съответно – ищецът - обеднил вследствие на доставените и приети ,
но незаплатени количества електрическа енергия за периода 01.05. – 31.05.2018г.
Претендира заплащане и на обезщетение за забава в размер на 406.66 лева в
размер на законната лихва върху неплатената в срок сума от 18 767.39 лева
от деня, следващ датата на изтичане на срока за плащане – 20.06.2018г. до
предяваване на иска.
Ответникът „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** не
признава предявените искове. Твърди, че между страните е бил сключен договор за
комбинирани услуги от 29.11.2017г., по който обаче е приело да закупува и
заплаща електрическа енергия на цена 86.20 МВтч. Твърди, че „Х.Г.“ ООД
едностранно е променило цената на 89.50 МВтч. Твърди, че страните не са
постигали съгласие за заплащане на неустойка при прекратяване на договора с
едномесечно предизвестие преди крайния му срок. Твърди, че представения с исковата
молба договор за комбинирани услуги е неистински, тъй като не е подписан от
представителите на ответното дружество и в него има заличаване и дописване на
цената на електроенергията - предмет на
договора. В случай че се приеме наличие на валидно сключен договор, прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Твърди, че не е постигнато
съгласие по такава клауза, поради обстоятелството, че подписания екземпляр на
договор от страна на ответника не е съдържал такава клауза. Евентуално, ако се
приеме, че е била налице такава, прави възражение за нищожността и, поради
противоречие с добрите нрави. Счита, че нейният размер надхвърля действително
претърпените вреди от ищеца и води до неговото неоснователно обогатяване. По
отношение на евентуалната претенция за вреди – счита, че липсва причинна връзка
между прекратяването на договора и претендираните вреди от ищеца. Прави
възражение за прихващане на вземането на ищеца за заплащане на незаплатената
доставена електроенергия за периода 01.05. – 31.05.2018г., за което е издадена
фактура №****/31.05.2018г. в размер на 18 767.39 лева със следните
вземания в общ размер 15 000 лева, от които 12 500 лева – обезщетение за вреди, претърпени от „Б.Х.“ АД
вследствие възпрепятстване от страна на ищеца на смяната на доставчик на
електрическа енергия, представляващи платени от ответника на третото лице „М.П.Т.“ ЕООД суми, дължими вследствие
откриването на нова партида за електроенергия и сключването на договор със „С.Е.“
ЕООД, за да не бъде спрян достъпът му до електроенергия в наетия по договор с
ответника обект, със сумата 2500
лева – обезщетение за вреди, изразяващи се в разликата между цената на
електроенергията, договорена с „Х.Г.“ ООД и тази, която е договорена с новия
доставчик „С.Е.“ ЕООД и която би платил за периода 012.05. – 31.05. 23018г.,
ако не би било възпрепятствана от ищеца смяната на доставчика и със сумата 1728.02 лева – надплатена сума по
фактурите, платени на ищеца в изпълнение на договор за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г.
до прекратяването му, поради заплащане на електроенергията по цена 89.50 лева
/МВтч вместо по 86.20 лева /МВтч.
С допълнителна искова молба „Х.Г.“ ООД оспорва
съдържанието на представения от ответника договор и твърди, че договор с такова
съдържание никога не е изпращан на ответника за подписване. Разликата в двата
документа е в цената в чл.10 ал.1 и в клаузата на чл.15 ал.5 от същия. Твърди,
че договор със съдържанието на този, представен от ответника, не е изпращан и
получаван при ищеца. Поддържа твърдението, че всички, изпращани до ответника
документи съдържат клаузата на чл.15 ал.5 относно неустойката. Твърди, че
представеният с исковата молба договор е изпратен чрез куриер и получен от
ищеца на 07.12.2017г. Твърди, че цената по чл.10 ал.1 е уточнена допълнително с
телефонен разговор, тъй като срокът на валидност на предложената с офертата
цена, е изтекъл на 30.11.2017г., преди подписване на договора. Твърди, че
текстът относно цената е добавен със знанието и съгласието на ответника. Счита,
че приемането и плащането на фактурите в последващите месеци, следва да се
приема като липса на противопоставяне и съгласие с условията на договора.
Оспорва твърдението на ответника за претърпени вреди, както и наличието на
вземания за обезщетения на същите, с оглед на които е направено възражение за
прихващане.
С допълнителен отговор на исковата молба „Б.Х.“ АД поддържа изложените в
първоначалния такъв оспорвания и възражения.
По предявените обективно
съединени искове:
Относно наличието на договорни
правоотношения между страните по делото са представени договор за комбинирани
услуги №*-**-*** от 29.11.2017г., пълномощно, фактура №****/31.01.2018г.,
фактура №****/28.02.2018г., фактура №****/31.03.2018г., фактура №****/30.04.2018г.,
извлечение от сметка на „Х.Г.“ ООД в „Б.П.Б.“ АД относно извършени плащания от
„Б.Х.“ АД, респ. постъпления по сметката на ищеца по издадените фактури, както
и предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги №*-**-***
от 29.11.2017г.,
изходящо от ответника, вх. №*****-3344/26.03.2018г.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответното дружество за липсата на
валидно сключен договор с ищеца. Действително по делото е прието заключение на
съдебно-графологична експертиза, имащо за предмет на изследване договор
/стр.137-140 от делото на ОС/ и пълномощно, с нотариална заверка на подписите
от 05.12.2017г. От същото се установява, че подписите, положени от името на З.Л.,
С.Г. и В.М. не са изпълнени от посочените лица. Едновременно с това е прието и
заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, извършила проверка на
електронните съобщения /пощи/ при двете страни относно изпращаните и
получаваните писмо, включително прикачени файлове и съвпадането им по
съдържание с представените по делото с исковата молба и допълнителната такава
на хартиен носител доказателства. От това заключение се установява, че
информацията в писмата е достоверна /автентична/ и цялостна. Писмата са
изпратени с автентификация и оторизация /потребителско име и парола/ на
собственика на пощенската кутия от достоверен за домейна сървър на изпращача
към достоверен за домейна сървър на получателя на писмото и са получени в
неговата пощенска кутия. Всяко получено писмо е подписано с цифров подпис с
частен ключ от сървъра на изпращача за осигуряване на цялостност на
информацията и невъзможност тя да бъде променяна. От същото заключение се
установява, че на 28.11.2017г. в 12.01 ч. от „Х.Г.“ ООД от пощенската кутия на Е.Д.
е изпратено писмо до пощенската кутия на В.М. – представляващ „Б.Х.“ АД – към
което има три прикачени файла – пълномощно, смяна на партида и договор. Това са
документите, които следва да бъдат подписани от ответното дружество и върнати
на ищеца. Това се установява от съдържанието на писмото, уведомяващо
получателя, че документите са образец на пълномощно, проектодоговор и ценова
оферта, която е със срок на валидност до 30.11.2017г. и на това обстоятелство
се набляга в писмото. Видно от заключението по т.1.1.2 файлът на договора,
изпратен до представляващия „Б.Х.“ АД от „Х.Г.“ АД е идентичен с договора на
стр.137 с изключение на ръкописната част относно цената – чл.10 ал.1 от
договора. По отношение на този файл, изпратен на посочената по-горе дата и час,
вещите лица не са коригирали заключението си при обясненията, дадени в съдебно
заседание на 09.03.2020г. Друг договор, респ. друг вариант на същия договор от
страна на „Х.Г.“ ООД не е изпращан до ответника. Ето защо следва да се приеме,
че именно този документ, съдържащ клаузата на чл.15 ал.5 относно неустойката, е
договора, за който се отправя предложение да бъде сключен при цена съгласно
ценовата оферта, валидна до 30.11.2017г. – 86.20 лева на МВтч. На 30.11.2017г.
е изпратено писмо от „Б.Х.“ АД до „Х.Г.“ ООД, съдържащо един прикачен файл –
подписан и подпечатан договор и пълномощно с подписи на упълномощителите. В
съдебно заседание на 09.03.2020г. вещите лица поддържат корекция относно
изпратения от „Б.Х.“ АД договор, посочвайки че той не е идентичен с този на
стр.137 от делото. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме,
че не е постигнато съгласие между страните, поради липса на съвпадащи
волеизявления по съществените условия на проектирания договор. Този извод не
може да бъде споделен, поради обстоятелството, че от страна на ищеца не се
твърди на 30.11.2017г. да е постъпил отговор от ответника с приложен подписан и
съвпадащ по съдържание с изпратения такъв договор. Напротив – поддържа се, че
на 30.11.2017г. файлът, изпратен от ответника е съдържал само отделни страници
от договора. Горното обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелката
Е. О. Д.. Тя посочва, че господин М. първоначално и е върнал един екземпляр от
договора на имейл като от 7 страници договор той е върнал сканирани 4 страници.
С повторно обаждане по телефона, свидетелката твърди, че е обяснила отново
каква е процедурата и че не им трябва сканирано копие, а оригинал на
документите. Той е обяснил, че е в чужбина и ще оправи документите като се
върне. Последното обстоятелство – относно отсъствието на представляващия
ответника от страната – се подкрепя и от представеното извлечение за
задгранични пътувания на лицето. Горното настоящата инстанция изтъква като
аргумент за достоверността на свидетелските показания на свидетелката Е.Д.,
които намира и за безпристрастни и обективни с оглед на това, че към момента на
разпита и не е служител на ищцовото дружество. Свидетелката твърди, че след
няколко дни е получила отново сканиран договор вече в пълния му вид с подписи
на „Б.Х.“ АД, а на 7-ми декември по куриер са получили в офиса на дружеството
договорите в два екземпляра и оригинал на нотариално завереното пълномощно. Тя
посочва, че представител на „Х.Г.“ ООД не е присъствал при подписване на
документите от представителите на ответника и че начина, по който са процедирали
е тяхна стандартна практика с много други фирми. При нея договорът се изпраща в
електронен вид, другата страна трябва да си го разпечата в два екземпляра, да
положи подпис и печат, след което да го върне по куриер при тях. След като го
получат, те също слагат подпис и печат и връщат единия екземпляр от него, както
са постъпили и в настоящия случай. Свидетелката посочва, че това, което
изпраща, е стандартен договор, който са ползвали в продължение на три години и
никога не са имали проблеми с него. Относно цената на електроенергията,
свидетелката посочва, че тя е извършила корекцията след проведен телефонен
разговор с М. и съгласие от негова страна така да се извърши промяната – чрез
забелване, за да не се разменят отново документи. Като причина за промяната на
цената свидетелката посочва настъпилата междувременно, до получаване на
подписания договор, промяна в пазара на електроенергия. Свидетелката твърди, че
никога в телефонните разговори и в писмената кореспонденция, ответникът не е
изразявал възражения относно съществуващата в договора клауза за неустойка.
От заключението на тройната
съдебно- техническа експертиза /стр.489-483 от делото на ОС/ се установява, че
на 01.12.2017г. в 14.36 ч. от „Б.Х.“ АД до „Х.Г.“ ООД е изпратено писмо,
съдържащо файл – договор за комбинирани услуги, подписан и подпечатан от „Б.Х.“
АД – Х.. Това писмо е изпратено и получено от автентични сървъри и подписано с
валиден цифров подпис. Относно изпратения файл – в съдебно заседание на
09.03.2020г. вещото лице Е. Х. потвърждава, че изпратения с това писмо договор
е идентичен с този на стр.137, подпечатан е от „Б.Х.“ АД и съдържа три подписа.
Този файл съдържа само договора, няма прикачено пълномощно.
Пълномощното – видно от неговото
съдържание - касае действия, които
следва да бъдат извършени от името на ответника във връзка с регистрацията му
като търговки участник на либерализирания пазар на електрическа енергия. Самото
то не е предпоставка за сключване на договора между страните. Ето защо следва
да се приеме, че с изпращане от ответника и с получаване от ищеца на
01.12.2017г. на подписан и подпечатан екземпляр от договора, който е бил
предложен за сключване, са налице съвпадащи волеизявления по неговите клаузи,
включително и по тази за неустойка, посочена в чл.15 ал.5 от същия.
Относно цената на
електроенергията – като се вземат предвид показанията на свидетелката Д. и
издадените и платени фактури за доставена и потребена електроенергия – следва
да се приеме, че страните са постигнали съгласие за цена 89.50 лева /МВтч. Това е цената, ръкописно написана на
забеленото поле от свидетелката Д. след проведения разговор по въпроса с
представляващия ответника М. и която е посочена и в издадените фактури за всяка
помесечна доставка - фактура №****/31.01.2018г.,
фактура №****/28.02.2018г., фактура №****/31.03.2018г., фактура №****/30.04.2018г. Същата
фигурира в графата единична цена на всяко от фактурите. Всяка от тях е получена
от ответното дружество и е платена. Така е процедирано за всеки месец от
изпълнението на договора, без да има никакви забележки, възражения и несъгласия
от ответника до прекратяване на договора с изпратено от него предизвестие. За
първи път несъгласие е изразено с писмо изх. №014-18/08.05.2018г., когато
договорът вече е бил прекратен и след като сумите за електроенергия при цена
89.50 лева/МВтч. ежемесечно са били заплащани, поради което подобно изявление е
без значение. Всички фактури са осчетоводени от ответника и са включени в дневниците
за покупките за съответните данъчни периоди. Плащанията също са отразени
счетоводно срещу намаление на задължение към доставчици. В този смисъл е
заключението на вещото лице Р. П. Д. по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза /стр.318-332 от делото на ОС/.
Впрочем, в писмено предизвестие
изх.№006/23.03.2018г. ответникът заявява, че прекратява сключения помежду им
договор за комбинирани услуги № *-**-***/29.11.2017г., на основание чл.12 т.3
от същия. Обстоятелството, че се цитира номера на договора, даден от ищеца след
получаването му подписан, подписването от ищеца и изпращането му обратно на
ответника по куриер, води също до извода, че договорното правоотношение се
основава именно на договора, на който се позовава ищеца.
Съгласно чл.15 ал.5 от сключения
между страните договор за комбинирани
услуги № *-**-***/29.11.2017г. при прекратяването му по чл.12 ал.3,
преди изтичане на срока по чл.19 ал.1, страната, предизвикала прекратяването
дължи на другата страна неустойка в размер на 50 % от общата стойност на
фактурите, издадени до датата на прекратяването. Съгласно чл.12 ал.3 договорът
може да се прекрати с 30-дневно писмено предизвестие от всяка от страните,
отправено до другата страна, считано от 00.00 часа на първо число на месеца,
следващ месеца, в който е изтекъл срока на предизвестието. Съгласно чл.19 ал.1
договорът е сключен за срок от една година, считано от началото на доставката
на електроенергия до обектите на клиента, посочени в Приложение №1 към него. В
настоящия случай не се спори, че началото
на доставката на електроенергия до обектите на клиента е
01.01.2018г. Писменото предизвестие е получено от ищеца на 26.03.2018г. и
неговия срок изтича на 26.04.2018г., т.е. договорът се прекратява, считано от 00.00 часа на първо число на месец
май
2018г. Общата стойност на фактурите за периода 01.01.2018г. – 30.04.2018г. е
67419.44 лева. Следователно 50 % от
общата стойност на фактурите, издадени до датата на прекратяването,
възлиза на 33709.72 лева. Върху нея не следва да се начислява ДДС като
недължим, но тя е формирана на база стойността на доставките, върху които се
начислява ДДС. Ето защо размерът на неустойката, дължима съгласно чл.15 ал.5 от
договора е именно претендирания от ищеца размер 33 709.72 лева.
Неоснователно е възражението за нищожност на тази клауза, поради противоречие с
добрите нрави, тъй като нейният размер
надхвърля действително претърпените вреди от ищеца и води до неговото
неоснователно обогатяване. На първо място – клаузата предвижда
реципрочно задължение за заплащане на неустойка и един и същ начин на
изчисляването и, независимо от това коя страна отправя предизвестието за
прекратяване на договора. От допълнителното заключение на вещото лице Р. Д. се
установява, че разликата между борсовата цена и цената на закупената енергия по
договора би възлязла на 27 168.34 лева за периода 01.06.-31.12.2018г.
Следователно вредите на ищеца от прекратяването на договора от страна на
ответника преди изтичане на срока по чл.19 ал.1 от него, не са в по-малък
размер от 27 168.34 лева. Като се има предвид, че неустойката има не само
санкционна функция, размерът от 33 709.72 лева не надхвърля нейните
функции и не води до неоснователно обогатяване. Искът за осъждане на ответника
за заплащането и е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
Решението на първоинстанционния
съд в частта, с която е отхвърлен като
неоснователeн предявеният от „Х.Г.“ ООД главен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ против ответника „Б.Х.“ АД за осъждането му да заплати на
ищеца сумата 33 709.72 лева,
представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани
услуги № *-**-*** от 29.11.2017 г., ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено като по същество се постанови друго, уважаващо
претенцията.
С оглед основателността на
главния иск, не следва да бъде разглеждан евентуалния такъв с правно основание чл. 309а, изр. 2 ТЗ против „Б.Х.“
АД, ЕИК ********* за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 194.82 лева, представляваща размера на причинените от
ответника вреди поради неизпълнение на Договор за комбинирани услуги № *-**-***
от 29.11.2017 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Като се е произнесъл по този иск и го е отхвърлил първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение, което в посочената част следва да бъде
обезсилено.
Относно решението В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* втори главен иск – този с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД
против „Б.Х.“ АД за осъждането му да заплати на ищеца сумата 18 767.39 лева, представляваща
стойността на доставена му електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което е издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г., ведно със законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане и в ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Х.Г.“ ООД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД против „Б.Х.“
АД
за осъждането му да заплати на ищеца сумата 406.66 лева, представляваща обезщетение
за забава изплащането на главницата, изчислено върху сумата 18 767.39 лева
за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба:
Спорният въпрос е за вида на правоотношението между страните, след като Договор за комбинирани услуги № *-**-*** от 29.11.2017
г., е
прекратен, считано от 01.05.2018г. И през месец май обаче ищецът доставя
електроенергия до обекта на ответника, който я приема и потребява. В тази връзка изводи могат да бъдат направени
от разменена кореспонденция между тях.
С писмо изх. №*****.****/16.04.2018г.,
получено на 17.04.2018г., ищецът уведомява ответника, че с оглед на
предизвестието и прекратяване на това основание на Договор за комбинирани услуги № *-**-*** от 29.11.2017
г.,
ще преустанови доставката на електроенергия до обектите на „Б.Х.“ АД, считано
от 01.05.2018г.Със същото писмо го уведомява и за размера на дължимата
неустойка и за обстоятелството, че регистрацията на смяната на доставчик и
координатор на балансираща група се осъществява само след представено
удостоверение за липса на задължения или липса на възражение от страна на
последния доставчик/координатор на балансираща група. На 24.04.2018г. ищецът
отново уведомява представителя на ответното дружество М. за плащането, което
ответното дружество следва да извърши, за да бъде завършена процедурата по
смяна на доставчик като препраща писмото от „Е.Ю.“ ЕАД. Предупреждава го, че
при неплащане, процедурата по смяната не може да се осъществи и ответника ще
остане член на същата балансираща група.
Видно от писмо изх. №*****/04.05.2018г.
с него ищецът изпраща на ответника фактурата за дължимите суми за месец април
по договора. С това писмо е отправено и предложение как да бъдат уредени
отношенията за месец май, тъй като смяната на доставчика не се е осъществила –
предлага се доставка, за която да бъде издадена фактура на последно число на
месеца, включваща стойността на доставените количества електроенергия и тази за
реализираните небаланси за този период и срок на заплащане на сумите по нея три
работни дни след получаването и. Това писмо – видно от разписката – е получено от
ответника на 05.05.2018г.
С писмо от 08.05.2018г.
ответникът декларира намерението си да заплаща всички дължими суми за
доставяната електроенергия на съответната договорно опредЕ. цена с балансиране.
С писмо изх. №*****-3610/23.05.2018г.
ищецът е уведомил ответника, че считано от 01.06.2018г. ще преустанови
доставките на електроенергия до обекта на „Б.Х.“ АД.
С оглед на този отговор следва да
се приеме, че правоотношенията между страните по повод доставяната от ищеца и
получавана и потребена от ответника електроенергия за месец май 2018г., са
договорни. Налице е отправено предложение и изразено волеизявление за
приемането му. Страните са постигнали съгласие по един договор за продажба на
електроенергия само месец май 2018г. Не се спори, че от 01.06.2018г. ответникът
е преминал към друг доставчик и е включен в друга балансираща група. Не се
спори и по обстоятелството, че за периода 01.95.2018г. – 31.05.2018г. той е
получавал доставяна именно от ищеца електроенергия. Нейната стойност възлиза на
18 767.39 лева. За нея е издадена фактура №****/31.05.2018г. Единичната
цена, по която е начислена измерената като потребена енергия, съвпада с тази по
прекратения договор между страните. Ето защо сумата 18767.39 лева – стойност на
доставена от ищеца на ответника електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което е издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г., е дължима на договорно основание.
С оглед на това решението В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* втори главен иск – този с правно основание чл. 318 и
сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД против „Б.Х.“ АД за осъждането му да заплати на ищеца
сумата 18 767.39 лева,
представляваща стойността на доставена му електрическа енергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/31.05.2018 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и по същество – постановено друго, с
което този главен иск бъде уважен.
С оглед забавата в плащането на
паричното задължение следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 406.66 лева, представляваща обезщетение за забава изплащането на
главницата, изчислено върху сумата 18 767.39 лева за периода от 20.06.2018
г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.
Решението в частта, с която е осъдено „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: **** да заплати на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., **** сумата 18 767.39
лева, представляваща стойността на сумата, с която ищецът е обеднял,
съответно ответникът се е обогатил, вследствие на доставените от ищеца и приети
от ответника, но неплатени от последния количества електрическа енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и да заплати сумата 411.34 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума на основание
чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
следва да бъде обезсилено, тъй като в тази част съдът се е произнесъл недължимо
по евентуалните претенции, вместо да уважи главните такива.
По възраженията за прихващане на
вземането на ищеца за заплащане на незаплатената доставена електроенергия за
периода 01.05. – 31.05.2018г., за което е издадена фактура №****/31.05.2018г. в
размер на 18 767.39 лева със следните вземания в общ размер 15 000
лева, от които 12 500 лева –
обезщетение за вреди, претърпени от „Б.Х.“ АД вследствие възпрепятстване от
страна на ищеца на смяната на доставчик на електрическа енергия, представляващи
платени от ответника на третото лице „М.П.Т.“
ЕООД суми, дължими вследствие откриването на нова партида за електроенергия и
сключването на договор със „С.Е.“ ЕООД, за да не бъде спрян достъпът му до
електроенергия в наетия по договор с ответника обект, със сумата 2500 лева – обезщетение за вреди,
изразяващи се в разликата между цената на електроенергията, договорена с „Х.Г.“
ООД и тази, която е договорена с новия доставчик „С.Е.“ ЕООД и която би платил
за периода 01.05. – 31.05. 2018г., ако не би било възпрепятствана от ищеца
смяната на доставчика и със сумата 1728.02
лева – надплатена сума по фактурите, платени на ищеца в изпълнение на договор
за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г. до прекратяването му, поради
заплащане на електроенергията по цена 89.50 лева /МВтч вместо по 86.20 лева
/МВтч.: възраженията са неоснователни. Липсва възпрепятстване от страна на
ищеца ответникът да извърши смяна на
доставчик на електрическа енергия, а има неизпълнение от страна на самия
ответник на задължението по чл.15 ал.5 от сключения договор за комбинирани услуги № *-**-***/29.11.2017г.
за
заплащане на неустойка, дължима заради отправеното от самия него предизвестие
за прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок. Не е налице и
надплащане по фактурите, платени на
ищеца в изпълнение на договор за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г. до
прекратяването му, тъй като електроенергията
е
заплатена по цената 89.50 лева,
уговорена с посочения договор. Задълженията по тази цена са заплащани без
възражения и несъгласия от ответника.
До
същите правни изводи – относно неоснователност на възраженията за прихващане -
е достигнал първоинстанционния съд, поради което решението му в тази обжалвана
част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят - ищец дължи на въззиваемата
страна разноски по делото пред въззивния съд. Следва да бъде осъден „Б.Х.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на „Х.Г.“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ****, сумата 5 363.09 лева - разноски по делото пред въззивния съд.
С оглед изхода на правния спор решението следва да се отмени и в частта, с
която „Х.Г.“ ООД е осъдено да заплати на „Б.Х.“ АД сумата 3341.25 лева –
разноски по делото пред ОС – Хасково. Следва да бъде осъден „Б.Х.“ АД да
заплати на „Х.Г.“ ООД сумата 5815.35 лева- разноски по производството пред първата
инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково в частта, с която е отхвърлен като неоснователeн
предявеният от „Х.Г.“ ООД главен иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ против ответника „Б.Х.“ АД за
осъждането му да заплати на ищеца сумата 33 709.72
лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за
комбинирани услуги № *-**-*** от 29.11.2017 г., ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати
на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., **** сумата
33 709.72 лева, представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от
Договор за комбинирани услуги № *-**-*** от 29.11.2017 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен
евентуалния
иск на „Х.Г.“ ООД против „Б.Х.“ АД, ЕИК ********* за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 33 194.82
лева, представляваща размера на причинените от ответника вреди поради
неизпълнение на Договор за комбинирани услуги № *-**-*** от 29.11.2017 г.,
ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Х.Г.“ ООД, ЕИК ********* главен
иск с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД против „Б.Х.“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** за осъждането му да заплати
на ищеца сумата 18 767.39 лева,
представляваща стойността на доставена му електрическа енергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/31.05.2018 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Х.Г.“
ООД, ЕИК ********* против „Б.Х.“ АД, ЕИК ********* иск за осъждането му да заплати
на ищеца сумата 406.66 лева,
представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата, изчислено върху
сумата 18 767.39 лева за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати
на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., **** сумата
18 767.39 лева, представляваща
стойността на доставена му електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което е издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г., ведно със законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата 406.66
лева,
представляваща обезщетение за забава изплащането на главницата, изчислено върху
сумата 18 767.39 лева за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, В ЧАСТТА, с която
е
осъдено „Б.Х.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да
заплати на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ****
сумата 18 767.39 лева,
представляваща стойността на сумата, с която ищецът е обеднял, съответно
ответникът се е обогатил, вследствие на доставените от ищеца и приети от
ответника, но неплатени от последния количества електрическа енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и да заплати сумата 411.34 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума на основание
чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, в частта с
която са отхвърлени като неоснователни възраженията на прихващане, направени от
„Б.Х.“ АД с вземането на ищеца за заплащане на незаплатената доставена
електроенергия за периода 01.05. – 31.05.2018г., за което е издадена фактура №****/31.05.2018г.
в размер на 18 767.39 лева със
следните вземания на ответника към ищеца: вземане в размер на 12 500 лева – обезщетение за
вреди, претърпени от „Б.Х.“ АД вследствие възпрепятстване от страна на ищеца на
смяната на доставчик на електрическа енергия, представляващи платени от
ответника на третото лице „М.П.Т.“ ЕООД
суми, дължими вследствие откриването на нова партида за електроенергия и
сключването на договор със „С.Е.“ ЕООД, за да не бъде спрян достъпът му до
електроенергия в наетия по договор с ответника обект, вземане в рацзмер на 2500 лева – обезщетение за вреди,
изразяващи се в разликата между цената на електроенергията, договорена с „Х.Г.“
ООД и тази, която е договорена с новия доставчик „С.Е.“ ЕООД и която би платил
за периода 01.05. – 31.05. 2018г., ако не би било възпрепятствана от ищеца
смяната на доставчика и вземане в размер на 1728.02 лева – надплатена сума по фактурите, платени на ищеца в
изпълнение на договор за комбинирани услуги №*-**-***/29.11.2017г. до
прекратяването му, поради заплащане на електроенергията по цена 89.50 лева
/МВтч вместо по 86.20 лева /МВтч.
ОСЪЖДА „Б.Х.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на „Х.Г.“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., **** сумата 5 363.09 лева - разноски по делото пред въззивния съд.
ОТМЕНЯ решение №47 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 211/2018г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, В ЧАСТТА, с която
„Х.Г.“ ООД е осъдено да заплати на „Б.Х.“ АД сумата 3341.25 лева – разноски по
делото пред ОС – Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.Х.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на „Х.Г.“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., **** сумата 5815.35 лева - разноски по производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: