Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 22.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 13347 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 41 състав под №
442683 от 03.07.2018г., постановено по гр.дело № 900616/ 2017г., с което „АЛК“ АД е осъдено да заплати на Р.А.Р.,
на основание чл.7, пар.1,б.“а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г.-
сумата от 250,00 евро, като обезщетение за закъснял полет VBB4002 от летище Н.К.,
Ираклион, Република Гърция до летище София- Република България, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.12.2017г./- до
окончателното изплащане и сумата от 383,12лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
се обжалва от ответника.
Въззивникът „АЛК“
АД се позовава на отменителното основание – неправилност на обжалаваното
решение. Възразява, че неправилно от първата инстанция е прието за доказано
наличието на договорно правоотношение за извършване на въздушен превоз между
него и ищеца. Възразява, че от представения по делото документ на небългарски
език, без надлежен превод, неправилно първоинстанционният съд е приел, че
той представлява бордна карта, доказваща
сключването на договора за превоз.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства – ССЕ, не се
установява от страна на ищеца да е закупен самолетен билет, както и че ищецът
не е имал резервиран билет, поради което не може да се приеме за доказано
наличието на договорно правоотношение между страните по делото. На последно
място, възразява, че по делото не е установено и закъснение на полета повече от
три часа при неговото кацане. С изложените доводи, въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него –
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Заявява възражение за липса на доказателства за плащане на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна
Р.А.Р. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение по съображения, подробно развити в
депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Допълнителни доводи
развива и в писмените бележки на
процесуалния представител- адв. Х..
Претендира присъждане на разноските по делото за въззивното
производство.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявеня иск, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК-
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във
връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Основният
и единствен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията,
заявени от ответника с отговора на исковата молба , поддържани и във въззивната
жалба, е за липса на доказано по делото договорно /облигационно правоотношение
между тях, в рамките на което ответникът е поел задължението да извърши
въздушен превоз на ищеца от началната - до крайната отправна точка. Настоящият съдебен състав приема, че
наличието на валидно договорно правотношение е безспорно доказано с
представената по делото в надлежно извършен превод от лицензирана
фирма-преводач, бордна карта , които документи са представени в първото по
делото съдебно заседание и не са оспорени от ответника. Издадената на името на
ищеца бордна карта за процесния полет VBB4002 на датата 07.05. отговаря на легалните дефиниции за валиден
документ, даващ правото на въздушен превоз,
закрепени в б.“е“ и б.“ж“ на чл.2 от Регламент /ЕО/ 261/2004. Ето защо,
законосъобразно този документ е ценен от първата инстанция като такъв- доказващ
безспорно наличието на договорно правоотношение между страните с твърдяния от
ищеца предмет. Този документ освен това доказва и факта, че резервацията му е
потвърдена от ответника, както и че се е явил на гишето за регистрация
своевременно /45 минути преди обявения час за излитане/, съгласно изискванията
на чл.3,пар.2 от Регламента. Фактът, че
заплащането на самолетния билет не е извършено лично от ищеца, а вместо него-
от трето лице, /което е допустимо, доколкото се касае за парично задължение и
не се изисква да бъде изпълнено лично от длъжника/, не рефлектира върху
възникването на правоотношението и е правно ирелевантно за страните по
него. На следващо място,
правно-релевантният факт на закъснението на процесния полет при кацане с повече
от 3 часа не е оспорен от ответника с отговора на исковата молба. Оспорването
на този факт, заявено за пръв път с въззивната жалба, съдът приема, че не
следва да бъде обсъждано, като преклудирано, на основание чл.266,ал.1 от ГПК. Нещо повече, в доказателствена
тежест на ответника, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, /изрично и правилно
разпределена с доклада по делото от първата инстанция/, за установяване на
точното във времето изпълнение на полета, е на страната на ответника.
Доказателства от ответника за изпълнението на задължението му точно във времево
отношение по делото не са ангажирани.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано
наличието на елементите от фактическия състав по чл.7,апр.1,б.“а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004, обосноваващи основателността на претенцията на ищеца за
обезщетение в пълния претендиран размер от 250,00евро.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като
неоснователна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК
въззиваемият-ищец има правото на разноски за въззивната инстанция в
размер на 300,00лв.- адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
въззивника-ответник за липса на доказателства за плащане на възнаграждението
поради липсата на осчетоводяване на това плащане. Видно от договора за
правна-защита и съдействие- договореното плащане по банков път на сумата от
300,00лв. е надлежно удостоверено като
изпълнено с представеното по делото потвърждение за плащане, издадено от
банката на пълномощника на ищеца за заверяване на сметката на пълномощника със
сумата от 300,00лв. на дата 14.10.2019г.- преди приключване на устните
състезания по настоящото дело във въззивната инстанция. Доказателството за
заверяване сметката на пълномощника е достатъчно доказателство за реалността на
извършените разноски, а счетоводното отразяване на това плащане няма отношение
към дължимостта им по настоящото дело, съгласно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение на СРС, 41 състав под № 442683 от 03.07.2018г., постановено по гр.дело
№ 900616/ 2017г.
ОСЪЖДА
„АЛК“ АД да заплати на Р.А.Р.- сумата от 300,00лв.- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.