№ 34985
гр. София, 23.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело №
20241110131100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК по молба за поправка на очевидна фактическа
грешка и за изменение на решение в частта за разноските.
Постъпили са три молби, както следва:
1. Молба от ищеца Г. Л. М., чрез адв. П. Й. Н., с която се иска поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 12803 от 01.07.2025 г., тъй като вместо неговото име
е вписано името на Г.а ..... И.ова.
2. Молба от адв. П. Й. Н., с която се иска присъдените разноски да бъдат присъдени
директно в негова полза на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като
е оказал безплатна правна помощ на ищеца.
3. Молба от ответника „......." ЕАД, чрез адв. И. И. Г., с която се иска изменение на
решението в частта за разноските, като те се възложат в тежест на ищеца на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска. Алтернативно, ако съдът
прецени, че разноските следва да останат в тежест на ответника, се иска тяхното
намаляване под минимума на Наредба № 1/2004г. ВАС, доколкото сеопределя от съда.
По повод на молбите на ответника, ищецът е подал отговор, в който оспорва тяхната
основателност и моли да бъдат оставени без уважение, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото, като не е отписал погасеното по давност задължение от Централния
кредитен регистър.
Ответникът не се противопоставя на молбите на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
следното, молбите са допустими, а по същество:
1. По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка: Съдът намира молбата на
ищеца за основателна. От материалите по делото е видно, че действително вместо
1
името на ищеца Г. Л. М., е вписано Г.а ..... И.ова. Тази грешка не засяга правилността
на съдебното решение по същество и следва да бъде поправена, както е поискано.
2. По молбата за присъждане на разноските в полза на адвоката: Молбата на адв. П.
Й. Н. е основателна. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, когато на
материално затруднено лице е оказана безплатна правна помощ и делото приключи в
негова полза, адвокатското възнаграждение се възлага в тежест на противната страна и
се заплаща на адвоката, съответно молбата следва да бъде уважена.
3. По молбата за възлагане на разноските в тежест на ищеца: Молбата на ответника
се явява неоснователна. Въпреки че ответникът е признал иска, той е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по отписване на погасеното по
давност задължение от Централния кредитен регистър. Това бездействие е наложило
завеждането на делото от страна на ищеца, за да защити своите права. Поради това,
разноските следва да останат в тежест на ответника.
Съгласно съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и Комисията за
защита на личните данни (КЗЛД), данните за задължения, които са погасени по давност,
трябва да бъдат отписани от регистри като Централния кредитен регистър (ЦКР).
Продължителното съхранение на такава информация след изтичане на давностния срок
представлява неправомерна обработка на лични данни и противоречи на принципите на
GDPR (Регламент (ЕС) 2016/679). Причината е, че след като един кредитор е загубил
правото си на принудително изпълнение поради изтекла давност, целта за обработка на
данните в ЦКР вече не е актуална.
Именно това бездействие на кредитора, който не актуализира информацията в ЦКР, се
приема от съда като основателен повод за завеждане на делото.
Правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК гласи, че ако ответникът признае иска и не е дал
повод за завеждане на делото, разноските се възлагат на ищеца.
В случаи като този, когато кредиторът поддържа информация за погасено задължение
в ЦКР, съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като
ищецът е принуден да търси съдебна защита, за да защити правата си и да премахне
невярната информация.
Това води до извод, че разноските следва да се възложат на ответника, въпреки че е
признал иска, тъй като поведението му е породило необходимостта от съдебен спор.
В заключение, съдебната практика приема, че поддържането на невярна информация в
ЦКР за погасено по давност задължение е достатъчен повод за завеждане на дело, което
обуславя отговорността на кредитора за разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
По молбата за намаляване на разноските: С молба от 23.04.2025г. ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
2
Молбата на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния
размер е основателна. По делото е присъдено възнаграждение в размер на 550 лв., което
дори е над определения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
След Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. СЕС постанови, че национална
правна уредба, която задължава съда да присъжда възнаграждение не по-ниско от
минималния размер по наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски
съвет, ограничава конкуренцията, съответно не преследва легитимен интерес.
При преценката размерът на възнаграждение, съдът преценява:
Действителната правна и фактическа сложност на делото.
Продължителността на делото.
Качеството на предоставената правна услуга.
Положения труд от адвоката.
С оглед горното, съдът счита, че следва да определи възнаграждение в размер на 480лв. за
предосатвена безплатна правна помощ и съдействие по предявените два обективно
кумулативно съединени иска, тъй като:
Съдът може да приложи Наредба № 1 като ориентир, а не като твърд минимум,
следвайки логиката на Решение С-438/22 на Съда на Европейския съюз. В този случай,
възнаграждението от 550 лв. е прекомерно спрямо положения труд, тъй като делото е с
ниска фактическа и правна сложност.
Прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК: Според практиката на ВКС, при
преценката за прекомерност се вземат предвид сложността на делото, неговата
продължителност и качеството на предоставената услуга. В настоящия случай,
делото е приключило в първа инстанция, без да се налагат сложни доказателствени
производства или множество съдебни заседания, което оправдава намаляването на
възнаграждението.
1. Липса на фактическа и правна сложност: Делото се отнася до установяване на
погасителна давност, което е сравнително стандартен правен спор. Не са представени
доказателства за особена сложност, която да изисква възнаграждение над
минималното, изчислено по Наредба № 1.
2. Два самостоятелни иска: Въпреки че делото е с два кумулативно съединени иска (за
главница и за лихва), те произтичат от един и същ договор и са свързани с един и същ
факт (погасителната давност). Поради това, адвокатската услуга е била обща за двата
иска и не се е наложило двойно полагане на труд.
3. Несъразмерност на възнаграждението: Присъденото възнаграждение от 550 лв. за
3
двата иска е несъразмерно с оглед на положения труд и на цената на иска.
Намаляването му до 480 лв. би било по-справедлив размер, който отговаря на
принципите на икономичност и ефективност на съдебния процес, без да се ощетява
адвокатът.
Воден от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 12803 от 01.07.2025 г.
по гр. д. № 31100/2024 г. на Софийския районен съд, 34-ти състав, като:
ИЗМЕНЯ Решение № 12803 от 01.07.2025 г. по гр. д. № 31100/2024 г. на Софийския районен
съд, 34-ти състав като навсякъде в решението вместо грешно записаното име „Г.а ..... И.ова"
, включително и в диспозитива, да се чете правилното име на ищеца „Г. Л. М.".
ИЗМЕНЯ Решение № 12803 от 01.07.2025 г. по гр. д. № 31100/2024 г. на Софийския районен
съд, 34-ти състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати вместо на Г. Л. М. , да се чете
правилно: "на адвокат П. Й. Н."- направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ИЗМЕНЯ размерът на присъденото адвокатско възнаграждение , като вместо сумата в
размер на 550 лв., да се чете правилно 480 лв., като :
ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати вместо на на адвокат П. Й. Н. сумата
в размер на 480 лв., разноски за сторена безплатна правна помощ и съдействие в
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на „......." ЕАД за възлагане на разноските в тежест на
ищеца.
Определеннието подлежи наобжалване в дву седмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4