Р Е Ш Е Н И Е
№ 2228 / 7.12.2023г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 2608, по описа на съда за 2022 г.,
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.Г.Р., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив
в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
(ПО) при ТП на НОИ - Пловдив, в частта за установената за събиране сума в общ
размер на 8 730.48 лв., от които 6 049.04 лв. главница и лихви в размер
на 2 681.44 лв., начислени към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва
по чл.113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна. Твърди се, че в проведени съдебни производства безспорно е доказано, че
Р. не е подписала и подала в НОИ заявления за пенсия, не е представяла
документи, въз основа на които е отпусната пенсията, не си е сменяла адреса от
Пловдив в София и не е предоставяла наличното по делата пълномощно. Според нея
административните органи не сочат никакви доказателства за твърдяната
недобросъвестност и не са я доказали по безспорен начин. Допълнителни
съображения са изложени в молба вх. № 1405/20.01.2023 г., като за процесното
разпореждане от 11.08.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив
твърди, че е издадено преждевременно и в противоречие с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, тъй като в пенсионната преписка следва да се намират заявления за
отпускане на пенсия с дати: 16.11.2016 г., 16.09.2019 г., 07.01.2020 г.,
05.01.2021 г. и 12.02.2021 г., по част от които все още няма произнасяне, а
правото на пенсия за ОСВ по реда на чл.69б е от 16.07.2017 г., когато събира 94
точки. Възразява се, че съдебните решения, на които се основават пенсионните
органи, са единствено по отношение на правото на пенсия към 03.06.2016 г.,
поради което неправилно е определен размерът на дължимата сума – за времето
след 03.06.2016 г. Тя следва да представлява както изплатената лична пенсия за
периодите, за които няма право на друга пенсия, така и за разликата между
изплатената пенсия и дължимите от НОИ към жалбоподателя суми за периодите, за
които има право на друга пенсия по цитираните заявленията. Жалбоподателят се
представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по
съображенията, изложени в нея. Претендира разноски по делото.
Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. В., счита жалбата за неоснователна и
моли съда да я отхвърли по съображения в представеното по делото становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това процесуален срок, от лице с правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
С
Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е заличено
погасеното по давност задължение на С.Г.Р. по Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на“ ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив за период 03.06.2016г.-31.12.2016г. в размер на 2136,31 лв.(от които 1355,88 лв. главница и лихва за
минало време в размер на 780,43 лв., начислена до 11.08.2022г.) и е оставено в
сила по Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на“
ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от
7730,48 лв, от които главница за периода от 03.06.20176 г. до 31.10.2019 г. в
размер на 6049.04 лв. и лихва в размер на 2681.44 лв., начислена до 11.08.2022
г., както и допълнителна лихва на основание чл.113 от КСО. Решението е получено
на 28.09.2022г., а жалбата срещу него е постъпила в Административен съд Пловдив
на 10.10.2022г.
В
изпълнение на съдебно разпореждане е изпратена административната преписка с
писмо с вх. № 19804/26.10.2022г.
От административната преписка се установява
следното:
Издадено е Разпореждане № 58080234512,
Протокол № N61439/16.11.2016 г. (л.43, т.1) за
отпускане на лична пенсия ОСВ на С.Р. и Разпореждане № **********, Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) за отпускане на добавка
по чл.84 от КСО.
С Разпореждане № 58080234512, Протокол №
2140-15-1/05.01.2021 г. (л.244) е прекратена получаваната от С.Г.Р., ЕГН ***********,
пенсия за ОСВ, считано от 03.06.2016 г. и е отменено Разпореждане №
58080234512, Протокол № N61439/16.11.2016 г. (л.43, т.1) за отпускане на ЛПОСВ и Разпореждане № **********,
Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) за
отпускане на добавка по чл.84 от КСО и всички последващи, както и се отказва
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Госпожа Р. е оспорила това
разпореждане пред директор на ТП на НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата с
Решение № 2153-15-32/12.02.2021г. Решението на директора е оспорено пред
Административен съд Пловдив. По делото е постановено Решение № 2077/05.11.2021
г., постановено по адм. д. № 553/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу Решение №
2153-15-32/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № **********, Протокол № 214-15—1/05.01.2021 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. С решение № 7259/19.07.2022 г.,
постановено по адм. д. № 12276/2021 г. по описа на ВАС е оставено в сила
първоинстанцииното съдебно решение.
С.Г.Р. е получавала ЛПОСВ, отпусната с
Разпореждане № **********, Протокол № N61439/16.11.2016 г.
по условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСЖО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО)
№883/2004 г., считано от 03.06.2016 г. За определяне правото и размера на
пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 19 г. 07 м. 11
д., от трета категория труд – 09 г. 00 м. 26 д., общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд, съгласно чл.104 от КСО – 33 г 07 м. 02 д. и
осигурителен стаж за право на пенсия и за определяне на размера, положен в
Испания – 03 г. 01 м. 22 д. и навършена възраст 57 г. 09 м. към датата на
заявлението.
Считано
от 16.05.2019 г., с Разпореждане № 58080234512, Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) на С.Р. е отпусната
добавка по чл.84 от КСО.
Във
връзка с получени формуляри от испанския осигурителен институт и приложени
заверени копия на документи, удостоверяващи стаж, положен на територията на
Република България, данните по които, се различават от представените от Р. за
отпускане на пенсия в Р България в ТП на НОИ – Пловдив, е стартирана процедура
по реда на чл.108, ал.1, т.1 от КСО за установяване на осигурителния й стаж и
правомерността на получаваната от нея ЛПОСВ.
В
хода на развилото се административно производство са предприети всички възможни
и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж на
С.Р., при спазване на принципите на служебното начало, визирани в чл.9 от АПК, като
са извършени две проверки от контролните органи по чл.108, ал.1 от КСО, като
резултатите първата проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-1-5-00705769/15.01.2020 г. (л.146,
т.1). В протокола са изложени всички извършени от проверяващия орган действия и
документи, като е посочено, че осигурителят „Кочо Честименски“ АД е
предоставило разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за
периода от м.05.1981 г. до м.12.2002 г. и трудовото досие на С.Р.. В протокола подробно
са описани периодите на съответната длъжност, която е заемала Р., с отбелязани
работни дни и отпуски, и в резултат на установените нови факти и обстоятелства
относно длъжността, заемана от Р. при осигурителя, той е издал ново
удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж № 03/20.01.2020 г., като е
анулирал данните в удостоверение № 32/11.11.2019 г.
Резултатите
от извършената втора проверка са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-15-00782727/09.07.2020 г. (л.228, т.2), в които подробно са описани всички
действия на проверяващите и са посочени по периоди работните места, които Р. е
заемала в „Кочо Честименски“ АД. Установени са при проверката нови факти и
обстоятелства относно длъжностите, които е заемала С.Г.Р., и доходите, които е
получавала, а именно: - осигурителят „Кочо Честименски“ АД - Пловдив е
предоставил разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за
периода от м.01.1985 г. до м.12.1987 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.2002 г.,
поради което последният е издал ново удостоверение обр. УП – 2 за осигурителен
доход с изх. № 17/09.07.2020 г. и № 18/ 09.07.2020 г. Същите са приложени към
протокола (л.229 и л.230, т.2).
В резултат на събраните доказателства е
формиран извод за редовно оформен осигурителен стаж за периода от 24.03.1975 до
06.05.2015 г. е установено, че Р. има осигурителен стаж по категории и
продължителност, както следва: - 21 г. 10 м. 14 д. – от втора категория труд;
03 г. 02 м. 10 д. – от трета категория труд, общ осигурителен стаж, превърнат
към трета категория труд, съгласно чл.104 от КСО – 30 г 06 м.13 д. и потвърден
осигурителен стаж за право и размер на пенсията, положен в Испания – 03 г. 01
м. 22 д. Определен е общ осигурителен стаж от България и Испания – 33 г. 08 м.05
д.
При
наличието само на този действително положен осигурителен стаж и навършена
възраст 57 г 09 м. 10 д. към датата на заявление с вх. №
2113-21-4151/03.06.2016 г. за отпускане
на ЛПОСВ, С.Р. няма право на такава, отпусната на основание §4 ал.1 от ПЗР на
КСО и по условията на чл.68 ал.1 -2 от с. к., както и на добавка по чл.84 от КСО от 16.05.2019 г., тъй като отпада основанието за получаването й.
В процесното Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив се посочва, че Р., в чиято тежест е да докаже наличието
на осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ, не е представила
доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, поради
което е прието за недоказвано това обстоятелство, поради което се сочи, че Р. е
била недобросъвестна, както и при подаване на заявлението за отпускане на
ЛПОСВ, така и при получаване на същата, тъй като си у послужила с документи с
невярно съдържание и правото на пенсия е определено въз основа на осигурителен
стаж, който тя не е придобила.
В
подкрепа на извода за недобросъвестност от страна на Р., при получаването на
пенсия, на която тя не е имала право, се посочва и разпоредбата на чл.9, ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС, в действащата редакция/,
според която за административния орган липсва нормативно установено задължение
да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за осигурителен стаж,
тъй като те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, и
подлежат на връщане на лицата, след произнасяне на административния орган.
При
тези обстоятелства на основание чл.98, ал.2, т.2, във връзка с чл.113 и чл.114,
ал.1 от КСО, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив с Разпореждане
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. е
разпоредил С.Г.Р. да възстанови недобросъвестно получена сума за ПОСВ в размер
на 10 866.76 лв., от които главница за периода от 03.06.2016 г. до
31.10.2019 г. в размер на 7 404.92 лв. и законната лихва от 3 461.87
лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 11.078.2022 г.
Недоволна
от това разпореждане Р. го обжалва пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който
с оспореното пред настоящата инстанция Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г., на
основание чл.117, ал.3 и чл.115, ал.1 от КСО, е заличил погасено по давност
задължение на С.Г.Р. по разпореждането от 11.08.2022 г. за периода 03.06.2016г.
– 31.12.2016 г. в размер на 2 136.31 лв., от които 1 355.88 лв.
главница и лихва заминало време в размер на 780.43 лв, начислена до 11.08.2022
г., и е оставил в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. в
частта за събиране на сумата от 8 730.48 лв., от които 6 049.04 лв.
главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. и лихва за минало време
2 681.44 лв., начислена към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по
чл.113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.
За
да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че направеното от Р.
възражение относно наличието на недобросъвестност е неоснователно, поради
следните съображения:
Разпореждане
№ РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. е издадено въз основа на влязло в сила
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. В частта по отношение на установения от
проверката на контролния орган по чл.108 от КСО осигурителен стаж, решаващият
орган е възприел изцяло мотивите на ръководителя на ПО в оспореното
разпореждане, като е посочил, че С.Р. с доказателствената тежест да установи по
пътя на пълно и главно доказване осигурителния стаж, зачетен от пенсионния
орган при отпускане на пенсията, не го е доказала. Формирал е крайния си извод,
че при наличието само на този действително положен осигурителен стаж и
навършена възраст – 57 г. 09 м., безспорно е установено, че Р. не е придобила
право на ЛПОСВ по § 4 ал.1 от ПЗР на КСО и по условията на чл.68 ал.1 -2 от
с.к. към 03.06.2016 г., съответно и на добавка по чл.84 от КСО. Отпаднало е
основанието й за получаването на пенсията за ОСВ.
Като
е изложил подробни мотиви относно погасителната давност, директорът на ТП на
НОИ – Пловдив е констатирал, че на С.Г.Р. следва да се признае за погасено по
давност и заличи вземането на НОИ от последната, по Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. за периода от 03.06.2016 г. до 313.12.2016 г.
Неразделна част от решението са
справки: № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 03.06.2016
г. до 31.10.2019 г.; № 2 за размера на заличеното по давност задължение за
периода от 03.06.2016 г. до 31.12.2016 г. и № 3 за размера на оставащото
задължение за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.201 г.
В
хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно-графическа експертиза, която категорично установява, че подписът от
името на С.Г.Р. след „упълномощител“ в пълномощно от 20.05.2016 г. и в
заявление за отпускане на пенсия и добавка и УП -1, в долната част след „подпис
на заявителя за пенсия“, не е изпълнен от А.Д.Б./Г., Н.И.Г. и Л. Б.Л..
В
съдебно заседание на 10.04.2023 г. са разпитани като свидетели лицата: Н.И.Г. и
Л. Б.Л.. От показанията на Г. се установява, че не познава жалбоподателя Р.
лично, не е работила във фирмата на майка си – А.Б. и не е попълвала на С.Р.
документи във фирмата на майка си за подаване в НОИ. От показанията на свид. Л.
се установява, че познава жалбоподателя, тъй като участва в наказателно дело
срещу него и други лица, но не е извършвал дейност във връзка с адресната
регистрация на Р. и отказва да говори повече, тъй като има друго наказателно
дело срещу него, което не е приключило.
В хода на съдебното производство към делото
са приобщени: - постъпилите с жалбата и с административната преписка
доказателства; обвинителен акт, депозиран с молба вх. № 1405/20.01.2023 г. по
описа на съда; Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия; адм. д. №
553/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив; Решение №
2153-15-70/14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и постъпили
писмени доказателства с молба вх. 17782/13.09.2023 г., представени от ответната
страна.
От
Решение № 2077/05.11.2021 г. (л.264, т.2), постановено по адм. дело № 553/2021
г. по описа на Административен съд – Пловдив и Решение № 7259/19.07.2022 г.,
постановено по адм. дело № 12276/2021 г. по описа на ВАС, от се установява, че С.Г.Р.
е оспорила Решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Р. срещу Разпореждане № **********,
Протокол № 61439/16.11.2019 г.,
Разпореждане № **********, Протокол № Y01376/16.09.2019
г. и всички последващи разпореждания на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив, и е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-1/05.01.2021 г., с което на С.Г.Р. е прекратена отпуснатата ЛПОСВ, считано от 03.06.2016 г. Жалбата на Р.
е отхвърлена с Решение № 2077/05.11.2021 г. (л.264, т.2), постановено по адм.
дело № 553/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, което е влязло в
законна сила. С това решение е прието, че ТП на НОИ – Пловдив е преценил всички
релевантни по въпроса за изменението на ЛПОСВ на С.Р., доказателства. Установен
е по категоричен начин действително положеният осигурителен стаж на С.Р. към
момента на подаване на заявлението – 03.06.2016 г., който както следва: - 21 г.
10 м.14 д.- втора категория, 03 г. 02 . 10 д. – трета категория, общ
осигурителен стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат в трета категория – 30 г
06 м.13 д. и осигурителен стаж, положен в Испания – 03 г. 01 м.22 д., или общо
– стаж в България и Испания – 33 г. 08 м.05 г., при навършени 57 г. 09 м. 10 д.
към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
В
резултат на влязлото в сила Разпореждане № **********, Протокол №
2140-25-2/05.01.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, е
издадено Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г., потвърдено с
оспореното пред настоящата инстанция решение от 26.09.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получена сума за
пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019
г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението
на директора ТП на НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган,
в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98, ал.2
от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Съгласно чл.98, ал.2 от КСО длъжностните
лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии, като оправомощен субект в чл.98 ал.1 т.1 от КСО.
С разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО е
въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно
изплатени суми за пенсии, а именно, че дължимите суми по разпорежданията се
събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл.114а, ал.3 или чрез предвидените в
чл.114, ал.5 способи, поради което се изключва приложението на общата
разпоредба на чл.114, ал.3 от КСО. Съгласно тази разпоредба, длъжностните лица
по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените
суми за пенсии. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от
неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е
органът, посочен в чл.98 ал.2 от КСО, което налага извода, че разпореждането е
издадено от компетентен орган.
В нормата на чл.114, ал.1 от КСО(на
основание, на която е издадено оспореното разпореждане) е предвидено, че недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на същия текст,
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение, а именно: 1. по чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2 т.2; 2. когато
след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на
изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени
доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност.
Според
съда в случая не е налице нито едно от сочените хипотези, като от съществено
значение за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените
суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е
било добросъвестно при получаването на сумите. Това е и спорният въпрос в
настоящото съдебно производство, което налага съобразяването на редица обстоятелства,
първото от които „ недобросъвестността“.
Действително, липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в
практиката е установено тълкуването на това понятие, а именно: получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както
и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. А невярно
деклариране е и непредставянето на релевантна информация на административния
орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на
истината относно релевантните факти.
Що
се отнася до възражението на жалбоподателя с доуточняващата молба от 20.01.2023
г., че Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ – Пловдив е постановено преждевременно и в противоречие с
разпоредбата на чл.54 ал.1 т.5 от АПК, е необходимо да се посочи следното:
В КСО не се съдържа разпоредба, която да
указва кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, приложение в настоящия казус следва
да намери чл. 296 от ГПК, според който в сила влизат решенията: 1. които не
подлежат на обжалване; 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна
жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в
последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на
определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна жалба не е
допусната за разглеждане или не е уважена.
С
оглед горните правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е
обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване, същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и
когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото
в сила разпореждане означава изчерпване на дадената по силата на правна норма
компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение.
Преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е
разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии. Поради тази причина, влезлият в сила
административен акт гарантира на адресата си окончателно и непререшимо
осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е
установено в акта. Наличието на влязъл в сила такъв акт, означава, че даденото
с него разрешение на конкретен административен въпрос е задължително не само за
адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда,
затова обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена.
Изложените доводи налагат да се приеме, че
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. (л.244, т.1),
послужило като основание за издаване на процесното разпореждане, е влязло в
законна сила на 19.07.2022 г., а Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429 на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е издадено на 11.08.2022 г. Т.е.
последното разпореждане не е издадено преждевременно.
С
оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, според която установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на
приключване на устните състезания, фактът на стабилизация на разпореждането от
11.08.2022 г. следва да бъде изцяло съобразен при постановяване на настоящото
решение. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но с оглед разпоредбата на ал.2 от посочената норма,
правно значение имат и новонастъпилите факти, които променят съществувалото към
момента на издаване на административния акт фактическо и правно положение, и на
които е придадено обратно действие, т. е. последващите факти се вземат предвид,
ако действат с обратна сила, какъвто е настоящият случай. Ето защо, направените
в тази насока възражения, се явяват неоснователни.
Отделно
от това, в административната преписка липсват данни Р. да е подава заявления за
отпускане на пенсия с дати: 16.11.2016 г., 16.09.2019 г., 05.01.2021 г. и
12.02.2012 г. Единствените налични по административната преписка заявления са,
както следва: - заявление за отпускане на пенсия вх. 2113-21-4151/03.06.2016 г.
(л.7, т.1) за отпускане на ЛПОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО; заявление
за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален
пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване вх. №
2124-21-299/03.06.2016 г. (л.10, т.1); заявление за отпускане на пенсия и/или
добавка вх. № 2115-15-134/16.05.2019 г. за отпускане на наследствена пенсия/и и
добавка от починал съпруг (л.76, т.1) и заявление да отпускане на пенсия/и и
добавка вх. № 2113-15-65; 2113-15-66 и 2116-15-81 от 07.01.2020 г. за отпускане
на ЛПОСВ на основание чл.68 или чл.69б и чл.84 от КСО (л.178, т.1).
В тежест на жалбоподателя е да докаже
наличието на основанията за пенсиониране при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО
и по чл.68, ал.1-2 от с.к., но такова доказване не е извършено от негова
страна. При това положение и след като не са били налице условията за
пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно
получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение
касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно
получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото
в сила предходно Разпореждане № **********, Протокол № 2140-25-2/05.01.2021 г.
на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, по чл.99 ал.1 т.2
б."г" от КСО и Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент (ЕО) №
987/2009 г.
Изводите на административния орган не се
обориха в хода на настоящото съдебно производство, предвид дадените на
жалбоподателя изрични указания с Определение № 1873/22.11.2022 г. на съда.
От събраните и неоспорени от жалбоподателя
писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-графически експертизи от
производство пред ОС - Пловдив, и приетата по настоящото дело такава
експертиза, се установява, че в пълномощното и заявлението за пенсия има
положени подписи, които не са на А. Б., Н.Г. и Л.Л., както и не са изпълнени и
от С.Г.Р., вкл. и върху заявлението за прехвърляне на средствата във фонд
„Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Липсват обаче каквито и да било данни, а
само се твърди от жалбоподателя, че е подавал и други заявления (тези посочени
в доуточняващата молба и описани по-горе подробно в настоящото изложение),
съответно, да е разполагал с други удостоверения УП-2 и/или УП-3, които да е
представил и които да удостоверяват реалните му осигурителен стаж и доход,
поради което отговорността за декларираната невярна информация е изцяло негова.
Горното се подкрепя и от събраните по делото
гласни доказателства, които съдът кредитира дотолкова, доколкото последните
кореспондират със събраните доказателства по делото, но същите са крайно
лаконични и не променят по никакъв начин
изводите на административния орган,
Отделно от това, не е спорно, че към 03.06.2016 г. Р.
е имала навършена възраст 57 г. 09. 10 д. и осигурителен стаж, даващи й право
да се пенсионира по общия ред, поради което дори тя да не е посочила
документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от втора категория,съответно,
не той или упълномощено от него лице да ги е представило, за да се установи, че
е бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които е представил
и/или да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите. Такива
доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на административното, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2
от КСО през 2016 г. жените придобиват право на ЛПОСВ при навършена възраст 53
години, придобит осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години и
сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 94
точки.
Право на ПОСВ по чл.68, ал.1-2 от КСО
през 2016 г. жените придобиват при навършена възраст 60 години и 10 месеца и
придобит осигурителен стаж 35 години и 02 месеца по условията на трета
категория труд.
Предвид изложеното и събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че Р. няма право на пенсия по
реда на чл.69б, ал.2 от КСО от 03.06.2016 г., тъй като същата няма сбор от
продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 94 т., а има
сбор от 91 т. (възраст 57 г. 09 м. 10 д.
и осигурителен стаж – 33 г. 08 м. 05 д.). Въз основа на така установеното и относимите
законови разпоредби, безспорно се установява, че жалбоподателят не придобива
право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като същата няма
изискуемия осигурителен стаж 35 г. 02 м. и навършена възраст 60 г. 10 м., а има
33 г.08 м. 05 д. и навършена възраст 57 г. 09 м. 10 д.
Горните обстоятелства са наложили и
извода за липса на право на добавка по чл.84 от КСО от пенсия на починалия
съпруг на Р. – Й.Р., според която разпоредба, само пенсионер има право да
получава тази добавка от починал съпруг.
В тежест на жалбоподателя е да докаже
наличието на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по реда чл.69б, ал. 2
от КСО, както и по чл.68, ал.1.2 от КСО, което обаче не е сторено от негова
страна. Това не е сторено и в административно
производство, приключило с влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-1/05.01.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив. В
подкрепа на горното са и резултатите от първоначалната проверка на контролните
органи при ТП на НОИ – Пловдив, обективирани в Констативен протокол №
КП-5-15-00705769/15.01.2020 г. (л.146, т.1), включително и с приложената
кореспонденция между органите на ТП на НОИ – Пловдив и осигурителя „Кочо
Честименски“ АД.
В този смисъл следва да се отбележи, че
независимо от липсата на съдействие на жалбоподателя, компетентните органи, в
рамките на правомощията си по чл.108, ал.1, т.1 от КСО са извършили проверки,
като съгласно чл.108, ал.2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да
представят на контролните органи на НОИ исканите от тях документи, сведения,
справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване
на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ,
както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения.
Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по установяване
достоверността на осигурителния доход на С.Г.Р. във връзка с провежданото
разследване от отдел „Икономическа полиция“ при ОСД на МВР – Пловдив и
образуваните наказателни производства, което по същество е и проверката по
чл.108, ал.1, т.1 от КСО.
Независимо че е налице законово установено
стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска
или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на
заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на
неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби
относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на
недобросъвестно получени суми, поради което и ангажираните в тази връзка
доказателства не водят до различен извод (в този смисъл е и практиката на ВАС
по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г.,
VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд.,
Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение №
8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и др.).
При това положение лицето не установява да е
заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на
положения от него труд през годините при условията, даващи му право да се
пенсионира при условията на чл.68, ал.1-2 или чл.69б от КСО.
Отделно от това, следва да се вземе предвид
и фактът, че Р. твърди, а и безспорно е доказано, че тя не е подписала
заявлението за отпускане на лична пенсия по условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО,
не отрича обаче подаването му и получаването на пенсията, отпусната с
Разпореждане №**********, Протокол № 61439/16.11.2016 г., считано от 03.06.2016
г. Т. е. безспорно се установява, че С.Г.Р. няма право на пенсия, считано от
03.06.2016 г., не отрича подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия
през 2016 г., както и получаването на сумите по нея, и в същото време се
позовава на неподписаното от нея заявление за пенсиониране с вх. №
2212-21-141/03.06.2016 г. и пълномощно от 20.05.2016 г. Позоваването на
неподписано заявление е форма на недобросъвестност, още повече, че получаването
на пенсия при липса на основание за това, несъмнено е поведение, което е в раззер
с разпоредбите на закона и попада в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО, според
която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват
от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113.
Ето
защо, правилно е прието от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на
неправилно определената сума на основание чл.114, ал.1 от КСО.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя в уточняващата жалба, че не става ясно за кои
точно месеци се отнася удръжката – дали от заличените поради изтекла давност
или от тези след 01.01.2017 г. В
процесното решение, а и в разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ -
Пловдив, действително липсва подобна конкретизация на претендираните суми за
възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в справка в
табличен вид, неразделна част от решението (л.220-л.284, т.2).
С оглед изложеното, следва да се съобрази
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което, макар и прието
по време на действието на отменения ЗАП, е актуално и при действието на АПК),
според което "... Мотивите към административния акт или към резолюцията за
отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от
самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган, в съобщението до страните по чл.28, ал.1 от ЗАП, в
съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако
изхождат от същия административен орган, издал акта... ". Настоящият
случай е именно такъв, тъй като, безспорно, във въпросната справка,
съставляваща част от административната преписка, са посочени основанието,
конкретният размер на задълженията и, съответно, размерът на лихвите върху тях.
С
оглед установените по-горе обстоятелства, съдът счита, че жалбоподателят е бил
недобросъвестен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, както
при получаване на пенсията си за ОСВ, която определено не му се е полагала,
така и при подаването на заявлението и документите за отпускането й, с които
невярно са декларирани релевантни (за отпускането на тази пенсия) факти и
обстоятелства. Ето защо, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
изложено в жалбата в тази насока.
Неоснователно е възражението и в насока, че
съдебните решения, на които се основават пенсионните органи, са единствено по
отношение правото на пенсия към 03.06.2016 г., тъй като безспорно се установи,
че към 03.06.2017 г. жалбоподателят не е имал право изобщо на пенсия, а му е
била отпусната такава, без да има право на това, която впоследствие е изменяна,
вкл. и с добавка по чл.84 от КСО, а съобразно чл.98, ал.2, т.1, б.“а“ от КСО,
длъжностните лица по ал.1 издават и разпореждания за спиране на производството
по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия и/или добавка, когато в
хода на производството, възникне необходимост да бъде извършена проверка от
контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за
правото или размера на пенсията/добавката. В случая е извършена контролна
проверка, именно, с оглед установяване на обстоятелства от значение за правото
и размера на пенсията, респ. добавката.
Изложеното до тук обосновава крайния извод
за законосъобразност на Решение № 2153-15-270/06.09.2022 г. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив,
досежно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер на 8 730.48 лв., в това число,
главница в размер на 6 049.04 лв. за периода от 01.01.2017 г. до
31.10.2019 г., и лихви в размер на 2 681.44 лв., начислени към 11.08.2022
г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО до окончателно
погасяване на задължението.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, на основание чл.143 ал.3 от АПК, такива се следват на НОИ, в размер
на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК, Административен съд - Пловдив, ХVІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Р., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив,
в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, в частта за установената за събиране сума в общ размер
на 8 730.48 лв., от които 6 049.04 лв. главница и лихви в размер на 2 681.44
лв., начислени към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по чл.113 от КСО
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт - гр. София, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: