№ 122
гр. Видин, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320100799 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба вх. № 4908/28.04.2023г. от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД – София, чрез адв. В. Г. против В. Н. К. от гр. ******, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответницата по силата на допълнително споразумение за мобилен номер
+359********* от 18.09.2019 г., договор за лизинг от 18.09.2019 г. и договор за лизинг за
базови аксесоари от 16.12.2019 г. за сумата в общ размер от 288.59 лева, от които:
I. 58.59 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/05.10.2020 г.,
**********/05.11.2020 г., за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението.
II. 39.45 лева – незаплатени лизингови вноски, от които:
22.44 лева по договор за лизинг за базови аксесоари от 16.12.2019 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер +359*********,
17.01 лева по договор за лизинг от 18.09.2019 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
III. 190.55 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
18.09.2019 г. за мобилен номер +359*********.
1
Поддържа се, че дължимите суми не са платени от ответницата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца исковите суми, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответницата редовно уведомена, чрез назначен особен представител, не е подала
отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. В съдебно заседание процесуалния
представител на ответницата е направил възражение за наличие на неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП по отношение на запознаването на ответницата с ОУ и
шрифта на същите.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1568/2022г. по
описа на Районен съд – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 25.06.2019г., от който е видно, че ответницата е сключила
договор с ищеца за абонаментен план тотал + 11.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24
месеца. Представено е и допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
18.09.2019г. , от което е видно, че за посочения абонамент тотал +, ответницата ще заплаща
месечна такса 27.99 лева за срока на договора, а след срока на договора месечната такса ще
бъде 31.99 лева. Срокът на допълнителното споразумение е 24 месеца. Със сключването на
допълнителното споразумение, ответницата е получила и устройство Нокиа, модел 1Plus
Dual Red . Видно е от представения договор за лизинг от същата дата е, че страните са се
договорили ответницата да заплати за устройството обща лизингова цена от 78.47 лева, от
която 35.00 лева - първоначална лизингова вноска, а остатъкът да бъде изплащан на 23
месечни вноски, всяка от които по 1.89 лева.
Видно е също, че на 16.12.2019г. е сключен договор за лизинг на базови аксесоари –
пакет базови аксесоари за обща цена от 44.82 лева, платима на 23 месечни вноски, всяка по
1.87 лева.
Представени са и три броя фактури за периода от 05.09.2020г. до 04.01.2021г. с
начислени дължими суми по договорите.
От приложеното ч.гр.д. № 1568/2022г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е
издал заповед № 675 от 26.07.2022г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ
размер на 288.59 лева, от които:
I. 58.59 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/05.10.2020 г.,
**********/05.11.2020 г., за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020 г.
II. 39.45 лева – незаплатени лизингови вноски, от които:
22.44 лева по договор за лизинг за базови аксесоари от 16.12.2019 г., сключен във
2
връзка с договорен абонамент за номер +359*********,
17.01 лева по договор за лизинг от 18.09.2019 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********.
III. 190.55 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
18.09.2019 г. за мобилен номер +359*********.
Ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: по допълнително
споразумение за мобилен номер +359********* от 18.09.2019 г., договор за лизинг от
18.09.2019 г. и договор за лизинг за базови аксесоари от 16.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По допълнителното споразумение за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключено допълнително споразумение за мобилни услуги с
ответницата от 18.09.2019г.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответницата мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответницата не са ангажирани.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилно устройство и базови аксесоари. В договорите е уговорен подробен
погасителен план на лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху вещта като подпише
Договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на
срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като
заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани
мобилни услуги. В противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец
след изтичане на срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви
изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно
3
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си
да заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответницата да е върнала дадените на лизинг
мобилни устройства. Поради това, същата ще следва да заплати на ищцовото дружество
дължимите се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответницата да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Видно от посоченото в чл. 2 от
допълнителното споразумение, е че при прекратяване на договора по вина на потребителя
преди изтичане на срока му, същият дължи на оператора неустойка в размер не повече от
трикратния размер на месечните абонаменти. При изчисляване на неустойката се взема
месечният абонамент, който е най-високият според условията на плана. Посочено е също, че
в случаите, в които е предоставено устройство на промоционална цена, потребителят дължи
и разликата между стандартната цена на устройството / в брой без абонамент/, съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя при предоставянето му/ в брой или съответно общата лизингова цена по
договора за лизинг/ , каквато съответства на оставащия срок на договора.
В случая, дължимата неустойка следва да се изчисли на база на три месечни
абонаментни такси при стандартна такса по допълнителното споразумение без ДДС или
26.66 лева по 3 възлиза на сумата от 79.98 лева. Съгласно договореното, неустойката следва
да се изчисли и върху разликата за ползваното мобилно устройство Нокиа , която възлиза на
сумата от 64.26 лева или общо дължимата неустойка е в размер на 144.24 лева, до който
размер исковата претенция ще следва да се уважи. Над тази сума до претендираната такава
претенцията следва да се отхвърли, тъй като ищецът начислява неустойка за предоставени
на абоната отстъпки до оставащия край на срока на договора, което е недопустимо.
4
Възражението на процесуалния представител на ответницата за наличие на
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП по отношение на
запознаването на ответницата с ОУ и шрифта на същите, е неоснователно. Видно е от
представената по делото декларация- съгласие, че при сключване на допълнителното
споразумение от 18.09.2019г. на ответницата са връчени ОУ на оператора, такива са връчени
и на 25.06.2019г. при сключване на договора за мобилни услуги, което е в съответствие с
разпоредбата на чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, съгласно която при сключване на договор при
общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с неговия подпис. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, на която се
позовава особения представител, визира неравноправна клауза, която налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Процесуалният представител не изясни с кои точно клаузи не е
имала възможност да се запознае ответницата.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
размер на 20.98 лева за платена държавна такса, за особен представител в размер на 300.00
лева и 180.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 172.10 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ул. ******, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 58.59 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/05.10.2020 г., **********/05.11.2020 г., за периода от 05.09.2020 г. до 04.11.2020
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението по издадена Заповед № № 675 от 26.07.2022г . за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1568/2022г . по описа на
РС – Видин.
5
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ул. ******, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 39.45 лева – незаплатени лизингови вноски, от които сумата от 22.44
лева по договор за лизинг за базови аксесоари от 16.12.2019 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359********* и сумата от 17.01 лева по договор за лизинг от
18.09.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 22.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението по издадена Заповед № № 675 от 26.07.2022г . за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1568/2022г . по описа на РС – Видин.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ул. ******, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* сумата от 144.24 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като
исковата претенция до сумата от 190.55 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. ****** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”,
ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в общ размер от 500.98 лева и разноски по заповедното производство в общ
размер от 172.10 лева.
Банковата сметка на ищеца е: IBAN: BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6