Р
Е Ш Е Н И Е
№ 648
гр. Бургас, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 1390 по описа на
БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Р.С., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2987532 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 400
лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно, като прави искане ЕФ да бъде анулиран или глобата да
бъде съобразена с предвидената в закона санкция.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява в съдебно зеседание.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден
електронен фиш за това, че на 01.09.2019 г., в 11:41 часа, в гр. ********************,
в посока към кръстовището с ул. Янко Комитов, с автоматизирано техническо
средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта до 50
км/ч, собственият му лек автомобил “Мазда ЦХ 5”, с рег. № ********, е бил управляван със скорост 72
км/ч или с 22 км/ч над разрешената скорост. Електронният фиш бил издаден за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
"Глоба" в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката
снимки.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От
правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от
протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Легална дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден
от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение
с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост – 72
км/ч. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост –
22 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмени доказателства са
представени копия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от която
става ясно, че посочената скорост е била засечена на 01.09.2019 г., в 11:41
часа. Доколкото снимките са изготвени със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство
по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представените като
писмени доказателства по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка, системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена на 07.06.2019 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. От
представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер ******** е регистриран лек автомобил Мазда ЦХ 5,
собственост на С.Р.С., ЕГН **********.
За така констатираното административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лв., на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Жалбата се явява основателна по
отношение на приложената санкционна разпоредба. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., а съгласно чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв. В
настоящия случай, безспорно от събраните по делото доказателства (л. 7) се
установява, че автомобилът е заснет да се движи със скорост от 72 км/ч (след
приспаднатия
толерансът от 3 %), при максимално разрешена скорост в населено място от 50 км/ч,
т.е. действително превишената скорост в случая е била 22 км/ч. Така, предвид императивния характер на правилото по чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, жалбоподателят е следвало да бъде наказан с глоба от
100 лв., който размер е точно определен в закона. Като не е сторил това
административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния
закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената материална
незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на издадения електронен
фиш, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието разпоредба по
т. 3, ал. 1 на чл. 182 от ЗДвП е значително по - благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, т. е. не се
влошава положението на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio
in pejus. Доколкото производството по оспорване на електронния фиш пред районен
съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр.
с чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните районни съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да
измени електронния фиш в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение при същите фактически положения. Допълнителен аргумент в тази връзка
е и разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, съгласно която влизат в сила
електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
В заключение, електронният фиш следва да
бъде изменен единствено в санкционната част.
С оглед решението за изменение на
електронния фиш и направеното искане от страна на представителя на АНО (л. 5-6
от делото), в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като
липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност
в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер
от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 2987532 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя С.Р.С., ЕГН **********, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 400 лева,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 400 лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС