№ 304
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С протоколно решение от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. №
40389/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 62 състав, съдът е поставил в дял на
съделителя И. А. А. делбения недвижим имот, съставляваш ГАРАЖ № 4, с
площ от 22.28 кв.м., при съседи: гараж № 1, блок, двор и проход, с
идентификатор 68134.408.188.1.13. по КККР на гр. София, с адрес: гр. София,
раон "Оборище", ул. "****, като за уравнение на дяловете го е осъдил да
заплати на другия съделител П. А. Г. сумата 2 731.5 лв. Със същото решение
съдът е отхвърлил претенцията на П. А. Г. за заплащане на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС за личното ползване от страна на И. А. А. на делбения имот
в периода от 01.01.2015 г. до окончателното приключване на делбата в размер
на 1500 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал съделителят П. А.
Г., който в срока по чл.259, ал.1 отГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост и неправилност поради допуснати нарушения на материалния
1
закон и на процесуалните правила. По-конкретно поддържа, че
предпоставките за възлагане на имот не са били налице, а по претенцията по
сметките обосновава становище, че личната покана за ползване, която
изисква разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, може да се отправи и устно в
съдебно заседание, което се протоколира, по аналогия с посочена от
жалбоподателя съдебна практика. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението и вместо това да възложи имота на въззивника, евентуално
- да го изнесе на публична продан, като уважи и претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС така, както е предявена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
съделителя И. А. А., който оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения, като намира решението на СРС в за правилно.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен
от посоченото в жалбата. При тези правомощия Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, във втората фаза по извършването й.
С решение от 26.08.2016 г., постановено по същото гр. дело №
40389/2013 г., СРС е допуснал да се извърши делба между съделителите И. А.
А. и П. А. Г., конституиран в хода на процеса на мястото на починалата Г.И.,
на процесния съсобствен помежду им недвижим имот, представляващ гараж
№ 4, с площ от 22.28 кв.м., с идентификатор 68134.408.188.1.13. по КККР на
гр. София, с адрес: гр. София, раон "Оборище", ул. "****, при квоти от 15/16
ид.ч. за И. А. и 1/16 ид.ч. за наследодателката на П. Г. - Г.И.И..
Основният принцип, който се съблюдава при определяне на начина, по
който следва да бъде извършена съдебната делба, е всеки от съделителите да
получи реален дял. Поради това и разпоредбата на чл.69, ал. 2 от ЗН
предписва, че всеки наследник може да иска своя дял в натура, като по силата
на чл. 34, ал.2 от ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и
за делба на съсобствен имот. Когато предмет на делбата е само един имот и
той е неподеляем, т.е. не могат да бъдат формирани реални дялове според
броя на съделителите, съгласно чл. 348 от ГПК съдът изнася имота на
публична продан.
2
По изключение, имотът може да бъде възложен на един от
съделителите, но при спазване на всички предвидени от закона в чл. 349, ал. 1
и 2 от ГПК предпоставки. Според чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност (т.е.
придобито е от двамата съпрузи през време на брака в резултат на съвместния
им принос), и тази обшност е прекратена с развод, съдът може да го възложи,
но само на онзи от бившите съпрузи, на когото е предоставено упражняването
на родителските права над децата от брака, ако той няма друго, собствено
жилище. В случая посочената хипотеза очевидно не е налице, тъй като
страните по делото нито са бивши съпрузи, нито са прекратили брака си с
развод, нито имат деца и семейно жилище, придобити през него. Съгласно чл.
349, ал. 2 от ГПК, единстеният друг случай, в кото възлагането се допуска, а
делбеният имот да е наследствен, неподеляем, да представлява жилище и
съделителят с възлагателна претенция, бидейки наследник, при откриване на
наследството да е живял в него и да не притежава друго жилище. В
процесния казус тези предпоставки за възлагане също не са налице: имотът
според заключението на вещото лице П. Костов, изготвил съдебно-
техническата експертиза, наистина е неподеляем, но той не е жилищен,
макар фактически да е преустроен като такъв и да не може да се ползва
по предназначение като гараж, нито е наследствен, тъй като ищецът А.
е придобил своите 15/16 ид.ч. от него по замяна от Р.Ч., който от своя
страна ги е придобил от М. и А.Й. с нотариален акт № 75/2001 г., а
праводателката на другия съделител - Г.И., се е легитимирала като
собственик на останалата 1/16 ид.ч. по приращение, договор за групов
строеж и давност. Както това изрично е прието в т.8 от Тълкувателно
решние № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при нито една от хипотезите на смесена
съсобственост (възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част
от имота и наследяване и др.) съдът не може да извърши делбата чрез
възлагане на делбения имот. Вложеното от законодателя виждане във
формулирането на нормата, че пазарният икономически критерий е
определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури
на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-
справедливото парично възмездяване при продажбата на имота на публична
продан. Другият съделител също не отговаря на законовите изисквания за
3
възлагане: обстоятелството, че притежавал апартамент, но нямал друг гараж,
декларирано от него в молбата му от 09.07.202 г., е достатъчно, за да бъде
възлагателната му претенция оставена без уважение. Следователно,
неправилно първоинстанционният съд е приел, че делбеният имот може да
бъде възложен на един от двамата съделители, тъй като в конкретния случай
не са налице кумулативно необходимите предпоставки на нито една от
посочените хипотези на чл. 349 от ГПК.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, решението в тази част като неправилно, следва да бъде
отменено и вместо него имотът да бъде изнесен на публична продан.
Относно претенцията по сметките изводите на двете инстанции по
същество съвпадат. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки
съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Това правило е общо за всички видове
съсобственост, поради което същото е приложимо и по отношение на
съсобствеността, възникнала в процесния случай. Когато общата вещ се
използва лично само от един съсобственик, а другият съсобственик е лишен
от възможността да я ползва и да си служи с нея, ползващият я съсобственик
дължи на неползващия обезщетение за ползите, от които го е лишил, след
поканата за това. В настоящия случай съделителят Г. не е отправил покана
до съсобственика си А. за предоставяне на ползването, респ. за плащане на
обезщетение вместо него - нито с отговора на исковата молба, нито
извънсъдено. Ето защо, незамисимо, че във вторага фаза на делбата не е
доказано и че съделичетял А. ползва еднолично имота, в тази част, с която
този иск е отхвърлен като недоказан, решението на СРС се явява правилно,
поради което следва да се потвърди.
При този изход на делото и при зачитане възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, на въззивната страна П. Г. следва да бъдат
присъдени 766.79 лв., направени разноски пред въззивния съд съразмерно
уважената част от жалбата му. Същевременно с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемият А. също следва да бъдат
присъдени разноските пред въззивната инстанция, съразмерно отхвърлената
част от жалбата, до сумата в размер на 2536 лв., предвид основателността на
4
насрещното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. №
40389/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 62 състав, В ЧАСТТА, в която е
поставен в дял на И. А. А. делбения недвижим имот, съставляваш ГАРАЖ №
4, с площ от 22.28 кв.м., при съседи: гараж № 1, блок, двор и проход, с
идентификатор 68134.408.188.1.13. по КККР на гр. София, с адрес: гр. София,
раон "Оборище", ул. "****, като за уравнение на дяловете го е осъдил да
заплати на П. А. Г. сумата 2731.5 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като неподеляем следния
недвижим имот: ГАРАЖ № 4, с площ от 22.28 кв.м., при съседи: гараж № 1,
блок, двор и проход, с идентификатор 68134.408.188.1.13. по КККР на гр.
София, с адрес: гр. София, раон "Оборище", ул. "****.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. №
40389/2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 62 състав.в останалата част, с която е
отхвърлена претенцията на П. А. Г. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.
2 от ЗС за личното ползване от страна на И. А. А. на делбения имот в периода
от 01.01.2015 г. до окончателното приключване на делбата в размер на 1500
лв.
Решението в частта относно начина на извършване на делбата подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните за
изготвянето му, чрез връчване на препис от същото, а в останалата му част е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5