Р
Е Ш Е
Н И Е №
129
гр. Кюстендил,
28.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в откритото съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм. дело № 114 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т.М.И. ***, чрез пълномощника си адв. Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, за заплащане на обезщетение в размер общо на 400.00 лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1360/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, по съдебно оспорване на НП № 30-0000502/14.08.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, отменено с влязло в сила решение на ДРС от 25.02.2019 г. Ищецът иска присъждане на деловодните разноски, сторени и в настоящото производство. Ответникът Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, не изразява становище по исковата молба.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
С НП № 30-0000502/14.08.2018 г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, на ищецът Т.М.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.Пр. за нарушение по чл. 45 т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, извършено на 25.07.2018 год.
Издаденото наказателно постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Дупница, като по депозираната на 01.10.2018 г. жалба е образувано НАХД № 1360/2018 г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. Р.Б. ***, въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на Договор за правна защита и съдействие серия АВ, № **********, сключен на 28.09.2018 год. Съобразно договорните клаузи, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 400.00 лв., което следва да се заплати в брой. Видно от протокола за съдебното заседание, съдебното производството пред ДРС е проведено с участието на адв. И.. С Решение № 35 от 31.01.2019 год. по НАХД № 1360/2018 г., съдът е отменил оспореното наказателно постановление по съображения за незаконосъобразност. Съдебният акт не е обжалван по касационен ред пред Административен съд – Кюстендил.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие серия К, № **********, сключен на 08.03.2019 г., касаещ защита и правна помощ по настоящето дело. Събразно договорните клаузи, адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 400.00 лв., което следва да се заплати в брой. Видно от протокола за съдебното заседание, съдебното производство пред АС – Кюстендил е проведено с участието на адв. Б., като същият е представил и списък на дължимите разноски, съгласно чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Съдът, като взе предвид установените факти и на основание чл. 235 ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление в съответствие с правилото по чл. 204 ал. 1 от АПК вр. с чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, имуществени вреди. Ответникът - Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, която е издала НП, има качеството на юридическо лице и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по правилото на чл. 205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последният е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС, касаещо обезщетенията за вреди от наказателно постановление.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че наказателното постановление е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на НП е установена с влязлото в сила на 25.02.2019 г., решение на РС – Дупница по НАХД № 1360/2018 г., с което е отменено процесното НП № 30-0000502/14.08.2018 г. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер общо на 400.00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1360/2018 г. на Дупнишкия районен съд, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото НП. Съдът счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищецът, който е жалбоподател в производството пред ДРС, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищецът - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е бил издадено незаконосъобразното НП от административния орган. Обжалването на същия е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищцата и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ. Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че липсва друг процесуален ред, по който могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН и НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно - наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищецът писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК. Видно от Договор за правна защита и съдействие серия К, № **********, сключен на 28.09.2018 год. между ищецът и адв. Р.Б. за процесуално представителство по НАХД № 1360/2018 г. по описа на ДРС, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 400.00лв., което следва да се заплати в брой, като платената сума в брой при подписване на договора е 400.00 лв.
От преценката на посочените доказателства и съобразявайки приложимото право, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 400.00 лв., респ. причиняването на претендираната имуществена вреда в пълен размер. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. В случая уговореното възнаграждение е в размер на 400.00лв., видно от сключения договор, като плащането му е уговорено да се извърши в брой, което е извършено. Разходите за същото са действително извършени и представляват пряка имуществена вреда от незаконосъобразното НП.
Ищецът е доказал заплащането, което се доказва с издадената от адвоката квитанция. Същата е първичен счетоводен документ, чиято доказателствена сила не е оспорена от ответника по установения процесуален ред и не е опровергана с допустимите доказателствени средства, поради което съдът я зачита като годно доказателствено средство за установяване на правнорелевантния факт на извършеното плащане. Горното се отнася и за заплатения хонорар от 400.00 лева изплатени в брой за защита по настоящото дело в АС – Кюстендил. Налице са доказателства за извършени действителни плащания на суми в размера и в срока, уговорен с договора за правна защита и съдействие, а от там и за основателност на исковата претенция в пълния и размер.
На последно място, съдът приема, че липсват основания за приложение на хипотезите, предвидени в нормата на чл. 5 от ЗОДОВ. При условията на чл. 5 от ЗОДОВ, претендираното обезщетение за вреди би отпаднало или неговия размер би бил намален, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно - следствена връзка с поведението на увредения или когато последния недобросъвестно е създал предпоставки за издаване на незаконосъобразното НП. Такова поведение не се доказва да е осъществено от ищецът по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, който уважава в пълния му размер.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски в размер на 410.00 лв. Разноските включват 10.00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 204 ал. 1 АПК във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,
Административният съд
Р Е Ш И:
///
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, пл. “***” № 1 да заплати на Т.М.И. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 400.00 лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 1360/2018 г. по описа на Районен съд - Дупница, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 30-0000502/14.08.2018 г., издадено от Началник отдел „Автомобилна администрация“ Кюстендил, отменено с влязло в сила решение на РС - Дупница от 25.02.2019 г.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, пл. “***” № 1 да заплати на Т.М.И. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410.00 лв., от които държавна такса – 10.00 лв. и адвокатско възнаграждение – 400.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: