РЕШЕНИЕ
№ 13814
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110105950 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
31773/01.02.2024г., с която ищецът А. Д. К. е предявил срещу ответника Л. В******
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания, накърняване на честта и
достойнството, душевен дискомфорт и притеснение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г., по време на заседание на Научния съвет на
Института по микробиология *****, в което са участвали петнадесет членове от общо
двадесет и един, сред които и ответникът, по време на разискване по т. 5 от дневния ред
ответникът К. е заявила следното: „Аз много исках тази лаборатория да просъществува.
Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна лаборатория за
алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него,
това е един некоректен човек, лъжец и измамник”. Тези думи са били възприети от
членовете на Научния съвет, присъствали на заседанието, както и са били вписани в
протокол, изготвен от протоколчика на Научния съвет *****, подписан от секретаря и
председателя на Научния съвет. Твърди, че за извършеното деяние срещу ответника е
подадена тъжба от ищеца, по която е образувано н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС,
13 състав, за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146 от НК, по което е
постановена присъда № 87/20.04.2022 г., с която ответницата е била оправдана, като тази
присъда била потвърдена с решение № 731/19.10.2023 г., постановено по н. ч. х. д. №
5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав. В мотивите си към посочените съдебни
актове Софийски градски съд и Софийски районен съд са приели, че действително
ответникът К. е изрекла публично думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, които по
своето естество представляват обидни изрази, доколкото с тях тя е направила непристойни
изказвания за личността на ищеца, които са обективно годни да накърнят честта и
1
достойнството му. Поддържа, че поведението на ответника представлявало грубо
накърняване на честта и достойнството на ищеца, включително свързано с научната му
дейност и постижения. Накърнени били престижът и авторитетът на ищеца, освен пред
колегите му в ****, така и пред Съюза на българските писатели, към който ищецът членува.
Посочените обидни епитети и квалификации са били изречени публично пред голяма част от
бивши колеги и познати на ищеца, а впоследствие тези обиди са били узнати и от всички
останали, които са имали достъп до протокола от заседанието и са се запознали с неговото
съдържание. Ищецът, след като се е запознал с протокола от заседанието, се почувствал
обиден, принизен, омаловажен и нагрубен, като това му причинило душевен дискомфорт,
болка и страдание. Ищецът имал редица достижения в професионалната си сфера, успехи и
изграден безупречен авторитет, а изявленията, които ответникът употребила по отношение
на ищеца, че последният бил „некоректен човек, лъжец и измамник”, се отразили на ищеца
особено тежко. Изказванията на ответника към ищеца накърнили силно честта и
достойнството на ищеца, същите увреждали неговата безупречна репутация и доброто му
име. Ищецът изпитвал силно чувство на обида и от несправедливото грубо отношение
спрямо него. Посочените действия на ответника оказали отрицателно влияние върху
ежедневието на ищеца, мотивацията му за работа, способността му за сън и отдих, както и
на цялостното му качество на живот. Ищецът имал смущения на съня, станал напрегнат и
стресиран, изпитвал постоянно чувство на огорчение и душевна болка. Поддържа, че
деянието на ответника, въпреки че не представлява престъпление, съставлява непозволено
увреждане, доколкото накърнява честта и достойнството на ищеца, уронва неговия
авторитет и престиж пред неговите колеги, като по този начин и се омаловажават годините,
прекарани от ищеца, в труд за развитието на научната дейност и Института. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Л. В. К. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявения срещу нея иск. Поддържа, че изложените в
исковата молба обстоятелства, касаещи проведеното заседание на 29.07.2021 г. на Научния
съвет на Института по микробиология *****, за което ищецът твърди, че ответникът е
изрекла по отношение на ищеца думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, не
отговаряли на обективната действителност. Ответникът оспорва настъпилото в правна сфера
на ищеца увреждане, както и размера на претенциите за неимуществени вреди. Намира, че
обстоятелството, че ищецът не е присъствал на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021
г. изключва наличието на умисъл от страна на ответника да изрече позорящи изрази към
ищеца, с което да урони неговата чест и достойнството му. Изтъква, че на основание чл. 300
от ГПК въпросът за липсата на вина е доказан, с оглед мотивите на съдилищата в присъда и
решението относно липсата на умисъл на ответника. Твърди, че поведението на ищеца към
ответника може да се разглежда като обективна предпоставка за процесните твърдения, тъй
като в съвместната им работа ищецът не е изпълнил поети от него задължения към
ответника - да изготви и публикува обзор с приноса на членовете на екипа по изпълнение на
Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. на тема „Иновационни конструкции на
фотобиореакторина база интегрална концепция за утилизация на С02 и получаване на
метаболи от водораслова биомаса с висока биологична и имуностимулираща активности“ в
периода 06.12.2019 г. - 06.12.2022 г. и да заплати възнаграждение на ответника, с което свое
поведение ищецът, като ръководител на проект, към ответника, която е член на работния
състав по проекта, намира за некоректно, тъй като не е била компенсирана за извършената
от нея работа по същия проект, така и за извършения от нея научен труд не е получила
признание и заплащане. Изтъква, че популяризирането на случая е единствено поради
усилията на ищеца, а ответникът не е допускала и целяла, че процесните изрази ще бъдат
записани в протокола, а след това този протокол ще стане публично достояние или за него
2
ще узнаят други лица извън тесния кръг на Научния съвет на Института. Твърдяното от
ищеца накърняване на неговия личен престиж и авторитет пред останалите му колеги
поддържа, че е по причина на неговите действия по разгласяването на протокола от
заседанието на Научния съвет и образуваното от него като частен тъжител н.ч.х.д. №
12708/2021 г. по описа на СРС. Оспорва размера на претендираните от ищеца сума за
нанесените неимуществени щети като прекомерен, предвид обстоятелството, че описаното
поведение на ищеца към ответника действително обосновава извод за некоректност и
неспазване на поети задължения, с което обективно е допринесло за претърпените от него
вреди. Искането към съда е предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде
определен по-нисък размер на обезщетение.
Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
от Л. В. К. срещу ответника А. Д. К., за заплащане на сума в общ размер от 5200 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. №
12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС,
съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените
по тях възнаграждения, както и за сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние, сърцебиене, страх, че ще
бъде осъдена, опетняване на доброто й име и достойнство, влошаване на взаимоотношения с
колеги, роднини и приятели, ниска самооценка, здравословни проблеми, вследствие на
посочените съдебни производства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на насрещните искове- 10.06.2024г. до окончателното им изплащане.
Ищецът по насрещните искове твърди, че във връзка с образуваното по частна жалба
на ответника по насрещния иск наказателно производство заплатила възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС,
13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, съгласно договори за правна
помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените по тях възнаграждения.
Твърди, че през времетраенето на проведеното наказателно производство, продължило до
19.10.2023г., изпитвала стрес, страдала от безсъние, страх, че ще бъде осъдена, било
опетнено доброто й име в обществото, личностната й оценка била изключително занижена,
затруднено било общуването й с колеги, роднини и приятели, както и силно влошено
здравословното й състояние. Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 5200
лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, както и
сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещните искове до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът по насрещните искове - А. Д. К. е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба, в който оспорва тяхната основателност и допустимост. Поддържа, че
предявеният иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, представляващи
сторени разноски в хода на производството по предявена тъжба, е недопустим поради липса
на правен интерес. Намира, че за ищеца е била налице процесуална възможност да
претендира имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, образувано по подадената тъжба, а пропускането на тази
възможност не би могло да се преодолее с предявяването на иск по гражданскоправен ред.
Оспорва изложените от ищеца твърдения, като се излагат аргументи, че исковете са
недоказани поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на
деликтната отговорност. Поддържа, че подаването на тъжба не представлява противоправно
деяние, а ответникът по насрещния иск е упражнил своето конституционно право да подаде
тъжба като частен тъжител, действията му били добросъвестни и са били насочени и
извършени с оглед търсената от него защита. Подаването на тъжба и воденето на
наказателно производство, когато тъжителят твърди, че е пострадал от престъпление от
3
частен характер, представлява субективно право, регламентирано от закона, в частност чл.
148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 от НК, чието упражняване зависи от волята на лицето
повдигането и поддържането на обвинение по такава тъжба не представлява неправомерно
действие и не може да доведе до ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Поддържа, че е действал добросъвестно, което изключва презумпцията за виновност, така и
подаването на тъжба съставлявало правомерно действие. Оспорва за ищеца по насрещната
претенция да са настъпили сочените от нея вреди, да се е влошило здравословното й
състояние, като в тази връзка сочи, че представените медицински документи не установяват
констатации на лекуващ лекар, а твърдения на лекуваното лице. Поддържа, че подадената
тъжба не е разгласена публично, а в случай че наличието на наказателно дело от частен
характер е станало известно на по-широк кръг от хора,това обстоятелство не може да бъде
вменено във вина на ответника. Оспорва да е налице и причинно – следствена връзка между
деянието и твърдените вреди. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет неоспорен препис – извлечение от протокол № 22 от провело се на
29.07.2021г. заседание на ****** в който е отразено, че при разискването на т.5 от дневния
ред ответницата Л. В. К. е направила следното изказване: „Аз много исках тази
лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да
направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се
оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и
измамник…“. Установява се от представеното неоспорено електронно съобщение, че на
03.08.2021г. изготвеният протокол е бил изпратен по имейл на 23 лица. Със заповед от
29.04.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с Института по ****, считано
от 01.05.2021г.
Прието е извлечение от интернет сайта на Съюза на българските писатели, от което е
видно, че на 10.07.2019г. ищецът А. Д. К. е бил приет за член на Съюза.
Пред районния съд са представени и приети Диплом от 2018г. за високи научни
постижения за принос в утвърждаване на **** като водещ научен център, връчена от
Председателя на ****; Грамота от 24.05.2021г. за номинация на ищеца за Голямата награда
"****; Удостоверение за най-сваляна статия на ищеца на тема „Разработване на нов
неструктуриран модел за симултанна захарификация и ферментация на скорбяла до
получаване на етанол чрез рекомбинантен щам“; Авторско свидетелство № 37145 за
изобретяването на устройство за механично гасене на пяна; Патентоване на устройството за
механично гасене на пяна; Патентоване на изобретение, намиращо приложение в
хранително-вкусовата промиленост; Патентоване на устройство за аериране на течности;
Справка за разработено устройство за аериране на течности; Награда за постижения в
областта на поезията; Решение от 22.01.2024 г. по заявка за регистрация на полезен № 5844 с
наименование „*****. Приети са също така и няколко на брой статии на ищеца в превод на
български език, поздравителни писма и сертификати във връзка с твърденията на ищеца за
утвърждаването му като признат специалист с принос към развитието на науката.
Във връзка с твърденията на ответницата за неизпълнение от страна на ответника на
поети от него задължения по изготвяне и публикуване на обзор, липса на признание за
извършения от нея труд и неизплатено възнаграждение е представена възлагателна заповед
№ I-135/27.12.2019г., с която директорът на ****, във връзка с договор № **** е определил
работен колектив от 10 души, сред които са ищецът А. Д. К. и ответницата Л. В. к.. Приет е
препис и от административен договор № **** сключен между Фонд „Научни изследвания“ –
от една страна и А. Д. К. (ръководител на научния колектив) и Института по **** – от друга
страна (бенефициенти), който има за предмет финансиране на научноизследователски
проект с тема „Иновационни конструкции на фотобиореактори на база интегрална
4
концепция за утилизация на СО2 и получаване на метаболити от водораслова биомаса с
висока биологична и имуностимулираща активности“. Уговорено е на бенефициентите да се
предоставя финансиране в размер на 120 000 лева, съгласно условията на договора, както и
че фондът финансира в рамките на посочената сума разходите, свързани с изпълнението на
работните програми, направени от бенефициентите. В чл.4 от договора е посочено, че
всички разходи се извършват по нареждане на ръководителя на научния колектив и със
съгласието на бенефициентите относно целесъобразността на разхода. В чл.7 от договора е
уговорено предоставените средства да бъдат използвани съгласно насоките и финансовия
план (приложение № 3), което е неразделна част от договора, като в т.1, пр.2 от
приложението са предвидени 24 000 лева за възнаграждения на екипа на проекта.
Представена е служебна бележка от 28.02.2022г., издадена от ****, в уверение, че Л. В. к. не
е получила възнаграждение по договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019г.
Приет е амбулаторен лист от 27.02.2023г. на ответницата Л. В. к. с анамнеза за
отключено безсъние, сърцебиене, тежест в гърдите и високи стойности на кръвно налягане
до 200/100. Отразено е обективното състояние на ответницата като задоволително, същата е
адекватна със спокойно гърло и корем, чисто везилуларно дишане, тахиритмична сърдечна
дейност с ясни тонове, кръвно налягане от 160/100 и сърдечен пулс от 110 удара в минута,
като е поставена диагноза „други реакции на тежък стрес“. Представена е и консултация от
10.02.2024г., видно от която обективното състояние на ответницата е задоволително, същата
е адекватна, контактна, афебрилна. Представен е договор за правна помощ от 28.02.2022г.,
сключен между ответницата и адвокат Л. К., с който е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 2600 лева за изготвяне на отговор на тъжба от 07.09.2021г., подадена от А. К. и
за осъществяване на процесуално представителство по НЧХД № 12708/2021г. по описа на
СРС, НО, 13 състав. Приет е също така и договор за правна помощ от 01.03.2023г., сключен
между ответницата и адвокат Л. К., по който страните са уговорили възнаграждение в
размер на 2600 лева за изготвяне на отговор на жалба от 03.05.2022г., подадена от А. К. и за
осъществяване на процесуално представителство по ВНЧХД № 5064/2022г. по описа на
СРС, НО, 6 въззивен състав.
Приет е неоспорен препис от присъда № 87 от 20.04.2022г. по НЧХД № 12708/2021г.
по описа на СРС, НО, 13 състав, с която ответницата (тогава подсъдима) Л. В. К. е призната
за невинна в това, че на 29.07.2021 г. в гр. София публично – на заседание на Научния съвет
на института по микробиология към ****, в качеството си на длъжностно лице – заместник
директор на института по микробиология към **** при изпълнение на службата си е казала
нещо унизително за честта и достойнството на А. Д. К., като коментирайки т. 5 от дневния
ред на заседанието е заявила „Аз много исках тази лаборатория да просъществува.
Предложението ми беше доц. А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за
алгология. Факт е обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, той е
един некоректен човек, лъжец и измамник. Много съжалявам, че няма да можем да развием
тази тематика“, като това изявление било записано в протокола, поради което на основание
чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 1, т.1 и т. 4, вр. чл.146 от НК. Установява се от изготвените към присъдата мотиви, че
Л. В. К. е оправдана, тъй като същата не е предвиждала общественоопасните последици от
деянието си и не е искала или допускала настъпването им, т.е. не е действала с умисъл да
каже обидните думи за доц. К. „в негово присъствие“ – било пряко или опосредено, поради
което е прието, че поведението й не е съставомерно.
Прието е също така и неоспорен препис от решение № 731 от 19.10.2023г. по ВНЧХД
№ 5064/2022г. по описа на СГС, НО, 6 въззивен състав, с което е потвърдена
първоинстанционната присъда от 20.04.2022 г. по НЧХД № 12708/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 13-ти състав, като въззивният съд е приел, че деянието е
извършено от подсъдимата при липса на умисъл, поради което същото е несъставомерно от
субективна страна.
5
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на шестимата
свидетели Д.Е,Х.В,Х.М,Ю.Г,М.М,П.М.
Свидетелката Д.Г е посочила, че работи в Института по микробиология към **** от
м.05.2005г. Познава ищеца и ответника, като в качеството си на член на Научния съвет е
присъствала на събранието от 29.07.2021г. При достигане на т.5 от дневния ред, думата била
дадена на ответницата Л. к., която пред всички в залата и на висок глас казала, че не може да
работи с пенсионер, както и че ищецът А. К. е некоректен човек, лъжец и измамник, като
думите й били отразени в изготвения от заседанието протокол. В залата било тихо и
спокойно и свидетелката чула изреченото от Л. к., независимо че била седнала в края на
залата. Ищецът разбрал след заседанието за тези думи и бил ядосан и огорчен.
Свидетелят Х.Ш е посочил, че към момента е пенсионер. Познава ищеца от 53 години
и са близки приятели, виждат се често всяка седмица, като заедно са работили в Института.
В края на м.07.2021г. двамата се срещнали и ищецът споделил на свидетеля, че в Научния
съвет срещу него са изречени думите „лъжец, измамник и несериозен“, за което бил
съставен протокол, с който ищецът се сдобил след около месец. Този протокол бил показан
на свидетеля и в него се виждала нанесената обида. След изричането на тези думи, тонусът
на работа на ищеца спаднал, чувствал с некомфортно, притеснен, обиден и омерзен, имал
здравословни проблеми. По време на работа ищецът губел концентрация. Ищецът бил
световноизвестен учен с много цитати и публикации и изречените квалификации
съставлявали за него голям проблем.
Свидетелят Х.Н е заявил, че работи в Института по микробиология към ****, като
два мандата е бил директор и три мандата – заместник – директор, като към момента на
разпита завежда департамента по инфекциозна микробиология. Познава ищеца от 80-те
години. На 06.12.2019г. бил сключен договор ***, подписан от свидетеля, откогато двамата с
ищеца се виждали много често, а от м.07.2021г. до момента на разпита двамата се виждали
почти всеки ден. В началото на м.08.2021г. ищецът споделил на свидетеля, че по време на
заседание на Научния съвет са изречени обидни думи спрямо него – „непочтен човек, лъжец
и измамник“, от което ищецът силно се обидил, предвид всеотдайността му към работата и
науката. Ищецът бил много изнервен и не можел да разговаря нормално, бил отчаян,
депресирал се, почти на работел и се демотивирал, страхувал се да общува с други хора, като
освен това се оплакал на свидетеля, че е вдигнал високо кръвно и му се е покачила кръвната
захар. Свидетелят заявява, че е виждал документи, свързани със здравословното състояние
на ищеца. Ръководител на проекта по договор *** бил ищецът А. К., а ответницата к. била
един от участниците. През месец март 2021г. свидетелят напуснал този проект, като оттогава
сведения за неговото движение получавал единствено от ищеца. Между К. и к. възникнали
проблеми във връзка със стартирането на работата, тъй като трябвало да се подбере
подходящ щам за култивиране, като свидетелят разбрал, че ответницата к. е донесла щам и
хранителна среда, но е спряла дотам и други задачи не била изпълнила. Свидетелят смята, че
са възникнали и спорове относно възнагражденията, които следвало да се заплащат на
членовете на екипа, като средствата за тези възнаграждения били относително малка част
към фонд „Научни изследвания“, тъй като по-голямата част била за консумативи,
оборудване, форуми и представяне на резултатите. Възнаграждението се получавало за
отчетена конкретна дейност за определен период от време, като свидетелят смята, че
възнагражденията са получавани след първата година, когато е имало някакви
експериментални резултати. Възнагражденията се изплащали от Института по предложение
на ръководителя на проекта, въз основа на резултати, като всеки член правел индивидуален
отчет за свършената работа и на база на този отчет, на база изготвени публикации и други
активности се вземало решение каква сума и как да се разпредели тя. Важна част от
изпълнението на проекта съставлявало извършването на обзор, който бил основата, върху
която да се стъпи при извършване на експериментална работа, като за тези обзори не се
предвиждали средства към фонд „Научни изследвания“. Самият свидетел сочи, че е участвал
6
в извършването на обзор, но за него не е получавал възнаграждение. Ищецът К. отговарял за
цялостното изпълнение на проекта и за направените финансови разходи, както и за някои от
задачите по създаване на биореактори, процесите на мащабиране на култивиране и
получаването на биологично активни вещества и за създаването на математични модели.
Ответницата к. имала за задача да изучава физиологията на микроводораслите, но на
свидетеля не му е известно тя да е свършила нещо, което да е различно от предоставяне на
щам. Всичко това свидетелят научил от комуникацията му с ищеца, който споделял и
изпращал имейл съобщения. Свидетелят споделя, че ответницата не е участвала в
публикация, поради липсата на представени резултати, както и че не е получавала
възнаграждение по проекта.
Свидетелят Ю.И е дала показания, че познава спорещите страни, като с ответницата
к. е работила периодично от 2007г. С ищеца свидетелката се запознала покрай ответницата,
която я помолила да се включи в техния проект за микроводорасли към фонд „Научни
изследвания“. Работата на свидетеля и на ответницата била свързана с въвеждане на щамове
микроводорасли, като били и помолени да направят част от обзор, по който била
представена цялата необходима информация, но не последвало нищо след изпращането на
обзора на ищеца К.. Обзорът представлявал уводен материал, върху който да стъпи самият
проект. Последният отговарял за функционирането и конструирането на иновативни
биореактори, докато ролята на свидетеля и на ответницата била свързана с това, какво ще се
култивира. Възнаграждение не било получавано, както и средства за консумативи и
материали. Предложението за изплащане на възнаграждение се внасяло от ръководителя на
проекта, който за себе си внесъл такова предложение и му било изплатено възнаграждение.
Свидетелят не знае дали ответницата к. е била цитирана в статии. Посочено е, че е възможно
да бъде публикувана само част от обзора, но същата щяла да бъде с по – малка стойност. Не
било част от компетенциите на ищеца да оценява изготвения обзор, като за него не било
уговаряно възнаграждение, независимо че такова е било очаквано.
Свидетелката М.М е посочила, че познава спорещите страни, с които са колеги в
Института по микробиология към ****, както и че знае, че ищецът е водил наказателно дело
срещу ответницата. След започване на наказателното дело, ответницата посетила кабинета
на свидетелката, като е била притеснена, люлеела се и се намирала в нервен срив. Вдигнала
кръвно, като дори се наложило съпругът й да я прибере от работа, защото ответницата била
срината. Често се налагало на свидетеля да общува с ответницата к. по време на
наказателното дело и при срещите им ответницата била разтреперана, защото й се налагало
да дава показания пред полицията и да се явява в съдебни заседания. Водените дела се
отразили много зле върху здравословното й състояние, като скоро преди разпита на
свидетеля ответницата била хоспитализирана. Спрямо колегите си ответницата не била
променила отношението си и изпълнявала прекрасно своите служебни задължения като
ръководител. Свидетелката сочи, че е имало сутрини по време на наказателните дела, в
които ответницата е споделяла, че не е могла да спи поради постоянно пристигащите
призовки, но това не се отразило върху професионалните й отношенията с екипа.
Свидетелката е посочила, че е присъствала на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021г.,
но не помни къде е седяла и както е било говорено.
Свидетелката П.П е заявила, че е директор на Институт по микробиология от
м.01.2020 г. и член на Научния съвет, като е присъствала на заседанието от 29.07.2021г.,
когато се е обсъждало закриването на лабораторията на ищеца К., която той е оглавявал, тъй
като от 01.05.2021 г. той е бил освободен от работа и лабораторията е останала без научен
състав, което налагало същата да бъде закрита. Ответницата к. предложила на Научния съвет
лабораторията да бъде закрита и това предложение било прието единодушно, като това
свидетелката е чула. Свидетелят не може да каже точните думи, които е употребила
ответницата, защото по време на заседанията не се слушало абсолютно всичко, доколкото
необходимите документи били представяни предварително и в случая свидетелката се била
7
запознала с доклада на ответницата. Това позволявало на присъстващите да обсъждат
помежду си други неща. Свидетелката сочи, че е видяла в изготвения протокол процесните
думи, но не й е направило впечатление ответницата к. да ги е изрекла по време на
заседанието. В залата присъстващите стояли с хората, които са им най-интересни за разговор
и обсъждане на решенията, които ще се взимат от Научния съвет. Залата била около 12 метра
дълга, като в случая свидетелката е посочила, че е стояла по средата на залата, като от
едната й страна се е намирал професор М.Г а от другата е бил професор А.Ч.. Професор к.
излязла напред, но свидетелката не била наблизо до нея – намирали се на около 4 места една
от друга. На заседанието присъствали професор Г. и професор М., но свидетелят не помни
кой къде е седял. Протоколчикът на заседанието е стоял най-отпред на масата, но свидетелят
не знае на какво разстояние от него е била ответницата – може би на около 3-4 метра.
Текстът на изготвения протокол бил неизвестен за свидетеля, независимо че е бил изпратен
по имейл, докато не била призована пред съда. Протоколът не е поправян. На никого не
направило впечатление ответницата да е изрекла обидни думи към ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По предявения главен иск от ищеца А. Д. К. срещу Л. В. К.:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД,
чиято основателност е обусловена от установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/,
2/ вреда, 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е да опровергае установена
презумпция.
Конкретно в настоящия случай ищецът А. Д. К. следва да установи, че ответницата е
извършила твърдяното противоправно деяние - употребяване на твърдените в исковата
молба думи и изрази на 29.07.2021 г. по време на заседание на Научния съвет на Института
по микробиология ***** по отношение на ищеца „Аз много исках тази лаборатория да
просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна
лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да
работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник.“, в пряка причинна връзка
от което е претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни
преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото, честта и достойнството),
като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска и при
доказване на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да
обори презумпцията на виновност.
Съдът намира, че на първо място следва да бъде разгледан въпросът относно
задължителната сила на оправдателна присъда № 87 от 20.04.2022г. по НЧХД №
12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав, потвърдена с решение № 731 от 19.10.2023г. по
ВНЧХД № 5064/2022г. по описа на СГС, НО, 6 въззивен състав, с която ответницата е
оправдана за това, че на 29.07.2021 г. по време на заседание на Научния съвет на института
по микробиология към ****, е казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Д.
К., като е заявила „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми
беше доц. А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за алгология. Факт е обаче,
че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, той е един некоректен човек,
лъжец и измамник...“.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Чл. 413, ал. 2 НПК предвижда, че влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския
8
съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.
Задължителността на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, и само
до тях.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 462 от 09.07.2024 г. по гр. д. №
4333/2022 г., ІІІ ГО, определение № 330 от 18.05.2011 г. по т. д. № 396/2010 г., ІІ ТО,
определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г., І ТО, определение № 381 от
16.09.2022 г. по ч. т. д. № 434/2022 г., І ТО, определение № 647 от 16.08.2023 г. по т. д. №
722/2023 г., І ТО и цитираната в тях друга практика), обвързващата сила на присъдата се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Зачита се не само осъдителната, но и
оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от фактическия състав на отговорността
за непозволено увреждане (напр. деянието на извършителя, наличността на вреди - когато са
елемент от състава на престъплението, причинната връзка между действията му и вредите),
но не и когато оправдава обвиняемия поради несъставомерност на деянието , защото
макар и да не е престъпление, деянието може да е непозволено увреждане. Оправдателната
присъда на наказателния съд не във всички хипотези изрично изключва гражданската
отговорност на делинквента, поради което за приложението на нормата на чл. 300 ГПК от
значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието,
което подлежи на доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на
НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този смисъл, независимо от
задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност на делинквента би могла да
бъде ангажирана и при оправдаването му. За съда по гражданското дело биха били
задължителни всички констатации на осъдителна присъда, които се отнасят до дееца и
елементите на престъпния състав. При оправдателна присъда зачитането по гражданското
дело е по въпросите, които са били основание такава присъда да бъде постановена и ако това
е от значение за гражданската отговорност от непозволено увреждане.
В този смисъл са и разясненията в т. 1 на ППВС № 9/25.12.1961 г. (дадени във връзка
с хипотезата на предявен граждански иск в наказателния процес), съгласно които, когато
наказателният съд приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той е
длъжен да се произнесе по гражданския иск. И в тези случаи основанието на иска остава
деянието, предмет на обвинението. Затова съдът, макар и да е оправдал подсъдимия, следва
да уважи гражданския иск за причинените от деянието вреди, ако са налице условията на
гражданска отговорност.
Съгласно чл.11, ал.4 от НК, непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи. Съставът на престъплението обида както по основния
състав по чл. 146 от НК, така и по неговите квалифицирани състави по чл. 148 от НК, е
свързан с умишлено унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото
достойнство, т.е. обидата може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл,
като в закона не е уреден състав на непредпазлива обида. Вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата грижа, с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. За гражданския деликт е без значение вида на вината, за
разлика от престъпния състав. Ако деянието е съставомерно, само ако е умишлено
извършено от дееца, той не е освободен да отговаря за деликт при условията на
непредпазливо деяние. Гражданското право не се интересува от формите на вината, защото
гражданската отговорност се обуславя от наличието на вина, а каква е нейната форма рядко
има значение (напр. за определяне тежестта на дисциплинарното наказание). В
наказателното право наказуеми са умишлените деяния, а непредпазливите – само в
уредените от закона случаи, докато в гражданското право отговорност възникна при
неполагане на дължимата грижа, а по-тежка отговорност – когато законът изисква умисъл.
Отговорността в гражданското право е обусловена от наличието на умисъл само в изрично
9
уредените случаи.
В случая с влязлата в сила присъда ответницата е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 4, вр. чл.146 от НК – за това,
че на 29.07.2021 г. е казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Д. К., като е
заявила „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц.
А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за алгология. Факт е обаче, че той е
пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, той е един некоректен човек, лъжец и
измамник. Много съжалявам, че няма да можем да развием тази тематика“. Установява се от
мотивите на първоинстанционната присъда и от мотивите на решението на СГС, че
ответницата е оправдана тъй като не е действала с умисъл да каже обидните думи по
отношение на ответника, поради което е прието, че поведението й не е съставомерно.
Доколкото, както се посочи по – горе, престъплението обида може да бъде извършено само
умишлено и именно поради липсата на умисъл ответницата е оправдана, както и предвид
обстоятелството, че в гражданското право формата на вина е без значение, съдът намира, че
оправдаването на ответницата не обосновава автоматичен извод, че не са налице
предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД, както и че е възможно деликтът да се
разглежда на самостоятелно основание, ако се установи, че ответницата не е положила
дължимата грижа и е извършила противоправно деяние, изричайки процесните обидни
думи, причинявайки по този начин неимуществени вреди в правната сфера на ищеца.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Свободата на изразяване, прокламирана в чл.39 и сл.
от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
За да се отговори на въпроса дали отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД
подлежи на ангажиране за изречените на 29.07.2021г. думи, посочени по – горе, следва да се
вземат предвид същностните характеристики на обидата и клевета като различни деяния,
като в тази връзка подлежи на съобразяване и практиката на наказателния съд за съставите
на обидата и клеветата по чл.146 и чл.147 от НК, при отчитане на спецификите на
гражданската отговорност по чл.45 и чл.49 от ЗЗД /така решение № 309 от 27.05.2024г. по
гр.дело № 1202/2023г., I г.о. на ВКС/.
Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго, при което се засяга чувството за лично достойнство и се цели да
бъде изменена обществената му оценка. Съставомерността на обидата и оттам самото
засягане на лицето са обусловени от прякото или опосроденото възприемане на
унизителното отнасяне спрямо лицето чрез обидни думи или действия, като деянието ще
бъде извършено и когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по
телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет
/решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., решение № 159 от
19.06.2015 г. на ВКС по к.н.ч.х.д. № 300/2015 г., I н. о./.
От своя страна, клеветата касае факт, чието разгласяване засяга честта и
достойнството на пострадалия, авторитета и оценката на околните за него /решение № 347
от 25.09.2009 г. на ВКС по н.о.х.д. № 372/2009 г., I н. о./. Съставът на клеветата може да бъде
осъществен само при изнасяне на конкретни факти, касаещи конкретно лице, които факти
10
следва да са неверни и позорни /решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1868/2008 г., IV г. о./. ВКС се е произнесъл, че няма значение под каква форма се прави
разгласяването – дали в утвърдителна форма или чрез въпроси /така Р.83-1938-III/.
Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за конкретно лице или
преписването на престъпление следва да се квалифицира като клевета, като в този случай
твърденията, за които се твърди, че са клеветнически подлежат на проверка за вярност и
доказателствената тежест за това лежи върху ответника. Ако изнесените твърдения и
изявления са верни, отговорността по чл.45 и чл.49 от ЗЗД не подлежи на ангажиране, дори
и да е било засегнато чувството за лично достойнство на другиго /решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о./. Не се квалифицират като клевета
случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания. В тези случаи оценъчните твърдения не могат
да се проверяват за вярност, поради което могат да ангажират отговорността на автора, само
ако съставляват обида /така Решение № 70 от 25.02.2009г. на ВКС по к.н.д. № 36/2009г., I н.
о., Решение № 204 от 12.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014г., IV г.о., Решение № 62 от
6.03.2012г. на ВКС по гр.дело № 1376/2011г., IV г.о./.
В настоящия случай съдът счита, че от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че на 29.07.2021г., по време на провелото се заседание на Научния съвет на
Института по микробиология *****, ответницата Л. В. К. е изрекла следните обидни думи
по отношение на ищеца, а именно: „това е един некоректен човек, лъжец и измамник”.
При формирането на този свой извод съдът съобрази на показанията на свидетелката Д.Г,
която е заявила, че непосредствено е чула как ответницата е нарекла ищеца некоректен
човек, лъжец и измамник, като в залата е било тихо й спокойно. Съдът не се разколебава в
изводите си от показанията на свидетелката П.П, която е заявила пред съда, че не й е
направило впечатление ответницата к. да е изрекла процесните обидни думи. Това е така,
тъй като сама свидетелката сочи, че по време на заседанието е разговаряла с намиращите се
около нея лица, т.е. не е следяла в детайли изявленията на ответницата, доколкото е била
предварително запозната с нейния доклад. В същото време свидетелката не се е намирала в
непосредствена близост до ответницата, когато са били изречени процесните думи, а е била
в средата на 12 – метровата зала, разговаряйки с други хора. При това положение и в такава
ситуация съдът намира, че изреченото от ответницата е нормално да не бъде възприето от
свидетелката Петрова и то предвид показанията й, че липсва обичай да се слуша абсолютно
всичко по време на заседанието. Това, че този свидетел не е чул изрази по адрес на ищеца,
не означава, че същите не са били изречени. Изричането на посочените обидни думи, както
и показанията на свидетелката Д.Г, се потвърждават и от самото съдържание на изготвения
протокол на заседанието на Научния съвет, който не е оспорен и от който е видно, че при
разискването на т.5 от дневния ред ответницата к. е направила следното изказване: „Аз
много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я
оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е
пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек,
лъжец и измамник…“. По делото липсват твърдения, а и доказателства, в процесния
протокол да са били внесени изменения по предложение на член на Научния съвет по реда
на чл.17 от приетия по делото Правилник за вътрешния ред на Института по
микробиология, в случай че в него са били неправилно записани нечии изказвания. Самата
свидетелка П.П е посочила, че е прочела изречените от ответницата думи в протокола от
заседанието, но искане за изменение на протокола не е направено, независимо че според
свидетеля в протокола е имало излишни текстове. От доказателствата по делото не се
установява причина за невярно протоколиране на заседанието. Показанията на свидетелката
М.М не способстват за установяването на този въпрос, доколкото същата категорично е
заявила, че не помни нещо различно от разискването за закриване на лабораторията.
Останалите свидетели – Х.Ш, Х.Н не са присъствали на заседанието, но всеки от тях е
11
прочел изготвения протокол и е заявил, че е видял в него изречените от ответницата обидни
думи.
Така употребените от ответницата Л. В. К. думи по отношение на ищеца, а именно:
„некоректен човек, лъжец и измамник”, съдът намира за обидни, доколкото същите имат
трайно и еднозначно присъствие в българския език като унизителни от гледна точка на
установения морал епитети, отразяващи негативни черти у лицето, до което са адресирани,
като в случая те са били недвусмислено свързани с личността на ищеца и са обективно
годни да накърнят достойнството и самооценката му. Според съда, обидните думи
„некоректен човек, лъжец и измамник“ позорят личността на лицето, по отношение на
което се използват. По смисловото си съдържание същите навеждат, че ищецът е нелоялен и
нечестен човек, който не говори истината и си служи с измама и неприети от обществото
действия.
Настъпването на неимуществените вреди в правната сфера на ищеца, вследствие
изричането на процесните обидни думи, изразили се в преживени емоционални болки и
страдания, силно накърняване на честта и достойнството на ищеца, увреждане на репутация
и доброто му име, изпитване на чувство на обида, отрицателно влияние върху ежедневието
на ищеца, мотивацията му за работа, напрегнатост, стрес и чувство на огорчение и душевна
болка, се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите Х.Ш и Х.Н, които съдът кредитира като обективни, последователни, логични
и неопровергани от останалия доказателствен материал. Установява се от същите, че след
научаването за изречените думи тонусът на работа на ищеца спаднал, чувствал се
некомфортно, притеснен, обиден и омерзен, а по време на работа губел концентрация (така
свидетелят Ш.). Свидетелят Х.Н е заявил, че ищецът силно се е обидил, бил много изнервен
и не можел да разговаря нормално, бил отчаян, депресирал се, почти на работел и се
демотивирал, страхувал се да общува с други хора. Следва да се посочи, че тези
неимуществени вреди съдът приема, че са обичайна и обективно следваща последица от
самия характер на противоправното деяние обида, обществените отношения, които се
накърняват с него, както и на конкретното изречените в случая обидни думи. Не се
установява обаче ищецът да е имал проблеми със съня, доколкото нито от един от
разпитаните свидетели не е дал показания в тази насока. Не се установява също така ищецът
да е имал здравословни проблеми (високо кръвно и повишени нива на кръвна захар),
доколкото тяхното проявление не е типична последица от изричане на обида, а свидетелите
не са експерти, които да разполагат с нужните специални знания, за да дадат подобно
заключение, независимо че свидетелят **** сочи, че е от семейство на лекари. Същият сочи,
че е виждал медицински документи, но такива не са представени по делото, поради което
тяхното съществуване е неустановено, а в тежест на ищеца е било да докаже претърпените
вреди.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че с изричането на обидните думи
„некоректен човек, лъжец и измамник” от страна на ответницата Л. В. К., същата е
провела противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди. Предвид това, отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД подлежи на ангажиране,
доколкото са накърнени конституционно установени права на ищеца и неговите чест и добро
име (чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията). Именно тези права се явяват
ограничение на свободата на изразяване от Конституцията на Република България и в чието
съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на обидни
квалификации.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че поведението на
ищеца А. К. следва да се разглежда като обективна предпоставка за изричането на
процесните обидни думи от нейна страна. Ответницата твърди, че думите „некоректен
човек, лъжец и измамник” са били изречени от нея, тъй като ищецът не е изпълнил поети от
12
него задължения да изготви и публикува обзор с приноса на членовете на екипа по
изпълнение на Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. на тема „Иновационни конструкции
на фотобиореакторина база интегрална концепция за утилизация на С02 и получаване на
метаболи от водораслова биомаса с висока биологична и имуностимулираща активности“,
както и да заплати възнаграждение на ответницата. Именно това поведение на ищеца го
характеризирало като некоректен човек. На първо място следва да се посочи, че за разлика
от клеветата, обидата не може да се проверява за вярност, поради което дали в
действителност ищецът е изпълнил поети от него задължения е ирелевантно за
квалифицирането на поведението на ответницата като обида. В действителност е налице
практика на ВКС в решение № 734 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1166/2009 г., г. к., ІV г. о., в
което е посочено, че за да е осъществена обидата е достатъчно съответното действие или
бездействие да е възприето като унизително за честта и за достойнството на лицето, спрямо
което е извършено, като за съпричиняването е необходимо поведението на пострадалия да е
предизвикало поведението на делинквента, в резултат на което да е настъпило и
увреждането. В случая обаче съдът намира, че по никакъв начин не може да се направи
извод, че изречените от ответницата обидни думи „некоректен човек, лъжец и измамник” са
били провокирани именно от поведението на ищеца А. К. във връзка с неизпълнение на
задължения му по Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. Видно е от изготвения протокол на
Научния съвет от 29.07.2021г., че липсва каквато и да било привръзка между обидните думи
и твърдяното от ответницата предхождащо поведение на ищеца. Разпитаните свидетели
сочат за неизплатени възнаграждения във връзка с проекта и за липса на публикации на
извършени обзори, но не се установява, че именно това е било причината ответницата да
отправи спрямо ищеца обидните квалификации, т.е. съдът не установява, че конкретно
поведението на ищеца К. по Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. е предизвикало
поведението на ответницата - делинквент, в резултат на което да са изречени и обидните
думи.
Относно размера на обезщетението за претърпените от А. Д. К. неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства са вида и
характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 Г.). При определянето му съдът следва да
отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и
продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав счита, че
присъждането на сумата от 2100 лева представлява справедливо по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди, до който и размер претенцията следва да бъде уважена.
При определяне на обезщетението съдът съобрази на първо място, че става въпрос за вреди,
настъпили от накърняване на честта и доброто име, чиято значимост е преценена от
законодателя като висше благо, закрепено като такова в Конституцията на Република
България. Към момента на изричането на обидата ищецът е бил на 67 години, утвърден учен
с изградена репутация в научните среди като професионалист (видно от множеството
представени по делото сертификати, дипломи и удостоверения), чиято почтеност и
добросъвестност са били подложени на съмнение. Освен това, следва да се съобрази и
начинът на извършване на деянието – публично, по време на провело се заседание на
Научния съвет на Института по микробиология *****, по време на което са присъствали 15
13
членове, а на неприсъствалите, видно от приложеното по делото на л.10 електронно
съобщение, препис от протокола е бил изпратен, като същите са се запознали с неговото
съдържание и изнесените обидни думи. Следва да се съобрази също така, че обидните думи
са се отразили и в работен и личностен план, като от свидетелските показания се установява,
че мотивацията за работа е спаднала, губел е концентрация и се е притеснявал да общува с
други хора. От друга страна, при определяне размера на обезщетението съдът взе предвид,
че останаха недоказани твърденията за здравословни проблеми, както и обстоятелството, че
част от третите лица са узнали за обидните думи именно от ищеца, който сам им е показал
изготвения протокол на Научния съвет – така свидетелите Ш. и ****.
Съобразявайки се с тези обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД срещу Л. В. К. е основателен до размера на сумата от 2100 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, като в останалата му част до пълния предявен размер от 4200 лева същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявените насрещни искове от Л. В. К. срещу А. Д. К.:
Така предявените насрещни искове са с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като
основателността им също е обусловена от установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на Л. к. на следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вреда, 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е да опровергае установена
презумпция.
Конкретно в настоящия случай ищцата Л. к. по насрещния иск за претендирани
имуществени вреди следва да установи, че е претърпяла твърдените имуществени вреди
(заплатила е сумата в общ размер от 5200 лева за адвокатско възнаграждение във връзка с
осъществена защита и процесуално представителство от адвокат по образуваното по тъжба
на ответника наказателно производство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13
състав, както и н. ч. х. д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав) поради
недобросъвестното упражняване на процесуални права, изразяващи се в подаване от
ответника на тъжба, във връзка с която е образувано твърдяното досъдебно производство по
н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, както и че като последица от
образуваното производство ищецът е претърпяла имуществени вреди във връзка с
осъществената защита по образуваните производства, в причинна връзка с противоправно
поведение на ответника, като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и
размера на имуществените вреди по твърдените обстоятелства. В тежест на ответника по
иска и при доказване на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми,
както и да обори презумпцията на виновност.
По насрещния осъдителен иск за претендирани неимуществени вреди в размер на
4200 лева Л. к. носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
претърпяла твърдените неимуществени вреди (конкретно следва да докаже пълно и главно,
че в периода от образуване на наказателно производство до неговото приключване с
оправдателна присъда ищецът по насрещния иск е изпитвала сочените в насрещния иск
негативни емоционални преживявания- че изпитвала стрес, страдала от безсъние, страх, че
ще бъде осъдена, било опетнено доброто й име в обществото, личностната й оценка била
изключително занижена, затруднено било общуването й с колеги, роднини и приятели, както
и влошаване на здравословното състояние поради конкретни действия на ответника, както и
поради недобросъвестното упражняване на процесуални права, изразяващи се в иницииране
на твърдяното съдебно производство), в пряка причинна връзка от противоправно поведение
на ответника, от което ищецът е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди (вида
на претърпените страдания, както и негативни преживявания и емоции), като вината се
14
предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска и при доказване на
горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да обори
презумпцията на виновност.
По отношение на иска заплащане на сумата от 4200 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на водените наказателни
производства по НЧХД № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по ВНЧХД №
5064/2022 г. по описа на СГС, следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от КРБ гражданите имат право на жалби,
предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 от
КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни
интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 от КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по
съдебен ред. Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да
бъде осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по
наказателноправен такъв-чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави,
отнасящи се до засягането на правата или интересите. По начало наказателноправната
защита се реализира от самата Държава-при престъпленията от общ характер. В определени
случаи обаче, с оглед на степента на обществената опасност на деянията, характера на
засегнатото от тях право или интерес и съществуващите отношения между дееца и лицето,
чиито права са засегнати, законодателят е предоставил на последното преценката дали да се
възползва от наказателноправния ред за защита. В тези случаи, при престъпленията от
частен характер, правото да сезира съда за образуване на наказателното производство е
предоставено на пострадалия, като правото се упражнява с подаването на тъжба. Същата е
предпоставка за образуване на наказателно преследване за престъпления, които се
преследват по реда на частното обвинение, като чрез съдържанието си очертава рамките, в
които трябва да се развива наказателното производство. Затова възможността за подаване и
поддържането на частна тъжба представлява признато от закона право и само по себе си
подаването й не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на частния
тъжител за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да възникне
в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба
със същото по чл. 57, ал. 2 от КРБ. Обстоятелството дали правото на тъжба е упражнено
добросъвестно или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на
наказателното производство, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с
изискването твърдяното с тъжбата престъпление действително да е било извършено и то от
обвиняемия. Затова правото на тъжба ще е упражнено добросъвестно, когато частният
обвинител го упражнява с убеждението, че то съществува. В този случай няма да е налице
недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъплението не е извършено или не е
извършено от обвиняемия. Незнанието на тези обстоятелства от частния тъжител,
независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва
недобросъвестността при упражняване на правото на тъжба. Затова отговорността на
частния тъжител спрямо обвиняемия при постановяване на оправдателна присъда е
ограничена до отговорността за разноските в производството по чл. 190, ал. 1 от НПК.
Обвиняемият може да търси обезщетение за други вреди само ако правото на тъжба е било
упражнено при наличието на злоупотреба с право. Последното ще е налице, когато правото е
упражнено извън неговите рамки и целите, за които е предвидено. Рамките, в които правото
може да бъде упражнено са определени в разпоредба на чл. 57, ал. 2 от КРБ, съгласно която
не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или
законни интереси на други, както и в разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от КРБ,
съгласно които предвидените с тях права не могат да бъдат използвани за накърняване на
правата и доброто име на други лица, за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността, както и да бъдат насочени срещу националната
15
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Освен това упражняването на
правата е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която лицата са
длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, като не могат да ги
упражняват в противоречие с интересите на обществото. Използването на правото от
носителя му не по предназначението му, извън така очертаните рамки и в нарушение на
установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото и води
до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя
противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде
търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.
Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се предполага
по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на
действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка и вредите, от лицето което
претендира обезщетение за претърпени вреди – така Решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д.
№ 3973/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
Установява се в настоящия случай от представените по делото препис от присъда №
87 от 20.04.2022г. по НЧХД № 12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав, че
производството пред наказателния съд е било образувано по тъжба на ищеца А. Д. К. срещу
Л. В. К. и последната е била оправдана, както се посочи по – горе. Подаването и
поддържането на частна тъжба пред надлежен съд само по себе си обаче не е противоправно
поведение, поради което в този случай А. Д. К., който е сезирал надлежен съдебен орган в
защита на свои права и чиято тъжба е отхвърлена, не дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Л. В. К., без едновременно с това да е била осъществена и
злоупотреба с право. За да може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника
по насрещния иск, трябва да бъде установено, че действията му по подаване на частната
тъжба, въз основа на която е било образувано наказателното производство, са извършени
при злоупотреба с право. Такива обстоятелства обаче не са установени по делото.
Показанията на разпитаните по делото свидетели по инициатива на ищцата по насрещния
иск – Ю.И, М.М и П.П, се отнасят до работните отношения между спорещите страни, за
изречените от ищцата по насрещния иск обидни думи и за претърпените от Л. В. К.
неимуществени вреди, но от тях не може да бъде направен извод за извършена от А. Д. К.
злоупотреба с право. Освен това, самото оправдаване на Л. В. К. не е равнозначно с
извършена от А. Д. К. злоупотреба с право при подаването на частната тъжба. Не се
установява да е налице злоупотреба с право и при упражняване на правото на подаване на
жалба срещу първоинстанционната просъда и нейното поддържане пред СГС. Предвид
изложеното, съдът приема, че не е установена противоправност на действията на А. Д. К. и
предявеният срещу него иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
4200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Л. к. от
водените срещу нея НЧХД № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав и ВНЧХД №
5064/2022 г. по описа на СГС, 6 въззивен състав, не е доказан по основание и следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с осъдителната претенция за претърпени от насрещния ищец Л. В. К.
имуществени вреди в размер на 5200 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с осъществена защита и процесуално представителство по
образуваното по тъжба на ответника наказателно производство НЧХД № 12708/2021 г. по
описа на СРС, 13 състав, както и ВНЧХД № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен
състав, следва да се посочи следното:
Направените от страната разноски в съдебно производство не съставляват вреди по
смисъла на чл. 45, ал.1 ЗЗД, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес, в
който са направени - по реда и при условията на чл. 78 от ГПК в случаите на гражданско
производство или по реда на чл. 190, ал. 1 от НПК в случаите на оправдан подсъдим по
наказателно производство, образувано по тъжба на пострадалия. Действително направените
16
разходи по воденето на съдебно дело представляват намаляване имуществото на насрещния
ищец в настоящото производство, но няма как отделно и извън конкретното съдебно
производство да се търси тяхното възстановяване, освен при злоупотреба с процесуални
права, каквато в случая нито се твърди, нито се установява. Отговорността за разноски
представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон, а
фактическият състав, от който тази отговорност се поражда включва неоснователно
предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор
и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.
Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди,
защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да
съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя
включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски
хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито
съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези
основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото и се дължат от
страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор
(в този смисъл решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 5091/2015 г., ІV ГО на ВКС;
решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр. д. № 2817/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, съставляват имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, само в случаите на наказателно производство по дела
от общ характер. Това е така, тъй като в НПК не е предвидена възможност за лицето, което е
признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено, да
претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Според чл.
187, ал. 1 НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите,
предвидени в бюджета на съответното учреждение, размерът им се определя от съда или
органа на досъдебното производство - чл. 188 НПК, съдът решава въпроса за разноските с
присъдата или с определение - чл. 189, ал. 1 НПК. Според чл. 187, ал. 1 НПК разноските по
наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното
учреждение, размерът им се определя от съда или органа на досъдебното производство - чл.
188 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение - чл. 189, ал. 1
НПК. Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата - т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета
на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за
разноските, извършени от подсъдимия. Тази разпоредба от НПК урежда разноските, които са
изплатени в хода на наказателното производство по дела от общ характер от бюджета на
съда. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от оправдания подсъдим по дела от общ характер налага извод, че само
в този случай изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ представляват
имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която
Държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ – така Решение № 442 от
08.04.2016 г. по гр. д. № 1643/2015 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.
В настоящия случай обаче по отношение на насрещния ищец Л. В. К. е било
повдигнато обвинение от частния тъжител А. Д. К. за извършено престъпление от частен
характер – обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл.146 от НК, по което е била оправдана с
присъда № 87 от 20.04.2022г. по НЧХД № 12708/2021г. по описа на СРС, НО, 13 състав. В
този случай сторените в наказателното дело от частен характер разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение не съставляват имуществени вреди и следва да бъдат
17
реализирани в рамките на висящия процес, в който са направени - чл. 190, ал. 1 от НПК,
който изрично предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Разноските, направени от оправданата
подсъдима Л. В****** за процесуално представителство и защита по наказателното дело от
частен характер се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса – чл.
190, ал. 1, пр. 2 НПК. Установява се освен това от представените от ответника по насрещния
иск доказателства – л. 474 – л. 476 от делото, че пред наказателния съд се е развило
производство по чл. 190, ал. 1 НПК, като сторените от Л. В. К. разноски за адвокатско
възнаграждение по НЧХД № 12708/2021 г. и по ВНЧХД № 5064/2022 г. са били заплатени от
ответника по насрещния иск А. Д. К. в хода на образуваното изпълнително дело №
382/2025г. по описа на ЧСИ *****. Установява се, че е бил издаден изпълнителен лист №
8431 от 30.11.2024г. от СРС, НО, 13 състав, който е констатирал, че присъда по НЧХД №
2708/2021г. е влязла в сила и частният тъжител А. К. е бил осъден да заплати в полза на Л.
В. К. сумата от 5200 лева, представляваща присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение пред всички съдебни инстанции. Въз основа на този изпълнителен лист е
било образувано и изпълнително дело № 382/2025г. по описа на ЧСИ ***** за сумата в общ
размер от 6973,20 лева, в т.ч. присъдените разноски с изпълнителния лист и разноските по
изпълнителното дело (видно от представената покана за доброволно изпълнение от
31.01.2025г.), по което е наложен запор върху ****ковите сметка на А. К. в „**** АД.
****ката е извършила плащане по наложения запор на 10.02.2025г., като е превела по сметка
на съдебния изпълнител сумата от 3576 евро (или 6994,04 лева).
Предвид изложеното, съдът намира, че искът на Л. В. К. срещу А. Д. К. по чл. 45, ал.
1 от ЗЗД за сумата от 5200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена защита и процесуално
представителство по образуваното по тъжба на ответника наказателно производство НЧХД
№ 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, както и ВНЧХД № 5064/2022 г. по описа на
СГС, VI въззивен състав, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете спорещи страни.
Ищецът по главния иск А. Д. К. е заплатил държавна такса в размер на 168 лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева, видно от представения по делото
договор за правна защита от 26.11.2024г., който служи като разписка за получената сума, или
общо е сторил разноски в размер на 3048 лева. При това положение, ответницата по
насрещния иск Л. В. К. следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
А. Д. К. сумата от 1524 лева, съразмерно на уважената част на предявения главен иск.
Ответницата по главния иск Л. В. К. е заплатила по делото адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1200 лева и доколкото друго не е предвидено в договора за
правна помощ от 13.05.2024г, то съдът приема, че възнаграждението е уговорено за защита
на материален интерес по всички искове в настоящото производство в общ размер на 13 600
лева, поради което ищецът А. Д. К. следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да й
заплати сумата от 185,29 лева, съразмерно на изгодния за нея резултат по делото по главния
иск.
Доколкото предявените от Л. В. К. насрещни искове съдът прие за неоснователни, то
тя няма право на разноски по тях.
Ответникът по неоснователните насрещни искове А. Д. К. обаче е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева, поради което Л. В. К. следва да бъде
осъдена да му заплати посочената сума на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД ответницата Л. В. К., ЕГН **********, да
заплати на ищеца А. Д. К., ЕГН **********, сумата в размер от 2100 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални
болки и страдания, силно накърняване на честта и достойнството на ищеца, увреждане на
репутация и доброто му име, изпитване на чувство на обида, отрицателно влияние върху
ежедневието на ищеца, мотивацията му за работа, напрегнатост, стрес, чувство на огорчение
и душевна болка, причинени от ответника на 29.07.2021 г., по време на заседание на
Научния съвет на Института по микробиология ***** чрез отправяне по отношение на
ищеца на следните обидните думи: „това е един некоректен човек, лъжец и измамник”,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба пред съда -
01.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.45, ал.1
ЗЗД за разликата над уважения размер от 2100 лева до пълния предявен размер от 4200 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. К., ЕГН **********, срещу А. Д. К., ЕГН
**********, насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 5200 лева, представляваща обезщетение за причинени на
Л. В. К. от А. Д. К. имуществени вреди – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена защита и процесуално представителство по образуваното по тъжба на
ответника наказателно производство по НЧХД № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав и
по ВНЧХД № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав, както и за заплащане на
сумата в размер от 4200 лева, представляваща обезщетение за причинени на Л. В. К. от А.
Д. К. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние, сърцебиене, страх, че ще бъде
осъдена, опетняване на доброто й име и достойнство, влошаване на взаимоотношения с
колеги, роднини и приятели, ниска самооценка, здравословни проблеми, претърпени от
водените срещу Л. В. К. НЧХД № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав и ВНЧХД №
5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на завеждане на насрещните искове - 10.06.2024г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А.
Д. К., ЕГН **********, сумата в размер от 1524 лева, представляваща сторени разноски за
държавна такса и адвокатска защита по главния иск на А. Д. К. в исковото производство
пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на А.
Д. К., ЕГН **********, сумата в размер от 1680 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатска защита по насрещните искове на Л. В. К. в исковото производство пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Л.
В. К., ЕГН **********, сумата в размер от 185,29 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатска защита по главния иск на А. Д. К. в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19