№ 36
гр. Дряново, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. вр. с чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗД - за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищецът В. П. П. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
05.07.2023г. в 00,32 часа управлявал товарен автомобил „Фиат добло карго" с per. №
***, собственост на „ИВ-М АУТО" ЕООД. Твърди, че на път I - 5 Е85, км. 126+900м. в
посока на движение от гр. Велико Търново - към гр. Дряново бил спрян за проверка от
полицейски инспектори. Направен му бил тест за употреба на алкохол, който бил
отрицателен. След като му направили и тест за наркотици, полицейските инспектори
отчели, че последния бил положителен за бензодиазепини. Ищецът се изумил, смаял
се и казал на полицейските инспектори, че никога не бил употребявал наркотици.
Посочва, че на същата дата 05.07.2023г. било образувано досъдебно
производство № 116/2023г. по описа на РУ Дряново (пр. пр. 1901/2023г. по описа на
Районна прокуратура – Габрово) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния
кодекс (НК). На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, в който той
посочил, че желае медицинско изследване за установяване употребата на наркотични
вещества и бил придружен до ЦСМП, където дал кръв и урина за изследване.
Непосредствено след това ищецът бил разпитван от разследващите органи, като дал
подробни обяснения по случая в качеството му на обвиняем за извършено
1
престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. В показанията си казал, че не употребява
наркотични вещества и няма обяснение за положителния резултат от тестването с
техническото средство. През цялото време докато давал показания се чувствал
притеснен от обвинението и предприетите действия спрямо него.
Заявява, че впоследствие след повече от половин година от заключението на
съдебната химико-токсикологична експертиза се установило, че в така взетите
биологични проби не било установено наличие на наркотични вещества.
Наказателното производство било прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 20.02.2024г. на Районна прокуратура Габрово по ДП №
116/2023г. по описа на РУ Дряново на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
По време на воденото ДП, което продължило повече от седем месеца, ищецът
изпитвал сериозни притеснения. През цялото време той бил травмиран и притеснен.
Отделно от това, той не можел да работи и да изпълнява задължения, поети към трети
лица, защото били свързани с управление на автомобил, а бил лишен от това право. От
момента на образуване на ДП ищецът живял в постоянен стрес. Живота му се
променил изцяло, избягвал да излиза навън, тъй като хората го гледали с упрек,
правели намеци, подигравали му се, че бил наркоман. Загубил част от приятелите си,
тъй като градчето било малко и всичко се коментирало. Не можело да се говори с него
за друго, освен за дела и обвинения. Това негово състояние продължило повече от
седем месеца и още продължавал да се чувства по този начин. Инициираното
наказателно производство му нанесло значителни вреди. Извършваните проверки
разстроили живота му и този на неговите близки. Семейството му станало обект на
обществен интерес и коментарии от страна на различни хора - съседи и познати. Някои
хора избягвали вече контакти със семейството на ищеца. Така напрежението в дома му
ескалирало и се превърнало в ежедневие, което продължило повече от седем месеца.
По време на делото ищецът, тъй като бил чувствителен и изключително самокритичен,
бил подложен на огромен стрес, който се отразил във всички сфери на живота му -
живеел в постоянен страх, че ще бъде осъден, изпитвал неудобство и срам от
заявените подозрения. Случилото се се отразило негативно върху психиката му, както
и на взаимоотношенията в семейството му.
След образуване на наказателното производство ищецът присъствал по време на
и участвал във всички процесуални действия в полицията, за които бил призоваван, за
да можел да участва непосредствено в установяване на истината, тъй като не бил
извършил вменените му престъпления. Всички тези ангажименти, които се наложили
от неправилно повдигнатото и неоснователно поддържано обвинение били свързани с
отсъствия от работа, от други важни ангажименти, а също така заели централно място
в ежедневието и времето му. Във връзка с това се стигнало до конфронтации с
2
неговите работодатели. Налице била реална опасност да загуби работата си. По време
на целия процес търпял дълбоки емоционални сътресения. Обвиненията против него
станали известни в града, където живеел. Когато излизал усещал, че хората го укоряват
за нещо, което не бил извършил. Някои му го казвали в очите и го съветвали да си
признае. Търпените психически изживявания по време на проведеното наказателно
производство съставлявали за него неимуществени вреди. Нанесени му били и
имуществени вреди. Между противоправните действия на Прокуратурата и ОД на
МВР Габрово и причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца
съществувала пряка причинна връзка.
Твърди, че наказателното преследване е започнало фактически от 05.07.2023г.,
когато бил призован и дал писмени обяснения и приключило на 20.02.2024г. когато
била възстановена регистрацията на отнетия му автомобил. Междувременно на
предходния ден, за да му върнат СУМПС, бил заставен да заплати извършеното по
досъдебното производство медицинско изследване. В съответствие с принципа за
справедливост, който правната норма била въздигнала като критерий и съобразявайки
се с характера, тежестта и интензитета на действително претърпените неимуществени
вреди, счита, че дължимото обезщетение за тях следвало да бъде определено в размер
общо на 6 000 лева, което да бъде заплатено солидарно от ответниците. Ищецът
претърпял и имуществени вреди, в резултат на воденото срещу него досъдебно
производство, изразяващи се в пропуснати ползи. От м. септември 2022г. ищецът
започнал работа при „Чех" ЕООД, като личен шофьор на собственика, както и по
лична договорка с него, като управлявал Мерцедес Майбах GLS 600.
Възнаграждението, което следвало да получи за седемте месеца, през които бил лишен
от право да управлява МПС и не можел да изпълнява задълженията си като шофьор
възлизало общо на 21 070 лева. За такса за химическа експертиза по ДП заплатил
255,03 лв. Предвид изложеното и с оглед текста на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящият иск за обезщетение в размер
общо на 9 255,03 лева, от които: 6 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и
3 255,03 лева, като частичен иск от 21 325,03 - обезщетение за имуществени вреди,
както и за 628,23 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 9 255,03
лв., от които 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 3 255,03 лева, като
частичен иск от 21 325,03 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с
мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от деня на
увреждането - 20.02.2024г. (прекратяване на наказателно производство) до момента на
предявяване на исковата молба (20.11.2024г.) в размер на 628,23 лв. и законната лихва
от предявяване на исковата молба от 20.11.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано
3
от предявяване на исковата молба (20.11.2024г.) до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
настоящия иск до датата на окончателното й плащане. Претендира присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
С допълнителна молба от 09.01.2025г. уточнява от кои конкретни действия и
актове на Прокуратурата и на ОД МВР Габрово са произтекли вредите, които
претендира да бъдат обезщетени : съставен АУАН № 997605 от 05.07.2023г. от мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Габрово, образувано Досъдебно производство №
116/2023г. по описа на РУ Дряново с първото действие по разследването - разпит от
разследващи органи при ОД МВР Габрово, образувана пр. пр. 1901/2023г. по описа на
Районна прокуратура Габрово за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, издаден талон
за медицинско изследване от полицейски инспектор при ОДМВР Габрово, посетил,
придружен от полицейски инспектор при ОДМВР - Габрово до ЦСМП, където дал
кръв и урина за изследване, разпит от разследващите органи при ОД МВР – Габрово,
присъствие по време на и участие във всички процесуални действия в РУ Дряново при
ОД на МВР Габрово, за които бил призоваван, СУМПС отнето със заповед за налагане
на ПАМ, издадена от началник на РУ МВР при ОД МВР – Габрово, СУМПС било
върнато на ищеца, макар и при прекратено Досъдебно производство, след внасяне на
стойността на съдебно-медицинското изследване по разпореждане на служител при ОД
МВР – Габрово. Всички други процесуално-следствени действия, извършени от
разследващи органи при ОД МВР - Габрово и от представител на Районна прокуратура
Габрово по време на воденото Досъдебно производство, което продължило повече от
седем месеца.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника ОД на МВР
Габрово, представлявано от пълномощника юрисконсулт И. С., в който се посочва, че
искът е допустим, но неоснователен. Във връзка с твърденията на ищеца за
претърпени имуществени вреди твърди, че няма доказателства, че по повод на
изживения стрес и неприятни емоции отразяването им било до степен негативно да
влияе върху съзнателния живот на ищеца. Не били доказани предпоставките за
присъждане на обезщетение – настъпили имуществени вреди и особено – наличието
на причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразния
административен акт. На второ място не били доказани претендираните
неимуществени вреди, още повече с интензитета, който ищецът претендирал. На
следващо място не били налице никакви особености на изпълнението на конкретния
акт, които допълнително да били задълбочили негативните преживявания на ищеца.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника
Прокуратура на Република България чрез прокурор при Районна прокуратура Габрово
М. А.. В него се посочва, че предявеният иск против Прокуратурата на Република
4
България бил неоснователен и недоказан и го оспорват изцяло. Наличието на
действително претърпени вреди било елемент от фактическия състав на отговорността
по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпени морални
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от дейността на Прокуратурата
на Република България.
В конкретния случай наказателното производство започнато на 06.07.2023r. от
РУ Дряново с разпит на свидетел, а не от Прокуратурата и не било образувано срещу
конкретно лице, още по-малко срещу ищеца. Всички действия, за които ищецът
твърди, че му причинили стрес, притеснения, срам и т.н. били извършени от органите
на полицията на 05.07.2023г. – преди образуването на досъдебното производство в
рамките на извършената проверка и били извън възможностите за контрол от страна на
Прокуратурата. В хода на разследването не били извършвани никакви процесуално
следствени действия по реда на НПК с участието на ищеца, както се твърди в исковата
молба . Ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем и не бил участвал в
никакво процесуално следствено действие. С оглед на това твърденията му, че този
ангажимент заел централно място в ежедневието на ищеца били несъстоятелни и
недоказани.
След изготвяне на 16.01.2024г. на заключението на химикотоксикологична
експертиза във ВМА София своевременно на 20.02.2024г. РП Габрово прекратила
производството за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не било водено срещу
конкретно лице. В тази връзка твърденията в исковата молба за процесуалното
качество на ищеца като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК били
обективно неверни. Считат, че твърдението на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни действия от страна на ПРБ се
явявало безпочвено и неподкрепено с никакви доказателства. Ищецът не бил
ангажирал никакви доказателства относно това с какви свои действия Прокуратурата
допринесла за това той да се чувствал притеснен, упрекван, подиграван, да е
допринесла за това да загуби част от приятелите си, и семейството му да бъде
разстроено и обект на коментари от различни хора. Не било доказано това да се дължи
на действия на Прокуратурата и по някакъв начин въобще да било свързано и да се
дължало на воденото наказателното производство, за което нямало никъде публично
изнесена информация, която да обвързвала името на ищеца с това производство. В
настоящия случай посочват, че не били представени никакви доказателства относно
претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционално
пренапрежение, безпокойство и унижение. Претендираното от ищеца обезщетение в
размер на 6000 лева било изключително завишено по размер и не съответствало на
справедливостта съобразно чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място неверни били и твърденията в исковата молба, че ищецът
5
бил принуден да заплати сумата от 255,03 лв. за изготвената по досъдебното
производство химикотоксикологична експертиза. В тази връзка от ищеца не били
ангажирани никакви доказателства, вкл. и от приложените към исковата молба.
Напротив в досъдебното производство била налична фактура, издадена на ОД МВР
Габрово от ВМА-София за заплатена сума от 251 лв. за изготвената химическа
експертиза по ДП № 116/ 2023 г. на РУ Дряново.
Оспорват изцяло претенцията на ищеца за овъзмездяване на претърпени от него
имуществени вреди като неоснователна и недоказана. Претендираното обезщетение за
пропуснати ползи под формата на трудово възнаграждение за срок от седем месеца и
заплатена химическа експертиза, които според ищеца били на обща стойност 21 325,03
лева, от които той претендирал само сумата 3255,03 лева. Имущественото обезщетение
под формата на „пропуснати ползи" било изцяло неоснователно, тъй като за да се
присъди такова обезщетение следвало да е налице сигурен доход, а не предполагаем
такъв и същият следвало да се удостовери и докаже чрез надлежни писмени
доказателства, каквито ищецът не посочил и не ангажирал. Неоснователна била
претенцията за присъждане на обезщетение за заплатена такса за изготвяне на
токсикохимическа експертиза, тъй като ищецът не бил заплащал такава в хода на
воденото досъдебно производство. Поради изложените съображения считат
предявените искове за причинени неимуществени и имуществени са недоказани по
основание и размер и ги оспорват изцяло.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, че 05.07.2023г. срещу ищеца е започнало
наказателно производство по ДП № 116/ 2023г. по описа на Районно управление
Дряново за това дали на същата дата ищецът е управлявал МПС – товарен автомобил
„Фиат Добло“ с рег. № *** (чужда собственост), след употреба на наркотични
вещества – „бензодиазепини“, установено по надлежния ред с техническо средство
Drug. На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, като на същата дата му
била взета кръв за изготвяне на токсикохимична експертиза. От акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 997605/ 05.07.2023г. е видно, че след
проверката било иззети като доказателства: свидетелството на ищеца за управление на
МПС и контролен талон.
От приложеното досъдебно производство е видно, че на 16.01.2024г. е изготвено
заключение по съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, от което
се установи, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби,
взети от ищеца, не били установени наркотични вещества. С постановление на
Районна прокуратура Габрово от 20.02.2024г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство било прекратено поради липса на
6
престъпление и съобразно направеното отбелязване влязло в сила на 28.02.2024г.
Видно от изготвената справка за съдимост на ищеца в досъдебното производство, той
е бил неосъждан. С исковата молба ищецът е представил по делото разписка от
06.02.2024г. по сметка на ВМА за заплащане на сумата от 255,03 лв. с основание за
плащане – химическа експертиза 00099-2024.
Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени вреди по делото бяха
разпитани в качеството на свидетели О. С. – съсед на ищеца и И. Я. – живееща на
семейни начала с ищеца. Свидетелят Симеонов посочи, че никога не бил виждал
ищеца да употребява алкохол или наркотици. Когато била извършена проверката,
ищецът бил шокиран, че тестът му бил положителен и СУМПС било отнето. Поради
тази причина останал без работа, тъй като работел като шофьор във фирма Чех.
Споделял му, че месечното му възнаграждение било към 3000 лв. Стоял без СУМПС
повече от 6 месеца, трудно се издържал и свидетелят му помагал със заеми. В селото
се разбрало какво се е случило, защото мълвата се разнесла бързо. След случая хората
започнали да странят и да се отнасят с подозрение към него. Ищецът станал по-
затворен, нервен. Имал здравословни проблеми с кръвното. След инцидента избягвал
да шофира. Доста се притеснявал да не се получи пак такава ситуация.
Св. Я. заяви, че живее на семейни начала с ищеца от осем години и никога не го
била виждала да употребява алкохол или наркотици. След проверката чакали осем
месеца да излезе резултата от кръвната проба, който бил отрицателен. Накарали ги да
платят 250 лв., за да си вземе ищецът СУМПС, иначе нямало да му го върнат. Преди
проверката ищецът работел за Йоско Новосад от фирма Чех, като карал личния му
автомобил. Бил в пробен период, като получавал месечно 3000 лв. След отнемането на
СУМПС Новосад проявил съмнения, че може би наистина употребява наркотици. Той
останал без работа след този случай. В селото, където живеели, бил критикуван от
хората. Усетили промяна в отношението на хората, които не поздравявали, обръщали
се на другата страна. След проверката ищецът не можел да спи. Имал постоянни
жлъчни кризи, бъбречни кризи, защото бил силно притеснен. Ищецът не можел все
още да си намери работа, имали залози и заеми. Не се бил възстановил по никакъв
начин, той се изнервял и изяждал вътрешно. Сега шофирал със страх, че може да бъде
спрян и да се повтори това, което се случило. Не смеел да изпие дори аналгин или
аспирин.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели относно състоянието на
ищеца след проверката на 05.07.2023г., тъй като техните впечатления по спорните
обстоятелства са непосредствени, последователни са показанията им за лично
възприети от тях обстоятелства в различни ситуации по различно време, а от друга
страна - описаното поведение на ищеца е логично, с оглед ситуацията, в която се е
намирал за процесния период.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на предявения иск срещу двамата ответници при условията
на солидарност, съдът намира следното: Един от основополагащите принципи за
функционирането на държавата, намерил израз в чл. 7 от Конституцията на РБ, е този
за отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията на Република България изрично
предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на отделните нейни
органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган - юридическо лице,
се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното правоотношение. При иск по
чл. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е легитимирания процесуален
субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично друг
орган, както е разяснено в Тълкувателно решение № 5/ 2015г. по тълк. дело № 5/2013г.
на ОСГК на ВКС. Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от
незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган
(Прокуратурата, разследващите органи и/или полицейските органи), вредата следва да
се обезщети глобално. Поради което е възможно всички тези органи като посочени от
ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални
субституенти. Възможността държавата да се представлява от различни органи по
искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната
практика на ВКС. Така например решение № 490/ 2013г. по гр. дело № 1427/ 2011 г., I
гр. отделение, ВКС, решение по гр. дело № 652/ 2011 г., IV гр. отделение, ВКС,
решение № 157/ 21.12.2018г. по гр. дело № 4776/ 2017г., III гр. отделение, ВКС и др.
Ако Прокуратурата и ОД на МВР Габрово са привлечени от ищеца да отговарят
солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на
Държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните
отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и
процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на
останалите в процесуално отношение. При това положение предявяването на иска
срещу Прокуратурата и ОД на МВР Габрово при условията на солидарна отговорност е
допустимо, искът следва да се разгледа по същество и то по граждански ред.
В разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на
сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия случай наказателното
производство е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. Поради това са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответниците. В цитираната разпоредба съществен
елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Съмнение за наличие
8
на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата
предизвикват последните две хипотези на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и то
само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
досъдебното производство. Досъдебно производство се образува при наличие на
предвидени в НПК предпоставки съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК – законен повод и
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, с
постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК или със съставяне на протокол за първото
действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 от НПК или в случаите на бързо
производство по чл. 356, ал. 3 от НПК. При различните начини за започване на
наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице
като обвиняем: при образуване на досъдебно производство по чл. 212, ал. 2 от НПК
разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за
първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 от НПК, при
образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на
съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 от
НПК, при образуване на досъдебно производство по чл. 212, ал. 1 от НПК се
пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат
достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление.
С оглед на изложеното при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1
от НПК - какъвто е процесният случай, не е предвидено посочване в него на лицето,
извършило престъпление, дори да са налице данни за него съгласно разпоредбата на
чл. 214, ал. 1 от НПК. Когато досъдебното производство в нарушение на това правило
е образувано срещу конкретно лице с посочване на името му, въпреки че не е било
привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е
ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на
деянието или поради неговата несъставомерност, може да претърпи вреди, отговорна
за които е Държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл решение
№ 431/ 11.04.2016г. на ВКС по гр. дело № 2329/ 2015г., IV гр. отделение. Макар срещу
ищеца да не е имало формално привличане като обвиняем е ясно, че досъдебното
производство се е водело срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да
му е повдигнато обвинение. В този смисъл Решение № 425/ 01.12.2015г. на ВКС по гр.
дело № 3143/2015 г., IV гр. отделение. Държавата следва да дължи обезщетение
независимо от това дали вредите са причинени виновно, като вината на конкретни
длъжностни лица не се изследва, тъй като е извън предмета на делото. При
обективната отговорност по ЗОДОВ се прилага принципът на риска, а не на вината.
Отговорност за държавата да обезщети вредите възниква и при прекратено
предварително производство, водено срещу единствен възможен извършител на
9
престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като
обвиняем по реда на НПК, както е и в настоящия случай.
Започването на ДП на 06.07.2023г. с посочен единствен възможен извършител –
ищеца, само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот,
авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на увреждащите последици от
незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за
причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства, от
значение за определяне на конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и
доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен
дискомфорт от упражнената принуда, т. к. те следват от закона, но за всички останали
болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства. Така Решение №
176/ 19.07.2017г. на ВКС по гр. дело № 3501/2016 г., IV гр. отделение, Решение № 53/
07.05.2019г. на ВКС по гр. дело № 3528/ 2018 г., III гр. отделение и др.
Съгласно разрешението, дадено в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/ 2005г.,
обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - по справедливост по
реда на чл. 52 от ЗЗД при установяване на причинно - следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите, претърпени от ищеца. Съдебната практика е в
насока, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а предполага във всеки
конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства – тежест на
повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителност на
наказателното преследване, вид и продължителност на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и
психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху
взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на
съпричиняване на вредите и др. Съдът приема, че наказателното производство е било с
продължителност от 06.07.2023г. до 28.02.2024г. – повече от седем месеца. В случая
доказателствата, събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди са гласни, и
сочат наличие на твърдените в исковата молба вреди за ищеца, и то за целия период на
водене на досъдебното производство. Съдът намира също, че по този начин са били
засегнати достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своето семейство, приятели и общност, и то в малко населено място,
в което обичайно всички жители се познават – това е довело до доказаната от
свидетелските показания затвореност и нарушаване на социалните контакти на ищеца.
За квалификацията, по която е водено досъдебното производство – чл. 343б, ал. 3 от
НК се предвиждат три наказания - наказание лишаване от свобода от една до три
години, глоба от 500 лева до 1500 лева, като същевременно кумулативно се налага
наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7, и може да се
постанови лишаване от право по точка 6.
10
От справката за съдимост, приложена в досъдебното производство, независимо
от настъпилата реабилитация по право за предходното осъждане, за ищеца това не е
първи досег с правосъдието, поради което същият е бил наясно с предстоящите
процесуални действия, които ще бъдат провеждани в хода на наказателното
производство и не е бил изправен пред неизвестността, с която се сблъскват
неосъжданите лица при привличането им към наказателна отговорност. В рамките на
образуваното досъдебно производство ищецът не е бил призоваван от разследващите
органи и не е бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем, нито му е била
взета мярка за неотклонение. Поради което съдът намира, че проведеното досъдебно
производство не се е отразило съществено нито на личния, нито на социалния живот
на ищеца и не му е причинило тревоги извън обичайните за подобни случаи.
Предвид изложените по-горе обстоятелства съдът приема, че ищецът не
установи по делото някаква особена интензивност на негативните душевни
изживявания, които е преживял в резултат на разследването и с оглед краткия времеви
период, за който са търпени, съдът намира, че обезщетение в размер на сумата 2 000
лева е напълно адекватно на вредите. Този извод се налага, при съобразяване на
кратката продължителност на периода на понасяне на вредите (7 месеца) и при
отчитане на обстоятелството, че образуваните досъдебни производства не са за
"тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъпление, което логично обуславя по-
ниска интензивност на притесненията от възможна осъдителна присъда. Необходимо е
да се отбележи отново и фактът, че спрямо ищеца не е била взета мярка за
процесуална принуда, поради което при провеждане на наказателното преследване
същият не е търпял интензивни ограничения на правната си сфера.
Отчитайки всичко горепосочено, съдът счита, че претърпените неимуществени
вреди от ищеца следва да бъдат обезщетени със сумата от 2 000 лв. и тази искова
претенция следва да се уважи за посочената сума, като върху нея се присъди и
законната лихва. Исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част за
разликата до пълния размер от 6 000 лв., следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС на Република България, лихва се дължи от момента на прекратяване
на наказателното производство, поради което претенцията за присъждане на законна
лихва върху обезщетението с начален период 20.02.2024г. е неоснователна. Следва да
се присъди законна лихва с начален период 28.02.2024г. – от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а за периода
20.02.2024 г. - 27.02.2024г., претенцията за законна лихва следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Претенцията за обезщетение на имуществените вреди, претърпени от ищеца, се
доказа частично с представената по делото вносна бележка за сумата от 255,03 лв. – за
11
изготвяне на химическа експертиза. Безспорно е, че тази сума е внесена именно във
връзка с воденото производство за доказване на един от елементите на фактическия
състав на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК и е внесена на 06.02.2025г. – преди
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство от
20.02.2025г. Именно прокуратурата осъществява функциите по ръководене и решаване
на досъдебното производство, нейното произнасяне е именно на базата на тази
експертиза, и направените разноски се дължат на ищеца, като единственият начин те
да му бъдат възстановени е по реда на ЗОДОВ. Сумата е дължима ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2024г. - датата, когато е влязло в законна сила
постановлението за прекратяване на наказателното производство (т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/ 2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС). В частта, в която се
иска присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 20.02.2024г. до 27.02.2024г. включително, претенцията за лихвата следва да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
В останалата си част предявеният иск за имуществените вреди за сумата 3 000
лв. – частичен иск от 21 070 лв. – възнаграждение, което ищецът е следвало да получи
за седемте месеца, през които бил лишен от правото да управлява автомобил и да
упражнява задълженията си като шофьор следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. По делото не бяха представени доказателства, че ищецът
действително е работел като шофьор при посочения работодател „Чех“ ЕООД, с.
Соколово и е получавал възнаграждение за труда си. В тази посока съдът взе предвид
признанията на самия ищец в съдебно заседание на 14.05.2025г., че договор с
работодателя не е бил сключен. Съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК
свидетелски показания не се допускат за установяване на правни сделки, за
действителността на които законът изисква писмен акт. За действителността на
трудовия договор без съмнение се изисква писмена форма, в какъвто смисъл е
изричната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ. Поради което съдът не кредитира
показанията на разпитаните свидетели в тази част.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно направените деловодни
разноски в размер на 10 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение от
158,38 лв. съобразно уважената част от исковата претенция или общо 168,38 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от
иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
този случай, при направеното искане от страна на ОД на МВР Габрово, което е
12
защитавано от юрисконсулт, съдът определя размер на възнаграждението – 200 лв. на
основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно с
отхвърлената част от претенциите ищецът следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР Габрово разноски в размер на 151,27 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ***, ***,
представлявана от и. ф. *** Б. С. и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. ***, представлявана от
директора П. И. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В. П. П., ЕГН **********,
постоянен адрес гр. София, ж. к. ***, *** и настоящ адрес с. Поповци, ул. ***
СУМАТА 2 000 (две хиляди) лв. - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до
окончателното изплащане. ЗА РАЗЛИКАТА до пълния претендиран размер на
главницата от 6 000 лв. и за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
периода от 20.02.2024г. до 27.02.2024г. включително, ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗД
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ***, ***,
представлявана от и. ф. *** Б. С. и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. ***, представлявана от
директора П. И. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В. П. П., ЕГН **********,
постоянен адрес гр. София, ж. к. ***, *** и настоящ адрес с. Поповци, ул. ***
СУМАТА 255,03 лв. (двеста петдесет и пет лв. и три ст.) – главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата. ЗА РАЗЛИКАТА до пълния
претендиран размер на главницата от 3 255,03 лв. – частичен иск от 21 325,03 лв. и за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от 20.02.2024г. до
27.02.2024г. включително, ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
13
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ***, ***, представлявана от и. ф. *** Б.
С. и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. ***, представлявана от директора П. И. ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В. П. П., ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ж.
к. ***, *** и настоящ адрес с. Поповци, ул. *** СУМАТА 168,38 лв. (сто шестдесет и
осем лв. и тридесет и осем ст.) – разноски съобразно уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ В. П. П., ЕГН **********,
постоянен адрес гр. София, ж. к. ***, *** и настоящ адрес с. Поповци, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ Габрово, с адрес гр. Габрово, ул. ***, представлявана от директора П. И.
СУМАТА 151,27 лв. (сто петдесет и един лв. и двадесет и седем ст.) – разноски
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
14