№ 1185
гр. Плевен, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20234430100345 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 760,63 лева,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 522,68
лева, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска
11,55 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на
иска 191,79 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу А. П. Я.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че съгласно Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
30.03.2015 г. кредиторът „***“ ЕАД, ЕИК ***, е предоставил на А. П.а Я.,
ЕГН **********, кредитна карта с лимит 1000 лева от вида DSK MaxiCard.
Твърди, че според чл. 84, ал. 1 от Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БДСК ЕАД, явяващи
се неразделна част от Договора за издаване на КК /чл. 4 преда. 2 от ОУ/,
срокът на Договора за кредит съвпада със срока на валидност на издадената
карта, вкл. и при преиздаване на картата в срока на валидност /също и чл. 25
ал. 2 от ОУ/. Твърди, че според приетите Условия за издаване и обслужване
на плащания с кредитни карти DSK MaxiCard на *** срокът на валидност
1
на картата е 3 г., от което следва , че и договорът за кредит е сключен за срок
от 3 г. с възможност за подновяване на срока чрез издаване на нова кредитна
карта. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя,
като на същия е предоставен и съответния носител- пластика на КК, видно от
Протокол за предаване на банкова карта от 06.04.2015 г. Твърди, че
съгласно ОУ при усвояване на част или изцяло на предоставения кредитен
лимит, кредитополучателят има право да погасява частично или изцяло
задълженията във всеки един момент. С Приложение U 9 - Условия за
издаване и обслужване на плащанията с КК, обаче е определена минимална
месечна сума за револвиране на кредита в размер на 3% от лимита /в
процесния случай- 30 лв./ платими на 20-то число на месеца. При невнасяне
на тази минимална сума по кредита в продължение на 4- ри поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, правото на ползване на кредита се спира.
За всяко нереволвиране се дължи сума на Банката в размер на 15 лв.
/Приложение U 9/. Твърди,че Банката има право съгл. чл. 31 от ОУ да
прекрати ползването на кредитния лимит, ако през петия месец не погаси
натрупаните задължения от нереволвирането на лимита през предходните 4
месеца, а върху невъзстановения лимит се начислява санкционираща лихва от
5 процентни пункта над договорения лихвен процент. Твърди, че за Банката
възниква и право да обяви по надлежния ред кредитът за изискуем. Твърди,
че според чл. 17 от приетите от длъжника Общи условия на *** ЕАД след
изтичане срока на валидност на картата, банката издава служебно нова карта
с нов срок на валидност, като по този начин действието на Договора за кредит
се подновява за нов 3 г. срок. Според ал. 3 на чл. 17 обаче Банката не
преиздава картата, когато са налице основания за прекратяване на договора,
визирани в чл. 85 от ОУ. Едно от условията е допуснато нарушение от страна
на кредитополучателя на условията на Договора и ОУ. Твърди, че в
процесния случай кредитът не е обслужван, като не е револвирана ползваната
част от кредита и не са правени лихвени погашения за период от 20.12.2015 г.
до 20.04.2016 г. Неизпълнението от страна на кредитополучателя е довело до
последиците по чл. 31 от Общите условия и непреиздаване на кредитната
карта, а оттам и до неподновяване срока на кредита. Твърди, че по този начин
срокът на сключения договор за кредит е изтекъл на 30.03.2018 г. и вземането
на Банката е станало изискуемо след настъпването на крайната падежна дата-
на 02.04.2018г. Твърди, че при това положение не се налага уведомяване на
2
кредитополучателя за настъпилата изискуемост.
Моли да бъде признато за установено, че към 17.07.2018 г. - датата на
подаване в Плевенски PC на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, ответникът А. П. Я., с постоянен адрес - *** , дължи на „***“
АД със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, сумата 760.63 лева -
главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
30.03.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
17.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата 522.68
лева- възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 20.12.2015г. до
16.07.2018 г., сумата 11.55 лева - обезщетение за забава- законна лихва, след
датата на настъпване на изискуемост за периода от 02.04.2018 г.до 16.07.2018
г., сумата 191.79 лева- заемни такси и разноски. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника е
направил изявление, че признава иска. Ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на решение съобразно
направеното признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1
и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
3
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 79,73 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 270,27
лв./170,27 лв.+100 лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника А. П. Я.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 760,63 лева, представляваща задължение-
главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 30.03.2015г., в едно със законната
лихва от 17.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение № 3442/27.07.2018 по ч.гр.д. 5535/2018 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника А. П. Я.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 522,68 лева, представляваща задължение-
4
редовна лихва за периода от 20.12.2015г. до 16.07.2018г. по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 30.03.2015г., в едно със законната лихва от 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение № 3442/27.07.2018 по ч.гр.д. 5535/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника А. П. Я.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 11,55 лева, представляваща задължение-
лихвена надбавка за забава за периода от 02.04.2018г. до 16.07.2018г. по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 30.03.2015г., в едно със законната лихва от 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение № 3442/27.07.2018 по ч.гр.д. 5535/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника А. П. Я.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата 191,79 лева, заемни такси и разноски по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 30.03.2015г., в едно със законната лихва от 17.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение № 3442/27.07.2018 по ч.гр.д. 5535/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. Я., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 79,73 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.
5535/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. Я., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 270,27 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5