РЕШЕНИЕ
№ 101 / 23.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 24.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 132/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано
по искова молба с правно основание чл. 79 , ал1 и чл. 86 от ЗЗД, подадена
от ***АД, ЕИК ***, със ***, срещу Н.В.К., ЕГН ********** и М.И.Д.,
ЕГН **********, за заплащане на следните суми:
главница от 9 358,94 лева, 1677,59 лева договорна лихва за периода от
22.09.2015г. до 31.01.2018г. , 251, 75 лева наказателна лихва за периода от
22.09.2015г. до 31.01.2018г. , 50 лева
дължими такси за периода 22.09.2015 – 31.01.2018г. , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 12.02.2018г. Твърди се в
исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит от 22.04.2014г със срок до
22.04.2024г., по силата на който банката
е предоставила на ответниците кредит в размер на 9560 лв по банкова сметка *** Н.В.К..
Длъжниците не са изпълнили договорните си задължения по чл.6, ал. 1 и чл.7,
ал.1 вр. чл.3 и чл. 4 от договора, като не са заплатили на ищеца всички равни
месечни вноски, вкл. главница и лихва, с размер на всяка вноска 158,65 лв –за
останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, дължими ежемесечно
в брой на 22 –ро число от съотв. месец, вкл. и през гратисния период и не са
заплатили на банката дължимите по договора лихви /неустойки/ за времето на
забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава съгласно
чл. 8. По силата на чл. 3 от договора
кредитополучателите дължат на банката
през първата една година от срока
на издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора от
Референтния лихвен процент Прайм на банката за съотв. период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,55 %. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора за всяка следваща година кредитополучателите дължат на банката
променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент Прайм
на банката и договорна надбавка в размер на 8,050 %. Дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за начална дата
се счита датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал.1 от
договора. При просрочие на дължимите месечни
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи лихва за времето на забава върху просрочените суми в
размeр
на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от МС. По силата на чл. 15, ал.5 от договора при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
настоящия договор вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно и изцяло изискуемо без да се прекратява действието на договора.
Всички писма и уведомления във връзка с договора следва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща или с телеграма,
достигнат до адресите на страните, посочени в договора, в случай че страна по
договора промени адреса си, посочен в договора, тя е длъжна да уведоми писмено
другата страна за новия си адрес. Поради неплащане на погасителна вноска №17 с
падеж на 22.09.2015г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, изпратени са
писма до кредитополучателите на посочените в договора адреси, от които Иван
Димитров Иванов е получил за М.И.Д. на 22.08.2016г. С оглед изложеното се моли
за уважаване на така предявените искове.
В срокът за отговор не е
постъпил такъв от ответниците по делото
Съгласно
допълнително представени доказателства между страните по делото на 18.07.2018 г. е подписано споразумение, с което
длъжниците М.Д. и Н.К. признават, че непогасеното им задължение към банката
размера посочен в исковата молба, а именно 11388,28 лв. без законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба, като и че са уведомени за предсрочната изискуемост и
са съгласни с размера и основанието на дълга. С писмена защита ответната страна
М.Д. чрез проц. представител адв. А. прави възражение за нищожност на
признанието, направено от ответниците в т.10 от така представеното
споразумение, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като накърняващо добрите нрави, защото
ответниците са били поканени за сключването му с мисълта, че уговарят план за
погасяване на задължението си, още при подписването му са внесли една голяма
сума и са възприели, че производството срещу тях ще бъде прекратено, а вместо
това на лица без каквито и да било правни знания им е било вменено, да правят
изявления за настъпване на конкретни юридически факти, чиййто смисъл те не
разбират.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е експертно заключение по назначената от съда
ССЕ и допълнително такова, които заключения съдът кредитира като обективни и
компетентно дадени.
Съдът
намира с оглед изслушаните по делото две експертни заключения и представени
доказателства за заплатени суми от ответниците по делото след датата на
сключване на писменото споразумение между страните – 18.07.2018г. , така
предявеният иск за главница за частично основателен, а останалите искове за
договорна лихва, за наказателна лихва и за такси за погасени поради плащане,
направено в хода на производството.
Между
страните по спора е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит от 22.04.2014г и споразумение
към него от 18.07.2018г. По силата на чл.1 ал.2 от Договора
ответниците-кредитополучатели отговарят за задълженията по него солидарно. Налице
е твърдяното от ищеца в исковата молба неизпълнение на договора за кредит като
ответниците са изплатили само част от дължимите суми. Сключеният между страните
договор за кредит обективирани ясно и достъпно съществените условия на кредита.
Индиция, че клаузите по договора са индивидуално договорени е разпоредбата на
чл.1, ал 1, видно от която като с получаване на средствата по кредита
ответниците са целели рефинансирането на друг кредит, поради което не може да
се приеме,че кредитополучателите не се имали възможност да се запознаят с условията, при които се отпуска кредита при
проявено желание и грижа към собствените си дела. Банката е приложила и подписана
от ответниците Методология за изчисляване на лихвите,съдържаща метода за
изчисляване и предпоставките за промяна през времетраене на договора.Видно от
същата банката променя размера на
лихвения процент въз основа на конкретните промени на пазарните условия,а не
въз основа на субективна преценка на органите й на управление. С така
подписаното споразумение страните по първоначалния договор за потребителски
кредит от 22.04.2014г са предоговорили
задълженията на кредитополучателите и в чл. 9 от същото са констатирали размера
на дълга / 9358,94 лв главница, 1677,59
лв договорна лихва от 22.09.2015г. до 31.01.2018г., 251,75 лв. наказателна
лихва от 22.09.2015г. до 31.01.2018г., 50 лв такси за периода 22.09.2015г. до
31.01.2018г., 1585,64 лв сторени съдебно деловодни разноски по настоящето дело
и законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба в съда
до окончателното погасяване на задължението/ , с който са се съгласили и
признали съгласно чл.11. Уговорен е 13 месечен период на облекчено погасяване на
дълга, като след изтичането му ще се определи нова вноска за погасяване на
задължението по договор за потребителски кредит от 22.04.2014г., след като се
преразгледа финансовото състояние на длъжниците. След заплащане на последната
вноска по дълга следва да бъде изчислен и размера на законната лихва, дължима
от датата на подаване исковата молба в съда до пълно изплащане на задължението.
Напълно неоснователно съдът намира така направеното възражение за нищожност на
признанието, направено от ответниците в т.10 от така представеното споразумение,
тъй като видно от текста на същото всички промени и допълнения са съгласувани с
ответниците като първопричина за промените е
затрудненията им в плащането на вноските. Всъщност така сключеното
споразумение представлява установителен договор с който страните са договорили остатъка и размера на задължението по договора за кредит, като са изменили в рамките на общия размер на стария
дълг размера на отделните вноски и с цел облекчаване на дълга са разсрочили
изпълнението му с уговаряне на нови срокове за плащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, със сключването на
Споразумението ответниците са се обвързали с поетите с това споразумение,
задължения относно предоговорените размери на остатъка от задълженията по
кредита – главница, лихви, такси и разноски, като са приели и уговорените с
новия погасителен план размери на погасителните вноски и начин на погасяване
От
заключението на вещото лице Я.Л.,неоспорено от страните, се установява, че
съгласно новия погасителен план има платена първа вноска от 2000 лв за лихва –
наказателна и договорна, за такси и за част от главница, като са постъпвали
всеки месец и вноски в общ размер от по 900 лв., поради което към датата на
приключване устните състезания по делото е останала непогасена главница в
размер от 8438, 28 лв. Съдът приема, че до този размер така предявеният иск за
главница следва да бъде уважен, като останалите искове следва да бъдат
отхвърлени поради плащане, направено в хода на делото. Съдът не приема
възражението на ответната страна, че не следва да се взема предвид т.9 от така
представеното споразумение от 18.07.2018г. поради нищожност на същата – с тази
разпоредба са преструктурирани старите задължения по договор за потребителски кредит от 22.04.2014г и е постигнато
съгласие за нов размер на дълга, който се дължи от кредитополучателите съгласно
чл. 9 ЗЗД и чл.20а ЗЗД. Както вече съдът упомена видно от текста на
споразумението уговорките в него са съобразени с волята на страните относно
размера и остатъка от задължението, като конкретното преуреждане на дълга е
съобразено със спецификата и конкретните особености във връзка с обслужването
на този кредит. За това сочи както яснотата и конкретиката в отделните уговорки
на споразумението, така и изготвянето на нов погасителен план за периода
м.07.2018г – м. 07.2019г. с посочване размера на отделните вноски, посочването
на отделните компоненти на дълга -главница,
договорна и наказателна лихви, такси и разноски в чл. 9 от споразумението, с
оглед на което няма основание да се приеме, че ответниците по делото не са били
запознати с цялостното съдържание на Споразумението, преди да положат подписите
си. След като при подписване на споразумението те са били наясно с конкретните
икономически последици от същото или поне са били в състояние да разберат
същите, то клаузите на същото не могат да се приемат и за нищожни по смисъла на
разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно ТР № 119/ 01.12.1956 г. ОСГК на ВС по гр. д.
№ 112/1956 г. разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди, присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца. За казуса видно от представените
доказателства за заплащане на вноски по погасителен план съгласно сключеното
между страните споразумение и съгласно ССЕ процесните суми в размер на 2900 лв
са заплатени в хода на процеса след подаване на исковата молба. Т.е с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото - тъй
като не са погасили дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува
и разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като извършените плащания са след получаване на препис
от исковата молба, поради което не освобождават ответниците от задължението за
заплащане на разноски по делото – в този смисъл определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III
гр. отд. на ВКС, определение № 688 /02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на
I т. отд. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на
IV гр. отд. на ВКС. Единствено претенцията за заплащане на сумата от 100 лв
възнаграждание за депозит по допълнителната ССЕ е неоснователна, тъй като въпросите по допълнителната експертиза са в
насока все установяване на дължимите задължения с оглед извършени плащания по
погасителен план, за които ищеца не е представил своевременно доказателства на
вещото лице, поради което съдът намира, че ответниците не са станали причина за
извършването на тези разноски, поради което разноски в тази насока не му се
дължат от ответниците. Така общият размер на разноските, дължими от ответниците
в полза на ищеца е 1985,64
Тъй
като основателността на исковете
-частична и пълна, е отпаднала в хода на делото поради късно извършени
плащания от ответниците същите нямат право на разноски за адвокатско
възнаграждание.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
Н.В.К., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********, да заплатят при условията на
солидарност на ***АД, ЕИК ***, със ***, сумата от 8438, 28 лева / осем
хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 28 стотинки /, представляваща
дължима и незаплатена главница по договор за потребителски кредит от 22.04.2014г
и споразумение към него от 18.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 12.02.2018г. , до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля иска за главница за разликата до първоначално претендирания
размер от 9 358,94 лева поради плащане, настъпило в хода на делото, и
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***АД, ЕИК ***,
със ***, искове против Н.В.К., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********, за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 1677,59 лева / хиляда шестотин седемдесет и седем лева и 59
стотинки / договорна лихва за периода от 22.09.2015г. до 31.01.2018г., сумата
от 251, 75 лева /двеста петдесет и един лева и 75 стотинки / наказателна лихва
за периода от 22.09.2015г. до 31.01.2018г., сумата от 50 лева / петдесет лева /
дължими такси за периода 22.09.2015 – 31.01.2018г., като погасени поради
плащане, направено в хода на делото.
ОСЪЖДА
Н.В.К., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********, да заплатят на ***АД, ЕИК
***, със ***, сумата от 1985, 64 лева / хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и 64 стотинки / ,
представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал1 ГПК.
УКАЗВА,
че съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка, ***. представител на ищеца в исковата
молба - ***, BIC ***бжалване
пред Варненският окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….