№ 134
гр. Търговище, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. И.ОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.ОВА Въззивно гражданско дело
№ 20253500500398 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 17 и § 1
от Закона за защита от домашното насилие.
С решение № 187/05.09.2025 г., постановено по гр.д. № 396/2025 г. на
РС-Попово, съдът е отхвърлил молбата, подадена от К. П. С. против С. С. С. –
и двамата от гр. Попово, обл. Търговище, във връзка с твърдения за
осъществен на 15.06.2025 г. акт на домашно насилие, като е отказал да издаде
заповед за защита. Със същия съдебен акт е отхвърлена и насрещната молба,
подадена от С. С. С. против К. П. С. във връзка с твърдения за осъществени на
14.06.2025 г. и на 15.06.2025 г. актове на домашно насилие, съответно е
отказано издаването на заповед за защита. Всяка от страните е осъдена да
заплати по сметка на РС-Попово сумата от по 25 лв. – държавна такса.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на
първоначалния молител в първоинстанционното производство К. П. С.,
действаща чрез процесуалния си представител адв. И. И. от ВТАК, срещу
постановеното решение в частта, в която е отхвърленa предявената от К.
П. С. срещу С. С. С. молба за защита от домашно насилие във връзка с
твърдения за осъществен на 15.06.2025 г. акт на домашно насилие и
постановения в тази връзка отказ да се издаде заповед за защита.
В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение поради грешен анализ на доказателствата
по делото, в резултат на който съдът е достигнал до неправилен извод относно
фактите и обстоятелствата станали на 15.06.2025 г. Не се оспорва, че на
1
посочената дата не е имало други лица освен страните, поради което и не са
събрани други доказателства освен тези в декларативна форма. Поддържа се,
че молителката е обяснила на дошлите полицаи, че е жертва на домашно
насилие и поради това е отказала да подпише протокола за предупреждение. В
тази връзка въззивницата счита, че изводът на съда в обратния смисъл е
неправилен. Твърди се, че молителката е била притеснена и уплашена от
поредния случай на домашно насилие, от заплахата да бъде изгонена от
апартамента заедно с децата си, както и от поведението на ответника,
продиктувано от неоснователното му чувство за ревност, които обстоятелства
са се отразили на психиката й. Моли се за отмяна на решението и уважаване
на молбата за защита от домашно насилие.
Въззиваемият С. С. С. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал
възражения срещу жалбата, с които оспорва същата като неоснователна.
Счита, че в хода на производството първоинстанционният съд правилно е
установил конкретната фактическа обстановка, в резултат на което е
достигнал до обоснования извод, че не е налице упражнен акт на домашно
насилие спрямо молителката. Поддържа се, че представените от нея епикризи
установяват единствено нейното здравословно състояние и заболявания,
които не могат да се вменят във вина на ответника. Твърди се, че от страна на
молителката са изложени различни версии на фактическата обстановка, като
правилно районният съд е констатирал значителните разминавания между
изложените в молбата за иницииране на настоящото производство факти и
дадените от същата обяснения пред полицейските служители. Посочва, че
разнопосочните доказателства по делото разколебават доказателствената сила
на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която по
същество е с невярно съдържание и представлява злоупотреба с процесуални
права. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски.
ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по молба от 19.06.2025 г.
на К. П. С. срещу С. С. С. (лице, с което е била във фактическо съпружеско
съжителство) – за защита от домашно психическо и физическо насилие, което
2
се твърди да е извършено на 15.06.2025 г., изразяващо се в посягане от страна
на ответника към молителката да я бие, гоненето й из апартамента, довело до
заключването й в една от стаите, викане от ответника към молителката да му
отвори вратата, блъскане по вратата, както и заплахи, че ще я остави на
улицата с децата, тъй като жилището било на негово име и щял да го продаде.
По отношение на сочения акт на домашно насилие на 15.06.2025 г. с
допълнение от 01.07.2025 г. молителката заявява, че на посочената дата, след
като отказала на ответника да му даде обяснения относно колата й, той
започнал да я блъска, обижда и заявил, че ще ги изгони (нея и децата й) от
дома, тъй като жилището било на негово име. В обсъжданото допълнение са
налице данни относно други твърдени актове на домашно насилие,
осъществили се на 07.04.2025 г., по отношение на които в първото по делото
съдебно заседание пред районния съд е уточнено, че не се включват в
предмета на делото, а следва да бъдат съобразени от съда при евентуално
определяне на съответните мерки за защита.
Ответникът С. С. е застъпил становище за неоснователност на молбата,
като в депозирания писмен отговор е пресъздал различна фактическа
обстановка за развоя на събитията на 15.06.2025 г. Твърди, че се прибирал
около 16.00 часа на посочената дата, когато засякъл молителката по стълбите
във входа, която също по това време се прибирала отнякъде. След като влезли
вкъщи, ответникът я попитал къде е колата и какво е станало. Същият бил
дочул от познати, че колата била спряна от движение, а книжката на К. й била
отнета заради шофиране след употребата на алкохол. Молителката се ядосала
и започнала да крещи на ответника, че ще го изкара насилник и ще го изгони
от дома му, като междувременно започнала да вади дрехите му от гардероба и
да ги изхвърля по земята в коридора. Ответникът не знаел как да реагира,
поради което се обадил на сестра си В. С.а, с която се разбрали тя да повика
полиция. Отрича да е гонил и удрял молителката, както и твърденията й, че
същата се била заключила в една от стаите, а той е удрял и блъскал по вратата.
В тази връзка уточнява, че всички врати на апартамента били нови и все още
не били поставени езиците на бравите им, поради което те не можели да бъдат
затворени, нито заключени.
За провеждане на успешно доказване на изрично оспорените твърдения
за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез поведението си
ответникът чрез действия и/или думи е осъществил действия попадащи в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН. Съответно, тежестта върху ответника е да
ангажира доказателства, оборващи или внасящи съмнение в изложеното в
декларацията или представените от молителя доказателства.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
счита, че сама по себе си не е годна да установи актовете на домашно насилие,
по повод на които е била съставена. Декларацията е обявена от закона за
достатъчно доказателство единствено когато по делото няма други събрани
3
такива, какъвто не е настоящият случай, поради което същата не следва да се
ползва с формалната доказателствена стойност, придадена от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН.
По делото пред първоинстанционния съд са допуснати гласни
доказателствени средства чрез разпит на майката на молителката – св. Д. П.,
чиито показания следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК. От същите не се установява по категоричен начин, че са извършени
процесните актове на насилие. Макар свидетелката да заявява, че е чула по
телефона гласа на С., който заплашил дъщеря й с думите, че до два дни щял да
я изгони от апартамента, при отправени от съда към свидетеля въпроси
относно причината за пораждане на конфликта и развоя на събитията,
свидетелката отговаря лаконично. Първо твърди, че не знае какво се е
случило, единствено била запозната, че скандалът е избухнал, след като
ответникът се е върнал от гости при сестра си, след което посочва, че са
говорили с дъщеря си по темата, без обаче да излага конкретни факти и
обстоятелства свързани с поведението на страните на процесната дата. Излага
сведения за предишен конфликт, възникнал на 19.03.2025 г., който би могъл да
се цени като израз на изострените отношения в семейството. Същият обаче е
извън предмета на разглеждане в настоящото производство и не установява
релевантни факти за конкретния случай.
Разпитана е и свидетелката В. С.а – сестра на ответника, която е подала
сигналa на телефон 112. От показанията й се установява, че жилището на
страните било обзаведено с нови мебели след основен ремонт, поради което
вратите нямали езици на бравите, нито дупки на самите каси. Относно
обсъждания случай на 15.06.2025 г. излага сведения за проведен разговор с
брат си, в който същият й споделил, че молителката го заплашвала да го
изгони от апартамента и му е разхвърляла дрехите. Според свидетелката С.а
се касае до финансов проблем.
Така описаните обстоятелства относно влошените семейни отношения
се потвърждават и от показанията на разпитаните полицейски служители при
РУ-Попово – свидетелите М.Т. и Б.Г. които са сН. сведения от двамата
участници и са им съставили протоколи за предупреждение, доказателство за
което представлява приложената по делото преписка от извършената проверка
по подадения сигнал на тел. 112. Същите еднозначно посочват, че към
момента на пристигането им на сигнала са били посрещнати от мъжа, който е
бил отвън пред входа, а жената е била в апартамента, където са заварили
разхвърляни дрехи по земята.
Съгласно представената от свидетеля Толупов информация двете страни
са заявили изрично, че не е имало физическа саморазправа помежду им, а
единствено словесни атаки един към друг. Споделили са, че в присъствието на
децата не се карат, нито обиждат – обстоятелство, което внася съмнение в
твърденията на молителката, че ответникът я е наричал с обидни думи в тяхно
присъствие.
4
По данни на свидетеля Г. не е имало видими следи по молителката, като
скарването им било по повод имотни взаимоотношения. Същият представя
изложената пред него от всяка една от страните версия на случилото се –
според мъжа жената не го допускала до жилището и искала да го изгони от
него, докато молителката е поддържала, че е тормозена от ответника,
последният я е биел и преследвал. Крайното становище на св. Г. относно
ситуацията е, че и двамата участници са били превъзбудени, като е имало
взаимен укор от всеки един от тях спрямо другия. По впечатления на този
свидетел обаче никой от двамата не му се е сторил изплашен.
Съдът кредитира показанията на ангажираната свидетелка от близкия
семеен кръг на ответника съобразно нормата на чл. 172 ГПК, както и тези на
отзовалите се на сигнала полицейски служители. В. С.а е запозната отблизо
със семейните конфликти между страните и състоянието на вратите в
апартамента, като изложената от нея информация се потвърждава от
останалия събран по делото доказателствен материал. Втората група
свидетели са независими и незаинтересовани от изхода на спора лица, които
пресъздават свои лични впечатления от заварената на място фактическа
обстановка.
За доказване на твърденията за упражняван системен психически и
физически тормоз от страна на ответника по делото е представена медицинска
документация на К. П. за периода 2023-2025 г. Видно от съдържанието й,
молителката е посетила няколко лечебни заведения, като е диагностицирана с
отделни заболявания, от които относими към процесния случай, с оглед
тяхното проявление, са диагнозите фибромиалгия и ентезопатия с
множествено засягане. За тях магистър-психолог С.С. в приетото по делото
психологично изследване изх. № 11/13.07.2025 г. посочва, че се
характеризират с отключването им при излагане на крайни (силни) и
продължителни във времето емоционални състояния като стрес, страх,
несигурност, вменено чувство за вина, за наличието на които молителката е
споделила в разговора си с експерта.
Настоящият състав цени приложеното по делото психологическо
изследване като допустимо доказателствено средство в процеса с оглед
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1, пр. посл. ЗЗДН, отчитайки обстоятелството,
че същото е изготвено на база проведено психологическо интервю с
изследваното лице и работа по представената медицинска документация. Така
ангажираните писмени доказателства безспорно установяват здравословното
състояние на К. С. и неговото развитие през годините. Независимо от
изложеното, дори и да са настъпили промени в емоционалността, свързани с
тревожност, страх и стрес, то не се установява, че така описаното състояние
на молителката се намира в пряка причинно-следствена връзка с твърдените
актове на насилие от ответника от 15.06.2025 г., нито съответно, че се касае до
системно упражнявано насилие спрямо нея.
Следва да се съобрази още обстоятелството, че представената
5
медицинска документация датира от предхождащ процесните събития период
от време, по отношение на който не са налице конкретни данни за
взаимоотношенията между страните – извън случаите на типични битови
скандали, за които самите страни са споделили на св. Толупов, че са
разрешили помежду си. Същото се отнася и до останалите поставени
диагнози на молителката – серонегативен ревматоиден артрит, множествена
локализация; ентезопатия на гръбначния стълб, множествено засягане на
гръбначния стълб; невромускулни заболявания и болести на предните рога на
гръбначния стълб; диафрагмална херния, хроничен еритемоексудативен
пангастрит и т.н., във връзка с които по делото няма каквито и да е данни, че
се дължат на физическо или психическо посегателство на ответника над
молителката.
По отношение на твърденията за упражнено психическо насилие,
изразяващо се в заплашване на молителката, че ще бъде оставена на улицата
заедно с децата си, тъй като ответникът бил собственик на апартамента, съдът
отчита събраните по делото гласни доказателства посредством разпитите на
св. Д. П. и В. С.а за наличието на взаимно отправени насрещни заплахи от
всеки един от фактическите съжители в този смисъл, което по същество
представлява израз на влошената им комуникация, неразбирателство и
отчуждение.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал
съдът приема за недоказан твърдения факт на извършване на домашно
насилие, осъществено спрямо молителката, описано в молбата за защита.
Макар в депозираните пред съда първоначална молба за защита и последващо
допълнение към нея да се съдържа описание на актове на насилие по време,
място и начин на извършване, то изложените в тях данни не представляват
доказателства, а само твърдения, които на свой ред подлежат на доказване
чрез способите за доказване по ГПК, което не е извършено при условията на
пълно и главно доказване относно твърдените актове на домашно насилие на
15.06.2025 г.
Наличието на противоречия в изложената пред съда информация от
страна на молителката разколебава нейната достоверност. В тази връзка
настоящият състав отчита различния механизъм на извършване на твърдените
актове на насилие, който молителката представя на отделен етап от развитие
на производството. В първоначалната молба за неговото образуване същата
посочва, че ответникът посегнал да я бие и започнал да я гони из апартамента,
което наложило тя да се заключи в една от стаите. В декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН се твърди да се е залостила в едната стая. След това в допълнение към
молбата уточнява, че след като отказала да му даде обяснение относно колата
й, той започнал да я блъска, обижда и я заплашил, че ще изгони нея и децата й
от дома им, а на отзовалите се полицейски служители е споделила, че
ответникът я тормозел, биел и преследвал, без да им разкаже, че
непосредствено преди тяхното пристигане, същата се е била заключила в една
от стаите, за да се предпази от ответника.
6
Съдът постави в основата на фактическите си изводи по делото именно
показанията на св. Толупов и Г., които макар да не са очевидци на описаните в
молбата актове на насилие, са видели страните непосредствено след тяхното
твърдяно осъществяване. Към този момент двамата съжители не са се
намирали заедно в помещението – мъжът е изчакал пристигането на органите
на реда пред входа, а жената е останала сама в апартамента. Полицаите не са
констатирали признаци на вербална агресия, нито на физическа саморазправа
– нещо повече, страните са отрекли наличието на такава, по молителката не е
имало видими следи от нараняване и въпреки че са били превъзбудени, което е
обосновано предвид влошената им комуникация и назряващите помежду им
битови скандали, нито един от двамата участници не е изглеждал изплашен.
Макар в последната част становището на свидетеля Г. да представлява лично
негово субективно възприятие на емоционалното състояние на страните,
безспорен е техният взаимен укор, отчитайки обстоятелството, че всеки един
от тях е инициирал подаване на молба за защита от домашно насилие срещу
насрещната страна във връзка с възникналите разногласия на процесната дата
– 15.06.2025 г.
Изложеното навежда на извод, че молителката представя избирателно
различна версия на случилото се в стремежа си да изключи собствената си
съпричастност към възникването на семейния скандал. Анализът на събрания
по делото доказателствен материал обаче не може да обуслови извод, че
спрямо К. С. са били извършени конкретни действия от страна на ответника,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие.
Установява се, че проблемът между страните е междуличностен и
имуществен. Влошената комуникация, липсата на взаимно доверие и
породените в тази връзка насрещни упреци по повод възникнали разногласия
между страните обаче не означава, че ответникът извършва действия на
домашно насилие. Извън изложеното, кой е собственик на апартамента и кой
има право да го ползва не са въпроси, които се решават в производството по
Закона за защита от домашното насилие.
Законът за защита от домашното насилие има за цел защита на
пострадали от насилие лица. Използването му като инструмент за решаване на
други конфликти е злоупотреба с право. Производството по ЗЗДН е силно
рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи, при които е налице реална
опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това
производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда
изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните
доказателства. Процесът обаче не следва да се използва за разрешаване на
междуличностни конфликти. Изложеното по-горе дава основание на съда да
санкционира молителката с тежестта на доказване в производството и да
остави молбата без уважение като неоснователна и да откаже издаването на
заповед за съдебна защита.
7
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изход на спора и на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН въззивницата
трябва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса
в размер на 12,50 лв. за въззивното производство, а на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на въззиваемата страна С. С. сумата от 400 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред окръжния съд. Последното е действително заплатено, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2025
г., представляващ разписка за получената сума.
Така мотивиран, Окръжен съд – Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/05.09.2025 г., постановено по гр.д. №
396/2025 г. на РС-Попово, XIII състав.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 17, ал.
2 ЗЗДН по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 12,50 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на С. С. С., ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8