РЕШЕНИЕ
№ 10.05.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 10.04. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 3364 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.И К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.Т.Р. против Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
Н.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че с наследодателя на ответниците Б.М. Д., б. ж. на гр. М., починал
на ***г. се намирали в договорни
отношения, по силата на които „В.И К.“ ЕООД открило партида на името на
наследодателя Б. Д., с партиден № *** във връзка с доставянето на питейна вода
и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. През периода от месец декември
2016 г. до месец декември 2017 г. „В.И К.“ ЕООД, *** доставило питейна вода по
партида № *** и отвеждало канална вода, за което били издадени квитанции със
следните номера и стойности: квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на
стойност 13,62 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 13,62
лв.; квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 13,62 лв.; квитанция №
********** от 01.04.2017 г. на стойност 8,17 лв.; квитанция № ********** от
01.05.2017 г. на стойност 8,17лв.; квитанция № ********** от 01.06.2017г. на
стойност 29,96 лв.; квитанция № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 13,62
лв.; квитанция № ********** от 01.08.2017 г. на стойност 24,52 лв.; квитанция №
********** от 01.09.2017 г. на стойност 22,00 лв.; квитанция № ********** от
01.10.2017 г. на стойност 12,59 лв.; квитанция № ********** от 01.11.2017 г. на
стойност 17,92 лв.; квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 21,56 лв.;
квитанция № ********** от 01.01.2018 г. на стойност 16,34 лв. Твърди, че
ответниците, в качеството им на наследници на Б. Д., не били заплатили
стойността на предоставената услуга от страна на „В.И К.“ ЕООД, ***. Общата
стойност на горепосочените квитанции била в размер на 215,71лв. (двеста и
петнадесет лева и 71 стотинки). Съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане
на отношенията между „В.И К.“ ЕООД *** и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. В тази връзка, ответниците дължали на ищцовото дружество по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 11,39 лв. (единадесет лева и 39
стотинки). Наследниците на Б. Д., б. ж.
на гр. М., починал на ***г. отговаряли
разделно за пълния размер на задълженията на своя наследодател. Съобразно
правилата на чл. 5, чл. 9 от ЗН - всеки от наследниците отговарял до размера на
наследствената си част. Преди
предявяване на исковете ищцовото дружество, чрез пълномощника си адвокат Е.М.М.,
подало заявление по чл. 410 от ГПК против наследниците на Б.М. Д. *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К.. С разпореждане №
6808 от 19.11.2018 г., по ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К.,
получено на 28.11.2018 г., съдът отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК и указал,
че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК ищецът можел да предяви
осъдителен иск за вземанията си след довнасяне на дължимата държавна такса. С
оглед на гореизложеното, за ищцовото дружество бил налице правен интерес от
предявяване на осъдителни искове за вземанията си. От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „В.И
К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, сума в размер на 143,
81 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена
канална вода, за периода от месец декември 2016 г. до месец декември 2017 г.,
за което са издадени 13 броя квитанции с № ********** от 01.01.2017г.; № ********** от
01.02.2017г.; № ********** от 01.03.2017 г.; № ********** от 01.04.2017 г.; №
********** от 01.05.2017 г.; № ********** от 01.06.2017г.; № ********** от
01.07.2017 г.; № ********** от 01.08.2017 г.; № ********** от 01.09.2017 г. ; №
********** от 01.10.2017 г.; № ********** от 01.11.2017 г.; № ********** от
01.12.2017 г.; № ********** от 01.01.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и 7, 59 лв., представляваща лихва за забава, за периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г. Да постанови решение, с което
да осъди Н.Б.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „В.И К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, сума в размер на 35,95 лв.,
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода, за периода от месец декември 2016 г. до месец декември 2017 г., за което
са издадени 13 броя квитанции с №
********** от 01.01.2017г.; № ********** от 01.02.2017г.; № **********
от 01.03.2017 г.; № ********** от 01.04.2017 г.; № ********** от 01.05.2017 г.;
№ ********** от 01.06.2017г.; № ********** от 01.07.2017 г.; № ********** от
01.08.2017 г.; № ********** от 01.09.2017 г. ; № ********** от 01.10.2017 г.; №
********** от 01.11.2017 г.; № ********** от 01.12.2017 г.; № ********** от
01.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 1.90 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г. Да
постанови решение, с което да осъди М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „В.И К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, сума
в размер на 35,95 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода, за периода от месец декември 2016 г. до месец
декември 2017 г., за което са издадени 13 броя квитанции с № ********** от 01.01.2017г.; № ********** от
01.02.2017г.; № ********** от 01.03.2017 г.; № ********** от 01.04.2017 г.; №
********** от 01.05.2017 г.; № ********** от 01.06.2017г.; № ********** от
01.07.2017 г.; № ********** от 01.08.2017 г.; № ********** от 01.09.2017 г. ; №
********** от 01.10.2017 г.; № ********** от 01.11.2017 г.; № ********** от
01.12.2017 г.; № ********** от 01.01.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и 1.90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г.
Моли да бъдат присъдени направените
по настоящото производство разноски в размер на 325,00 лв., от които сумата
25,00 лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 300,00 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат. Моли да бъдат присъдени и направените
по ч.гр.дело № *** г. по описа на Районен съд-К. разноски в общ размер на
205,00 лв., от които сумата 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата
180,00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира молба
с вх. № 4776/03.04.2019 г. по описа на РС-К. в която заявява, че след
депозиране на исковата молба в РС-К. на 27.12.2018 г. и образуване на гр. дело
№ 3364/2018 г. по описа на РС-К., от страна на наследниците на Б.М. Д. са
извършени плащания, както следва: на 09.01.2019 г. – заплатена сума от 300,00
лв.; на 28.01.2019 г. – заплатена сума от 182,31 лв. С извършване на тези
плащания било заплатено окончателно задължението на Б.М. Д. към „ВИК“ ЕООД.
Счита за категорично, че със самия факт на плащане на задължението към ищцовото
дружество от страна на наследниците на Б.М. Д., същите признавали задължението
на наследодателя си към ищцовото дружество. Твърди, че плащанията били
извършени след депозиране на исковата молба от страна на ищцовото дружество,
предвид което ответниците дължали и разноски, съгласно разпоредбата на чл. 78
от ГПК. Като доказателство прилага извлечение от хронология на плащанията и
задълженията по партида № *** към 01.04.2019 г. за имот в ***.
В съдебно заседание,
ответниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по
предявения иск.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
РС-К. е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „В.и К.” ЕООД, ЕИК ***, против наследниците на Б.М.
Д.. С разпореждане от 19.11.2018 г. съдът е отхвърлил заявлението на “В.и К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т.Р.,
с пълномощник адв. Е.М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу наследниците на Б.М. Д. за сумите: 215,71 лв. - главница, представляваща
неизплатени задължения за ползвана и незаплатена питейна и отведена канална
вода от 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г.,
11,39 лв. - лихва за забава от 02.01.2017 г. до 22.02.2018 г., законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението и съдебни разноски. На заявителя е
указано, че на основание чл. чл. 415, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 3, и ал. 4 от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземанията си. В изпълнение указанията на
съда „В.и К.” ЕООД, ЕИК *** е депозирало
искова молба с вх. № 15852/27.12.2018 г. по описа на РС-К..
По делото не се спори,
че наследодателят на страните бил в договорни отношения с ищцовото дружество и
титуляр на партида под № *** във връзка с доставяне на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни
води за адрес: *** .
От лихвен лист, издаден
от „ВиК“ ЕООД - С.З. е видно, че за абонат с № 236137, с адрес: ***, на името
на Б.М. Д., били издадени тринадесет броя квитанции за периода от 01.01.2017 г.
до 01.11.2018 г., като потребителят дължал сумата от 215,71 лева във
връзка с доставяне на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадъчни
води и лихва за забава в размер на 11,39 лева.
По делото са представени
и квитанции № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 13,62 лв., № **********
от 01.02.2017 г. на стойност 13,62 лв., № ********** от 01.03.2017 г. на
стойност 13,62 лв., № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 8,17 лв., №
********** от 01.05.2017 г. на стойност 8,17 лв., № ********** от 01.06.2017 г.
на стойност 29,96 лв., № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 13,62 лв., № **********
от 01.08.2017 г. на стойност 24,52 лв., № ********** от 01.09.2017 г. на
стойност 22,00 лв., № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 12,59 лв., №
********** от 01.11.2017 г. на стойност 17,92 лв., № ********** от 01.12.2017
г. на стойност 21,56 лв. и № ********** от 01.01.2018 г. на стойност 16,34 лв..
Видно от представеното
Удостоверение за наследници с изх. № 445/27.11.2018 г. на Община М., наследници
на Б.М. Д., б.ж. на гр. М., починал на *** г., са Д.Д.Д., ЕГН ********** -
съпруга, Н.Б.М., ЕГН ********** - дъщеря и М. Б. Д., ЕГН ********** - син.
Установи се също, от служебно
направена справка в деловодната програма и в Особената книга за приемане и
отказ от наследство, водена при РС-К., че Д.Д.Д., ЕГН **********, Н.Б.М., ЕГН **********
и М. Б. Д., ЕГН ********** не са направили отказ от наследството, оставено от Б.М.
Д., починал на *** година.
От представеното извлечение от Хронология на плащанията и задълженията по
партида № *** към 01.04.2019 г. за имот в *** се установи, че след завеждане на
исковата молба в съда, ответниците са направили две плащания към ищцовото
дружество, както следва: на 09.01.2019 г. са заплатили сума в размер на 300,00 лева и на
28.01.2019 г. са заплатили сума в размер на 182,31 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. потребители на услугите ВиК са:
т.1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; т. 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В хода на производството се установи, че ответниците, като
наследници на Б.М. Д., б.ж. на гр. М., починал на *** г.
не са изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 62, ал.1 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги, като след смъртта на наследодателя си не са
подали заявление в 60-дневен срок до ВиК оператора за промяна на партидата, при
което отговарят по запазената облигационна връзка за задълженията.
Съобразно чл.5, т.6 от Общите условия основно задължение на
потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Страните не спорят, че за предоставените услуги били
издадени 13 броя фактури от ищеца, за периода
от месец
декември 2016 г. до месец декември 2017 г. на обща стойност
215, 71 лв., върху която главница е начислена и лихва за забава в размер
на 11, 39 лв. за периода 02.01.2017г. до 22.02.2018г..
Ищцовото дружество признава, че ответниците са погасили задълженията си, като са направили
две плащания, както следва: на 09.01.2019г.
са заплатили сума в размер на 300,00 лева и на 28.01.2019г. са заплатили
сума в размер на 182,31 лв. Извършеното плащане на вземанията - предмет на
настоящата искова претенция, съставлява своеобразно признание на дължимостта.
Съдът констатира погасяване на дълга в хода на висящия исков процес, което на
осн. чл. 235, ал.3 ГПК е длъжен да съобрази. Водим от изложеното, съдът приема,
че исковете за главница и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени поради
плащане в хода на процеса.
По направеното от ищеца
искане, ответниците да бъдат осъдени да заплатят и законна лихва върху
главницата, съдът изчисли чрез лихвен калкулатор, че за периода от
подаване на исковата молба – 27.12.2018г. до датата на плащането на главницата на
09.01.2019г., размерът на законната лихва е 0, 84 лв. По делото се установи, че
също е заплатена от ответниците в хода на процеса.
По претенцията за
дължимите разноски съдът намира следното:
Неоснователно е искането
за присаждане в полза на ищеца на направените разноски за адвокатски хонорар в
размер на 180 лв. в производството по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен
съд – К.. В това производство, с влязъл в сила съдебен акт е отхвърлено
заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящия иск. Правилата
за разпределяне на отговорността
за разноски изискват уважаване на съответното искане / по арг. от
чл. 78, ал.1 от ГПК/. След като заповедният съд не е уважил заявлението, то на
този етап правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските за
адвокатско възнаграждение по заповедното производство нямат основание да бъдат
присъдени. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради
което не му се дължат разноски за това производство, с изключение на
заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК. Със заплатените от
ответниците 482, 31 лв. са погасени освен задълженията, предмет на предявените
искове, но и държавната такса от 50 лв. / включваща заплатената държавна
такса по заповедното и по
настоящото производства/, както и част
от заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 204,
37 лв., като за остатъка до претендираните 300 лв. хонорар или за сумата от 95, 63лв.
ответниците следва да бъдат осъдени да ги заплатят на ищцовото дружество.
Воден от горните мотиви, Районен съд - К.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, поради
плащане в хода на процеса, предявените от „В.И К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против Д.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 143, 81 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода, за периода от месец декември 2016 г. до месец
декември 2017 г., за което са издадени 13 броя квитанции с № ********** от 01.01.2017г.; № ********** от
01.02.2017г.; № ********** от 01.03.2017 г.; № ********** от 01.04.2017 г.; №
********** от 01.05.2017 г.; № ********** от 01.06.2017г.; № ********** от
01.07.2017 г.; № ********** от 01.08.2017 г.; № ********** от 01.09.2017 г. ; №
********** от 01.10.2017 г.; № ********** от 01.11.2017 г.; № ********** от
01.12.2017 г.; № ********** от 01.01.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и 7, 59 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г.
ОТХВЪРЛЯ,
поради плащане в хода на процеса, предявените от „В.И К.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против Н.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 35,95 лв., представляваща цената на доставената и
изконсумирана питейна и отведена канална вода, за периода от месец декември
2016 г. до месец декември 2017 г., за което са издадени 13 броя квитанции с
№ ********** от 01.01.2017г.; №
********** от 01.02.2017г.; № ********** от 01.03.2017 г.; № ********** от
01.04.2017 г.; № ********** от 01.05.2017 г.; № ********** от 01.06.2017г.; №
********** от 01.07.2017 г.; № ********** от 01.08.2017 г.; № ********** от
01.09.2017 г. ; № ********** от 01.10.2017 г.; № ********** от 01.11.2017 г.; №
********** от 01.12.2017 г.; № ********** от 01.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и 1.90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г.
ОТХВЪРЛЯ,
поради плащане в хода на процеса, предявените от „В.И К.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против М.
Б. Д., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 35,95 лв., представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, за периода от
месец декември 2016г. до месец декември 2017г., за което са издадени 13 броя
квитанции с № ********** от
01.01.2017г.; № ********** от 01.02.2017г.; № ********** от 01.03.2017 г.; №
********** от 01.04.2017 г.; № ********** от 01.05.2017 г.; № ********** от 01.06.2017г.;
№ ********** от 01.07.2017 г.; № ********** от 01.08.2017 г.; № ********** от
01.09.2017 г. ; № ********** от 01.10.2017 г.; № ********** от 01.11.2017 г.; №
********** от 01.12.2017 г.; № ********** от 01.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и 1.90 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2017г. до 22.02.2018г.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***
и М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „В.И К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.Т.Р., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 95, 63
лв., представляваща сторени разноски за заплатен адвокатски хонорар по гр. д.
№ 3364/2018г. по описа на КРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: