Р Е Ш Е Н И Е
№ 1052/30.12.2020г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Антоанета
Метанова
и с участието на
прокурор Станка Димитрова,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1232 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба на
Г.К.Г., с ЕГН ***********, с адрес *** против решение постановено по АНД № 725/2020г.
по описа на РС Пазарджик. С решението РС Пазарджик е потвърдил НП
№20-1006-000820/30.03.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Недоволен от така постановеното решение, Г.К.Г.
в съдебното заседание и с адв. Р.С. навеждат доводи за противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се от съда
да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд, както и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба - ОД на
МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща
представител, но заявява становище по жалбата с вх. № 8141/16.11.2020г., с
което молят решаващият съд да остави без уважение подадената касационна жалба и
да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно, законосъобразно и
издадено в съответния материален закон НП № 20-1006-000820/30.03.2020г. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се
моли да бъде присъдено в полза на ОДМВР Пазарджик възнаграждение за процесуално
представителство.
Прокурорът, моли Административния съд да
се произнесе с решение, с което да остави в сила решението на РС Пазарджик като
правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства,
гласни и писмени такива безспорно доказано е извършеното от касатора нарушение
за което е санкциониран с НП, потвърдено със съдебния акт на въззивната
инстанция. Счита, че са правилни съжденията на съда за липса на основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд - Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218
от АПК, същата се явява неоснователна.
За да потвърди с решението си
наказателното постановление, Районен съд - Пазарджик е приел в мотивите си
следното:
Административнонаказващият орган е издал
срещу жалбоподателя Г. обжалваното наказателно постановление за това, че на
04.03.2020 г. около 12:00 часа в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“, пред
бензиностанция „Шел“ управлява лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № РВ4326РХ,
собственост на „Г.“ ЕООД с Булстат ********* гр. Пловдив, като извършва
следното нарушение: Нарушава пътен знак „В1“, с който е въведена временна
организация на движението със Заповед №РД-11-90/30.01.2020 г. на АПИ, след
което продължава своето движение по път Първи клас №8, като е спрян на км 197,
с което за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 300 лева /триста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 14.04.2020 г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 15.04.2020
г., т. е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка е
била възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства от показанията на разпитания свидетел- актосъставителят Емил
Тисовски, които изцяло потвърждават констатациите в съставения АУАН, както и от
писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка, приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения
свидетел съдът е намерил, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото показанията му са обективни, логични, безпротиворечиви,
последователни, съответстват на събраните по делото писмени доказателства и
свидетелят е възприел непосредствени впечатления за факти и обстоятелства,
относими към вмененото нарушение. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел
не се намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се
счита за заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Първостепенният съд правилно е кредитирал
и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те
кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитания свидетел
Тисовски, затова съдът е основавал и на тях фактическите си констатации като
предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът е намерил, че не е
необходимо тяхното отделно обсъждане.
Правилно РС Пазарджик е констатирал, че
при издаване на АУАН и обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за
движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. В тази връзка и доколкото в НП при
словесното описание на състава на нарушението от обективна страна не са
посочени обстоятелства, които да са относими към правилото за поведение,
регламентирано в разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗДвП, неоснователно е
възражението за неправилно посочване на законната разпоредба, която е била
нарушена. Отразени са достатъчно факти
относно дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното
нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено.
Нарушението и участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно, че
нарушителят да разбере в какво се изразява осъществената от него деятелност и
срещу какво обвинение да организира защитата си.
Първоинстанционният съд е анализирал
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно „участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. При така установеното от
фактическа страна правилно РС Пазарджик е
намерил, че поведението на жалбоподателя запълва от обективна и
субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, доколкото безспорно е било установено, че именно жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № РВ 4326 РХ на 04.03.2020 г. в
гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ в посока гр. Пловдив и пред бензиностанция
„Шел“ като водач на МПС е навлязал в ремонтирания участък след въведения
забранителен знак „В1“. Въпросният знак, съгласно чл.47, ал.3 от ППЗДвП е от
категорията на забранителните и предвижда "Забранено е влизането на пътни
превозни средства". Фактическите обстоятелства за навлизане на
жалбоподателя с управлявания от него автомобил в път, за който със знак “В1“ е
била постановена забрана за движение, са установени от показанията на свидетеля
Тисовски. Същевременно жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации
в АУАН, а напротив същите са се потвърдили от показанията на цитирания свидетел
и писмените доказателства по делото. В тази връзка правилно първостепенният съд
е отчел презумптивната сила на АУАН,
регламентирана в нормата чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразявайки изискването на
закона- не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а
опровергаване на отразените, т. е. въвеждане в предмета на доказване на други
факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта,
каквото доказване от страна на жалбоподателя в производството не е било проведено.
Същевременно местоположението на бензиностанция „Шел“ така, както е описано в
обжалваното НП, е й ноторно известно и на настоящия съдебен състав.
Правилно съда не е намерил пороци на НП от
гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи
път се определят и параметрите на установеното нарушение. Същото е описано по
време, място и начин на извършването му достатъчно ясно и детайлно, че да прави
възможна в гарантирания от закона обем защитата на нарушителя. РС Пазарджик
правилно е счел, че административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
и санкционната разпоредба на чл.183, ал.7 ЗДвП, която предвижда отговорност за
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение с налагане на две
кумулативни наказания във фиксиран размер - глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец, каквито са и наложени с
обжалваното НП, респ. размерът на санкциите е правилно определен съобразно
установения императивен размер за съответното нарушение съгл. чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС, но в случая първостепенния съдебен състав е споделил извода на административнонаказващия
орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид вида на нарушението, което е формално
и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен
резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът правилно е намерил, че в настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма. Не е било установено също така наличието на някакво конкретно
извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение,
поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за
движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване.
Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило
нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед
на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, нарушението е
типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда
жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на
обществената опасност на извършеното, поради което не са налице условията
същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
Тези изводи на районния съд са правилни и
се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. След като е обсъдил всички
доказателства по делото, както и възраженията в жалбата, подадена пред него,
съдът правилно е намерил за установен факта на извършеното нарушение. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд - Пазарджик приема,
че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по
делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи
се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата, ще следва
жалбоподателя Г.К.Г. да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР Пазарджик възнаграждение за процесуално
представителство за упълномощен служител с юридическо образование на основание
чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 32, ал. 2, пр. 2 от ГПК в размер на 80лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №
260068/02.10.2020 г., постановено по АНД № 725 по описа за 2020 г. на Районен
съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.К.Г. да заплати в полза на ОДМВР Пазарджик възнаграждение за процесуално
представителство за упълномощен служител с юридическо образование на основание
чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 32, ал. 2, пр. 2 от ГПК в размерна 80лв.
Решението е
ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2./П/