№ 4416
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря ИрИ. Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502625 по описа за 2022 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. С. и Г. П. Г. срещу Решение № III-139-
20142486/19.06.2021 г. по гр.д. № 21202/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с
което на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения на бабата и
дядото по бащИ. линия М. Л. С. и В. Г. С. с детето П.А. С., родено на 06.12.2016 г. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение, твърди се решението да противоречи на интереса на
малолетния П.. Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което сезиращите претенции да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на
сторените в производството разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни М. Л. С. и В. Г. С., са подали
отговор, с който оспорват въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
1
С Решение № III-139-20142486/19.06.2021 г. по гр.д. №21202/2020 г. по описа на СРС
е определен режим на лични отношения на М. Л. С. и В. Г. С. с детето П.А. С., както следва:
през първите шест месеца от влизане в сила на решението контактът следва да бъде в
присъствието на родителите или на родител и друго пълнолетно лице или на други две
пълнолетни лица, изпратено или изпратени от родителите, за периода от 10:00 часа до 12:00
часа всяка втора събота от месеца на място в гр.С., посочено от родителите; за следващите
шест месеца след тези шест месеца контактът следва да бъде в присъствието на родителите
или на родител и друго пълнолетно лице или на други две пълнолетни лица, изпратено или
изпратени от родителите, за периода от 10:00 часа до 17:00 часа всяка втора събота от
месеца на място в гр.С. или в дома на ищците в с.Подгумер, според желанието на ищците,
като във втория случай ищците взимат детето от дома на родителите и го връщат там; след
изтичане на една годИ. от влизане в сила на съдебното решение контактът следва да бъде
всяка втора събота и неделя от месеца, с изключение на месеците юни, юли и август, за
времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, като ищците взимат детето от дома на
родителите и го връщат там, а в месеците юни, юли и август ищците имат право на контакт
за период от седем последователни дни от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на
последния ден, с преспиване в дома на ищците, а родителите имат право да посетят детето
поне един път в рамките на седемте дни за не по – малко от три часа. Разписано е
родителите да уведомят ищците до десети юни през кои седем дни ще дадат детето за
изпълнение на режима, в противен случай ищците след този срок сами определят кои седем
дни ще вземат детето. Разяснено е, че втора събота от месеца е съботен ден от месеца, от
втората поред седмица, в който всички дни от седмицата са от съответния месец.
Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представените пред
първоинстанционния съд удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, издадени на
11.05.2020 г. от Столична общИ. – район „Овча купел“, че въззиваемите са баба и дядо по
бащИ. линия на детето П.А. С., роден на 06.12.2016 г., а негови родители са Г. П. Г. и А. В.
С..
Изслушана от въззивния съд, Г. П. Г. заявява, че контакти на сИ. й П. с прародителите
му по бащИ. линия не следва да се определят или да бъдат регламентирани такива само с
присъствието на родителите. Споделя, че малолетният П. има особености в развитието,
които определя като хиперактивност, поради което се нуждае от присъствие на човек с
балансиран характер и бързи реакции за осигуряване на безопасността на подрастващия.
Разказва, че по мнение на психиатър П. се нуждае от специални грижи и постоянен контрол
на възрастен. Декларира липса на доверие у въззиваемите, които не се интересуват от
реалното състояние и развитие на сИ. й, желаят единствено да наложат своите виждания
относно здравословното му състояние, отправят упреци и нападки към двамата родители,
остойностяват в пари срещите си с детето, а за желанието да се виждат с него двамата
родители разбирали от водените срещу тях дела от прародителите.
При изслушването си пред въззивния съд бащата А. В. С. заявява твърда позиция, че
режим на контакти на родителите му със сИ. му не следва да бъде определян или да бъде
2
определен такъв с ограничени параметри. Изказва опасения, че въззиваемите се стремят да
осигурят присъствието на детето при тях, за да проведат лечение на същото по начин, който
смятат за правилен, но не е съобразен с особеностите в развитието на П.. Споделя, че
родителите му са завели дела срещу свои роднини и близки, демонстрирайки конфликтност
и отправят заплахи към него и майката с физическа саморазправа и тяхното поведение може
да се възприеме от малолетното или по друг начин да рефлектира неблагоприятно по
отношение на него.
Пред въззивния съд В. Г. С. посочва, че последният му контакт с неговия внук П. е
бил през 2018 г. във връзка с организирана от него и съпругата му консултация с
хабилитиран медик. Счита, че детето няма спомен за прародителите си, а в негов интерес е
да има две баби и двама дядовци. Твърди, че от седем години синът му не е посещавал дома
му. Заявява готовност да полага грижи за детето и да му предаде опита си. Декларира
желанието си да помогне на своя внук П. и заявява, че е открил начин да стори това. Намира,
че състоянието на детето се дължи на това на възрастните и на липсата на обединение
помежду им. Желае да се потвърди определеният с първоинстанционното решение режим на
лични контакти с внука му П..
При изслушването си от въззивния съд М. Л. С. заявява, че е в състояние да предаде
опита и знанията си на внука си П., да му осигури обич и спокойствие. Сочи, че разполага с
къща с голям двор, където детето може да прекара време на слънце и да се разтовари от
ежедневието. Споделя, че от 2019 г. не поддържа контакт с децата на дъщеря си. Приема
определения с първоинстанционното решение режим, макар да го намира за „орязан“
В изготвените за нуждите на въззивното производство, на основание чл.21, т.15 вр.
чл.15, ал.6 ЗЗДет, от АСП, Д „СП“- Люлин социални доклади по делото се установява, че
малолетният П. е роден преждевременно в двадесет и седма гестационна седмица и е
дисгностициран с хидроцефалия. Основни грижи за подрастващия полагат двамата му
родители, които получават подкрепа от роднините по майчИ. линия на П.. Родителите
задоволяват потребностите на малолетния, ангажирани са в осигуряването на стабилна,
спокойна и сигурна среда за неговото цялостно развитие. Семейството живее в апартамент,
собственост на дядото по майчИ. линия, в който се поддържат добри жилищни условия.
Детето било отложено за първи клас, посещавало е 68 Детска градИ. „Ран Босилек“, където е
получавало допълнителна подкрепа от психолог, логопед и ресурсен учител. Понастоящем
П. е ученик в първи клас в столичното 18 СУ „Уилям Гладстон“.
Видно от приетите от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ – Връбница
по време на социалното проучване въззиваемите са потвърдили, че последната им среща с
техния внук П. е била през 2018 г. Родителите не им предоставят възможност да споделят
резултатите от проучванията си за по – добри практики в САЩ за лечение и процедяване на
състоянието на детето. Заявяват интерес към развитието на внука си, фИ.нсови и
материални възможности за поемане на издръжката му по време на неговия престой при тях,
разбиране на необходимостта от специфични грижи. По време на социалното проучване
въззиваемите са заявили, че срещите с детето следва да започнат в присъствие на
3
родителите, което ще им помогне да усвоят нужните грижи, а на детето – да ги опознае и
свикне с новата среда. Изразяват готовност първоначално срещите да се провеждат на
посочени от родителите места, които да представляват интерес за детето. В социалния
доклад от 12.03.2025 г. са закрепени изявленията на въззиваемите, че изразяват съгласие
срещите с детето П. да се осъществяват в дома им в присъствие на родителите, но не и в
контактен център. В дома на прародителите на детето по бащИ. линия са констатирани
добри условия за престой на малолетния, пространство за игра и самостоятелно легло, а при
желание от страна на родителите имотът предоставя възможност и за техния престой.
Въззиваемите разполагат с автомобил, който при необходимост да ползват за придвижването
си. Прародителите са пенсионери, но бабата продължава да работи като инженер по
качеството в търговско дружество. Декларирали са готовност да водят и прибират детето от
детско заведение и училище. Направени са изводи, че П. не познава прародителите си по
бащИ. линия, правото му на контакт с тях е нарушено, а с оглед специфичните му нужди е
препоръчано срещите на въззиваемите с него да се провеждат в присъствие на родител.
С експертно решение № 0993 от 105 заседание на ТЕЛК при МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД – С., проведено на 13.06.2019 г. при детето П. е констатирана
75% степен на увреждане с нужда от чужда помощ за срок от три години, поради ниско
тегло при раждането, неонатален респираторен дистрес синдром, интравентрикуларен
кръвоизлив III, постхеморагична хидроцефалия, състояние след пунктиформена
краниектомия окципитално в дясно, имплантация на ВПА.
С етапна епикриза от ГПСИП „детско психично здраве“ ООД на малолетния е
поставена диагноза нарушение на активността и вниманието, специфично разстройство на
артикулацията.
Въз основа на приетата от въззивния съд Комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че при детето П. са налице дискретно
проявени дефицити в общата и фИ. моторика, забавяне и особености в развитието на речта
и езика, особености в комуникацията, социалните интеракции, интересите и поведението,
характерни за разстройствата от аутистичния спектър, но непроявени в степен, която да
отговаря на диагностичните критерии за диагностициране на класически детски аутизъм.
При подрастващия тазово-резервоарните функции все още не са напълно овладени. При него
са констатирани множество особености, свързани с общомедицинското му състояние, които
налагат периодично проследяване от специалисти, познаващи състоянието му, провеждане
на различни изследвания и поддържащи лечения и спазване на стабилен хигиенно-диетичен
режим. Развитийните му особености са поставени от експертите в контекста на ранната му
история с перИ.тални усложнения. По време на изследването детето е спокойно, ведро и
комуникативно. П. не познава прародителите си по бащИ. линия и няма изградена
емоционално-доверителна връзка с тях. Отношението му към тях може да бъде описано като
предпазливо любопитство, без проява на негативни асоциации. Поради липса на съдействие
от страна на въззиваемите, експертите не са придобили достатъчно лични впечатления
прародителите по бащИ. линия на малолетния, но въз основа на кратката комуникация с
4
въззиваемия С. по телефон и наличните по делото материали са направили извод за наличие
на тенденция при тях към конфликтен тип комуникация с околните, като данните са
свързани основно с поведението на дядото. Експертизата приема, че поради липсата на
познанство между прародителите и подрастващия и предвид ниската му възраст,
първоначално е подходящо по време на срещите помежду им да присъстват родителите,
които да представят бабата и дядото и да окуражат по този начин контакта. Като уместно е
отчетено предвидимост и регулярност на срещите с периодичност веднъж до два пъти
месечно с продължителност до два часа, съобразени с режима на детето. На по – късен етап
е видяна възможност за срещу без присъствието на родител, в сигурна среда, с подпомагане
от психолози или социални работници. Удачното осъществяване на контактите и спазване на
интереса на детето изискват добра комуникация и доброжелателно отношение от
прародителите към родителите на детето, особено при въвеждането на нови лица, които не
познават достатъчно добре особености в развитието на П..
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
От изслушването на вещите лице се установява, че първоначалните срещи могат да се
осъществяват и с присъствието само на единия родител, а етапът на самостоятелни срещи на
детето с бабата и дядото по бащИ. линия не може да бъде прогнозиран, доколкото зависи от
развитието на взаимоотношенията след етапа на опознаване от поне шест месеца.
Малолетният е добронамерен и положително настроен към провеждане на среща с
въззиваемите, но развитието на отношенията им зависи от начИ., по който бабата и дядото
ще направят контакт с детето, а прогноза не може да бъде направена, поради липса на
съдействие от прародителите. При последните липсва данни за конфликтно поведение,
насочено към детето. Нормалният и естествен път, единствено възможен и добър за детето
начин за въвеждане на детето в тези срещи е през неговите родители.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични
отношения с него, като единственото предвидено условие е определянето им да е в интерес
на детето. Съобразно §1, т.5 ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се
основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, мИ.лото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съгласно §1, т.7 ДР на ЗЗДет бабата и дядото са част от семейната среда на детето и
поначало най – добрият интерес на внуците включва поддържане на лични отношения
помежду им с оглед мотивацията на прародителя да полага грижи за отглеждане и
възпитание на децата.
Интересът на детето предполага да расте в нормална семейна среда, контактувайки с
всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки отношения и не
съществува интерес да се отчужди от близките си. Обичайно, между дядото/бабата и техните
5
внуци, се изгражда специална връзка. Прародителите притежават опит и знания, разполагат
със свободно време и когато имат и желание да използват част от това време, за да го
прекарват със своите внуци, полагайки грижи за тях, това е в интерес и за двете страни – за
дядото и бабата това е източник на позитивна емоция, а внуците получават повече
внимание, добро отношение и обич. Създаването на добри отношения чрез осъществяването
на личен контакт между внуците и техните баба и дядо, следва да се стимулират и
подпомагат, включително от родителите и техния приятелски кръг, от роднините и
институциите /Решение по гр.д.№ 4889/2021г.на ІV г.о. на ВКС/. Единственото ограничение
на установеното с чл.128, ал.1 СК право на бабата и/или дядо на личен контакт с техните
внуци е преценката за засягане на интереса на детето.
В настоящия случай не се доказва в производството въззиваемите да са
демонстрирали поведение, с което да злепоставят интереса на детето П.. Контактите на дете
с неговите дядо и баба следва да бъдат прекъснати само, ако по надлежния ред бъде
установено, че с поведението си прародителите въздействат на детето по опасен за неговото
здраве или за психическото и физическото му развитие начин / Решение № 110/20.02.2024 г.
по гр.д. № 1372/2023 г. на III ГО на ВКС/, а такова по делото е се установява. Въззиваемите
заявяват желание да полагат грижи за своя внук П. и готовност да му посветят времето си, а
въз основа на социалните проучвания по делото се констатира, че същите разполагат с
подходящи материални условия за това. По делото се доказва, че П. и прародителите му по
бащИ. линия не се познават и помежду им не е изградена емоционална връзка, а причините
за това развилия се медупоколенческия конфликт с родителите, причинен от различното им
разбиране относно необходимите медицински грижи за малолетния, свързани с ранната му
история с перИ.тални усложнения.
Създаването на добри отношения чрез осъществяването на личен контакт между
внуците и техните баба и дядо, следва да се стимулират и подпомагат, включително от
родителите и техния приятелски кръг, от роднините и институциите /Решение №
147/28.07.2022 г. по гр.д.№ 4889/2021г.на ІV ГО на ВКС/. С оглед заключението на приетата
от въззивния съд КСППЕ и изслушването на вещите лица относно естествения, единствено
възможен и най – добър за детето начин за въвеждането му в контакта с прародителите,
декларираната от всички страни готовност за това, предвид спецификата в развитието на П.,
то в най – добър негов интерес е срещите му с въззиваемите да се провеждат в присъствието
на родителите.
С оглед заключението на приетата по делото експертиза, разпита на вещите лица и
изслушването на страните съдът намира, че следва да бъдат определени мерки за лични
отношения на въззиваемите с внука им П., който да включва преходен период.
Първоначалните срещи следва да се проведат в присъствието на родителите на
територията на АСП, Д „СП“ по местоживеене на детето в присъствието на социален
работник. Провеждането на срещите на територията на социалната служба следва да
осигури нуждата от спокойна среда за детето и родителите, доколкото това е институция,
утвърдила се като гарант за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната
6
политика за закрила на децата. Съдът не постановява провеждане на срещи в контактен
център, поради проявеното крайно негативно отношение към услугата от страна на
въззиваемите, което би напрегнало междупоколенческите отношения и би поставило под
угроза реалното осъществяване на регламентирания контакт.
След провеждане на първоначалните срещи, следващите е нужно да се осъществяват
в присъствието на родителите, което би спомогнало на прародителите да поставят основите
на връзка с П., да опознаят навиците, специфичните нужди и интересите на малолетния,
техния режим и седмичен график, като с помощта на родителите, детето в спокойна и
естествена среда да начене свободно общуване със своите баба и дядо по бащИ. линия. Това
следва да способства за успокоение в междупоколенческия конфликт като предостави
основите на възстановяване на доверието родителите по отношение на способностите и
намеренията на прародителите.
При определяне на периодичността и продължителността на контакта съдът се
съобразява с препоръките на вещите лица за охрана на интереса на малолетния П..
Понастоящем съдът не следва да разписва възможност детето да остават в дома на
въззиваемите с преспиване или за провеждане на самостоятелни срещи без присъствието на
родителите с оглед изводите на експертите относно невъзможността да се прогнозира начИ.
на протичане на контакта и развитието на взаимоотношенията на прародителите с детето,
както и евентуалните рисковете за поставяне на П. в неблагоприятно положение на фона на
съществуващия междупоколенчески конфликт. При настъпване на промяна в
обстоятелствата, свързана с преодоляване на този конфликт, порастването на детето и
неговите желания, които следва да се отчетат в контекста на възгледите им при преценка на
най – добрия му интерес по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, но след
предоставяне на възможност за опознаване на прародителите в спокойна среда, при
положително за детето развитие на връзката с прародителите, то може да се търси, при липса
на съгласие на страните, разширяване на определените с настоящото мерки за лични
отношения на въззиваемите с внука им П.. Неблагоприятното за детето развитие на тези
отношения би било предпоставка за ограничаване на режима или за определяне на други
подходящи защитни мерки.
При този изход от спора, доколкото се касае за спорна съдебна администрация, при
отсъствие на недобросъвестност у страните и не са налице основания за цялостно
отхвърляне или пълно уважаване на въззивната жалба, то разноските следва да останат за
страните, както са сторени (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК на
ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № III-139-20142486/19.06.2021 г. по гр.д. №21202/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки за лични отношения на В. Г. С.,
ЕГН ****, и М. Л. С., ЕГН **********, с внука им П.А. С., ЕГН **********, както следва:
1. дядото В. Г. С. и бабата М. Л. С. имат право да виждат детето П.А. С. всеки първи
и трети петък от месеца за времето от 10:00 часа до 11:00 часа или от 14:00 часа до 15.00
часа, в обратната смяна на тази, в която детето е на училище, в Дирекция "Социално
подпомагане" по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената
Дирекция и в присъствието на родителите А. В. С., ЕГН ****, и Г. П. Г., ЕГН **********, за
общо шест срещи (пъти);
2. след провеждане на горепосочените шест срещи по т.1 от настоящото решение,
дядото В. Г. С. и бабата М. Л. С. имат право да виждат детето П.А. С. всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10:00 часа до 12:00 часа в присъствието на бащата А. В. С.,
ЕГН ****, и Г. П. Г., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8