Решение по дело №6/2020 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260010, 02 март 2021 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор………., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено в отношения с ответницата Р.С.П., че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 277/03.09.2019 г. по ЧГД № 442/2019 г. на РС Котел за следните парични суми : 678.77 лева, представляващи главница по договор за паричен заем № 34942/24.01.2018 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и длъжницата, 66.39 лева, представляващи договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 20.06.2018 г., 333.84 лева, представляващи неустойка за периода от 21.02.2018г. до 20.06.2018г, 188.42 лева, представляващи законна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 29.08.2019 г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 30.08.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по договора са били цедирани на настоящия заявител с договор от 01.10.2018 г.

Тъй като заповедта е била съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съобразно указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за установяване на заявеното вземане.

Твърди се, че на 24.01.2018 г. между „Креди Йес“ ООД, от една страна, и ответницата, от друга, бил сключен договор за паричен заем № 34942, за сума в размер на 800.00 лева, която заемателят се задължил на върне на заемодателя заедно с 3.340% месечна лихва и 49.086% годишен процент на разходите. Връщането било уговорено да се извърши чрез 21 равни седмични вноски, всяка по 41.40 лева, платими всяка сряда от седмицата, с дата на първата вноска 31.01.2018г. и на последната – 20.06.2018г. Редът и условията, при които кредиторът сключил договора, се уреждал от договора и от Общите условия към него, с които ответницата се била запозната и изрично декларирала това.

Заемателят поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на договора поне две от трите уговорени обезпечения:  1/ издаване на запис на заповед; 2/  представяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка, за периода от сключване на договора за заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща главницата и договорната лихва; 3/двама поръчители физически лица, всяко от което да отговора кумулативно на следните изисквания : имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната (в случай че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти МРЗ за страната), да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Тъй като заемателят не изпълнил задължението си, била начислена неустойка в размер на 390.64 лева, която страните се били договорили да се плати разсрочено на 21 равни вноски, всяка от които в размер на 18.60 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

В обобщение, общият размер на всяка от погасителните вноски възлизал на 60.00 лева.

Тъй като страните се били договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава при просрочие на вноските, се претендира сумата 188.42 лева за периода от 21.02.2018г. до 29.08.2019г.

Ответницата направила плащания по кредита в размер на 181.00 лева, с която били погасени 56.80 лева неустойка, 2.97 договорна лихва и 121.23 лева главница.

Всички вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на 01.10.2018г. по силата на приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г. Тъй като цедентът „Креди Йес“ ООД упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесионерът изпратил на 17.10.2018г. и на 17.12.2019г. до ответницата уведомления, които били върнати в цялост неполучени. Позовава се, в условията на алтернативност, на връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, в рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производства.

Искът с цена 678.77 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 66.39 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 333.84 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 188.42 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище.

Ответникът не се явява и не изпраща представител.  

С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът моли за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са основанията на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, тъй като на ответницата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му на нея или неин представител в съдебно заседание. Съдът, след като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, намира, че предявените искове са изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.

            По разноските :

По претенциите за разноски :

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

По заповедното производство  :  Дължимата държавна такса е в размер на 25.35 лв и тя следва да бъде присъдена. На заявителя следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 50.00 лева, тъй като заповедното производство не разкрива фактическа или правна сложност. Така общият размер на разноските по заповедното производство е 75.35лв.

По установителното производство : И четирите иска са изцяло основателни. В полза на ищеца следва да се присъди платената държавна такса в размер на 174.65лв.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращаща към чл.37 от ЗПП, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.25 установява размери от 100.00 до 300.00 лева възнаграждение за дела с определен материален интерес. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Ръководен от посочените критерии, съдът определя възнаграждение в размер от 100.00 лв.

Така общият размер на разноските по установителното производство възлиза на 274.65лв.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, бул. Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, и ответницата Р.С.П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 277/03.09.2019 г. по частно гражданско дело № 422/2019 г. на РС Котел, в размер на 678.77 лева (шестстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и седем три стот), представляващи главница по договор за паричен заем № 34942/24.01.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, заедно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като задължението е било цедирано на настоящия ищец с договор за цесия от 01.10.2018г.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, и ответницата Р.С.П., с посочени данни, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 277/03.09.2019 г. по частно гражданско дело № 422/2019 г. на РС Котел, в размер на 66.39 лева (шестдесет и шест лева и тридедсет и девет стот), представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.02.2018г. до 20.06.2018г. по договор за паричен заем № 34942/24.01.208г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, като задължението е било цедирано на настоящия ищец с договор за цесия от 01.10.2018г.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, и ответницата Р.С.П., с посочени данни, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 277/03.09.2019 г. по частно гражданско дело № 422/2019 г. на РС Котел, в размер на 333.84 лева (триста тридесет и три лева и осемдесет и четири стот), представляващи неустойка по договор за паричен заем № 34942/24.01.208г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, като задължението е било цедирано на настоящия ищец с договор за цесия от 01.10.2018г.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, и ответницата Р.С.П., с посочени данни, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 277/03.09.2019 г. по частно гражданско дело № 422/2019 г. на РС Котел, в размер на 188.42 лева (сто осемдесет и осем лева и четиридесет и две стот), представляващи мораторна лихва за периода от 21.02.2018г. до 29.08.2019г. по договор за паричен заем № 34942/24.01.208г., сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, като задължението е било цедирано на настоящия ищец с договор за цесия от 01.10.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  Р.С. П., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 274.65 лв  (двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стот), представляващи направени по настоящото дело разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК  Р.С. П., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 75.35 лв  (седемдесет и пет лева и тридесет и пет стот), представляващи направени по ЧГД № 422/2019г на РС Котел разноски.

РЕШЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на ответницата.

 

                                                                                              С Ъ Д И Я :