Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 03.08.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №7842 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен
от В. Г.С. срещу З. „Б.И.“ АД иск с
правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26000,00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
29,09,2015год. ПТП, ведно със законната лихва от 29,09,2015 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 29,09,2015г., около 06:55ч.,в гр.София, на бул.Княз Дондуков с посока от ул.Париж към ул. Дунав, С. Р. Д.
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№****** и в района на
кръстовището на ул. 11-ти август нарушил
правилата за движение по пътищата като не препуснал ищцата, в качеството на пешеходец.
Произшествието е настъпило на сигнализирана пешеходна пътека. Поддържа да е
налице виновното и противоправно поведение на водача Д.. Вследствие на ПТП за
ищцата настъпили телесни увреждания, които довели до неимуществени вреди, под
формата на болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген-Поло“ е
застрахована при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа да не е осъществен деликт от застрахования
водач, налице е случайно деяние. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване като ищцата не се е съобразила със скоростта на
движение на автомобила. Оспорва причинната
връзка на сочените увреди с процесното ПТП. Поддържа, че с оглед
естеството на претърпените от ищцата телесни увреждания, претендираното
обезщетение се явява прекомерно. Релевира възражение за погасителна давност.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеният по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № 812/29,09,15год. се установява, че на 29,09,2015год.,
около 6:55 часа, в гр.София, на ул.Кн.Ал.Дондуков, в
района на кръстовището с ул. 11 август между лек автомобил Фолксваген Поло, с
рег. № ******, управляван от С.Р.Д. и В.Г.С. е
реализирано ПТП. Ищцата, в качеството на пешеходец е пострадала при произшествието.
С оглед приложена застрахователна полица №
02/1150002242344 се установява, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност
покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил с рег.№****** към
датата на застрахователното
събитие.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт
се установява, следния механизъм на
процесното ПТП: На 29,09,2015год. в гр.София,
на ул.Княз Дондуков, на кръстовището с ул.11 август. Бул. Дондуков се
състои от две платна разделени с
трамвайно трасе и е предназначен
за двупосочно движение на автомобилите
като за всяка посока има по две
пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метрологична видимост. Лек автомобил Фолксваген Поло се е движил по бул.Дондуков
в лявата пътна лента с посока от ул. Париж към ул.Дунав със скорост на движение
40км.ч. Приближавайки към кръстовището с
ул.11 –ти август в същото време, пострадалата е предприела пресичане на платното за движение на ул.Ал.Дондуков от ляво надясно за посоката
на движение на автомобила и върху пешеходната
пътека обособена преди кръстовището. Водачът на автомобила не е намалил скоростта
си и не е спрял за да пропусне
пешеходеца, при което се е реализирало
произшествие като автомобилът с предната си част е ударил пешеходката от дясната й страна, Вследствие
на удара под масовия център на тялото на пострадалата, тя е била качена върху
предния капак като е достигнала до
предното стъкло и го е счупила.
Причината за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на МПС Фолксваген Поло, който е навлязъл върху пешеходната
пътека в момент, в който по нея се е движила
пострадалата пешеходка. Ударът е бил предотвратим за водача на МПС
независимо от начина на придвижване на ищцата като е настъпил на обозначена пешеходна
пътека.
От изслушаното по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е
получила следните травматични увреждания:
- контузия
на лява седалищна област, без данни за счупване на таза и лява тазобедрена
става;
- травма на нервните коренчета на лумбален
/поясен/отдел, без рентгенови данни за
счупване на тела на прешлени, техни израстъци или разместване/луксация/;
Описаните
травматични увреди са с медикобиологична
характеристика-разстройство на здравето, неопасно за живота и са в пряко
причинно-следствена връзка с процесното пътно произшествие. Проведено е консервативно лечение на травмите на ищцата, в амбулаторно-домашни условия. На 07,10,2015год. е констатиран –световъртеж
от централен произход, но при ищцата
няма данни за черепномозъчна травма, не са налице посочените в заключението етиологични причини
за СЦП-мозъчни атаки, мозъчни кръвоизливи
и тумори, патологични изменения в областта на шийния сегмент на
гръбначния стълб, ниско съдържание на хемоглобин в кръвта;
Възстановителният период за контузията на лява
седалищна област е в рамките на
15-20дни. Травматичната увреда на лумбалните коренчета изисква постелен режим за 5-7 дни, взимане на
обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Възстановителния период е 1-2 месеца. Най-силни болки е изпитвала в
първите 20 дни след което умерени за около 1-1,5.
При ищцата възстановителният период е приключил, без
функционален дефицит. Съобщава за изпитване на болка в таза, в ляво от средната
линия при продължително седене и ходене
като причина за същата би могло да е развитие на свръхчувствителност на болковите окончания възприемащи болката или психогенна
реакция.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Лилия Г. Жекова, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществени вреди за ищцата.
От показанията на св.С.Д.-водач на автомобила се
установява да не е възприел ищцата преди настъпване на удара.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената по делото авто-техническа експертиза
се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на
водача на Фолксваген Поло –С.Д., който нарушил правилата за движение
съгласно чл. 5, чл. 20, ал. 1 и чл.119 от ЗДвП, тъй като не
упражнил достатъчен контрол над превозното средство, както и не пропуснал преминаващата по пешеходна
пътека ищца.
Установява се също така, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Също така, по делото не бе оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 10000.00 лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания – контузия на лява седалищна област, без данни за счупване на таза и лява тазобедрена става; травма на нервните коренчета на лумбален /поясен/отдел, без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени, техни израстъци или разместване/луксация/; възстановителния период от 1-2месеца, възрастта на пострадалата -35години /активна работоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/, фактът, че оздравителният процес е приключил, без функционални смущения, същевременно персистиращата болка в областта на кръста и главоболие и към настоящия момент, необходимостта от чужда помощ в ежедневието по време на възстановителния период, за период от около 1-2 месеца/ съдът не кредитира показанията на св. пострадалата да е имала нужда от грижи за период от 5 месеца, доколкото се опровергаха от заключението на СМЕ/, емоционалното отражение върху пострадалата от реализирания деликт /при всички случай претърпян пътен инцидент оказва негативно емоционално отражение върху пострадалия/. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователната отговорност към датата на събитието при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Същевременно, настоящия състав съобрази факта, че
в резултат на уврежданията не се е
наложил престой в болнично заведение, не е налице фрактура на таза, не са
провеждани оперативни интервенции, фактът, че оздравителния процес е приключил
без усложнение, липсата на данни за инвалидизация, възрастта на лицето.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Установи се ищцата да е предприела пресичане на платното за движение на сигнализирана пешеходна пътека. Неоснователно е възражението да не е съобразила поведението си със скоростта на движение на автомобила. Произшествието е настъпило след като ищцата е предприела пресичане на пътното платно, на обозначено място, в който случай водачът е длъжен да пропусне пешеходците съобразно чл.119, ал.1 от ЗДВП, а в случай на възникнала опасност да намали скоростта или да спре за да предотврати произшествие. Не се установи поведение, с което ищцата да е допринесла за настъпване на ПТП или увеличаване на травматичните увреди.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -29,09,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ.
От ответника съобразно чл.120 от ЗЗД е релевирано
възражение за изтекла погасителна давност. Приложима е нормата на чл.111, б.“в“
от ЗЗД или претенцията за лихва се погасява с тригодишна давност. Ето защо и с
оглед депозиране на исковата молба на 13,06,2019год. непогасена по давност е
претенцията преди 13,06,2016год., поради което за периода от 29,09,2015год. до
12,06,2016год. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. Възражението
за погасителна давност относно
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно, с оглед чл.197 от КЗ/отм./-приложима е петгодишната давност от датата на застрахователното събитие. С оглед датата на
депозиране на ИМ -13,06,2019год. вземането не е погасено по давност.
По
разноските:
Ищцата е освободена от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите са в размер на общо 571,00лв., от
които 400,00лв.-д.т. и 171,00лв.- от общо 450,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 915,00лв. от общо 1500,00лв., от които 150,00лв.-в.л.,
1310,00лв.-адв.хонорар и 40,00лв.-свидетел. /Възражението на ищцата по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.хонорар за ответника е основателно.
Представени са доказателства за договорено и платено възнаграждение в размер на
1500,00лв. Същото съобразно предмета на делото фактическата и правна сложност
на спора, извършените процесуални действия, брой открити съдебни заседания се
явява прекомерно. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съобразно цената на исковата претенция съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер
на 1310,00лв./
На осн.чл.38, ал. 2 от
ЗА на адв. В.О. се дължи адв.хонорар определен по
чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска в размер на 497,80лв. от общия размер 1310,00лв., върху
който се начислява ДДС /20%99,56лв./или общо 597,36лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Г.С., ЕГН **********, със съдебен адрес
*** на осн.чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 10000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 29,09,2015год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.06.2016год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 10000лв. до пълния
предявен размер от 26000лв., както и за законна лихва от 29,09,2015год. до 12,06,2016год.
като неоснователна.
ОСЪЖДА З. "Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 571,00лв.
- държавна такса.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на З. "Б.И." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 915,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З. "Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв. В.
В.О., САК, с адрес *** на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 597,36лв.-
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: