Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на десети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 6352 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e
от Д.Л.С. против солидарни ответници “Б.г.” ООД и „Ц.з.е.ф.” ЕООД иск с правно основание чл.93, ал.2, предл.
второ от ЗЗД и при условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищцата
твърди, че на 21.11.2008г. сключила с ответника „Б.г.” ООД предварителен
договор, съгласно който страните се споразумели да сключат в срок до
28.02.2009г. окончателен договор за продажба на недвижим имот – апартамент №
37, разположен във вх.Б, на първи подпокривен етаж, на кота 8+43 м. със
застроена площ от 84.96 кв.м., находящ се в гр. Несебър, м. ”Кокалу” в сграда,
разположена в поземлен имот с
идентификатор 51500.86.18, която сграда към датата на сключване на
предварителния договор все още била в строеж, за сумата 140 000 лв. Към
датата на сключване на договора ищцата била заплатила на ответника сумата от
100 000лв., от която 50 000 лв. на 25.10.2007г. и 50 000лв. на
05.03.2018г. Ответникът не изпълнил задължението си по предварителния договор
да сключи окончателен договор. Вместо това, на 04.08.2011г. прехвърлил
обособена част от търговското си предприятие на „Ц.з.е.ф.” ЕООД, която
обособена част включвала и ап.37, но не и задължението по предварителния
договор от 21.11.2008г. На 15.11.2011г. „Ц.з.е.ф.” ЕООД продал апартамента на
трето за спора лице – В.А.С.. С влязло в сила съдебно решение от 07.11.2014г.
по гр.д. № 243/2012г. на ОС – Бургас договорът от 04.08.2011г., сключен между „Б.г.”
ООД и „Ц.з.е.ф.” ЕООД, с който „Б.г.”ООД прехвърлило обособена част от
търговоското си предприятие, която включвала и процесния ап. 37, бил обявен за недействителен
спрямо ищцата. Твърди, че „Б.г.” ООД не бил
в състояние да изпълни задължението си
по предварителния договор да прехвърли правото на собственост върху имота на
ищцата, защото междувременно, преди вписването на ИМ, процесинят имот бил продаден
от „Ц.з.е.ф.” ЕООД на трето за спора лице. Поради изложените доводи, моли съда
да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 200 000 лв.,
представляваща двоен размер на заплатените от нея 100 000 лв. по
предварителния договор, съгласно чл.11 от договора, ведно със законната лихва,
считано от 19.05.2015г. до окончателното изплащане. В случай, че съдът не уважи
предявения иск, моли да бъдат осъдени ответниците солидарно да й заплатят
сумата от 100 000 лв., която ответникът „Б.г.” ООД получил на отпаднало
основание – за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, какъвто
договор вече не можел да сключи, тъй като имотът бил прехвърлен на трето за
спора лице, и сумата от 69 150.22 лв. /обезщетение за забава за периода
28.11.2008г.-18.05.2015г./, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба/19.05.2015г./ до окончателното изплащане. Ответникът
”Б.г.”ООД не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по
исковете в хода на делото.
Ответникът „Ц.з.е.ф.” ЕООД оспорва исковете, като прави следните
възражения: поддържа становището, че предявеният иск спрямо него бил
недопустим, тъй като ищцата основавала иска си на сключен предварителен договор
с друг ответник - „Б.г.”ООД и на договор за прехвърляне на обособена част от
търговско предприятие между „Б.г.” ООД и „Ц.з.е.ф.” ЕООД, но междувременно
договорът за прехвърляне на търговско предприятие бил обявен за недействителен
спрямо нея в частта, относно процесния апартамент 37, което обуславяло липса на
пасивна процесуална легитимация за ответника „Ц.з.е.ф.”ЕООД; поддържа становището, че предявените искове били
погасени по давност; оспорва сумата от 100 000 лв. да е била заплатена от
ищцата; оспорва достоверността на датите на представените по делото
предварителен договор от 21.11.2008г. и разписките от 25.10.2007г. и от
05.03.2008г.; твърди, че ищцата била неизправна страна по предварителния
договор, тъй като не била заплатила уговорената в чл.6 от договора продажна
цена, поради което нямала право да претендира последиците от неизпълнението; задължението по процесния предварителен
договор от 21.11.2008г. не било предмет на продажбата на обособена част от
предприятието на „Б.г.” ООД; процесният предварителен договор бил нищожен на
основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, поради привидност, тъй като прикривал друга
сделка, сключена между А.С.и ищцата, с която А.С.искал да погаси предходно свое
задължение към нея и с подписването на предварителния договор да създаде едно бъдещо вземане за ищцата към управляваното
от него дружество и към бъдещия приобретател по договора за продажба на
търговско предприятие. Моли съда да отхвърли исковете. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявените искове с правно основание чл.93, ал.2, предл. второ от ЗЗД, вр чл.15, ал.3 от ТЗ, за солидарно осъждане на „Б.г.” ООД и „Ц.з.е.ф.”ЕООД: За
да бъдат уважени предявените искове трябва да бъде установен средният ФС: 1/ между
ищцата и ответника „Б.г.” ООД да е сключен предварителен договор, който да съдържа
клауза, уреждаща предоставяне на задатък; 2/ищцата да е предоставила задатък по
договора; 3/”Б.г.” ООД да не е изпълнило задължението си по договора да сключи
окончателен договор; 4/”Б.г.” ООД да е прехвърлило на „Ц.з.е.ф.” ЕООД с валиден
договор обособена част от търговското си предприятие, която да включва и
задължението по процесния предварителен договор от 21.11.2008г. Видно
от предварителен договор от 21.11.2008г. „Б.г.” ООД е поело задължение спрямо
ищцата да сключи с нея окончателен договор в срок до 28.02.2009г., с който да й
прехвърли правото на собственост върху апартамент № 37, разположен във вход Б
на първи подпокривен етаж, на кота + 8.43м., със застроена площ от 84.96 кв.м.,
който е построен в сграда за сезонно ползване с два входа: вх. „А” и вх. „Б”,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 51500.86.18 по кадастралната карта
на гр.Несебър, община Несебър, обл. Бургаска, местност „Кокалу”, одобрена със
заповед № КД-14-02/24.11.2005г. на Началника на СК – Бургас./чл.1 и чл. 5 от
предварителния договор/. Страните са се споразумели имотът да бъде продаден при
цена от 140 000 лв., от която 100 000 лв., заплатени преди
сключването на договора, а остатъкът от 40 000 лв. е следвало да бъдат
заплатени при сключването на окончателния договор за покупко- продажба и при
наличие на Акт №16 за сградата /чл.6 от договора/. Съгласно чл.7 плащането се
извършва в брой срещу издадена разписка за получената сума. Според чл.11 от предварителния
договор, при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на
продавача, купувачът има право да развали договора и да иска връщане на
платеното до този момент в двоен размер, ведно с обезщетението за забава. Представени са разписки от
25.10.2007г. и от 05.03.3008г., от които се установява, че А.С.в качеството на управител на „Б.г.” ООД
лично е получил от ищцата на 25.10.2007г. сумата от 50 000 лв. и на
05.03.2008г. сумата от 50 000 лв. В разписките не е посочено на какво
основание са заплатени сумите. Върху подписа на управителя на „Б.г.” ООД е поставен
печат на дружеството. С договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 04.08.2011г. „Б.г.” ООД е
прехвърлило на „Ц.з.е.ф.” ЕООД обособена част от търговското си предприятие,
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, описани в
приложение № 1 към договора при цена от 900 000 евро. Сред недвижимите имоти,
които са прехвърлени с този договор, е процесният апартамент № 37, находящ се в
сграда в гр.Несебър, м. „Кокалу”. В т.3 от договора са описани прехвърлени
задължения по договори, сред които и 12 предварителни договора за
покупко-продажба на самостоятелен обект от сграда за сезонен отдих, разположена
в поземлен имот с идентификатор 51500.86.18, находяща се в гр.Несебър,
м.”Кокалу”, описани в приложение № 1. В цитираното приложение към договора не е
описан процесният предварителен договор от 21.11.2008г. и в този смисъл
задълженията по него не са прехвърлени на „Ц.з.е.ф.” ЕООД. С решение от 22.03.2013г.
по гр.д. № 243/2012г. на Бургаски окръжен съд е обявен за недействителен спрямо
Д.Л.С. сключения между „Б.г.” ООД и „Ц.з.е.ф.” ЕООД договор от 04.08.2011г. за
покупко-продажба на търговско предприятие по отношение на следния недвижим
имот: апартамент № 37, разпорожен във вх. „Б” на първи подпокривен етаж на кота + 8.43м. със застроена площ от 84.96
кв.м., който представлява самостоятелен обект с идентификатор 51500.86.18.1.70,
попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.86.18
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-81/02.10.2003г.
на Изп. директор на АК, находящ се на адм. адрес: гр.Несебър, м.”********.
Решението е влязло в сила на 27.11.2014г.
С оглед съдържанието на договора за покупко-продажба на търговско
предприятие от 04.08.2011г., съдът приема, че искът срещу „Ц.з.е.ф.” ЕООД е
неоснователен, тъй като сред задълженията, които са прехвърлени с този договор
не са включени задълженията по предварителния договор от 21.11.2008г./аргумент
от чл.3, ал.1, т.3, вр. приложение № 1 от договора/. Обстоятелството, че
първоначално с договора за прехвърляне на търговско предприятие от 04.08.2011г.
„Б.г.” ООД е прехвърлило правото на собственост върху процесния апартамент на „Ц.з.е.ф.”
ЕООД, не означава, че е прехвърлило и задълженията по предварителния договор от
21.11.2008г., след като тези задължения не са изрично посочени в приложение № 1
към договора. Дори да не бъдат възприети тези доводи на съда и да се приеме
тезата, че с прехвърлянето на апартамента, като част от търговското
предприятието, е прехвърлено и
задълженията по предварителния договор от 21.11.2008г., то с влязло в сила
решение по гр.д. № 243/2012г. на ОС – Бургас договорът за продажба на търговско
предприятие е обявен за недействителен спрямо ищцата в частта, относно
процесния апартамент, поради което ответникът „Ц.з.е.ф.” ЕООД не е обвързан от
задълженията по предварителния договор от 21.11.2008г. по реда на чл.15, ал.3
от ТЗ. Поради
изложените доводи, искът, предявен срещу „Ц.з.е.ф.” ЕООД, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен
Тъй
като ответникът „Ц.з.е.ф.” ЕООД не е обвързан от задълженията по предварителния
договор и на това основание исковете срещу него са неоснователни, е
безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения на този ответник по отговора на
исковата молба за нищожност на предварителния договор, за погасяване по давност
на вземанията по договора и другите възражения, нито е необходимо да бъдат
обсъждани показанията на св. Димитров и Тодоров, които са събрани за
установяване възражението за привидност на предварителния договор, които
възражения са направени единствено от „Ц.з.е.ф.” ЕООД, не и от ответника ”Б.г.”
ООД.
По иска срещу „Б.г.” ООД
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Ответникът
„Б.г.” ООД не е подал отговор на иковата молба, нито изразява становище по иска
в хода на делото. Представеният
предварителен договор от 21.11.2008г. установява, че ищцата и ответникът „Б.г.” ООД са обвързани от неговите клаузи. Ответникът не е
изпълнил задължението си по чл. 3 от договора да сключи с ищцата в срок до
28.02.2009г. окончателен договор, с който да прехвърли правото на собственост
върху процесния апратамент. Вместо това, няколко години по-късно – на 04.08.2011г.
с договор за прехвърляне на част от търговско предприятие, „Б.г.” ООД е прехвърлило процесният апартамент на „Център
за европейски финансиране” ЕООД, който на свой ред на 15.11.2011г. е продал апартамента
на трето за спора лице – В.А.С./справка за имот, издадена от Агенция по
вписванията – л.62/. Независимо, че договорът за прехърляне на търговско
предприятие в частта относно процесния апратамент е обявен за недействителен
спрямо ищцата, същата с подадената
искова на практика отправя волеизявление за разваляне на предварителния
договор, тъй като е изгубила интерес от сключването на окончателен договор след
договорения от страните срок – 28.02.2009г. и след като е установила, че имотът
междувременно е продаден на трето за спора лице. От
представените по делото разписки е видно, че ищцата е заплатила на „Б.г.” ООД
на 25.10.2007г. - 50 000лв. и на 05.03.2008г. още 50 000 лв. В
разписките не е посочено на какво основание са заплатени сумите, но в чл.6.1 от
предварителния договор е отразено, че сумата от 100 000 лв. е заплатена преди сключването на договора, а
съгласно чл.7 от предварителния договор плащанията следва да бъдат извършени в
брой и за тях се издава разписка. Ответникът
„Б.г.” ООД не е оспорил разписките, нито извършените с тях плащания. По искане
на другия ответник ”Ц.з.е.ф.” ЕООД по делото е допусната счетоводна експертиза,
чието заключение съдът приема. Видно от същото в счетоводството на „Б.г.” ООД не
са осчетоводени плащанията по двете разписки през 2007г. и 2008г. Ищцата не
фигурира като контрагент в счетоводството на ответника и през следващите години
– 2009, 2010г., 2011г., нито през 2006г., която предхожда издаването на двете разписки. Представени са от ответника
„Център по европейско финансиране” ЕООД писмени обяснения, дадени от ищцата на
08.03.2016г. по прокурорска преписка № 38/2016г. на РП – Несебър, и протокол за
разпит от 12.12.2016г. на ищцата по ДП № 139/2016г. на СО – ОП – Бургас, които съдът
допусна като писмени доказателства по делото, тъй като съдържат писмени
изявления на самата С. пред органите на досъдебното производство за факти,
касаещи правоотношенията й с ответниците по делото. В тях ищцата поддържа
същите фактически твърдения, които е изложила и в исковата молба по настоящото
дело, а именно, че е заплатила на „Б.г.” ООД с процесните разписки от
25.10.2007г. и от 05.03.2008г. сумата от 100 000 лв. в изпълнение на
предварителния договор от 21.11.2008г. В писмените обяснения от 08.03.2016г. С.
е посочила, че първоначално е избрала процесния апартамент № 37 по проект със
схема на апартаментите. В протокола за разпит от 12.12.2016г. е заявила, че е
направила оглед на кооперацията, която не била завършена, и избрала апартамент
на третия етаж. Видно от протокол акт обр. 19 № 2 от 29.11.2007г. към
посочената дата сградата на обект „Сън клуб” е завършена на кота +2.78.
Писмените обяснения на
ищцата и изявленията й пред разследващите органи не съдържат изявления, които
да опровергават собствените й твърдения в настоящото производство. Установява се
известно разминаване единствено в обясненията й пред разследващите органи
относно начина, по който е избрала процесния апартамент – в писмените обяснения
е посочила, че го е избрала по проект, а
при разпита е заявила, че е огледала кооперацията, която не е била
завършена, но съдът приема, че това разминаване е несъществено и се дължи на
факта, че ищцата пресъздава различни етапи от запознаването си с проекта и
строежа на сградата – първоначално се е запознала с проекта, а впоследствие е
извършила и оглед на сградата, за която признава, че не е била завършена. От
друга страна към датата на разпита през
2016 г. е възможно ищцата да пресъздава
последващи впечатления за свои посещения на обекта към дата, към която е бил завършен
третият етаж на сградата. По делото не бе установено на коя дата е завършен
третия етаж на сградата. Представеният
акт обр. 19 № 2 от 29.11.2007г. касае обект „Сън клуб”, за който не е
установено в хода на процеса дали е идентичен със сградата, в която се намира процесният
апартамент. Тъй като ответникът „Б.г.” ООД не е направил възражение за
нищожност, поради привидност на сключения предварителен договор от 21.11.2008г.,
нито е направил възражение за недостоверност на датата на сключване на
договора, тези въпроси не са спорни
между ищцата и ответника „Б.г.” ООД, поради което обстоятелството как точно е
избрала процесния апартамент ищцата е без значение в отношенията между
страните.
Събраните доказателства
установяват, че ищцата и „Б.г.” ООД са обвързани от предварителния договор от
21.11.2008г., по който С. е заплатила на ответника сумата от 100 000 лв. с разписките от
25.10.2007 г. и от 05.03.2008 г. Ответникът „Б.г.” ООД сам е признал в чл.6.1
от предварителния договор от 21.11.2008 г., че сумата от 100 000 лв.
е заплатена от ищцата преди подписването
на договора. Счетоводната експертиза не опровергава този извод, тъй като
обстоятелството, че сумите по разписките
не са осчетоводени само по себе си не означава, че тези суми не са
заплатени. Разписките на са оспорени от ответника „Б.г.” ООД. Тяхната
автентичност относно подписа на управителя на дружеството нито е оспорена, нито
е опровергана. Така по делото чрез представените разписки и подписаният от
страните предварителен договор се установява, че сумата от 100 000 лв. е
заплатена от ищцата преди сключването на договора на управителя на ответното
дружество. Въпросът защо сумата не е отчетена от управителя в счетоводството на
дружеството е ирелевантен за настоящия спор, той касае вътрешните отношения
между дружеството и неговия управител. Поведението на управителя на „Б.г.” ООД
не може да бъде вменено във вина на ищцата, нито освобождава ответното
дружество от отговорност по чл.11 от сключения предварителен договор. Писмените
доказателства за извършени плащания от ответницата и признанието на ответното
дружество, направено в чл.6.1 от предварителния договор от 21.11.2008г., по
несъмнен начин установяват плащането на сумата от 100 000 лв. Тъй като
ищцата е заплатила на ответника „Б.г.” ООД сумата от 100 000лв., съгласно
чл.6.1 от предварителния договор, а ответникът „Б.г.” ООД не е изпълнил
задължението си да сключи окончателен договор, то за нея се е породило правото
по чл.11 от предварителния договор да се откаже от договора и да поиска
заплащане в двоен размер на сумата от 100 000 лв. Осъществен е ФС на чл. 93, ал.2,
предл. второ от ЗЗД по отношение на „Б.г.” ООД, поради което предявеният иск
спрямо този ответник следва да бъде уважен изцяло. По
разноските: Ответникът
„Б.г.” ООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 14 530 лв. Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Център за европейски
финансиране” ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 7206 лв./6 996 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС + 200
лв. за вещо лице + 10 лв. за съдебни удостоверения/. При определяне размера на
възнаграждението съдът уважи възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като делото не е сложно от правна страна, като
намали размера на възнаграждението от 8 000
лв. на 5 830 лв., които с ДДС възлизат на 6 996 лв. Съдът прие, че
няма оснавание възнаграждението да бъде намалено до минимума от 5 530 лв.
по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като делото е усложнено от
фактическа страна от многобройните възражения, които направи ответникът ”Ц.з.е.ф.”
ЕООД з. нищожност на предварителния договор, за недостоверност на датата на
сключване на предварителния договор и на издадените разписки и за оспорване на
извършените плащания, за които възражения по искане на упълномощените адвокати
са ангажирани писмени доказателства по делото, счетоводна експертиза и гласни
доказателствени средства.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.г.” ООД със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от А.А.С.,
да заплати на Д.Л.С., ЕГН **********,***, на основание чл.93, ал.2, предл.
второ от ЗЗД, сумата от 200 000лв. /дължима по чл.11 от предварителен договор
от 21.11.2008г., представляваща двоен размер на заплатени по договора 100 000
лв./, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015г. до окончателното
изплащане, като иска в частта по
отношение на ответника „Център за европейски финансиране” ЕООД със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Н.Ганчева, в която се
иска „Ц.з.е.ф.”ЕООД да бъде осъден
солидарно да заплати с „Б.г.” ООД сумата от 200 000лв./дължима по чл.11 от
предварителен договор от 21.11.2008г., представляваща двоен размер на заплатени
по договора 100 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от
19.05.2015г. до окончателното изплащане, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Б.г.” ООД да заплати на Д.Л.С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 14 530 лв.
ОСЪЖДА Д.Л.С. да заплати на „Център за
европейски финансиране” ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 7206 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: