Решение по дело №6/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Н. К. К., против Решение № 1385/25.11.2024 год. по НАХД № 3040/2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР-Варна Електронен фиш серия К № 5028211 и К. е осъден да заплати разноски в размер на 80,00 лв.

С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилни правни изводи на ВРС по отношение на сроковете по чл.82, ал.1 от ЗАНН, се иска постановяване на касационно решение за неговата отмяна.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован не се явява.

Ответникът – ОДМВР- Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 2516/12.02.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваният ЕФ е наложена на К. на основание чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 29.06.2021 г. в 17.00 ч. по Г.П. І-9 от к.к. „Златни пясъци“ посока гр. Варна, до резиденция Евксиноград , при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В-26 от ЗДвП е заснето с ТFR1-М513 движение на МПС „Хонда ЦРВ“ с рег. № [рег. номер], със скорост 71 км/ч /превишена стойност на скоростта 11 км/ч/ , собственост на Н. К. К..

За да потвърди обжалвания ЕФ, въззивният съд е разгледал същото повдигнато впоследствие и с касационната жалба възражение приемайки , че приложими са не сроковете по чл.82, ал.1 от ЗАНН, а тези по чл.11 от ЗАНН вр. с чл. 80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК, които считано съгласно чл.80, ал.3 от НК от датата на извършване на деянието 29.06.2021 г. изтичат на 29.12.2025 г., т.е. давностния срок за реализиране на административно-наказателната отговорност не е изтекъл и в хода на въззивното производство, поради което не съществува соченото от жалбоподателя основание за отмяна на ЕФ.

При отсъствието на заявени от касатора непълнота в събраните от районния съд доказателства или други негови пропуски по установяване на фактите, то съгласно чл.220 от АПК преценката относно правилното прилагане на материалния закон следва да бъде извършена въз основа на фактите установени от въззивната инстанция. При липсата на спор във въззивното производство относно приетите за установените от ВРС факти за управление от К. на процесното МПС с посоченото в ЕФ превишение на разрешената скорост с 11 км/ч , единственият спорен въпрос във връзка със имащото предвид материалната законосъобразност на обжалваното решение заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК , е този за приложението на сочената от касатора норма на чл.82, ал.1 ,б. “а“ от ЗАНН. Същата предвижда, че адм. наказание не се изпълнява ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба, т.е. нормата не урежда давностните срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност, а има предвид давностните срокове за изпълнението на влезлите в сила административно-наказателни актове, каквото качество процесният ЕФ не притежава, именно поради настоящото съдебно производство по оспорване на неговата законосъобразност. В тази връзка, правилно ВРС се е позовал на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. с чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която при вида на наложеното адм. наказание /глоба/, максималния давностен срок независимо от спирането или прекъсването на давността е 4 год. и 6 месеца. Съгласно чл.80, ал.3 от НК , началото на този срок е от датата на извършване на нарушението, която в случая е 29.06.2021 г. и съответно следва да изтече на 29.12.2025 год. Този срок не се явява изтекъл дори и към датата на приключване на касационното производство, поради което независимо от късното връчване на ЕФ на датата 11.07.2024 г., то липсва основание за изключване по давност на административно-наказателното преследване. Правните изводи на ВРС за провеждане на последното при правилно приложение на материалния закон изцяло се споделят от касационния съд , за което съгласно чл. 221, ал.2, изр. ІІ от АПК се препраща към мотивите на въззивния съд. По тези съображения касационният съд намира, че като е потвърдил ЕФ, районния съд е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а на ответното ЮЛ-учреждение следва за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Л.-А= да се присъди на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1385/25.11.2024 г. по НАХД № 20243110203040/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Н. К. К. с [ЕГН] и адрес : гр. Варна, [улица], ет.*, ап.*да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.