Р Е Ш Е Н
И Е
№………./05.12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2007 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, образувано по
депозирана Жалба вх.№ 8101/24.06.2019 г.
от Л.И.К., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20167180400310, срещу отказ от 23.05.2019 г. на ЧСИ № 718 Станимира
Костова-Данова да спре и да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателят Л.И.К. излага, че напълно е погасил задължението си по изп.д. № 310/2016 г. още на 10.10.2017
г., за което е представил доказателства по делото. В тази връзка твърди, че е
извършил прихващане с негово вземане срещу взискателя „ЕФФЕКТ“ ЕООД в размер на
11 254,10 лв. и с плащане по банковата сметка на дружеството на сумата от
5 650,87 лв. Сочи, че дори да са останали непогасени задължения за такси и
разноски към ЧСИ, те не са основание за отказ от прекратяване на делото, защото
за съдебния изпълнител е налице друг ред за събиране на тези вземания.
Допълнително излага, че по изпълнителното дело е депозирана обезпечителна
заповед, с която съдът е постановил спиране на изпълнението и не следва да се
извършват изпълнителни действия. Оспорва по съдържание и авторство всички
подадени документи от присъединения взискател К.С.,
както и че е бил негов длъжник към момента на присъединяването на изп.д. № 1637/2011 г. В евентуалност релевира
възражение за перемиране на това изп.дело.
Прави доказателствено искане за назначаване на ССЕ във връзка с размера на
дълга.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят К.С.С. изразява
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Твърди, че по
същото искане вече е била подадена жалба, по която ВОС се е произнесъл като я е
оставил без уважение. В тази връзка при липсата на нови твърдения жалбата е
неоснователна. Сочи, че предвид наличието на непогасени задължения по
изпълнителното дело, правилно съдебният изпълнител е отказал да го прекрати.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „ЕФФЕКТ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че вече е налице произнасяне по повдигнатите с жалбата въпроси по
в.гр.д. № 2460/2018 г. на ВОС. Сочи още, че съдебният изпълнител не е
компетентен да съобрази извършено прихващане на вземания, а този въпрос се
решава по исков ред, за което вече е образувано исково производство. Излага
още, че по това исково производство е допуснато обезпечение чрез спиране на
изпълнението, поради което към настоящия момент изпълнителното производство е
спряно.
В писмените си мотиви ЧСИ Станимира Костова-Данова е описал извършените процесуални
действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащи на
обжалване действия и съдържа останалите необходими приложения. Представени са
доказателства за платена държавна такса. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, доколкото е подадена по пощата на
20.06.2019 г. и се обжалва отказът на
съдебния изпълнител да спре и да прекрати изпълнителното производство, за което
длъжникът е уведомен на 13.06.2019 г.
Настоящият
състав, след като обсъди данните по изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по изп.д.№
20167180400310 е образувано на 16.06.2016 г. въз основа на подадена молба от
„ЕФФЕКТ“ ЕООД, към която е приложен изпълнителен лист от 13.06.2016 г. за
признати със съдебно решение вземания срещу Л.И.К. за обезщетение за вреди,
законна лихва и разноски. По делото са извършени множество изпълнителни
действия и са се присъединили други кредитори (НАП, К.С.С.).
На 18.12.2017 г. длъжникът е подал молба за
прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на дълга и е представил
доказателства, че е извършил прихващане на дължимите суми с негови вземания към
взискателя „ЕФФЕКТ“ ЕООД, както и че е заплатил по банковата сметка на
дружество парична сума. На 04.01.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело, поради наличието на непогасен остатък от дълга.
Длъжникът е обжалвал пред съда този отказ и
съдебният състав по образуваното в.гр.д. № 2460/2018 г. на ВОС е оставил без
уважение жалбата, защото е установил, че е налице непогасен остатък от дълга.
На 26.03.2018 г. длъжникът е депозирал молба, с
която е приложил обезпечителна заповед от 26.03.2018 г., с която е допусната от
съда обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по отношение на взискателя
„ЕФФЕКТ“ ЕООД.
На 10.10.2019 г.
длъжникът е депозирал молба, с която е приложил обезпечителна заповед от
26.03.2018 г., с която е допусната от съда обезпечителна мярка-спиране на
изпълнението по отношение на взискателя К.С..
На първо място настоящият състав приема, че
доколкото към настоящия момент по изпълнителното дело са налице доказателства
за спирането му от съда чрез наложени обезпечителни мерки – спиране на
изпълнението спрямо двамата взискатели „ЕФФЕКТ“ ЕООД
и К.С.С., за жалбоподателя вече липсва интерес от обжалване на отказа на съдебния изпълнител да
спре изпълнението. До влизане в сила на съдебните решения по предявените срещу
взискателите искове по чл. 439 ГПК по изпълнителното дело не може да се
провежда принудително изпълнение. В тази част жалбата следва да се остави без уважение.
По отношение на жалбата в частта срещу отказа за
прекратяване на изпълнителното производство, настоящият състав приема, че
длъжникът не се позовава на нови факти и
обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на решението на
ВОС по в.гр.д. № 2460/2018 г., с което жалбата му срещу отказа за прекратяване
е оставена без уважение. В тази жалба също се твърди, че дългът е погасен,
защото длъжникът е извършил прихващане и плащане извън изпълнителното дело.
По изпълнителното дело са налице доказателства,
че съдебният изпълнител е признал част от плащането, което длъжникът е направил
директно по банковата сметка на взискателя, но същото не е било достатъчно да
погаси останалите вземания по делото. Длъжникът не се позовава на други извършени от него плащания, които да са
достатъчни да погасят дълга. Не се установи и от съда да е било извършвано
разпределение от съдебния изпълнител на постъпили суми след подаването на
жалбата от януари 2018 г.
Съдебният изпълнител няма правомощия да съобразява последиците от извършено от длъжника
прихващане с насрещно вземане по друго дело. Възражението за недължимост на
вземанията по изпълнителния лист след издаването му, поради погасяване чрез
извънсъдебно прихващане е материално правопогасяващо
възражение за недължимост на притезанието и като
такова е извън правомощията на ЧСИ, респективно на съда в производството по чл.
435 от ГПК, действайки като контролно-отменителна
инстанция. Този въпрос може да се реши в състезателно исково производство, а до
успешното провеждане на такова задължението съществува и подлежи на изпълнение.
За длъжника е предвиден в закона специален ред по чл. 439 ГПК, с който може да оспорва изпълнението, позовавайки се
на настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание. В това исково производство същият може
да установи, че дългът по изпълнителното дело е погасен по давност или чрез
прихващане и едва след влизане в сила на съдебното решение, същото може да бъде
съобразено от съдебния изпълнител.
Отправените с жалбата доказателствени искания
(за откриване на производство по чл. 193 ГПК и за допускане на ССЕ) са неотносими, доколкото в това
производство съдът не може да проверява дали взискател законосъобразно е бил
присъединен към изпълнителното дело, както и да съобразява последиците от
извършено от длъжника извънсъдебно прихващане. В тази връзка неотносимо е
искането за съобразяване на последиците от настъпила перемция
по друго изпълнително дело с взискател К.С.С., която дори и да се съобрази и да е налице такава, не би
обусловило различен извод, предвид наличие на остатъчен дълг към първоначалния
взискател „ЕФФЕКТ“ ЕООД, който към настоящия момент не е установено да се е
погасил чрез твърдяното прихващане. Съдебният изпълнител законосъобразно е
отказал да прекрати изпълнителното производство.
В производството не се установи извършването на действия
на съдебния изпълнител, които да подлежат на отмяна, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния
представител на взискателя К.С. - адв.
Кремена Кулчева следва да се присъдят разноски в
размер на 200 лв. на основание чл.
38 ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№
8101/24.06.2019 г. от Л.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството му на длъжник по изп.д. № 20167180400310,
срещу отказ от 23.05.2019 г. на ЧСИ № 718 Станимира Костова-Данова да спре и да
прекрати изпълнителното производство.
ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Кремена П. Кулчева,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19, сумата от 200 лв. /двеста лева/ възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, in
fine ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.