№ 1253
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20251000500405 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Р. И. И. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 21.11.2024 г., а
въззивната жалба е подадена чрез електронна поща на 04.12.2024 г.) обжалва с
въззивна жалба вх.№ 134484/04.12.2024 г. Решение № 5837/28.10.2024 г. по
гр.д. № 12698/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-17 състав, с което
съдът е отхвърлил искът му с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 249.95 лева, представляваща стойността
на СМР, извършени в магазин № И 101 с площ от 25.20 кв.м., находящ се в
многофункционален затворен комплекс в УПИ I-414,415,416, кв. 64, местност
„Манастирски ливади – изток“ по плана на гр. София, р-н Триадица,
Софийска община, възложени със споразумение от 03.10.2016 г., и предявени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗС
вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, чл. 74, ал. 1 от ЗС, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 61 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40249.95 лева, представляваща
извършени от праводателя му по договор за цесия от 18.04.2021 г. „Крит“
ЕООД полезни и необходими разноски в гореописания магазин № И 101 и с
1
която сума ответникът се е обогатил.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, подписана с валиден КЕП от процесуалния представител на ищеца-
адвокат С. П. с надлежно учредена власт, съобразно пълномощно приложено
на стр.59 от първоинстанционното дело.
Въззивникът – ищец е освободен частично (за над 1/6 част от
държавната такса) от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от
ГПК с Определение № 2325/21.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№
2081/2023 г. на Апелативен съд –София, 8-ми граждански състав. Дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1/6 от нея, е внесена с
вносен документ от 19.12.2024 г.
Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално
допустима въззивна жалба.
По същество въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е възприел фактическата обстановка относно института на
погасителната давност, в резултат на което е постановил едно валидно и
допустимо, но изцяло неправилно и незаконосъобразно решение. Поддържа
се, че безспорно по делото е установено и прието за доказано от съда, че
именно праводателят на ищеца е вършил и довършил СМР достатъчни за
въвеждане на сградата в експлоатация и преобразуването й от строителен етап
„груб строеж“, конкретният строителен обект в търговски обект „магазин“ до
етап „въвеждане в експлоатация“ за повишената стойност на който е
предявена претенцията, но изцяло неправилно е възприел, че направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде уважено.
Твърди, че погасителната давност не е изтекла по аргументи, подробно
развити във въззивната жалба. Твърди се, че съдът изцяло неправилно и
погрешно е възприел и установил датата, от която започва да тече 5-годишния
давностен срок.
Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с
което уважи изцяло исковата претенция.
След изтичане срока за обжалване, ищецът е подал допълнение към
въззивната жалба с вх. №1029/07.01.2025 г. с оглед настъпило след подаване
на въззивната жалба ново обстоятелство, а именно на 13.12.2024 г. е влязло в
сила Решение № 3387/23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 5948/2021 г. на
2
СГС, постановено между същите страни, относно извършени на основание на
същото, развалено с обратна сила сключено между страните споразумение,
описано в исковата молба, за СМР извършени от същото строително
дружество, на същия строителен обект, на основание същото разрешение за
строеж и въведени с общ акт обр.16 подобекти, като единственото различие е
именно, че се отнася за друг подобект, а именно магазин И 102, а предмет на
настоящия иск е магазин И 101.
Моли в случай, че съдът прецени, че е изпълнен фактически състав на
разпоредбата на чл.270, ал.3, изр. Последно ГПК и първоинстанционният съд
е разгледал непредявен иск, то да постанови решение, с което да обезсили
постановеното първоинстанционно решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемия ответник чрез неговия процесуален представител юрисконсулт К.
с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно
към отговора на въззивната жалба.
Оспорва всички наведени възражения във въззивната жалба,
поддържайки, че същата е пълна със съждения, които са в пълно противоречие
с всички събрани в производството доказателства. Твърди се, че от „Крит“
ЕООД в имота не са извършени никакви подобрения, като ищецът не е
доказал обратното. Поддържа се, че т.нар. от ищеца „план сметка“ е съставена
само и единствено за целите на процеса и не съдържа цени и услуги, които
реално да са договаряни между страните. Поддържа се, че претендираните от
ищеца СМР-та по своята същност са такива, без които сградата отново би
получила разрешение за ползване. Взема становище и по допълнителната
въззивна жалба и представеното с нея ново доказателство.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
5837/28.10.2024 г. по гр.д. № 12698/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
І-17 състав се обжалва в неговата цялост.
3
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната жалба по подробни съображения
изложени в представената по делото писмена защита. Не претендира
разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, чрез своя
процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение. Подробни съображения излага в
депозираната по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, представя списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен като
главен с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Видно от твърденията в исковата молба и уточнителни такива вземането на
ищеца, предмет на предявения осъдителен иск произтича от договор за цесия,
сключен с третото за спора лице „Крит“ ЕООД, като ищецът е твърдял, че с
този договор му е прехвърлено парично вземане на цедентна спрямо
ответника за повишената стойност на имот, представляващ магазин И101,
вследствие на извършени от него необходими и полезни разноски,
произтичащи от споразумение от дата 03.10.2016 г.
При условията на евентуалност ищецът е сезирал съда с иск с правно
основание чл.72, ал.1 от ЗС с твърдението, че праводателят му е извършил в
имота на ответника СМР-та, представляващи подобрения, в качеството си на
добросъвестен владелец, като вследствие на тези подобрения се е увеличила
стойността на процесния магазин.
При условията на евентуалност иск с правно основание чл.74, ал.1 от
ГПК с твърдението, че праводателят му е извършил в имота на ответника
СМР-та, представляващи подобрения, в качеството си на недобросъвестен
владелец, като вследствие на тези подобрения се е увеличила стойността на
процесния магазин.
При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за връщане от ответника на това, което е получил
4
по споразумението от 03.10.2016 г., поради отпадане на основанието за това,
поради развалянето му с обратна сила, евентуално поради прекратяването му.
По този иск въззивният съд не споделя правната квалификация по чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, дадена от първоинстанционния съд по следните съображения:
С исковата молба и уточнителна молба вх.№ 28087/24.03.2023 г., ищецът
е посочил, че процесните СМР-та са извършени в периода от датата на
сключване на споразумението 03.10.2016 г. до 31.01.2017 г., а в уточнителна
молба вх.№17246/22.02.2023 г., че ответната банка е прекратила
споразумението (01.02.2017 г.) след като същото е било изпълнено от
праводателя на ищеца, т.е. твърдението е че процесните СМР-та са извършени
в рамките на действащ между страните договор, прекратен от ответната
страна.
Ищецът и в изпълнение на Разпореждане № 5078/07.03.2023 г., с което
изрично му е указано да посочи, има ли извършени СМР след 31.01.2017 г. и
ако има да ги посочи като вид и стойност, е заявил горното уточнение.
С оглед на твърденията ищецът претендира равностойност на
полученото без основание от ответника – извършена работа в изпълнение на
развален/прекратен договор.
С оглед твърдението, че договорът е прекратен от ответната страна, то
страните трябва да върнат всичко, което са получили по договора, тъй като
обоснованието за получаването на тези неща отпада. Когато обаче престацията
на едната от страните е за осъществяване на резултат, както е и в конкретния
случай, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне
фактически на другата страна.
Ето защо съдебната практика, на която се е позовал и
първоинстанционния съд, обективирана в Решение № 50039/07.06.2023 г., т.д.
№ 2369/2021 г. на ВКС, ТК, І отделение и Решение № 219/04.02.2014 г., т.д. №
871/2012 Г. на ВКС, ТК, І отделение, всъщност посочва, че правната
квалификация на този иск е по чл.59 от ЗЗД, а е не по чл.55 от ЗЗД, защото
договорът е за изработка и престацията на изпълнителя има веществен
резултат /изпълнени СМР/. За изпълнителя възниква вземане до реалното
намаляване на имуществото му до размера на направените от негова страна
разходи за заплащане на вложените в извършената дейност труд и материали с
начислен ДДС, но без евентуалната печалба, според уговорената стойност на
5
извършената работа в самия договор, предвид на невъзможността да се върне
полученото.
Ето защо и тези фактически твърдения следва да бъдат квалифицирани
по чл.59 от ЗЗД. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по
въведените с исковата молба твърдения, но ги е квалифицирал неправилно,
поради което решението му не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.
При условията на евентуалност иск с правно основание чл.61, ал.1 от
ЗЗД с твърдението, че между праводателят на ищеца, извършил процесните
СМР и ответника не съществуват договорни отношения. По този иск
въззивният съд също не споделя правната квалификация по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
дадена от първоинстанционния съд, за което ще изложи доводи по-долу в
настоящите мотиви.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни
факти и обстоятелства:
С представените писмени доказателства се установява, че ищецът Р. И.
И. е частен правоприемник на трето за спора лице „Крит“ ЕООД по силата на
сключен на 18.04.2021 г. между тях договор за прехвърляне на вземане
(цесия), с нотариално удостоверяване на подписите от 29.11.2022 г.
По силата на договора третото лице-цедент прехвърля на ищеца-
цесионер възмездно вземането си в размер на 23 815 лв., представляващо дълг
на „Юробанк България“ АД в качеството му на универсален правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД към 15.02.2021 г., който дълг представлява
вземане за увеличената стойност на магазин № И101 вследствие на
подобрения, представляващи необходими и полезни разноски, извършени от
„Крит“ ЕООД в качеството му на добросъвестен владелец /държател/ на
основание предоставена фактическа власт и владение от собственика „Банка
Пиреос България“ АД в споразумение от 03.10.2016 г.
За така сключения договор „Юробанк България“ АД е уведомена на
29.11.2022 г.
Не се спори, а и се установява, включително и при справка в ТР, че
„Банка Пиреос България“ АД /заличен търговец/ е прекратена без ликвидация
поради преобразуване чрез вливане в ответната банка-„Юробанк България“
АД, обстоятелство вписано в ТР на 12.11.2019 г.
6
Не се спори, че въз основа на Разрешение за строеж № 113/25.01.2007 г.
праводателят на ищеца-„Крит“ ЕООД е започнал строеж на обект:
многофункционален затворен комплекс, състоящ се от жилищни сгради с
подземни паркоместа, магазини, офиси, ателиета в УПИ І-414, 415, 416, кв.64,
местност „Манастирски ливади-изток“ по плана на гр.София, район Триадица.
Финансирането на строежа е осигурено от „Банка Пиреос България“ АД чрез
отпуснат банков кредит по договор № 367/07.04.2008 г. в размер на 1 000 000
евро. Вземането на Банката по този договор е обезпечено с договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № 67, том ІV, рег.№ 5525, дело № 552/25.10.2012 г.
на нотариус с рег. № 362 на НК, като предмет на ипотеката е и процесния
магазин № И101, находящ се на първи етаж на секция „И“, на кота 0.00, който
обект се състои от едно помещение за магазин и тоалетна със застроена площ
от 25,20 кв.м.
След осъществено принудително изпълнение и публична продан,
Банката в качеството си на ипотекарен кредитор е придобила магазина и други
обекти в процесната сграда с влязло в сила на 22.04.2016 г. Постановление за
възлагане от 07.04.2016 г.
На 03.10.2016 г. между „Банка Пиреос България“ АД и „Крит“ ЕООД в
качеството му на кредитополучател-ипотекарен длъжник, е сключено
споразумение, в което подписалите го страни са се съгласили, че към момента
на подписването му общият размер на задълженията на „Крит“ ЕООД и
солидарните длъжници е в размер на сумата от 317 185,88 евро, от която:
главница в размер на 116 961,64 евро и законови лихви в размер на 200 224,24
евро. Споразумението е сключено между страните с цел регулиране
правоотношения по договора за кредит. По силата на споразумението „Крит“
ЕООД се е задължило в срок до 31.01.2017 г., в качеството си на изпълнител на
строителни дейности, да извърши СМР, по отношение на придобитите от
Банката недвижими имот, подробно описани в Приложение № 1 към договора,
между които и процесния магазин, вкл.и други дейности по въвеждане на
недвижимите имоти в експлоатация, на стойност 169 171,82 лв. с ДДС, с която
сума ще бъде намален размер на задължението на „Крит“ ЕООД по договор за
кредит № 367/2008 г. и Анексите към него.
Уговорен е общият размер на фактурираните разноски, изчислени
съгласно оферти, съдържащи план-сметка на разходите, представляващ
7
Приложение № 3 към споразумението. Видно от приетото по делото в цялост
споразумение и Приложение № 3, общият размер на фактурираните разноски
за процесния магазин И 101 възлиза на сумата от 13 416,65 лв.
За същите тези СМР-та, касаещи процесния магазин, ищецът е
представил КСС-без дата и неподписан, съгласно който количествата
материали и разходите за труд, необходими за изпълнението на проекта за
магазин И 101 възлиза на сумата от 40 249,95 лв., която сума се претендира от
ищеца.
Така представения КСС е оспорен от ответника с твърдението, че
същият е създаден за целите на настоящия процес, няма дата и не е подписан.
Количествено-стойностната сметка (КСС) е документ, който се използва
от проектантите и строителите, за да определят необходимите количества
материали и разходите за труд и механизация. Тя е задължителна част от
инвестиционните проекти и служи за основа за договаряне на
взаимоотношения между строителя и инвеститора.
Налице е очевидно различие относно общия размер на разноските,
съобразно офертата по споразумението, подписано от страните (13 416,65 лв.)
и КСС (40 249,95 лв.)
КСС е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с
материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Но
доколкото същият не е подписан, той не притежава и формална
доказателствена сила. Сам по себе си този документ, представен от ищеца не
доказва, че отразените в него количества и видове СМР са реално изпълнени.
По делото не са представени двустранно подписани приемателно -
предавателни протоколи или други писмени доказателства, с които да се
установява вида и количеството на действително извършените строително-
монтажни работи, при наличието на очевиден спор между възложител и
изпълнител.
На 02.10.2017 г. е издадено Разрешение за ползване на сградата № СТ-
05-1130.
На 07.02.2019 г. процесният магазин е продаден от „Банка Пиреос
България“ АД на трето лице-Н. В. Б.. Покупко-продажбата е оформена с
нотариален акт № 4, том І, рег. № 143, дело № 4/07.02.2019 г. на нотариус с
рег. № 185 на НК.
8
Пред първата инстанция са събрани свидетелските показания на Б. В. С.,
бивш служител на Банка Пиреос в периода от 2016 г.-2019 г., заемал длъжност
в банката - експерт „Недвижими имоти“. Присъствал на въвода във владение
на Банката през 2017 г. Свидетелят установява, че при продажбата на
придобитите от банката имоти-магазини, последните били на шпакловка и
замазка, без никакви довършителни работи. Имало само монтаж на водомери
и открити партиди, което било сторено от банката. Нямало контакти и
ключове, латекс, настилка. Установява, че от въвеждането във владение от
частния съдебен изпълнител и до продажбата на магазините, същите били
заключени и до тях друг не е имал достъп. В магазините нямало окачени
тавани, нямало лири в банята. Имало помещение за санитарен възел без нищо
в него, обект на груб строеж, без фаянс, гранитогрес, ПВЦ профили. Имало
само витрини.
Разпитан е и свидетеля Р. Ж. Б., който установява, че имал в собственост
две ателиета в процесния жилищен комплекс. Знаел, че на Банка Пиреос
довършителните работи следвало да се извършат от строителя. Самото
правене на магазините не е видял, те били постоянно затворени. Пред
магазините имало струпани материали, после ги нямало.
По реда на чл.207 от ГПК е събрано заключение на СТЕ, неоспорено от
страните, в рамките на производството по гр.д.№ 40042/20 г. по описа на СРС,
32 състав, от което се установява, че вещото лице е извършило оглед на
процесния магазин през м.ноември 2020 г. Установен е действащ магазин-плод
зеленчук и извършени СМР по част Архитектура, описани в заключението.
Поради липса на компетентност експертизата не е отговорила на въпросите
касаещи ВиК, Ел и ОВК.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че праводателят на ищеца не е
изпълнил в уговорения срок задълженията си по споразумението, поради
което и съгласно уговорката в същото, то е прекратено автоматично. Но дори
и да бе изпълнил в срок, то извършването на описаните в приложение № 3
СМР в магазин № И 101 и своевременното (до 31.01.2017 г.) въвеждане на
обектите в експлоатация биха породили задължение за банката да намали
дълга по договора за кредит със размера на сумата от най-много 169 171.82
лева. По тези доводи отхвърли главният осъдителен иск като неоснователен.
9
Първоинстанционният съд е отхвърлил и всички предявени евентуални
искове, основани на твърдението за неоснователно обогатяване на банката.
Намерил, че искът с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен, но погасен по
давност, поради което го отхвърлил.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество като краен
резултат е правилно, но по различни съображения изложени от
първоинстанционния съд. Подадената въззивна жалба е неоснователна, по
следните съображения:
От правна страна първият предявен главен иск съдът квалифицира по
чл. 266, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл.99 от ЗЗД. В случая вземането на ищеца,
предмет на предявения осъдителен иск произтича от договор за цесия,
сключен с третото за спора лице „Крит“ ЕООД, като ищецът е твърдял, че с
този договор му е прехвърлено парично вземане на цедентна спрямо
ответника за повишената стойност на имот, представляващ магазин И101,
вследствие на извършени от него необходими и полезни разноски,
произтичащи от споразумение от дата 03.10.2016 г.
Този иск е неоснователен. Всъщност вземането на цедента по
споразумението не е парично, поради което и в патримониума на ищеца не е
влязло такова парично вземане, което се претендира с исковата молба.
Със процесното споразумение от 03.10.2016 г. страните са уговорили, че
стойността на извършените СМР-та, при условие, че бъдат изпълнени в срок и
съобразно уговореното, ще бъде прихваната от установеното в
споразумението задължение на „Крит“ ЕООД и солидарните съдлъжници към
банката по договор за кредит № 367/2008, чийто общ размер към датата на
подписване на споразумението е възлизал на сумата от 317 185,88 евро.
10
Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че процесното
споразумение от 03.10.2016 г. представлява по своята правна същност договор
за обективна новация, доколкото с него са засегнати съществените елементи
на договора (на старото правоотношение), тъй като длъжникът по договора за
кредит „Крит“ ЕООД- праводателят на ищеца по договора за цесия, се е
уговорил с кредитора си-ответникът по делото, че вместо да дължи връщане
на парично задължение, ще дължи извършване качествено и в срок на
договорени СМР, като конкретно за процесния магазин № И101 същите
възлизат на сумата от 13 416,65 лв. с ДДС, съгласно договореното и оферта,
представляваща Приложение № 3 към споразумението.
С оглед на горното, със сключването на договора за прехвърляне на
права и вземания от 18.04.2021 г. в патримониума на ищеца - цесионер не е
преминало парично вземане спрямо ответника.
По горните съображения главният иск се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
При това положение съдът дължи произнасяне по предявените
евентуални искове.
Всички те почиват на един твърдян от ищеца факт-неоснователно
обогатяване.
По исковете с правно основание чл.72 и чл.74 от ЗЗД. Същите са
неоснователни, както е приел и първоинстанционния съд.
Ищецът е твърдял, че праводателят му е извършил СМР, които са довели
до увеличение стойността на имота в качеството си на добросъвестен,
евентуално недобросъвестен владелец. Тези искове са с правна квалификация
чл.72 и чл.74 от ЗС и са неоснователни.
В нито един момент след 22.04.2016 г., когато Банката е придобила
правото на собственост върху процесния магазин, „Крит“ ЕООД не е имал
качеството на владелец.
Безспорно е, че дружеството е един от инвеститорите и строител на
процесната жилищна сграда, както и че е упражнявал фактическа власт върху
имотите в тази сграда и след 22.04.2016 г., но след тази дата той вече не е
държал, в конкретния случай, магазин № И101 като свой и от владелец се е
превърнал в държател. В този смисъл ирелевантно за спора е дали, протоколът
11
за въвод на банката в придобитите от нея имоти установява и доказва такъв
въвод и реалното въвеждане на банката във владение на придобитите от нея
имоти.
В споразумението в чл.4 страните изрично са посочили, че дружеството
строител има качеството на изпълнител на строителни дейности, както и че ще
извършва СМР по отношение на придобитите от Банката имоти. Това доказва
промяна в субективното отношение на ползващото вещта лице към самата
вещ, като от 03.10.2016 г. дружеството е било допуснато в имота от неговия
собственик в качеството му на изпълнител на строителни дейности.
Сключеното между страните споразумение и основанието на което е
предадено държането на имота, изключва намерението за своене.
По отношение на исковете предявени в условията на евентуалност с
правна квалификация чл.59, ал.1 от ЗЗД (а не дадената от първостепенния съд
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за което са изложени съображения по-горе в
настоящите мотиви) и иск с правна квалификация чл.61, ал.2 от ЗЗВ, е не
дадената от първоинстанциония съд по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Константната е съдебната практика (така например обобщена в Решение
№ 179/16.12.2016 г. по т.д.№ 2235/2015 г. на ТК, І ТО на ВКС), съобразно
която правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-62 ЗЗД се
прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не
съществуват договорни отношения, каквото е твърдението на ищеца.
Правилата за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД се прилагат,
когато СМР са извършени в имот на възложителя по нищожен договор или
извън предмета на сключения договор, каквито твърдения не са въвеждани с
исковата молба.
Първоинстанционният съд е разгледал въведените с исковата молба
твърдения, но ги е подвел неправилно под хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД,
поради което постановеното от него решение не е недопустимо.
И двата предявени иска са недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
На първо място следва да се посочи, че приетото пред настоящата
12
инстанция влязло в сила на 13.12.2024 г. Решение № 3387/24.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 5948/2021 г. по описа на СГС, І-10 състав не формира
сила на пресъдено нещо.
Действително с влязло в сила решение е решен спор между същите
страните, но по отношение на друг обект от процесната жилищна сграда, а
именно магазин № И102. Следователно СПН се е формирала само по
отношение на приетите от съда за извършени в магазин И102 СМР, но не и по
отношение на процесния магазин И101.
На следващо място следва да се посочи, че предмет на настоящото
производство са само СМР, касаещи магазин № И101 на претендираната
стойност от 40 249,95 лв., подробно описани по вид и стойност в уточнителна
молба на ищеца с вх.№ 17246/22.02.2023 г., които напълно съвпадат със СМР
по представената с исковата молба количествено-стойностна сметка.
Видно е, че това са довършителни СМР-та за самия имот-магазин, а не
такива които са необходими за издаването на актове обр.15 и 16, като за
същите между страните е имало сключен валиден договор.
Този извод на съда не влиза в противоречие с отхвърлената главна
искова претенция, тъй като нейната неоснователност не почива на липсата на
валидно сключен между страните договор, а на липсата на уговорено парично
възнаграждение между страните за извършените СМР.
Следователно, ако има извършени от праводателя на ищеца СМР, то те
са извършени въз основа на валидно сключен между страните договор.
На следващо място и с ангажираните от ищеца доказателства-писмени и
заключение на СТЕ, не се доказа праводателят му да е извършил
претендираните СМР на претендираната стойност.
Видно от исковата претенция, предмет на настоящото производство са
само СМР-та, които е следвало да бъдат извършени в магазин № И101, като:
мазилка, шпакловка, боядисване с латекс стени, поставяне на окачен таван,
измазване на тоалетна с варо-циментова мазилка, поставяне на гранитогрес и
фаянс в санитарните помещения, доставка и монтаж на витрини. Посочените
и претендирани СМР-та касаещи ВиК, ел. инсталации и отопление,
вентилация и климатизация (доставка на спирателни кранове, водомер,
смесителна батерия, подови сифони, тоалетна мивка, клозетни клекала,
доставяне и монтаж на ключове и осветителна тела и др.), касаят само
13
вътрешните инсталации, но не и дейностите по външното захранване на
цялостния изграден обект с ел.захранване, вода, отоплителна инсталация.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че издадените протоколи
обр.15 и обр.16 не доказват извършване на уговорените в споразумението
СМР. Първо защото в тези актове няма никакви констатации, относно
извършени СМР-та в конкретния магазин. И второ макар и наречени в
споразумението от страните и други дейности по въвеждане на имотите в
експлоатация, то видно от офертите за всички обекти, представляващи
Приложение № 3, за които страните са се договорили, всички те касаят
довършителни СМР вътре в самите имоти, придобити от Банката, като сборът
от сумите, посочени във всяка една от 11-те оферти дава сумата от 169 171,82
лв. с ДДС, така както е посочена от страните в чл.4, т.4.1. от споразумението.
Протоколи образец 15 и образец 16 и не могат да бъдат доказателство за
извършени СМР в магазин № И101, защото при издаването им основният
фокус е върху съответствието на изпълнените работи със одобрените
инвестиционни проекти и законовите нормативи, а не конкретно върху
детайлите като шпакловка, мазилка, боядисване, поставяне на фаянс, ключове
и осветителни тела.
Акт образец 15 е констативен акт, с който се удостоверява, че сградата е
напълно завършена и изпълнена съобразно одобрените проекти и
инвестиционни намерения. В него се записва дали строежът е изпълнен по
одобрения проект, включително изпълнените СМР, но без да се навлиза в
детайли като конкретни довършителни работи (шпакловка, боядисване и др.).
Акт 16 се издава след Акт 15 и установява годността за ползване на
обекта. Той удостоверява, че строежът е завършен както в проектните си
параметри, така и по отношение на практическата пригодност за ползване и
въвеждане в експлоатация, като се гледа съответствието с одобрените
проекти, включително за законността на сградата и истинността на
използваните проекти, без да се описват детайлно всеки елемент като ключове
или осветителни тела.
Приетото по делото заключение на СТЕ също не доказва извършени от
праводателя на ищеца СМР, защото огледът и констатираните на място от
вещото лице извършени СМР е станало години по-късно, а именно през месец
ноември 2020 г., към който момент и считано от 07.02.2019 г. процесният имот
14
е имал друг собственик-Н. В. Б. и вещото лице не установява кога са
извършени констатираните на място от него строителни работи.
Извършени СМР не се установява и със свидетелските показания на Р.
Б., който установява, че никога не е влизал, съответно не е виждал магазините,
те са стояли постоянно заключени. Имало пред тях струпани материали, но не
установява тези материали да са вложени в конкретния магазин.
Такива не се установяват и с представените по делото дневници за
покупка, доколкото с тях се установя само осчетоводени от дружеството
строител закупени материали, без конкретното им посочване, заплащане на
услуги, без конкретното им посочване, но не и че материали, труд и др. на
обща стойност 40 249,95 лв. са вложени в магазин № И101.
Събраните писмени доказателства по делото не опровергават
свидетелските показания на служителя на банката, който установява
неизвършването на уговорените със споразумението СМР, поради което съдът
кредитира показанията на този свидетел.
Дори да се приеме, че предмет на исковата претенция на ищеца са
довършителни СМР, благодарение на които процесната сграда е въведена в
експлоатация, извършени след срока на споразумението (предвид неясната
искова молба, наложило уточнението й няколкократно), то следва да се
посочи, че според настоящия въззивен състав, такива довършителни СМР-та
не са предмет на процесното споразумение от 03.10.2016 г. и не са уговаряни с
него, съобразно вече изложеното.
С оглед, че по делото не се установява съществуването на материалното
право на ищеца, то не следва да се обсъжда възражението за погасяването му
по давност.
С оглед на гореизложеното и по други мотиви, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, доколкото като краен
резултат същото се явява правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът
ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер
на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата въззивна инстанция.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5837/28.10.2024 г. по гр.д. № 12698/2022 г.
по описа на Софийски градски съд, І-17, с което са отхвърлени изцяло
предявени искове главен с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 във връзка с
чл.99 от ЗЗД и предявените при условия на евентуалност искове с правно
основание чл.72, ал.1 от ЗС, чл.74, ал.1 от ЗС, чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.61, ал.2
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 сумата от 300 лв. /триста лв./ разноски направени
пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16