Р Е
Ш Е Н
И Е №
Казанлък, 06.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди двадесет и трета година в състав
Председател: КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря Г.Гилева
като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 247/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за
заплащане на положен извънреден труд и н.обезщетение за забавеното му изплащане
с правно основание чл. 178 ал.1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, чл.86 ЗЗД.
Ищецът Т.А.А., ЕГН ********** моли съда да осъди О.на М.- С.З. ***, чрез представляващия я
директор, Старши комисар С.С.да му заплати
сумата 2628,99 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за положени 374,09 часа от наднормочасове за периода 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г., чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата от 2628,99 лв. от датата на
предявяване на иска - 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане
на всички направени по делото разноски, включително разходи за адвокатска
защита.
Твърди, че през периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. е полагал труд в гр. К.на длъжност „младши инспектор“ в
Областна дирекция на МВР - Ст.З.. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните
работи ищецът е бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се
явява директорът на ОД-МВР- Ст.З. по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед
8121з-140/24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, обнародвана в
Държавен вестник бр. 13/2017г. За процесния периО.ищецът е полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
При работещи на смени извънредният труд
не се компенсира с допълнителен платен отпуск. Нормалното работно време видно
от чл.187 ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна
седмица. Нормалната продължителност и допустимата продължителност на нощния
труд са две коренно различни понятия. Претенцията
му произтича от полагания нощен труд, за заплащането на който до 2015 година е
имало изрично нормативно уреждане чрез преобразуването му при изчисляване на
положения труд.
Ставката определена в чл. 8 от Наредбата
/по 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки/ не съставлява
компенсаторен механизъм за служителите на МВР
Претендира да му бъде заплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен
труд към дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи норми,
приложими при липсата на специален регламент за служителите в системата на МВР
по начин различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. В
светлината на постановеното от Съда на Европейския съюз Решение по дело
С-262/20 се налага изводът за липсата на механизъм за защита на здравето и
безопасността на служителите на МВР с оглед на по-голямата за тях
продължителност на нощния труд. До 2020 г. няма нормативно определена
продължителност на нощния труд за полицаите и всякакви доводи във връзка със
специфичния характер на работата им, свързана с защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с
което се обосновава различното им третиране не могат да бъдат възприети като
обективен и разумен критерий за неприлагане на преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен.
Положените часове нощен труд, разликата
от приравняването им към дневен и дължимата сума са както следва: месец
октомври-декември 2016 г., нощен труд – 120 часа, разлика при коеф. 1,143 –
17,16 часа, дължима сума – 102,96 лв.; месец януари-март 2017 г., нощен труд –
128 часа, разлика при коеф. 1,143 – 18,30 часа, дължима сума – 109,82 лв.;
месец април-юни 2017 г., нощен труд – 176 часа, разлика при коеф. 1,143 – 25,17
часа, дължима сума – 151,01 лв.; месец юли-септември 2017 г., нощен труд – 192
часа, разлика при коеф. 1,143 – 27,46 часа, дължима сума – 164,74 лв.; месец
октомври-декември 2017 г., нощен труд – 176 часа, разлика при коеф. 1,143 –
25,17 часа, дължима сума – 151,01 лв.; месец януари-март 2018 г., нощен труд –
200 часа, разлика при коеф. 1,143 – 28,60 часа, дължима сума – 185,90 лв.;
месец април-юни 2018 г., нощен труд – 224 часа, разлика при коеф. 1,143 – 32,03
часа, дължима сума – 231,26 лв.; месец юли-септември 2018 г., нощен труд – 256
часа, разлика при коеф. 1,143 – 36,61 часа, дължима сума – 264,32 лв.; месец
октомври-декември 2018 г., нощен труд – 312 часа, разлика при коеф. 1,143 –
44,62 часа, дължима сума – 322,16 лв.; месец януари-март 2019 г., нощен труд –
288 часа, разлика при коеф. 1,143 – 41,18 часа, дължима сума – 327,38 лв.;
месец април-юни 2019 г., нощен труд – 240 часа, разлика при коеф. 1,143 – 34,32
часа, дължима сума – 272,84 лв.; месец юли-септември 2019 г., нощен труд – 304
часа, разлика при коеф. 1,143 – 43,47 часа, дължима сума – 345,59 лв.
За периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. положил общо 2616 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 2990,09 часа.
Преизчисляването на нощния към дневния труд води до надхвърляне на определените
нормочасове и представлява извънреден труд от 374,09 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от работодателя.
Размерът на възнаграждението което му се
следва се формира чрез увеличение на основно му месечно
възнаграждение с 50 % съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и възлиза на 2628,99 лв. за
целия претендиран период.
Заявява, че е логично, допустимо и
необходимо едновременното заплащане нощен труд като такъв и заплащане на
увеличена ставка, в размер като за извънреден труд след преобразуването му.
Ответникът Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Ст.З., адрес: гр. Ст.З., ул. *****, представлявана от С.С.-
директор, чрез пълномощника си Р.М.М. - главен юрисконсулт в ОДМВР - Ст.З. моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Моли на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът да присъди в полза на Областна
дирекция на МВР - Ст.З. юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с
размера на отхвърлената искова претенция.
Твърди, че в периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 год. ищецът е заемал следните
длъжности: „младши инспектор“ и „старши полицай“ в Участък - Г.към РУ - К.при
ОДМВР – Ст.З., т.е. ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР.
През времето от 01.10.2016 г. до
13.02.2017 г. е бил на длъжност мл. полицейски инспектор и е изпълнявал служебните
си задължения на ненормиран работен ден. Тоест за този период от време не е
налице организация на работно време на служителя на сменен режим и съответно
полагането на нощен труд. Редовното работно време за служителите на ненормиран
работен ден е от 8.30 ч. до 17,30 ч. е един час обедна почивка и работното им
време се отчита подневно, а не както е при работата на смени сумарно за
тримесечен период. Оспорва твърдението на ищеца, че за периода 01.10.2016 г. до
13.02.2017 г. е полагал труд на смени по график.
През периода 13.02.2017 г. до 30.09.2019
г. е полагал труд на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за
периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. по утвърдения за месеца график
служителят е изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната
му смяна е налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Положеният
труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е основание за
предявяване на иска.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че
тъй като за положения труд през нощта липсва уреждане в ЗМВР, преобразуването
на нощния труд, полаган в системата на МВР следва да стане въз основа на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Заявява, че съгласно чл. 142 от ЗМВР за
служителите на МВР, които са държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението е приложим ЗМВР. Специалните
разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за
държавните служители по чл.142, ал. 1, т.1 от ЗМВР изключват приложението на
общите разпоредби (на КТ и ЗДСл.) по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут.
Твърди, че извършаваната от служителите
в МВР специфична служебна дейност, предполага и специфична законова
регламентация. Разпоредбата на чл.
187, ал.9 от ЗМВР, предвижда редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи на Министъра на вътрешните работи е
приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ и засяга съгласно чл.3 от посочената наредба -
дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес, в която
хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. Предвидена е
възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като продължителността на нощния труд от 8 часа, във времето
от 22.00 ч. до 06.00 ч. не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Правилото за преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ има регламентирана различна нормална продължителност
на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, КТ).
Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице
твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Заявява, че да се извърши преизчисляване
на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Намира за неправилно искането на ищеца
да се приложи субсидиарно чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни. Никъде в наредбата не е посочен
коефициент 1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016 г. е за служителите
работещи на смени - да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1,143.
Аналогията с чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на
работното време за превръщане на нощните часове е неприложима. Заявява, че не е налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като
в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от
министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22,00 – 6,00 часа/ на държавните
служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е съществувала е
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд
на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Счита, че не се касае
за пропуск на законодателя, а за изрично съобразяване със законовата
регламентация на ЗМВР при издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./,
съответно Наредба №8121з—776/2016 г.
Твърди, че в ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа, т.е имало
специфична законова уредба, различна от общата, с която се допускала продължителност
на нощния труд от 8 часа, от което следвало, че няма основание да се приложи
общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а
специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон.
Заявява, че за държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час.
Докладната записка рег. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР в
хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./
свидетелствала за виждането на министъра
на вътрешните работи, че не е необходимо трансформиране на часовете положен
нощен труд. Действително за период от около девет месеца, извън процесния
период, през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (Обн. ДВ, бр.
69/19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневни. В тази част Наредбата не съответствала на ЗМВР, което от своя
страна било поправено с Наредба № 81213-592/25.05.2015
г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г.
Заявява, че ЗМВР сочи какви са
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в чл. 178 е възнаграждението за извънреден труд, т.е. ЗМВР прави ясно разграничение
между правото на заплащане на положен извънреден и положен нощен труд. Размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
Като извънреден труд ЗМВР определял
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите
от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Твърди, че Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи сочат размера на възнаграждението за
нощен труд през процесния период - „за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв."
Заявява, че за да има извънреден труд и
за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на
часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1,
не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Твърди, че на ищеца редовно е плащан
както положения извънреден, така и положения нощен труд. За положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следвало де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като ще се получи двойно заплащането. Счита, че трудът положен
между 22.00-6.00 е само нощен, така е отчетен и заплатен, и не следва да се
трансформира в дневен.
Уточнява, че с писмо с изх.№ 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при
сумирано изчисляване на работното време, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Служителят не
работи извънредно, защото не работи извън установеното работно време, а при
нормална продължителност на дневното и на нощното работно време - 8 часа.
Разпределението на работното време за
заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове за времето от 22,00 до
6,00 часа се отчитали с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата,
изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите се изпраща
в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности" за изплащане. Позовава се на съдебна практика.
На ищеца своевременно са заплатени
всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през
процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал. 1 от
Наредбата. Искането на ищеца за заплащане на извънреден
труд е неоснователно, уважаването му би довело до повторно плащане за нещо, за
което вече е платено увеличено възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа н.приетите по делото като
доказателства заповед С-46 от 07.03.2005 г. н.Директора на ОД на М.– С.З.
удостоверение УРИ:349000-6458/27.03.2020 год.; заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи; заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи; докладна записка рег. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г.; справка УРИ: 284р-16867/01.07.2020 г., издадена
от ответника за ползван платен годишен отпуск и отпуск за временна
нетрудоспособност от ищеца, седмични
графици за явяване на работа за м. септември 2016 до м.
октомври 2019 г., протоколи
за отчитане на отработено между 22,00 ч. и 06,00 ч. време на разположение и
положения по време на официалните празници труд и липсата на оспорване на фактическите твърдения на ищеца за количество
положен по месеци нощен труд; резултатът от преизчислената разлика от така
заявените часове нощен труд при коеф. 1,143,
начина на пресмятане на паричната претенция за извънреден труд, а именно
с увеличение 50 %, съдът намира, че е безспорно отношенията между страните, че
ищецът Т.А.А. е бил в служебно правоотношение с
ответника като е изпълнявал длъжността „младши инспектор“, „старши полицай“ в участък Павел баня със статут на
държавен служител, по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, към РУ- К.при Областна дирекции
на Министерство на вътрешните работи – Ст.З., за периода 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. Работил е на смени като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и
06.00 ч.
Безспорно в отношенията между страните
е, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил 2616 часа
нощен труд, който му е бил заплатен като нощен.
Страните не спорят, че ако така
положените часове нощен труд се приравнят
на дневен труд /чрез умножение на часовете нощен труд с коефициент 1.143/ ще се
получат 2990,09 часа положен дневен труд или с 374,09 часа повече от часовете
нощен труд.
Страните
не спорят, че възнаграждението за 374,09 часа извънреден труд възлиза на 2628,99
лева както и че на ищеца не е заплащано възнаграждение за положен извънреден
труд за претендирания период.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Ищецът е държавен служител по чл. 142,
ал.1, т. 1 ЗМВР и статутът му се урежда със ЗМВР. Съгласно
нормата на чл. 178, ал. 1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. На осн. чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 06.
00 часа.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 КТ, трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време е извънреден
труд.
Приложими в отношенията между страните
са били нормите на чл. 187. (ДВ, бр. 14 от 2015 г.): нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За държавните служители в
МВР, извън тези с намалено работно време и работещите на смени, се установява
ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните
си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Същата норма, в своята ал.5 определя, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Спорът между
страните произтича от различното разбиране на страните по въпроса следва ли
положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн.
ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), поради
това, че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда
такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.
Противоречивото разрешаване този спор от
различните съдилища в страната доведе до
отправяне на преюдициално запитване по чл.629, ал.1 от РС-Луковит и образуване
на дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз. Преюдициалното запитване се отнася до
тълкуването на член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време както и на членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз. С Решението си образуваното от Съда на
Европейския съюз дело № С-262/20 /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива
2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва
да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената
за тях нормална продължителност на труда през деня. Изводът на Съда на
Европейския съюз е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима
от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.
С последвалото Тълкувателно решение 1/2020
от 15.03.2023 год., на ОСГК на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2020 г. противоречивото
разрешаване на спора е преодоляно.
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ: „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Съдът счита, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.
46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
В случая ЗМВР
не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите
в МВР, изразено в брой на часовете. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа
дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през
нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12
часа.
Съпоставката
на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд
на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение.
Различието –
установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното
време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187,
ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за
полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед.
Не може да се
приеме, че случаите по ЗМВР и по КТ са сходни. Трудовото правоотношение е
насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се
реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те
са различни.
Прилагането на
НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на
законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.
Неоснователен
е доводът на ищеца, че е налице липса на механизъм за защита на здравето и
безопасността на служителите на МВР с оглед на по-голямата за тях
продължителност на нощния труд. За държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето,
чл.187 от ЗМВР установява намалено работно време. Ищецът не излага твърдения за
факти и не представя доказателства, от които да може да се установи, че
положението на категорията лица към които той спада е несъотвестващо на защита
на здравето и безопасността, с която се ползват работници и служители, намиращи
се в сходно положение. Обикновеното
сравняване на един факт от нормативното уреждане на условия във връзка с полагане
на нощен труд не може да обоснове основателността на подобен извод.
При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред
закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-
голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на
І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Съгласно
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищците-работници и
служители са освободени от заплащане на такси и разноски в производството по
трудови спорове.
По силата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, те на общо основание
дължат заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото,
включително и за заплатени държавни такси по делото. /Решение № 67/03.04.2014
година, постановено в производство по чл. 290 ГПК по гр. д. № 2944/2013 год. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
Ищецът
представя списък на разноските, направените от ищеца разноски по делото възлизат
на 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.
78, ал. 3 във вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.
25, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя на ответника 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
които ищецът следва да му заплати.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Т.А.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** против Областна дирекция на МВР- Ст.З. със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от С.С.- директор, искове за заплащане сумата
2628,99 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
положени 374,09 часа от наднормочасове за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019
г., чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата от 2628,99 лв. от датата на предявяване на
иска - 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН
**********, със съдебен
адрес *** да заплати на Областна
дирекция на МВР- Ст.З. със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от С.С.- директор, сумата от 100 лева представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :