№ 765
гр. Пазарджик, 18.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Ж. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20235200601089 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят-обвиняем Ю. В. К. се явява лично и с адв. Х. Х. -
редовно упълномощен
За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. К. и АДВ. Х. (поотделно): Не правим искане за отвод на състава
на съда, секретаря и прокурора.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ОБВ. К.: Поддържам жалбата.
АДВ. Х.: Поддържам жалбата. Нямаме доказателствени искания. Да се
приключи делото.
ПРОКУРОР: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства. Да се
приключи делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР: Уважаеми окръжни съдии, считам че определението на
1
Районен съд – Пещера от 11.12.2023 г. по ЧНД № 176/2023 г. е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. Съдът е анализирал и
достигнал правилно до извода, че няма новонастъпили обстоятелства, които
да налагат изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение "задържане
под стража" спрямо обв. К., и че същата е единствената адекватна такава,
каквато би осигурила едно законосъобразно приключване на наказателното
производство. Коментирал е, както завишената обществена опасност на
деянието, а от там и на дееца, вкл. и механизма на извършеното деяние, както
и събрания доказателствен материал, в частност свидетелските показания.
Ето защо, считам, че съдът правилно е заключил, че не следва да бъде
изменяна най-тежката мярка за неотклонение, който извод аз поддържам.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, съгласно процесуалната норма на
чл. 65, ал. 1 от процесуалния закон, законодателят е дал възможност, както на
обвиняемия, така и на неговия защитник, до приключване на съдебното
производство да сезират правораздавателните органи със съответната частна
жалба за промяна на мярката за неотклонение.
Моля да постановите определение, посредством което да измените
взетата най-тежка мярка за процесуална принуда по отношение на
подзащитния ми, в по-лека.
В мотивите тогава, когато е определяна най-тежката мярка за
неотклонение, първоинстанционният съд, макар и в интелигентно изготвено
определение, се е позовал на разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК. Инак казано,
става въпрос за обвинение за тежко умишлено престъпление. Да, но
законодателят се е отказал от тежестта като основание за задържане под
стража. В монографията „Промените в НПК“, покрай всичко останало,
проф. Е.Т. пише: „Тежестта на извършеното престъпление не бива да
обосновава задържането под стража, защото мярката за неотклонение не
е наказание“. Аз ще добавя: съдът трябва да има възможност във всеки
конкретен случай да прецени нуждата от мярката за неотклонение, защото в
противен случай се обезсмисля съдебния контрол. И вместо преднамерени
юридически разсъждения, аз ще поставя на Вашето внимание касационната
практика, защото това е същностно необходимо.
Най-напред ще поставя на вниманието Ви Определение № 24 от
25.05.1995 г. на І НО. В него, покрай всичко останало ВКС повелява: „В
съдебното производство, образувано по частна жалба срещу мярката за
неотклонение, съдът не проверява налице ли са достатъчно доказателства
за виновността на обвиняемия в извършването на определено престъпление,
а преценява единствено законността на решение за мярка за неотклонение.“
Следва различно съдържание и Тълкувателно решение № 1 от 25.04.2002 г.
вече на ОС на НК на ВКС, в което е казано: „НПК не допуска задължително
задържане под стража“. И за да приключа с практиката, ще поставя на
Вашето внимание едно, определям го като брилянтно, решение – пак на
наказателните колегии на ВКС, което е под № 1 и е от 01.03.1997 г. В него е
2
казано: „Съгласно чл. 9 от Международния пакт за граждански права,
ратифицирано от България през далечната 1975 г., задържането на лицата,
очакващи да бъдат съдени, не трябва да бъде правило, а освобождаването
им може да става срещу представянето на гаранция, осигуряваща
явяването им в съда“. И накрая: „Задържаното лице трябва да може
периодично да иска от съда преразглеждане на законността на задържането
под стража. Ако Вие, уважаеми окръжни съдии, уважите настоящата частна
въззивна жалба, ще определите мярката за неотклонение. Аз Ви предлагам
мярка „домашен арест“. По своята процесуална природа „домашният арест“ е
идентичен със „задържането под стража“, защото на този, комуто се определя
тази мярка, се препятства да се придвижва от едно място на друго.
В далечната 1992 г. не кой да е, а Конституционният съд на Република
България е интерпретирал проблематиката, свързана с „домашния арест“ и е
стигнал до категоричния извод, че „домашният арест“ е тъждествен със
„задържането под стража“ по своята процесуална природа. Определите ли
Вие „домашен арест“, твърдението, че той би могъл да извърши
престъпление, да мотивира свидетелите да депозират други показания, се
обезсмисля.
И накрая искам да се позова на една брилянтна статия на проф. Л.Г. –
бившият председател на ВКС. В списание „Общество и право“, в книжка 8 от
2009 година, озаглавена „Заблудите в наказателното право“ той сочи три
заблуди. Третата заблуда е за ролята на "задържането под стража".
Позволявам си да прочета един абзац от тази статия: „Крайно погрешно и
трудно за преодоляване е трайно битуването в общественото съзнание, че
ако обвиняемият не е задържан под стража, или ако прокурорът не е
поискал задържането за мярката за неотклонение „задържане под
стража“, то по случая нищо не е свършено“.
Българският съд е подложен на много силен натиск от страна на
общественото мнение, когато разглежда искания за изменение на мярката за
неотклонение "задържане под стража".
И тъй като в уводната част на атакуваното от мен определение, според
мен неправилно е записано следното: „Застъпено е становището в частната
жалба (няма такова нещо) за липса на събрани в хода на разследването
безспорни доказателства за съпричастността на К. в инкриминираното
престъпление. Аз не съм дебатирал това, но поставяйки на вниманието на
представителя на Окръжната прокуратура разпит на свидетеля И.А., проведен
на 15.12.2023 г. пред съда в П., тези показания изцяло преобръщат
представата за това, кой е автор на инкриминираното престъпление.
Свидетелят говори за едно лице - Коста, което е ударило потърпевшия, след
което го е свалило на земята и е започнало да го удря, но преди това самият
потърпевш се е насочил към подзащитния ми, удряйки го, псувайки го, след
което е станало и взаимното сбиван Казвам го само за сведение, защото вече
казах, че в дела от такъв частен наказателен характер дело, не се
3
интерпретира въпроса за виновността на даден обвиняем.
По тези съображения, Ви моля, да постановите определение, с което да
уважите исканата частна жалба.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия К.: Поддържам
казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия К.: Искам домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви на страните
своето определение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4