Определение по адм. дело №806/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по жалба с вх.№ 5831/13.10.25г., доуточнена с молба с вх.№ 5875/14.10.2025г. от Т. П. В. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], против Решение № 15-РД06-0028/24.09.2025г. на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с което е отхвърлена жалба от Т. П. В. против направление за включване в механизма „лична помощ“ № 25027240/14.08.25г. , с което са определени 150 часове месечно за лична помощ за срок до 01.06.26г.

В жалбата се съдържа искане за освобождаване на оспорващия от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в делото, като е представена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и писмени доказателства за имуществено състояние- копие на заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН-Л/О/ФП/03.09.25г. и заповед № ЗХУ-ИО/Д-ЕН-Л/О/ФП/14.08.25г.

Като съобрази доказателствата по делото съдът приема, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски е основателна.

Съображенията на съда за това са следните: Дължимостта на таксите и разноските от ищеца се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложимана основание чл.144 АПК, е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски за производството се освобождават физически лица, т.е.освобождаването е с оглед на конкретната преценка на съда за възможностите на определено лице да понесе разходите за производството.Законодателят в цитираната разпоредба на чл. 83 на процесуалния закон е посочил, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай жалбоподателят декларира, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, както и от друг източник на приходи. По делото е представено експертно решение, от което се установява, че лицето е с 95% ТНР. Същевременно от справка с вх.№ 5989/20.10.25г. , издадена от ТП на НОИ-Плевен се установява, че лицето получава пенсия към минималния размер и добавка за чужда помощ. Тези средства обаче са необходими за задоволяване на основни потребности и закупуване на медицински лекарства и средства.

Ето защо, съдът приема, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати в пълен размер държавната такса и разноските по делото, поради което и следва да бъде освободен от задължението за внасянето им.

Воден от горното, АС-Плевен, девети състав,

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.144 от АПК вр. чл.83 ал.2 от ГПК Т. П. В. с [ЕГН], адрес: [населено място], ул.“Христо Смирненски“ №10 от внасяне на дължимите държавни такси и разноски в производството до приключването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Определението не подлежи на обжалване.